Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleopatra, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петър К.
- Корекция
- mat (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Alegria (2012)
Издание:
Александър Кравчук. Дните на Клеопатра
Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев
Редактор: Ваня Антонова
Консултант: Любомир Павлов
Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Магдалина Георгиева
Худ. редактор: М. Узунов
Тех. редактор: Б. Стефанов
Поредица „Романи и повести“
Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41
Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“
При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.
История
- — Добавяне
Клеопатра и Октавия
Октавия измоли от своя брат в Рим да й разреши да отиде при мъжа си на Изток. Някои твърдят, че той се съгласил с това пътешествие именно поради недоброжелателното си отношение към Антоний; защото предвиждал, какъв ще бъде изходът от него. Това беше заплануваната плесница, малко закъсняла. В действителност Октавиан не само похвали идеята, но и помогна на сестра си да се подготви. Даде й дрехи за войските на Антоний, които страдаха от недоимък; даде също товарни животни и значителни парични суми, като избра и подаръци за всички офицери. Освен това, отдели две хиляди легионери и ги въоръжи прекрасно; те трябваше да бъдат охрана за господаря на изтока. Правилно и формално това се даваше като подарък от Октавия. И така, всички знаеха, че без съгласието на брата нито един човек, нито един кораб не може да напусне Италия; а да не говорим за разходите около такъв поход, който не беше по силите на частно лице.
Малката флота на Октавия спря в Пирея — пристанището на Атина. Оттам отплува пратеник с писма за Антоний; съпругата очакваше да й нареди накъде да се отправи с хората и припасите. Пратеникът завари триумвира именно в Сирия.
Разказват очевидците.
Вестта за похода на Октавия и нейните подаръци изплаши Клеопатра. Навярно не без основания, тя подозираше, че римската съпруга желае по /този начин да си възвърне Антоний. Царицата разбираше също, вече при сегашното положение има много сериозни аргументи, които могат да склонят Антоний да се одобри с Октавия: нейното постоянство и търпение, добрата воля, готовност да прости нанесените унижения и обиди, а над всичко — мощта на нейния брат. Единственото което тя — Клеопатра — можеше да противопостави на плановете на Октавия, бяха умелите женски хитрости, с които би могла да омае Антоний.
Според Плутарх, който навярно ползва дневниците на придворния й лекар, царицата започнала да се преструва, че страда от любов. Хранела се малко. В присъствието на Антоний правела впечатление на развълнувана, когато си тръгвал, се натъжавала и припадала. Плачела често; много пъти, когато се приближавал, се стараела да изтрие тайно сълзите си — разбира се така, че той да забележи.
Нейните предани хора или подкупени от нея (такива имало дори в обкръжението на Антоний) започнали да го упрекват.
— Ти си без сърце. Позволяваш да умира жената, която има само теб, единствено теб. Октавия се стреми към теб заради брат си и по политически причини. Това е очевидно. Впрочем — може да се гордее със званието съпруга. Докато царица Клеопатра, представителка на велика и древна династия, владетелка на толкова поданици, изобщо не се срамува, че всички наоколо я наричат твоя любовница. Тя дори не смята да се крие, защото това би оскърбило честта й, величието й. Щастлива е само, ако може да те гледа и да живее с теб. Ако те загуби, ще умре от мъка.
А застъпниците на другата страна предават.
Октавия беше принудена да се завърне в Рим. Съпругът не благоволи да се съгласи дори на една среща с нея. Братът, възмутен от тази публична обида, заповяда на Октавия да напусне дома на Антоний но тя отказа категорично. Продължаваше да се грижи за интересите на съпруга си в Рим и да възпитава децата, както онези, които сама му роди, така и от предишните му бракове. Не осъзнаваше, че именно тази вярна любов вреди на Антоний в обществото. Защото навсякъде, всички съжаляваха съдбата на отблъсната съпруга, а обвиняваха в глупост и неблагодарност човека, отдаден изцяло на покварата на Клеопатра и разюзданите оргии в нейния двор. Да проследим разказа нататък.