Не мога да повярвам,че най-накрая виждам книга от автора на Боен Клуб тук.Книжлето го имам в библиотеката.Книжката почва интригуващо и поне за мен в последствие загубва блясъка си.Написана си е в типичния стил на автора.
Тази книга ще я прочета, а до колкото Паланюк мисля,че трябва да издавате повече негови книги,като невидими изчадия и други такива
Първа и последна среща с автора. Хаос в повествованието, нишката се къса тук и там. Струи някакъв неприятен нихилизъм.
Една от малкото книги, които не успях да дочета. Толкова разпокъсан и безсмислен роман, че явно автора е бил на много тежки наркотици, докато го е писал.
Доста лесно се чете и на моменти е повече от забавен. Да, наистина има типичния за Поланик присмивен нихилизъм, но той всъщност е доста оптимистичен, когато вникнеш.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.