Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (37)

Анекдоти

Плутарх идва на бял свят цял век след гражданската война между Цезар и Помпей. Живее дълго, почти осемдесет години, а от ранна възраст до последните си дни се отдава на различни учения, главно философски. Многобройните му писма, събрани днес в многотомни издания съдържат предимно есета и трактати на етични, религиозни и литературни теми. Интересите му към морала правят впечатление дори в историческите трудове. Защото Плутарх пише биографиите на прочути гърци и римляни не само за да запознае съвременниците си с великите личности, но и за да покаже, как една изявена личност влияе върху съдбините на обществото, именно с чертите на своя характер. Затова Плутарх не се старае да отрази точно събитията, в които са участвували неговите герои. Повече от великите исторически събития го занимават дребните анекдотични подробности, щом могат да послужат като любопитни щрихи към портрета, или към нагледния урок по морал.

Писателят съставя биографиите въз основа на добри източници, които обаче използва свободно. Във всяка биография има много премълчани неща и дори обикновени грешки, особено хронологични. Всички достойнства и недостатъци на тези биографии проличават и в книгата посветена на Цезар. А описанието на събитията в Александрия може да бъде поучителен пример в това отношение. Ето съдържанието на разказа:

Цезар пристигнал в столицата на Египет след смъртта на Помпей. Отдръпнал се от Теодот, когато му донесъл главата на убития. Плакал, но приел неговия пръстен. Много благосклонно взел под своя закрила привържениците на Помпей, пребиваващи в Египет, които били хвърлени в затвора от царя. На своите приятели в Рим той писал:

„За мен лично най-голям и най-сладък плод от победата е фактът, че все пак мога да спасявам съотечествениците си, воювали срещу мен“.

Съществува становище, че войната в Александрия — безславна и много рискована — той предизвикал без никаква необходимост, а само воден от любовта си към Клеопатра. Други обаче твърдят, че войната била обявена от хората на царя, а по-специално от евнуха Потин, много влиятелен тогава; той именно изгонил Клеопатра, унищожил Помпей, а после изплел заговор против Цезар, който вероятно прекарвал по цели нощи на чашка; бодърствувал, страхувайки се от атентат срещу него. Всъщност, Потин се държал направо непоносимо. С думи и дела провокирал Цезар, обиждайки го непрекъснато. На легионерите раздавал лошокачествена и плесенясала храна, а на всичко отгоре натяквал:

— Бъдете доволни, защото ядете чуждо!

На царската маса сервирал в глинени и дървени съдове, твърдейки, че Цезар взел всичко сребърно и златно. Съветвал също вожда да напусне колкото се може по-скоро Египет и да се заеме с великите дела, които го очакват. Той го уверявал:

— Когато се върнеш отново при нас, ще те приемем с радост.

Цезар отговорил на това:

— От всичко, което ми е необходимо, най-малко се нуждая от египетски съветници.

След това диктаторът тайно извикал при себе си Клеопатра, която била извън столицата. Царицата взела със себе си само Аполодор, родом от Сицилия. Доплували с лодка. Към двореца се приближили по здрач. Но било невъзможно Клеопатра да влезе незабелязано; затова тя се увила в килим; Аполодор привързал денка с ремък и така безопасно преминал с него през главния вход; стигнал до стаята на Цезар. Казват, че тази идея на Клеопатра особено много харесала на Цезар: девойката му се сторила смела и находчива. След това го пленила и в последвалия разговор, който водела с много чар. Всичко това станало причина той да се постарае да помири сестрата и брата: занапред те трябвало да управляват заедно.

За отпразнуването на това споразумение бил уреден голям прием. А в свитата на Цезар бил и личният му бръснар — несравним страхливец; страхът го карал непрекъснато да изучава, подслушва, души и следи. Именно той открил, че Ахил и Потин подготвят атентат срещу Цезар. Веднага донесъл за това на вожда, още по време на пиршеството. Предупреден своевременно. Цезар обградил залата с въоръжени войници и убил Потин. Ахил обаче успял да избяга и неочаквано обявил опасна война на Цезар; защото римлянинът трябвало да се отбранява в огромен град, начело на шепа хора срещу голяма сила.