Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (74)

Поражението на Антоний

Антоний идва отново в Сирия едва в края на 36 година. Придружен от най-близката си свита, той спира в крайморската местност Левке коме, т.е. Бяло село. Там, затънал в пиянство и мрачни мисли, очакваше корабите на Клеопатра. Защото походът срещу партите, след известни успехи, беше завършил с пълен провал. На връщане Антоний загуби най-малко една четвърт от своите хора: двадесет хиляди пехота и четири хиляди кавалерия. Повечето от тях загинаха от глад и студ, когато с мъка се промъкваха през заснежените планини на Армения — разказват очевидците.

Много бяха причините, но като че ли най-тежката отговорност за станалото падаше върху главнокомандващия. Оказа се, че личната храброст и предприемчивост не достигат за самостоятелно водене на голяма кампания, т.е. изискваща стратегически талант, проницателност и разум. Обаче Антоний, просто не допускаше дори мисълта, че именно той е причинил катастрофата. Според него, най-голямото нещастие се дължи на предателството на арменския цар Артавазд. Затова той се заклева да му отмъсти. Болката от поражението би била малко по-чувствителна, ако не беше дошло известие, че именно през същата година Октавиан разгромил в Сицилия войската и флотата на Секст Помпей. Това беше онзи син на Помпей Велики, който през 45 година се спасява след поражението в Испания. Секст беше образувал на остров Сицилия нещо като пиратско царство. Дълги години той тормозеше крайбрежието на Италия с набези и грабежи; защото със силната си флота господствуваше над всички околни морета.

По време на Сицилианската кампания Октавиан успя да привлече на своя страна и легионите на Лепид, който упражняваше римската власт в Африка. Затова от този момент имаше вече само двама господари в Империята. Следва обаче да признаем, че Октавиан се отнасяше много лоялно към Антоний, попаднал в такова затруднително положение. Преструваше се, че напълно вярва на официалните му съобщения за победния край на похода срещу партите; дори наложи на Сената да разпореди да бъде отслужен молебен по този повод, макар че всички разбираха тънката ирония.

Само че Клеопатра не изоставяше бащата на своите деца. Тя пристигна в Левке коме с пари и храна, достатъчни поне за част от разгромената армия. След това двамата отплуваха за Египет.

Този път престоят в Александрия беше много кратък. Само след два-три месеца Антоний се завърна отново в Сирия, тъй като получи важни известия от Изтока:

Бившите съдружници — владетелят на партите и другият на медите — започнаха открит спор. Ставаше дума, навярно, за подялбата на заграбеното от римляните през последната война. Царят на медите изглежда се страхуваше, че неговият съюзник ще стане много мощен след победата и може да го лиши от власт. Затова тайно се свърза Антоний. Изразяваше дори готовност да окаже помощ в борбата срещу партите. Това събуди големи надежди в квартирата на военачалника. Защото медите можеха да осигурят този род войска, който беше най-необходим: стрелци и кавалерия.

При повторното си пребиваване в Сирия през първите месеци на 35 година Антоний получи също вест за неочаквана помощ от друга страна; това щеше да му създаде доста грижи.

— Приемаме този разказ за достоверен.