Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (18)

Храмът в Едфу

По същото време — края на 57 година — в Горен Египет, в долината на Нил, се състояло голямо религиозно тържество. Там, в местността Едфу, завършили храма на Хор. Синът на Изида и Озирис, соколът над крилат слънчев кръг, победителят на Сет, от много векове бил символ на единството на страната и царската власт; не само това, бил идентифициран с всеки властващ „жив Хор“.

Работите по изграждането на светилището в Едфу били започнати почти преди двеста години, т.е. през 237 година. От тогава всеки нов Птоломей допринасял с нещо за светостта на храма. Огромният комплекс сгради постепенно растял и бил все по-богато украсяван. Още от самото начало, в общ план и в детайлите, бил издържан в местен стил. Който не познава историята на строежа, трудно би открил, че храмът е създаван в епоха, когато Египет е управляван от чужденци. Защото всичко тук е издържано в един архаичен стил, без никакви гръцки влияния. Египетски са както главните архитектурни елементи: пилоните, дебелите стени, тежките колони, така и украсата: барелефите, рисунките и йероглифите. Това е парадоксално нещо: храмът в Едфу — един от най-добре запазените паметници на древната египетска архитектура — дължи създаването си на династия пришълци.

Заключителен момент в работата по храма в Едфу бил церемонията — поставяне на входната врата от кедрово дърво, обкована с бронз; години по-късно са правени и допълнителни декорации. За вечен спомен на входния пилон бил издълбан надпис, който гласял — и до днес гласи — че събитието е станало в първия ден от месец Хояк (5 декември) в двадесетата година от царуването на цар Птолемей — Новия Озирис, и сестра му — царица Клеопатра Трифена.