Катрин О’Нийл
Венчана за риска (8)

Седма глава

Спряха до една ферма. Далеч напред се виждаха ратаи, които привършваха работата си. Когато обаче влакът спря, работата също секна. Тружениците се зазяпаха, а надзирателят им, качен на кон, препусна към тях разтревожен, да види какво става.

Джони наложи на Майлин такава крачка, че тя се задъхваше, докато бягаше, краката й потъваха в калта, а коленете й изтръпваха все повече с всяка стъпка. Усети, без да се обръща, че преследвачите са по петите им. Чуваше ги опасно близо как се потят и викат на надзирателя да пресрещне бегълците. Усещаше, че не може да бяга по-бързо, че краката й ще я изоставят и ще се строполи по очи. Ала Джони я влачеше напред, така че нищо не можеше да се направи.

Още петдесетина метра. Тя усети намеренията му и се втренчи в надзирателя, който идваше срещу тях. Дробовете й сякаш щяха да се пръснат от усилието да вдишва. Уплахата пулсираше във вените й.

Двайсет метра. Преследвачите напредваха. Сигурно бяха на пет-шест метра, окрилени от чувството за дълг и от гнева.

Още малко… още крачка…

Надзирателят спря. Майлин видя как устните му мръдват и той пита за какво е шумотевицата. Още съвсем малко. Джони отпусна ръката й и заобиколи коня въпреки протестите на ездача. Сетне беглецът скочи леко върху гърба на животното, удари надзирателя по главата и онзи се строполи на земята в безсъзнание. Уплашеният кон се дръпна, докато Джони хващаше, юздите. Той отпусна стремената, погледна Майлин и извика: „Качвай се“.

Тя стоеше, без да помръдне. Звукът на тичащите хора се приближаваше, а виковете отекваха в ушите й. Хвърли поглед назад и видя как преследвачите стигат почти до нея. Умът й замря. Ала инстинктът взе връх. Трябваше просто да остане на място и тези хора щяха да я измъкнат от Джони. Ще бъде свободна. А той ще трябва да бяга и да я изостави.

Погледна мъжете. После се обърна и веднага разбра грешката си. Очите на Джони горяха и й заповядваха без думи. Отчаяният поглед на човека, когото обичаше. Поглед, който повтаряше заплахата, отправена по-рано.

Ще се предам…

Той нямаше да избяга. Беше готов да се предаде. И в този момент на просветление тя разбра, че не може да го стори. Не може да се възползва от тази възможност.

Майлин светкавично се окопити и, докато Джони обръщаше коня, се затича и скочи зад него, избягвайки на сантиметри протегнатите ръце на спасителите си. Още не се бе качила съвсем, когато той пришпори коня и препусна в галоп през полето, а тя се хвана за кръста му, за да не падне.

Яздеха дяволски бързо, като тъпчеха житата, а виковете се отдалечаваха все повече. Джони не спираше, а галопираше с невъзможна скорост, подминаваше ферма след ферма и увеличаваше разстоянието между тях и евентуалните преследвачи. Небето притъмняваше, светлините на къщите прелитаха като в мъгла, топли и примамливи, но недружелюбни към бегълци като тях.

Майлин не разбра колко дълго препускаха. Звездите примигваха, а луната изгря — пълна и ярка. Фермите започнаха да се разреждат, докато накрая двамата се озоваха сред откритото поле, без надежда за убежище.

Изведнъж в далечината изникна силует, черен и зловещ. Джони забави коня и се приближи предпазливо през буйните жита. Когато стигнаха съвсем, видяха развалините на отдавна изоставена плевня, а до нея — следи от рушаща се стара ферма.

Джони слезе от коня и запристъпва предпазливо. Влезе, после отново излезе, като си бършеше ръцете.

— Безопасно е — каза той.

Майлин изхлузи схванатото си тяло от коня и се замисли за думата. Безопасно. От какво? Беше близо до безопасността и я остави да отмине. Заради една заплаха към най-съкровеното кътче на сърцето й.

Вътре Джони, намери ръждясал фенер и след малко успя да го запали. Пламъкът обви с мека топлина суровата обстановка. Плевнята бе задръстена от ръждясали инструменти, валяха се дъски, а звездното небе се виждаше през дупките на покрива. Докато Джони завързваше коня и му слагаше сеното, което намери, Майлин се строполи в един куп слама напълно изтощена.

