Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (23)

Добри думи за флейтиста

Цар Птолемей XII, Новият Дионис, Бог Почитащ Бащата, Бог Почитащ Сестрата, по всяка вероятност умира в края на май 51 година, т.е. в тридесетата година от своето царуване. Изглежда, че през последните месеци от живота му, негова сътрудничка е най-голямата му дъщеря Клеопатра; това следва от датирането на някои документи.

Завещанието на царя е готово отдавна, а съдържанието му не е тайна. Научен от тъжния опит, Птолемей предварително желае да премахне всякакви съмнения относно последната си воля. Затова изготвя документа в два екземпляра. Единият изпраща в Рим, с молба да се съхрани в тамошните архиви, но поради редица съображения той остава лично у Помпей. Вторият екземпляр се пазел в Александрия. За изпълнител на завещанието на монарха бил посочен римският народ, на който се поверява грижата за неговата страна и семейството му. Макар че това означавало дори привидна самостоятелност, може от друга страна да е защитна хватка срещу евентуалните опити на римските интриганти да завладеят Египет.

За свои заместници царят определя по-възрастния си син Птолемей XIII — тогава десетгодишен — и по-голямата си дъщеря Клеопатра — осемнадесетгодишна девойка; тя е седмата с това име в династията. Решено е да управляват заедно, разбира се, като съпрузи.

Навярно, никой не е пролял искрени сълзи за владетеля. За собственото си семейство той е, преди всичко, убиец на дъщеря си Береника. Наистина, народът на Александрия го поставя на трона, но после вижда в негово лице само тиранина, насила наложен от Рим. За останалото население в страната той бил и си остава само експлоататор, който им измъква и последният ас, за да задоволява алчността на римските си покровители. С щедростта си към светилищата и с признаването на правото да бъдат самостоятелни защитници на преследваните, царят спечелил най-много неутралността на някои жреци. И накрая, в очите на римляните той бил просто типичен източен деспот: страхливец — пред по-силните, тиранин — по отношение на беззащитните. Може би, само членовете на дворцовия хор и оркестър наистина съжалявали за монарха.

Древните и съвременните историци винаги и решително дават най-сурова оценка за Птолемей XII. Може ли да се каже нещо в негова защита? Може би, само следното:

В съвременната ситуация навярно не е виждал никакъв изход и спасение нито за себе си, нито за царството. Египет може да съществува само като сателит на Рим. А при такова съотношение, само слабостта му дава шансове за съществуване. Републиката позволява вегетиране само на такива държави, които при никакви обстоятелства не могат да станат опасни. Следователно, единственото което наистина интересува Птолемей, е да запази печелившата позиция на царя — за себе си и за своето потомство, колкото се може по-дълго, докато паплачта на монархическата алчност не погълне всичко. За постигането на това той не се спира пред нищо. Подкупва, плете интриги, избива, дори най-близките си. Бори се за живот. Но нарочно не води никаква политическа дейност, достойна за него като цар. Наистина, защо да води политика, щом е само безсилна пионка?

Свиренето на флейта си остава негово главно и най-важно занимание. Във време, когато нямаш никакво влияние върху хода на действително значителни събития, най-добрият начин да се примириш със съдбата си е да намериш приятно, отморяващо занимание, което никому не вреди и не буди никакви съмнения. Можеш да свириш на флейта, да съчиняваш стихове или философски есета, да отглеждаш кокошки или рози, да ходиш на риболов, да изучаваш древна история; тук, разбира се, имаме предвид Клавдий, преди да стане император.

Така е с някои.

Но Клеопатра — една жена — има по-широки интереси и по-смели амбиции!

Нека се потопим в нейната история и станем свидетели на един неповторим живот!