Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (1)

Гробницата на Та-Имхотеп

— О, Вие високопоставени съдии и учени, силни и знаменити, всички Вие които някога ще влезете в тази гробница, приближете се и чуйте историята на моя живот!

Родих се в деветия ден на месец Хояк, когато от девет години цар на Египет — Горен и Долен, владетел на двете страни бе Бог Почитащ Бащата, Бог Почитащ Сестрата, Син на Бога Ра, господар на диадемата — Птолемей; вечно жив, обичан от Птах и Изида.

В първите дни на месец Епифи, през 23 година от управлението на този владетел, баща ми нареди да се омъжа. Мой господар стана пророкът на бога Птах, който пишеше в дома на бога книгите, пророк на Дома на Изтока, жрец на чистилището на боговете в Мемфис, пророк на всички богове и богини на Горен и Долен Египет, ухо на царя на Долен Египет, втори след царя изписан на историческите колони, представител на царя в храмовете, княз наместник на бога Геб, жрец, четящ вместо бога Тот, жрец повтарящ делата на бога Хнум, жрец, гледащ направо във великия бог — върховен жрец в Мемфис, Пшерени — Птах, син на Петубаст, който е носил същите тези титли.

Три пъти зачевах и всеки път вместо момче раждах момиче. Молехме се на светия, чудотворния, благочестивия бог Имхотеп, син на Птах да ни дари с момче. Той чу молбите ни и съжали горкия ни плач. Яви се в съня на върховния жрец. Каза:

— Заповядай да изрисуват нещо в храма Анхтауи, където почива тялото ми!

Когато върховният жрец се събуди, коленичи пред статуята на бога. Веднага издаде заповед на жреците и майсторите. Поръча храма да бъде пищно украсен. Той сам изпълни обряда за оживяване на божията статуя, направи голямо жертвоприношение, като извърши много добри дела. Заплати на майсторите и зарадва техните сърца. За награда бог направи така, че аз заченах и на бял свят се появи момче.

То се роди на петнадесетия ден на месец Епифи, в 8 часа, през шестата година от управлението на царицата, владетелка и на двете страни, Клеопатра, да бъде вечно жива и да се радва на здраве! Това беше един прекрасен празник за бога Имхотеп, който е син на Птах. Радваха се всички жители на Мемфис. Момчето получи името Имхотеп, наричано още Петубаст.

Починах в шестнадесетия ден от месец Мехир, шестнадесет години след като се бях омъжила. Моят мъж, пророкът Птах и Озирис върховният жрец Пшерени-Птах, ме отведе в страната на Залеза. Изпълни за мен всички обреди, които се правят за знатните хора. Направи ми прекрасно погребение. Положи ме да спя в неговата гробница, не далеч от Ракотис.

Така разказва за своя живот жената с име Та-Имхотеп. Надписът е издълбан на нейната гробница с прастари египетски знаци. И според обичая на много страни от стария свят, всички дати са дадени в зависимост от годините на управлението на различните владетели. А в нашият календар годините от биографията на Та-Имхотеп са следните:

Родила се е през 72 г. пр.н.е. Омъжила се за Пшерени-Птах, върховен жрец в град Мемфис, в 58 година, когато е била едва на четиринадесет години. В стария свят и особено в страните от изтока, момичетата по-рано са ставали съпруги и майки. Та-Имхотеп е дарила мъжа си с три дъщери, а през 47 или 46 година с желания син. Скоро след това неочаквано починала. Счита се, че това е станало през 42 г., когато е била едва на тридесет години. Погребана е в Александрия, тъй като в египетските надписи, Ракотис, означава днешна Александрия.

Втората част на надписа е по-интересна, тъй като е лично послание на умрялата Та-Имхотеп към съпруга й:

— О, мой брате, о, мой съпруже и приятелю, жрец на бога Птах! Пий, яж, опивай се с вино, отдавай се на магията на любовта! Забавлявай се по цели дни! Следвай гласа на сърцето си денем и нощем. Не позволявай каквато и да е грижа да има достъп до тебе. Та какво са годините които не изживяваме на земята? Залезът — това е една тъжна страна с дълбока тъмнина, тук обитателите почиват в сън. Не ще се събудят, за да видят своите близки, своите майки и бащи.

Липсва ми водата на живота, която е необходима за всяко живо същество. Тя тече само за тези, които са горе на земята. Жадна съм, макар, че тук, около мен, има вода. Не зная къде се намирам, откакто попаднах в тази долина. Дай ми жива вода! Кажи ми: Винаги да бъдеш над вода! Обърни лицето ми към северния вятър! Едва тогава моето сърце ще изстине в своите мъки.