След като се оправи с коня, той пусна дисагите на земята и прилегна уморено до нея. Извади твърд хляб и бутилка вино, отвори я бързо и й я подаде. Тя отпи голяма глътка и усети как течността я затопля и успокоява малко, туптящите й мускули.

Двамата ядяха мълчаливо, тъй като не знаеха какво да кажат. Майлин усещаше остро присъствието му до себе си, мъжкото му ухание, всяко движение на дългите пръсти на ръцете му, докато чупеха хляба и поднасяха хапките към устата. Плевнята, на средата на пустошта, изглеждаше смълчана и уютна в нощта. Напрежението на Майлин изчезваше от виното, а очите й обгръщаха сламата под нея — тяхното легло за тази нощ.

Двамата щяха да прекарат нощта пак заедно, далеч от целия свят.

— Добре се справи — рече Джони накрая. — Помислих си за миг, че може да ме…

— Да те оставя да умреш?

Той не отговори, но тя сякаш усети как лицето му притъмнява от срам.

В неудобството на тишината, тя се измъкна от палтото и го остави настрани. После свали омразната шапка от главата си. Косата й се разпиля по раменете, златисто медна в светлината на фенера. Тя прокара пръсти през кичурите, разтривайки пламналата си глава, и въздъхна с облекчение, почувствала се отново свободна. Тогава забеляза Джони, който бе приковал поглед в китките й.

Той посегна и взе ръцете й в своите, после започна да масажира нежно червените ивици по нежната плът — там, където въжето я бе притискало предната нощ.

— Ах, Майлин — изстена той. — Защо трябва да е така?

Гласът му потрепери от съжаление. Тя го погледна и видя в очите му страдание и желание, които разкъсаха сърцето й. Бе способен на всичко, за да я облекчи. Изпитваше толкова мъка, колкото и тя. Борбата не бе по тяхно желание.

— О, Джони.

Той я притегли към себе си и започна да я целува отчаяно, докато ръцете му галеха косата й. Пръстите му заместиха нейните и започнаха да разтриват главата й така, че цялото напрежение отлетя и отстъпи място на блаженство и желание. Тя се отпусна, тялото й се успокои, а устните й се разтвориха под неговите, защото нямаше воля да ги държи затворени.

Женствената й същност се бе устремила към него. Ала умът й виждаше и златния шанс. Ако само можеше да го убеди, че съдбовната им любов е по-силна от всичките му планове…

Тя обгърна лицето му с ръце. Погали нежно бузите му и го погледна в очите.

— Джони, любов моя. Няма нужда от зло между нас. Ти искаш да се съединим блажено, искам го и аз. Можем да го направим, Джони. Ти и аз. Заедно. Можем да открием как.

— Как — простена той, като я притисна към себе си, — когато сме толкова далеч от началото?

— Трябва да ме послушаш, Джони. Поне веднъж, любов моя, чуй какво казвам.

Ръцете му се стегнаха около нея, той държеше Майлин толкова притисната, толкова близко, че тя чувстваше ритъма на сърцето му, усещаше как гръдният му кош се издига и спуска към гърдите й, докато едва поемаше дъх. Ала той не я отхвърли, така че тя бавно, шепнешком, продължи:

— Ти ме мислиш за предателка, защото съм била съблазнена от англичаните. И си прав, до известна степен. Живяла съм сред тях и това ми се отрази по начин, който никога не съм подозирала. Едно време ги мразех точно като теб. И все още мразя желанието им да държат родината ни поробена. Но, Джони, ние можем да се поучим от тях така, че да станем по-силни. Виж какво са постигнали. Тази страна е била изостанала и земеделска, а по времето на Виктория се е превърнала в най-могъщата промишлена сила, която светът някога е познавал. Придвижили са се от селата към градовете. Увеличили са населението си два пъти. Сега държавата е млада, пълна с енергия и желание за прогрес. С промените идват и проблемите. Бедност, пренаселени градове, мръсотия и болести. Ала ние се оплакваме на чашка, докато те са се захванали за работа. Реформите, които са предприели, са направо смайващи. Преустроили са фабриките, така че в градовете да цари чистота и здраве. Когато се появи проблем, реформаторите решават какво трябва да се направи и налагат промени към по-добро. Построили са железници, по които въздиша целият свят. И всичко това за кратко време. Превърнали са хаоса в ред.

