Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (70)

Четири години раздяла

Когато Антоний напускаше Александрия, Клеопатра беше бременна. Няколко месеца след това, но още до края на 40 година, тя роди близначета — момче и момиче.

В същото време бащата на близначетата, изглежда, нищо не си спомняше за своя египетски роман. Занимаваха го само въпросите на голямата политика. През есента на 40 година сключи договор с Октавиан край Брундизий. Те разделиха Империята на сфери на влияние. Провинциите на изток от град Скодра в Илирия (днешна Шкодра в Албания) получи Антоний, макар неговото значение все повече да отслабваше. Италия трябваше да бъде област за тримата, тъй като тук се намираше столицата, а оттук идваха и най-много новобранци за легионите. Такова решение на спора донякъде беше подходящо според Клеопатра, макар по-охотно да би приела вестта за пълна победа на своя любим над Октавиан. Важно беше обаче, че разпределението на Империята и занапред обвързваше Антоний с делата на Изтока, значи и с Египет. Същевременно обаче, дойде съобщение от Италия, което огорчи царицата, майка на децата на Антоний… За укрепването на Брундизкия договор било решено, току-що овдовелият Антоний да вземе за жена Октавия — сестрата на своя партньор в управлението. Сватбата се състояла през есента на 40 година в Рим.

Октавия беше почти връстница на Клеопатра, по-стара от нея само с една година; значи на тридесет години. Както описанията, така и запазените изображения я представят като много красива жена, със симпатични, правилни черти на лицето. Известно беше, че е скромна и тиха, предана само на дома и семейството, нежна, благосклонна към всички — въплъщение на римския идеал за жената, накратко изразен с обичайния надгробен надпис: „Пиа пудес пудика — ланам фецит“, т.е. „Набожна, скромна, срамежлива — преде вълна“. Действително е трудно да се намери по-проста и по-изразителна похвала за господарката на дома.

Първият мъж на Октавия починал неотдавна. Тя остава с двете си деца. Макар че не тя определя женитбата си с Антоний, а нейния брат, дарява на новия си съпруг искрените си чувства. А Антоний, както изглежда, първоначално е очарован от нея. Може би, защото в много отношения Октавия е антипод на Клеопатра — чувствена, обичаща излишествата и интересните игри, съблазнителка и изменница.

Царицата се мамеше, че бракът на Октавия, сключен по очевидни политически съображения и донякъде по принуда, ще стане фикция веднага щом Антоний се завърне на Изток. Допускаше, че Октавия ще остане в Рим, а тя ще си върне бащата на своите деца. Но моментът на завръщането странно се отдалечаваше. Антоний остана в Италия през цялата 40 и почти цялата 39 година. Причина за това беше както ситуацията в столицата, чието население съвсем не беше възхитено от управлението на триумвирите, така и необходимостта да събира сили за разправата с партите; в Сирия междувременно срещу тях се биеше един от неговите легати.

Антоний напусна Рим чак през есента на 39 година, но не сам, а придружен от Октавия; целта на пътешествието беше Атина. За престоя им в този град разказва един от античните автори:

„Задържа се през зимата в Атина, така както преди това с Клеопатра в Александрия. Преглеждаше само писмата от войниците, а императорската униформа отново замени със скромното облекло на простолюдието: носеше четириъгълна гръцка наметка и обувки от Атика; оставяше дома си свободно достъпен. Подобна простота спазваше и вън от дома си. Защото се показваше без символите на властта, в компанията на двама приятели и само двама прислужници, когато отиваше да слуша професорски лекции или реферати. Хранеше се като обикновен грък, с гърците правеше физически упражнения и заедно с Октавия, с удоволствие се включваха в народните тържества. За кой ли път Антоний беше затънал в любов, жаден винаги за женска близост!

Но когато свърши зимата, стана като че ли друг човек. Отново си смени дрехите, а заедно с тях и начина на живот. Изведнъж пред вратата му започнаха да се тълпят и ликторите със снопове, и офицери, и войници от охраната. Всички трепереха от страх и тревога. Приемаше отново пратениците, които, съгласно неговите разпореждания, досега търпеливо чакаха; разглеждаше дела. Корабите се събираха в морето и всички останали военни приготовления бяха в ход“.

През пролетта на 38 година Антоний беше вече в Сирия. Но временно войските на партите бяха отблъснати зад Ефрат от неговия легат Вентидий. Триумвирът превзе един град, истинския победител изпрати в Италия; чрез тези маневри желаеше да си присвои цялата слава като победител на нашествениците.

Зимата прекара отново в Атина, а после се завърна в Италия. Между него и Октавиан се очертаваше отново конфликт, ликвидиран през 37 година, благодарение намесата на Октавия. Антоний предаде на своя шурей над сто кораба, а в замяна получи обещание, че за войната с партите ще получи четири легиона. Защото сега Антоний мечтаеше да завладее великата монархия на Изтока; мечтаеше да осъществи плановете на Цезар и да пренесе римските орли чак до Индия.

През есента на 37 година Антоний напусна Италия — за да не се върне никога обратно. Октавия придружаваше съпруга си, но само до остров Коркира, наричан днес Корфу. Антоний я отпрати у дома, навярно от грижовност, за да не излага жена си на трудностите и опасностите на далечното пътешествие. Впрочем, тя беше бременна; скоро щеше да му роди дъщеря, втора поред.

Изтичат четири години откакто Антоний се разделя с Клеопатра. През всичкото това време те, навярно, са поддържали писмена връзка, но дори на древните историци не са известни фрагменти от тази кореспонденция. Знаело се обаче, че Антоний има египетски астролог, препоръчан му от царицата. Той изготвял неговите хороскопи и го съветвал. Казват, че при всеки удобен случай поучавал своя господар:

— Отредена ти е велика и прекрасна съдба, но върху нея хвърля сянка съдбата на Октавиан. Затова стой далече от този млад човек. Защото твоят дух-пазител се плаши от духа на Октавиан. Когато твоят е сам, той се радва и се развива, а когато е край другия, веднага отпада и губи сили.