Смъртта идва при всеки. „Тръгвай!“ — ето това е нейното име. И ти поемаш след нея, макар че сърцето ти тръпне от страх. Не я познават нито боговете, нито хората. В нейни ръце са както великите, така и обикновените. Никой не е в състояние да спаси своите любими от това проклятие. С охота, вместо самотния старец, отнема сина от майчините обятия. Всички живи й се молят, но тя към никого не е обърнала лицето си. Не отива при този който я вика, не чува този който я хвали…

Четейки тези думи можем да направим следните предположения:

След смъртта на жена си, върховният жрец Пшерени-Птах изпаднал в деликатно положение. В памет на починалата трябвало да бъде тъжен и да спазва траура. А от друга страна искал да се извини пред самия себе си, тъй като все още го привличали красивите страни на живота. Имал право на това, тъй като бил мъж в разцвета на силите си. Помогнала му вековната мъдрост на народа. Спасили го прастарите песни. Те отговарят както на траура, така и на желанията, които бушуват в човешкото сърце. Като мисли на починала жена, той представил, така наречената поема, „Песните на арфиста“. Тя била създадена 20 века преди времето на Пшерени-Птах и често била преписвана. Стигнала чак до наши дни и то в различни версии. Ето и — една от тях:

Поколенията идват едно след друго. Новите заемат мястото на тези които си отиват, така е от времето на предците ни. Боговете, които са живяли някога, почиват днес в пирамидите. Могъщите са погребани в своите гробници. От къщите им днес няма и следа. Погледни какво е останало от известните строители! Слушах думите на Имхотеп и Хор — джедефа, които хората постоянно повтарят. Къде са днес — къщите? Стените се разрушиха, следа от тях не остана, като че ли никога не ги е имало.

На главата ми прекрасен златен венец, богато украсен със скъпоценни камъни.

Получих титлата Пророк. Получих и уважението на пророка. Царят изпрати писмо до всички градове и областни центрове в което заяви:

— Обявявам Пшерени-Птах за върховен жрец на Мемфис и мой пророк!

Всички храмове в Долен и Горен Египет ежегодно да му дават част от своите доходи.

Царят пристигна в Мемфис в деня на големия празник. Доплува със своя прекрасен кораб, след което направи разходка по реката нагоре и надолу, искаше да види града от всички страни. Когато спря на брега, бързо се отправи към храма. Придружаваха го жените и децата му. Пищният празник започваше. Той почете всички богове на Мемфис, като поднесе богати дарове.

Пшерени-Птах е постъпил правилно като е увековечил това събитие. Сигурно нито един от неговите предци не е получавал титлата върховен жрец толкова млад. Обикновено са преминавали последователно по стъпалата на йерархията. Потомците на старите родове на жреците са се издигали по-бързо, но към върховете са били вече възрастни хора. Четиринадесетгодишно момче на чело на великата светиня, една от най-важните и най-богатите в страната, е нещо небивало!

Върховните жреци на Птах винаги са играели важна роля. Огромно било влиянието им над жреците на Горен и Долен Египет. Дори са имали амбицията да бъдат зачитани като властници на всички светини. Авторитетът на Мемфис идва от тези времена, когато градът е бил столица на държавата още в древността, в трихилядната година пр.н.е., в началото на разцвета на Египет. Няколко династии фараони са живели в Мемфис. Своите внушителни гробници и пирамиди те строяли в края на пустинята. Лесно е да се разбере защо покровителят на столицата — бог Птах е считан за главно божество на цялата страна. Мемфиските жреци учат:

— Птах е създал всичко със своите мисли и му е вдъхнал душа със своите думи! Каквото и да е, то произхожда от него! Той е създал Боговете, той е изградил градовете! Посочил е на Боговете светите места. Той е определил жертвоприношението и е създал храмовете. Създал образите на боговете такива, че да бъдат близки до сърцата на хората. Неговата сила е по-голяма от тази на всички други богове.

Но някои религиозни центрове не признавали превъзходството на Птах. Имало божества с повече привърженици, и светини много по-богати. Истината е, че в Мемфис пристигнали богомолци от далечни места, привлечени от святото място и всичко това е служело повече за разпространение на култа към Птах, отколкото за разпространение на религията. В непосредствена близост до главния храм в Мемфис имало прекрасни сгради, които образували просторен площад. Това бил дворецът на бика Апис. Почитали го като олицетворение на самия Птах, а дори и като негов син, независимо от това, че богът винаги се представял в човешки образ. Отъждествявали умрелият Апис на Озирис. Били горещо покорни и смирени пред него. В празнични дни извеждали бика извън сградата на храма и той присъствувал на тържествените процесии. Детски хорове пеели религиозни химни и тълпите от богомолци изпадали във възторг. Богомолци идвали дори извън границите на Египет, за да могат да черпят съвети от Аписовите предсказания. Тялото на издъхналия бик било балсамирано най-старателно, точно както балсамирали телата на починалите от царското семейство, поставяно в гранитов саркофаг и отнасяно за вечна почивка, в един от коридорите на подземната гробница.