Аз се възхищавам на енергията, на трудолюбието и решителността им. Знаеш добре какво чувствам към Ирландия. Как изглеждаше, като че сме единствените, едва шепа хора, които се стремят да подобрят нещата, докато останалите или напускат, или оплакват хала си. Помисли, Джони, какво могат да направят това трудолюбие и редът за Ирландия. Плачем и живеем с мъртвешкия вид на изчезваща раса, проклинаме съдбата и оставяме на другите да се справят с проблемите, които могат да унищожат всички ни. Англичаните, с всичките си недостатъци, преодоляват трудностите с енергия, решителност и мисъл за общото благо, от които няма да е зле да се поучим. И не чрез насилие, а чрез интелекта си и желанието да работят упорито.

Той целуваше шията й и тя трепереше цялата.

— А ти, Джони, имаш шанс, който никой никога преди не е имал. С целия си талант и знания, ти можеш да сториш чудо за земята ни. Видял си и двата свята. Можеш да помогнеш на Ирландия истински, не чрез насилие, а като използваш положението и влиянието на лорд Уитни. Имаш опита. Познаваш улиците на Ирландия, знаеш от какво се нуждаем. А напоследък опозна и лондонските салони. Можеш да впрегнеш силата си и да помириш Англия и Ирландия.

Ръцете му отново бяха в косите й, разтриваха, размачкваха, така че тя трябваше да направи усилие, за да събере мислите си. Вълшебни ръце. Те заплитаха магията си и я отдалечаваха от целта, съблазняваха я да се отърве от мислите и просто да чувства. Тя пое въздух и събра сили за последна схватка, преди окончателно да разбере, че е загубила.

— Трябва да говорим с лорд Стенли. Мислих за това, Джони. Смятам, че ще разбере, ако му се доверим. Той е добър човек. Обича справедливостта. Но е рожба на едно друго време. Ако му обясним как се чувства народът ни, какво мисли, колко е различен от английския по характер и нужди, знам, че ще го убедим. А с помощта на толкова влиятелен човек…

— Ухаеш толкова хубаво — промълви той с лице в косите й. — Както никоя друга жена.

Дали не се предаваше? Не можеше да каже. Ала ръцете му я караха да се чувства слаба и трепереща. Усещаше, че ще се разтопи напълно, докато думите се губеха в неговото желание. Можеше само да диша. Звукът на собственото й вдишване, дълбоко и тежко в тишината, като че ли изпълваше пространството.

— Джони, моля те… заради Ирландия… заради нас двамата…

Не знаеше как се случи. Но в следващия миг вече лежеше под него, а дрехите й падаха една по една, сякаш сами, под опитните му, настоятелни ръце. Майлин почувства известна надежда, когато той се приближи до голата й плът. Сигурно е бил трогнат от молбата й. Сигурно устните му върху нейните подсказваха, че иска да опита.

А сетне всички хитрости изчезнаха от ума й. Тя бе отново жена в ръцете на любимия мъж. И нищо друго нямаше значение.

Изведнъж той се промени. Отчаянието светкавично се смени от решителност, която грейна като пламък в очите му. Той я притегли към себе си, обхвана главата й и я целуна грубо, като отне дъха й. Бе искала да го съблазни — Майлин вече го разбираше — да го подчини чрез силата си, да го подтиква да я желае повече от всичко на света. Ала усещаше замаяна, че всъщност тя самата е покорената. Целувката му бе неописуемо преживяване. Целувка на завоевател. Гореща, задушаваща, пламтяща, тя не искаше позволение, а изискваше отговор, отнемаше волята й и я възпламеняваше в едно диво желание. Под атаката на търсещите устни, на пламтящия език, Майлин почувства, че именно тя е съблазнената, покорената от една сила, по-голяма от нейната собствена. Почувства как се разтапя в него, как устата й жадно поема вкуса му, а стенанията излизат безпомощно от гърлото й.

Точно това искаше да стори с него. Да го съблазни, да го размекне, да го прикотка на своя страна. Защо обаче изведнъж почувства, че атакуваната е именно тя?

