Чък Паланюк
Приспивна песен (13)

Глава 12

Неш седи в бара на Трето и яде с пръсти лучена паста. Пъха два мазни пръста в устата си, засмуква силно и бузите му хлътват. Изважда пръстите си и изстисква още лучена паста от пластмасовата тубичка.

Питам го дали това му е закуската.

— Ако искаш отговор, първо трябва да ми платиш — казва той и пъха пръстите в устата си.

От другата му страна седи някакъв момък с бакенбарди и скъп костюм на фини райета. До него е седнала мацка, леко изправена върху релсата покрай бара, за да може да го целува. Той лапва вишничката от коктейла си. Целуват се. Тя започва да дъвче. Уредбата зад бара обявява училищното меню.

Неш все поглежда към младата двойка.

Това минава за любов.

Оставям десет долара на бара.

Все още с пръсти в устата Неш поглежда банкнотата. Вдига вежди.

Питам го дали снощи някой е умрял в блока ми.

На ъгъла на Седемнайсета и „Лумис плейс“. „Лумис плейс“, осем етажа, кафяв тухлен блок. Може би някой на петия етаж? В задната част. Младеж. Тази сутрин на тавана ми има странно петно.

Мобилният на младока с бакенбардите звъни.

Неш измъква пръстите си, като проточва устни. Поглежда ноктите си, отблизо, със събрани очи.

Съседът ми се друса, съобщавам му аз. Много хора в блока ми се друсат. Питам дали няма и други умрели в сградата. Дали случайно всички жители на „Лумис плейс“ не са пукнали тази нощ?

Младокът с бакенбардите хваща мацката за косата и отдалечава устните й от своите. С другата си ръка изважда мобилния и казва:

— Ало?

Обяснявам, че вероятно всички са умрели без видима причина.

Неш потапя пръстите си в лучения сос и пита:

— Това твоят блок ли е?

Да, нали вече му казах.

Без да пуска косата на мацето, младокът с бакенбардите казва:

— Не, скъпа, при лекаря съм и положението не изглежда много розово.

Мацето затваря очи. Извива врат и отърква глава в ръката му.

Младокът с бакенбардите говори:

— Не, изглежда има разсейки. Не, добре съм.

Мацето отваря очи.

Той й намига.

Тя му се усмихва.

Младокът с бакенбардите казва:

— Това означава много за мен в този момент. И аз те обичам.

Затваря и доближава лицето на мацето до своето.

Неш взима десетачката ми от плота и я прибира в джоба си, като измърморва:

— Не, не съм чул нищо подобно.

Мацето се подхлъзва на релсата покрай бара и се засмива. Отново стъпва и пита:

— Тя ли беше?

— Не — отвръща младокът с бакенбардите.

И тогава, докато се усетя, се случва. Както си гледам младока с бакенбардите, песничката зазвучава в главата ми. Песента, гласът ми под душа, гласът на съдбата кънти в мен. Неосъзнато като рефлекс. Бързо като кихване излиза от устата ми.

С дъх на лук Неш отбелязва:

— Звучи странно, ако питаш мен.

Лапа мазния си пръст.

Мацето край бара казва:

— Марти?

Младокът е бакенбардите се свлича на пода.

Неш се обръща да види какво става.

Мацето коленичи до младежа на пода, разперва ръце над него, но без да докосва реверите му на фини райета, и повтаря:

— Марти?

Ноктите й са лакирани в ярко мораво. По устата на младежа има размазано мораво червило.

Може би младежът наистина е болен. Може би се е задавил с вишната от коктейла. Може би не съм извършил ново убийство.

Момичето поглежда мен и Неш с насълзени очи и пита:

— Някой от вас може ли да прави изкуствено дишане?

Неш потапя пръстите си в лучения сос, а аз прекрачвам трупа, минавам покрай момичето, навличам палтото си и излизам.