Чък Паланюк
Приспивна песен (33)

Глава 32

На картата градчето е означено като Стоун Ривър. Стоун Ривър, Небраска. Когато пристигаме със Сержанта обаче, на табелата в началото му пише „Шивапурам“.

Небраска.

Население 17 000 жители.

По осевата линия насред пътя се разхожда крава на кафяви и бели петна. Налага се да я заобиколим. Кравата преживя спокойно и дори не мигва, когато я отминаваме.

В центъра има няколко червени тухлени постройки. На главното кръстовище светофарът мига жълто. Една черна крава се чеше в стълба на знака „Стоп“. Бяла крава пасе циниите от сандъчето на прозореца на пощата. Друга лежи напряко на тротоара пред полицейския участък.

Мирише на къри и пачули. Заместник-шерифът носи сандали. Шерифът, пощальонът, сервитьорката в кафенето, барманът в кръчмата, всички имат черна точка между очите. Бинди.

— Леле-мале — възкликва Сержанта. — Всички са станали индуси.

Според тазседмичния брой на „Свръхестествени явления“ това е заради говорещата крава.

Основният проблем във всяка кланица е да примамиш кравите да се качат по рампата към помещението за умъртвяване. Животните от фермите се плашат. След много часове или дни в тесни камиони, обезводнени и неспали, добичетата биват стоварвани в двора на кланицата.

За да ги подлъже да се качат по рампата, касапинът използва „крава-предателка“. Тя живее в кланицата. Пускат я сред обречените й посестрими и тя ги повежда към рампата. Уплашените, уморени животни никога не биха тръгнали, ако не е тя.

В последния момент преди брадвата, ножа или стоманения клин в челото, кравата-предателка се отдръпва. Оставят я жива, за да поведе следващото обречено стадо. Това прави цял живот.

Един ден обаче, така се твърди в „Свръхестествени явления“, кравата-предателка от месокомбината в Стоун Ривър спряла.

Застанала напряко на рампата за скотобойната. Отказвала да се отдръпне и да остави стадото на участта му. Пред очите на целия персонал кравата-предателка седнала на задните си крака като куче, огледала ги с кафявите си кравешки очи и заговорила.

Като човек.

— Откажете се от месото — казала кравата.

Говорела с глас на млада жена. Кравите зад нея пристъпяли от крак на крак и чакали.

Работниците от кланицата зинали и цигарите им паднали на кървавия под. Един глътнал тютюна, който дъвчел. Една жена сложила ръка на устата си и запищяла.

Кравата-предателка вдигнала единия си преден крак и ги посочила с копито:

— Пътят към мокша не минава през болката и страданието на други живи същества.

На санскрит „мокша“ — обясняват в „Свръхестествени явления“ — означава „покаяние“, последната степен на кармическия цикъл на прераждането.

Кравата-предателка говорила цял следобед. Казала, че човеците са унищожили природата. Хората трябвало да спрат да избиват други живи същества. Човечеството трябвало да ограничи числеността си и да създаде квоти, позволяващи само малък процент от живите същества на земята да са човеци. Хората можели да живеят както си искат, стига да не са мнозинство.

Научила ги на една индийска песничка. Накарала целия персонал да пее, докато люлеела копитото си в такт с мелодията.

После отговаряла на всичките им въпроси за живота и смъртта.

Кравата не спирала да говори.

Сега със Сержанта пак сме закъснели. Гоним вещици. Гледаме кравите, пуснати от месокомбината. Заводът е празен и притихнал в покрайнините на града. Някой се е заел да боядиса бетонната сграда в розово. Ще я превърнат в ашрам. Посадили са зеленчуци на двора.

Оттогава кравата-предателка не е продумала. Пасе спокойно из хорските дворове. Пие от поилките за птички. Хората я кичат с венци от маргаритки.

— Използват магия за вселяване — заявява Сержанта.

Седим в колата и чакаме една тлъста тромава свиня да пресече улицата. Други прасета и кокошки чакат на сянка под навеса пред една железария.

Магията за вселяване позволява на човек да пренесе съзнанието си в материалното тяло на друго същество.

Поглеждам го и питам дали случаят не е „присмяла се хърба на щърба“.

— Животни, хора — обяснява Сержантът, — можеш да се вселиш в тялото на почти всяко живо същество.

Знам, на мен ли ще ми приказва?

Минаваме покрай човека, който боядисва розовия ашрам, и Сержанта казва:

— Ако питаш мен, прераждането е само начин за отлагане.

Да, да, да. Вече ми го е казвал.

Сержанта слага набръчканата си, покрита със старчески петна ръка върху моята. Космите му са сиви. Пръстите му са изстинали от стискане на пистолета. Сержанта стиска ръката ми и пита:

— Още ли ме обичаш?

Питам го дали имам избор.