Когато Джони повдигна глава, тя усети замайване и остави очите си затворени, за да изчисти съзнанието си и да възстанови равновесието. Ала Джони обхвана лицето й с две ръце и го повдигна, вглеждайки се втренчено в нея. Тя отвори бавно очи и видя как зеленият взор я изгаря отвътре и съзира всичко — объркването й, усилието да се контролира и всеобхващащата възбуда. Устните му се разтегнаха в разбираща усмивка — той сякаш усети плановете й и я предизвика.

Беше като игрите, които играеха като деца. Кой ще надмине другия и ще спечели наградата? Залозите обаче бяха по-големи от всякога.

Майлин прие предизвикателството. Повдигна ръце към ризата му и я разтвори с дръзка увереност, твърде различна от тръпнещите въздишки. Гледката на оголената му гръд я възбуди невероятно. Тъмните косми покриваха тялото като броня и тя ги докосна плахо. Сетне прилепи устни към зърното му, както той самия предишната нощ, взе го в устата си и го засмука, докато чу удивената въздишка, а после и ниското стенание от дълбините на душата му, като че тя го бе възбудила и възхитила точно както той нея преди. Погали с пръсти другото му зърно и почувства как то се втвърдява под ласката й.

— Господи! — възкликна той, дишайки накъсано.

Ръката й тръгна към колана му. Тя го разкопча, разтвори панталона и, вече с две ръце, го плъзна надолу, така че да го вижда целия.

Мъжествеността му изглеждаше огромна, ала не размерът бе толкова впечатляващ. Пред нея се разкри, изпъкнала и твърда, колона от сила и желание, набраздена с множество красиви венички. Не бе и мечтала, че под небето съществува нещо толкова прекрасно, толкова изтънчено оформено, произведение на изкуството от плът и кръв.

Почувства се безсилна под властта му. Желаеше го толкова много, че това разтърси самите й устои. Бавно, свенливо, тя се спусна надолу и го пое в устата си.

Беше толкова голям, че я изпълни изцяло и й спря дъха. Усещаше как се издига и тласка във влажната кухина. Почувства невероятна наслада, че го поема за пръв път в това най-интимно свързване. Никога не бе вършила нещо подобно, ала бе завладяна от някаква първична нужда. Убедена бе, че трябва да го поеме в устата си или да умре.

Усещането я отнесе сякаш в друг свят. Времето спря. Пое го целия в устата си и това й харесваше така, че би продължила да го смуче през цялата нощ. И когато усещаше как той се втвърдява, пулсира, тя осъзнаваше, че и нейната сила нараства.

Той също го чувстваше. Стори му се опасно да се предаде на устните й. Отдръпна се от езика й и я бутна в сламата, а сам той легна върху нея, за да възстанови властта си.

Джони разтвори с коляно краката й широко, а сетне проникна в нея като остър меч. Влизаше на тласъци, но не внимателно, както предната нощ, а с правото на човек, който не се нуждае от повече позволения. Взе я като награда, като нещо, което е спечелил. За да й покаже какъв забележителен противник е бил в тази надпревара на волите. Целуваше я с яростна мощ, впиваше устни в нейните и й отнемаше и последните останки от контрол. Ала не бе помислил колко прекрасно ще е чувството, когато двамата се сливаха, като че бяха създадени един за друг. И докато той проникваше в нея, главата му се отметна назад сякаш сама в сладка агония. „Любима моя“, простена той сякаш от болка.

Когато чу тези думи на отчаяние, Майлин почувства, че силата отново я обхваща въпреки майсторството му. И с всеки замайващ тласък усещаше, че той се предава. С ръце в косите й, вкопчени, като че искаше да задържи лунни лъчи, убеден в неизбежното си поражение, той проникваше със силата на завоевател, който знае, че сам попада в плен.

Тогава тя се засмя със смях радостен и свободен, и се подигра на целия спектакъл, защото бе ясно, че двамата се желаят неудържимо. Той отвърна по достойнство, с брутална мощ, която заличаваше извиненията и устояваше на всичко. Майлин почувства как пламва. Ръцете й сграбчиха сламата под главата й, за да върнат усещанията. Зъбите й се показаха в яростен вик на удоволствие, като на лъвица, обладана без противене. Почувства отново, че разцъфтява, като че женските чарове, които бе използвала, бяха превърнали тялото й под страстта на Джони, в храм за поклонение. Разтапяше се под него, а той я облада още по-мощно. Не познаваше жена, способна на такова страстно отдаване, която да го използва, за да стане още по-силна.