В 332 година в Египет навлизат войските на Александър Велики. Едно от първите начинания на победителя е да отдаде почести на свещеното животно. Нещо повече, царят решил да организира в чест на Апис игри по гръцки образец. Освен спортните състезания имало и представяне на певци и поети. За по-голяма тържественост довели знаменити артисти чак от самата Елада, които с желание се отзовали, както от страх пред владетеля, така и за богатото възнаграждение. Разбира се всички тези виртуози си давали сметка, че взимат участие в една жалостна комедия. Прекрасните елински стихове били посветени на едно четириного, което лениво пасяло на площада и похотливо наблюдавало своя кравешки харем. Организаторите обяснили на артистите, че това не е унижение. Представлението било в името на боговете, в името на държавата. И няма по-ценна саможертва от тази, която творците могат да извършат за една толкова възвишена цел. Чудно нещо: представленията пред този бик символизирали отношението на владетеля към страната. Александър искал да бъде считан за освободител на Египет от Персийско владичество. И точно затова се отнасял с уважение към местната вяра, обичаи и светини. В Мемфиският храм жреците му предложили фараонски одежди. За да почете старите обреди той дал съгласието си. Това била мъдра и прозорлива политика на човек, който е започнал една нова епоха в историята на света.

Години по-късно, тленните останки на покорителя на Изтока са положени в светинята на Птах, в Мемфис, и след това пренесени в Александрия. По същото време един от неговите военачалници — Птолемей — се обявил за цар на Египет. Оттогава, близо три века — владетели са неговите потомци. Всички те са носили името Птолемей. В техните жили течала македонска и гръцка кръв. В двора, в армията и администрацията, официален език бил гръцкият. В столицата на страната — Александрия, преобладаващото население е от гръцки произход. Царете обграждали с изключително внимание гръцките поети и учени. Не жалели пари, за да съберат тук цялото наследство на елинската литература.

От друга страна Птолемеите много прозорливо следвали примера на Александър Велики. Правели всичко, за да могат да внушат на местното население убеждението, че са истински наследници на фараоните. Изключително голямо внимание царете обръщали на добрите отношения с жреците, които имали огромна власт над простия народ. По този повод Птолемеите с жар, а дори и показно, се грижели за храмовете. Ремонтирали, реконструирали и богато ги украсявали. Довършили строителството на много светилища, чийто строеж е бил започнат от фараоните преди стотици години. Представителите на династията на Птолемеите носели титли като тези на фараоните. С желание се съгласявали да бъдат обожествявани от египетското население, както ставало и с предишните владетели. Много от тях са приели двойната корона на Египет от ръцете на върховния жрец в Мемфис.

Птолемей, който бил коронован от Пшерени-Птах, е дванадесетия по ред владетел с това име. Церемонията, както твърди върховният жрец, е станала в деня на раждането на Слънцето или в деня, когато настъпва Пролетта, в края на март. Известно е от актовете, че тази година според днешния календар е седемдесет и шеста пр.н.е.

Тържеството, за което с такава гордост говори Пшерени-Птах, в сравнение с другите коронации, имало някои не толкова типични моменти.

Преди всичко: тези церемонии били извършвани в самия Мемфис. В този случай, както изрично е записал върховният жрец, церемонията е била пренесена в града над голямото море, на изток от Ракотис, тоест, в Александрия.

Птолемей XII не е коронован веднага след като е поел властта в Горен и Долен Египет, както произлиза от думите на върховния жрец. В действителност, той започва да управлява от юли 80 година. Коронацията е извършена четири години по-късно, според ритуала на фараоните.

Решението кога и къде да бъде изпълнен ритуала е зависело само от царя. Това са политически въпроси за които Пшерени-Птах би могъл изобщо да не мисли. Достатъчна му е била честта, че още дете, поставя короната на главата на монарха. Неговата радост се допълва и от доходите, които получава от светинята. Ето скромният му надгробен надслов:

„Бях велик човек. Плувах в богатство, имах и прекрасен харем…“

Както се вижда от този надпис, Пшерени-Птах е умрял на 49 години. Това е била 11-та година от управлението на царица Клеопатра, или 41 година пр.н.е., което означава, че върховният жрец е надживял своята жена Та-Имхотеп приблизително с една година. Не е могъл дълго да изпълнява нейните съвети:

— Пий, яж, опивай се с вино, отдавай се на магията на любовта! Забавлявай се по цели дни! Следвай гласа на сърцето си денем и нощем!

Оттук се ражда съмнението кога е била изпълнена епитафията на надгробната плоча на Та-Имхотеп, която го изпреварила с толкова малко. Той със сигурност е знаел съдържанието. Грижата за написването на надгробният надпис е била оставена на друг. Това се разбира от споменатото в края на епитафията — Та-Имхотеп:

„Писател, скулптор и учен, пророк Хорис, Имхотеп, син на мъртвия пророк Шаап, изпълни този надпис.“

Навярно това е бил братът на Та-Имхотеп. Чудновато звучат тези жалби и съвети на починалата жена към съпруга й, който вече е поел пътя към нея на Запад, към Страната на Тъгата, Тишината, Тъмнината.