Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (72)

Права, привилегии и титли

От бащата на своите деца Клеопатра получи през есента на 37 година прекрасни дарове; бихме могли да кажем — подаръци от младоженеца.

В Сирия царицата получи правото да владее град Халкис, неговият принц заплати с главата си, заради благоразположението си към партите. На Клеопатра трябваше да се подчиняват още няколко града по крайбрежието на Сирия и Финикия. Тя стана също господарка на големи частни владения в Киликия и на остров Крит. Освен това, Антоний потвърди принадлежността на Кипър към Египет, обявена преди единадесет години от Цезар. Общо взето, това бяха големи права и привилегии, но така дадени, че да не нарушават римските владения в Изтока. Защото Антоний подари на Клеопатра по принцип само онези земи, които по някакви причини бяха останали безстопанствени след последното нашествие на партите; по силата пък на споразумението с Октавиан, Антоний имаше правото да се разпорежда с въпросите на Изтока както сметне за благоприятно в името на Империята. Впрочем, Клеопатра не беше единствената, която използва благосклонната щедрост на Антоний. Имаше хора, особено от пограничните територии, които получиха цели царства. Трябваше само да ги владеят като римски съюзници, всъщност, като васали на Империята и нейни защитници. По този начин Антоний пазеше източните провинции от външно нашествие с кордон от васални държавици, което трябва да се прецени като разумна, целенасочена политика.

Всички тези дарове и привилегии не задоволиха Клеопатра. Дори не криеше, че желае нещо повече. По-специално, тя държеше на Юдея и Арабия, наричана тогава Набатейска, т.е. на Палестина заедно с ивицата долепени от изток земи. Своите искания царицата мотивираше с факта, че при първите Птолемеи, Палестина е била египетско владение; едва по-късно е преминала в ръцете на Селевкидите, които на свой ред били принудени да напуснат тези земи, поради бунта на евреите.

Но в този случай Антоний прояви малко разбиране спрямо амбициозните задачи на Клеопатра. Не без основание. Юдея се управляваше от цар Ирод, а именно Антоний и Октавиан го бяха издигнали за цар; това стана преди три години в Рим; след това Ирод изгони от Палестина партите и разгроми вражеската еврейска партия. Отнемането на Юдея от Ирод би означавало сериозно потъпкване на договора и би подронило доверието в новия ред на Изтока. Изглеждаше също съмнително, дали Клеопатра ще съумее да се справи с евреите; защото беше добре известно, че този малък народ е фанатично привързан към своята независимост и умее да се отбранява.

В крайна сметка, Клеопатра получи само малка част от Юдея, наистина най-плодородната: Градът Йерихон с околностите, където имаше прочути плантации с балсамови дървета. От набатейските владения пък, Антоний й даде ивицата земя на изток от Мъртво море. Той призна тези привилегии отново без да пита, разбира се, нито Ирод, нито арабите. Те и така бяха доволни, че губят сравнително малко заради царицата. Не е сигурно дали царицата получава тези владения още през 37 година или чак след две години.

Още през пролетта на 36 година армията на Антоний тръгна на Изток, срещу партите. Клеопатра я съпроводи чак до брега на река Ефрат.