Марго Далтън
Даниел и червенокосата (16)

Епилог

Джейми се събуди от ранните утринни лъчи в огромното легло с балдахин, изпъстрено със светлини и сенки, хвърляни от тежките дантелени завеси на прозореца. Тя сънено се загледа през матираното стъкло в малкия фонтан в двора на вилата, наслаждавайки се на танцуващите във водните пръски слънчеви лъчи.

Бавно извърна глава и се усмихна. От месеци бе омъжена за Даниел, ала всяка сутрин с радост се взираше в лицето му, когато бе потънал в сън, чувстваше се щастлива при мисълта, че винаги ще бъдат заедно.

Вгледа се в познатите черти и усети прилив на нежност и любов. Непокорен кичур бе паднал на челото му, а в съня лицето му изглеждаше момчешко и уморено. В продължение на доста дни бе прекарвал дълги часове в Лувъра и в други галерии в Париж, за да извърши проучванията, необходими за новата му книга за крадци на художествени произведения.

Работата му бе приключена и двамата имаха на разположение цяла седмица, преди да се върнат в Канада. Бяха отседнали във вилата на стар приятел на Даниел, толкова известен писател, та Джейми все още се смущаваше, когато обядваха или вечеряха заедно. Но домакинът им бе остроумен, изискан и любезен, оставяше младите си гости да отпочинат, да се наслаждават един на друг, да наблюдават как пролетта нежно спуска своя плащ над градините и парковете.

Даниел отвори очи, срещна погледа й и се усмихна.

— Добро утро, скъпа — прошепна той.

Джейми отвърна на усмивката, обзета от непреодолимо желание да му съобщи новината. Бе решила да пази тайната, докато се приберат вкъщи, но двамата бяха влюбени, намираха се в Париж и беше пролет. Време беше да му каже.

— Даниел, помниш ли миналия четвъртък, когато беше в Лувъра, за да разговаряш с охраната?

Мъжът кимна озадачено.

— Е, тогава ходих на преглед — Джейми се засмя, съзряла паниката, изписала се на лицето му и прегърна съпруга си.

— Бременна съм, скъпи — прошепна тя. — Ще имаме дете. Малко братче или сестричка на Стивън — добави с усмивка. — Той ще бъде много щастлив.

Лицето на Даниел засия от неизмерима радост. Той грабна своята съпруга в прегръдките си. Целуваше я страстно, шепнеше неразбираеми любовни думи, докато гълъбите тихо гукаха на перваза и фонтанът изпращаше разноцветни водни пръски към утринното слънце.