Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (16)

На гости у Помпей

Първоначално всичко вървяло успешно в Рим за Аулет. Царят без държава попаднал под покровителството на самия Помпей. Той му предоставил вилата си край Албанското езеро, южно от града. Бързо се намерили и банкери, които охотно предоставяли заеми. Парите отивали както за поддържане на двора, така и за купуване на сенаторски гласове. Целта била да се привлекат към делото колкото се може повече влиятелни хора. Лекотата, с която се отпускат на царя почти неограничени кредити, бил добър признак. Защото ако нямало надежда Сенатът да окаже помощ, никой банкер няма да рискува за това дело нито ас. А колкото повече финансисти влагат свои капитали в делото на Птолемей, толкова по-силен бил натискът от тяхна страна върху политиците. Един от най-смелите кредитори бил Рабирий Постум, който имал стари заслуги към царя.

Монархът с доверие гледал към бъдещето. За съветите на Катон си спомнял само тогава, когато искал да се надсмее над порядъчния мъдрец, седнал върху гърнето. Но ако е познавал по-добре взаимоотношенията в Рим, щял да почувствува известно безпокойство. Първо, неговият покровител — Помпей — не бил вече всевластен в Рим. Споразумението с Крас и Цезар вече било нарушено. Помпей става обект на бесните атаки на трибуна Клодий и много месеци почти не напускал дома си; толкова се страхувал от своя враг. Очевидно Клодий действувал, подстрекавай от Крас или от Цезар, а може и от двамата. Обаче ползата от този обрат на нещата останала за Цицерон. През 57 година Народното събрание му позволило да се завърне. Това става по инициатива на Помпей и консула Лентул, които искали по този начин да досаждат на Клодий.

Било понятно, че при това положение, Помпей с охота би заминал от столицата и би се нагърбил с отговорна мисия, за да си спечели нова слава и пари. Египет бил прекрасен случай за това.

От военна гледна точка въвеждането на царя в Александрия не би създало трудности. Пускали се слухове дори, че доверени хора на Помпей, негови агенти в Александрия, са уговорили царя да напусне Египет, защото вождът разчитал именно той да го възкачи отново на трона.

Обаче, Помпей, горд и самоуверен, просто не полагал усилия да получи египетската мисия. Очаквал сам Сената да се обърне към него с молба да благоволи да се заеме с този въпрос. Междувременно се оказало, че Александрия изкушава мнозина. Единият от тях бил самият консул за 57 година — Лентул. Именно на него Сенатът възложил през лятото на същата година, като поеме наместничеството на Киликия, да окаже помощ на Птолемей. Макар явно Помпей да изразява съгласие с назначаването на Лентул, тайно чрез своите приятели действувал за отмяната на това решение.

Междувременно още един фактор усложнява и така трудния въпрос: в Италия пристигнали пратеници от Александрия.