Чък Паланюк
Приспивна песен (5)

Глава 4

Вторият ми случай на внезапна бебешка смърт бе в панелен жилищен блок в периферията на центъра. Мъртвото дете седеше отпуснато на столчето за хранене, а бавачката плачеше в спалнята. Столчето беше в кухнята. Мивката бе затрупана с мръсни чинии.

В редакция „Регионални новини“ Дънкан ме пита:

— Единична или двойна мивка?

Още една подробност за Дънкан: когато говори, плюе.

Двойна, отвръщам аз. От неръждаема стомана. С отделни кранове за топла и студена вода, от типа „пистолетна ръкохватка“, с порцеланови дръжки. Без разпръсквател на чешмата.

— Каква марка е хладилникът? — пита Дънкан и пръска слюнка до лампата.

„Амана“, казвам аз.

— Имат ли календар?

Пръски слюнка поръсват ръцете и лицето ми. Капките са студени от климатичната инсталация.

На календара имаше рисунка на стара каменна мелница, обяснявам му аз. Получили са го като подарък от застрахователния си агент. Имаше отбелязан час за педиатъра. И за изпита на майката по общообразователна подготовка. Точните дати и часове, както и името на педиатъра са записани в бележника ми.

— Мамка ти, добър си — изплюва Дънкан.

Слюнката му засъхва по кожата на ръцете и устните ми.

Подът на кухнята бе покрит със сив линолеум. Плотовете бяха розови с черни дупки от цигари по ръбовете. До умивалника имаше книга. „Приспивни стихчета и песнички от цял свят“.

Книгата беше затворена. Изправих я на гърба и я пуснах, за да се отвори на страницата, до която е стигнал читателят. Тя се разлисти на страница 27. Оставих малък знак с молив в полето.

Редакторът затваря очи, накланя глава към мен и пита:

— Каква храна имаше засъхнала по чиниите?

Спагети, отговарям аз. Полуготов сос. От оня с повече гъби и чесън. Прегледал съм и кофата за боклук под умивалника.

Двеста милиграма сол на порция. Сто и петдесет калории мазнини. Не знам какво очаквам да намеря, но като всеки друг на местопроизшествието се надявам да се натъкна на някаква зависимост.

— Виж това.

Дънкан ми подава лист с коректурите на днешната страница за култура и развлечения. Отгоре има обява. Три колони по петнайсет сантиметра. Заглавието е:

Клиенти на ресторант „Трийлайн“ — Внимание!

Обявата гласи:

„Получавали ли сте труднолечима форма на хронична умора, след като сте се хранили в това заведение? Дали не сте се заразили от храната с този вирус, който ви пречи да работите и да водите нормален живот? Ако е така, позвънете на следния телефон, за да участвате в съдебното преследване срещу виновниците.“

Телефонният номер започва странно, може би е мобилен.

— Мисля, че от това ще излезе нещо интересно — казва Дънкан.

Страницата е поръсена с капчици слюнка.

Пейджърът ми започва да пиука. Търсят ме от „Бърза помощ“.

Във факултета по журналистика те учат да си като фотоапарат. Трениран, обективен, безпристрастен професионалист. Точен, обстоятелствен и наблюдателен.

Внушават ти, че новината и ти самият сте две различни неща. Убиец и репортер са две изключващи се понятия. Каквато и да е историята, тя не е за теб.

Третото бебе е в една ферма на два часа от града.

Четвъртото е в жилищен блок близо до един търговски център.

Един санитар ме завежда в странична стаичка, като казва:

— Извинявай, че те повикахме за това.

Казва се Джон Неш. Дърпа чаршафа от трупа на детето. Малко човече, твърде съвършено, твърде спокойно и твърде бледо, за да е просто заспало.

— Това е почти на шест години — оправдава се Неш. Неш е едър мъжага с бяла униформа. Носи високи бели обувки и косата му е събрана на кичур, наподобяващ малка палма на върха на темето му.

— Като сцена от Холивуд е — отбеляза той.

При тази безкръвна смърт няма агония, няма обратна перисталтика — когато храносмилателната система заработи наобратно и жертвата започне да повръща фекалии.

— Да повръщаш лайна, това е реалистична предсмъртна сцена — заявява Неш.

Обяснява ми, че внезапната бебешка смърт настъпва обикновено между втория и четвъртия месец след раждането. Над 90 процента от случаите се получават преди шестия месец. Повечето учени смятат, че след десетия вече е почти невъзможно. Над едногодишна възраст патолозите определят смъртта като „по неизяснени причини“. Втори подобен случай в едно семейство се разглежда като убийство до доказване на противното.

Стените на спалнята са боядисани в зелено. Леглото е покрито с памучни чаршафи с щамповани шотландски териери. Усеща се само миризмата на аквариума, пълен с гущери.

Когато някой задуши дете с възглавница, съдебният лекар определя случая като „нежно убийство“.

Петото мъртво дете е в един хотел при летището.

Във фермата и в блока намирам все същите „Приспивни стихчета и песнички…“. Отворени на страница 27. Все същата книжка от градската библиотека с моя знак с молив в полето. В хотела няма книжка. Стаята е двойна и бебето лежи свито на кълбо на големия креват до двойното легло на родителите. Върху секцията има цветен телевизор, трийсет и шест инчов „Зенит“ с петдесет и шест кабелни канала и четири местни. Килимът е кафяв, завесите — също, на сини цветя. На пода в банята има кърпа, изцапана с кръв и зелен гел за бръснене. Някой е забравил да пусне водата в тоалетната.

Покривките на леглата са тъмносини и миришат на цигарен дим.

Никъде не се виждат книги.

Питам дали семейството е изнесло нещо от стаята и един полицай ми отговаря, че не е.

— О, — добавя, — мина една служителка от социалната служба и взе малко дрехи и няколко книги, чийто срок за връщане в библиотеката скоро изтича.