Влизаше в нея на тласъци, после се отдръпваше и проникваше още по-надълбоко. Когато приближи върха, увеличи още повече силата и бързината, и наруши собствения си ритъм, докато кръвта във вените му го подлудяваше. Майлин също се унесе в пулсирането му и загуби всякаква представа коя е и спомен за по-раншните си планове.

Скоро двамата лежаха упоени в прегръдките си, влажни от пот и дишащи на пресекулки. Когато се върна на този свят, тя се почуди какво се бе случило. В ръцете на Джони се бе превърнала в нещо, което не знаеше, че представлява — жена, изтъкана от страст и огън, способна да се отдаде свободно, без ни най-малко чувство за вина. Древна душа, която вижда колко безсмислени са взаимните обвинения, когато силата на природата утвърждава себе си в самия живот.

Прегърна го и почувства как топлината на тялото му се слива с нейната.

— О, Джони — прошепна тя все още в омаята на страстта. — Не е ли по-добре така?

Той се повдигна бавно и я погледна със замъглени очи. Устните му се изкривиха в лека, скептична усмивка.

— По-добре? Да те имам ли, моя съблазнителко? Наистина, по-добре е.

— Не, имам предвид да се разбираме така добре.

— Разбирането между нас се състои в това, че както и двамата знаем, ти се опита да ме привлечеш на своя страна — той вдигна рамене. — От опит глава не боли. И аз опитах. Сега сме квит отвсякъде.

Тя седна и го отблъсна от себе си.

— Искаш да кажеш, че не си чул нито една моя дума?

— Чух ги. Но това са само думи, миличка. Откога думите решават нашите проблеми? Права си да казваш, че ние, ирландците, сме издумали достатъчно приказки. Дошло е време за действие. Знаеш го не по-зле от мен. Няма начин да се доверя на твоя свещен лорд Стенли, няма. Единственият начин Ирландия да се освободи, е с кръв.

Тя се бе втренчила в него удивена.

— Значи прие, каквото ти предложих, без изобщо да…

— Ще приема с удоволствие, каквото предложиш и когато го предложиш. В крайна сметка аз съм мъж, а и те обичам достатъчно. Нямам сила да отхвърля такъв дар. Но ако смяташ да ме умилостивиш със сладки усмивки…

Джони не довърши. Майлин се хвърли към него, блъсна го и той се преви.

— Лъжливо копеле! — изкрещя.

— И кога по-точно те излъгах? — попита той, като разтриваше гърдите си. — Може би когато и ти прие любовта ми миналата нощ, без намерение да се предаваш. Не че ти натяквам. Ти си имаш възгледи, имам си и аз. Но след като аз не мога да те убедя, идва ред на Шеймъс Флин, както е по план.

— А ако грешиш? — предизвика го тя.

Той я погледна сериозно, без предишната подигравка.

— Това продължи твърде дълго. Вече не е въпрос какво е правилно или не. Въпросът е какво да се направи.

В този момент тя осъзна колко дълбока е пропастта, която ги разделя. Правилно, грешно — сега за Джони това бяха само думи. Той се стремеше единствено към победата. На това го бяха научили фенианците, да постига целите си, независимо от средствата. Ала думите значеха много за нея. Може и да е мекосърдечна, както я обвиняваше често. Ала знаеше със сърцето си, че планът на Шеймъс Флин е погрешен. И още по-лошо, някакво шесто чувство й подсказваше, че това е опасно. Със сигурност, опасно за нея. Но и за Джони. Опасно за всеки, който се изпречи на пътя на Големия план.

Тя трябваше да се бори с тях с всички възможни средства. Защото залозите бяха по-големи, отколкото бе осъзнавала. Беше се превърнала в боец, не по-лош от всеки фенианец. Ала вече не се бореше и не бе готова да умре за Ирландия. Беше по-важно от всяка страна, идеал или начин на живот.

Бореше се за душата на Джони.