Катрин О’Нийл
Венчана за риска (19)

Осемнадесета глава

Дагет трясна вратата на килията и обърна ключа, като затвори Джони вътре.

— Завържете я към решетките на килията, така че той да вижда лицето й — нареди той.

В миг мъжете я сграбчиха и грубо приковаха китките й към решетките над главата. Когато ужасът я обхвана, устата на Майлин пресъхна, а коленете й се подгъваха неудържимо. Държеше я само желанието да не предава Джони.

Любимият й се бе надигнал на нара и се бе облегнал с мъка на лакът. Взираше се в нея със същото съчетание на ужас и неверие, което чувстваше и тя.

— Не може да е истина — промълви той.

Дагет отговори, като пристъпи напред, хвана ризата на Майлин, разкъса я и оголи гърба й. Сетне намери възела, който пристягаше плата, придържащ бюста й, и го развърза. Тя почувства как голите й гърди докосват студените решетки. Джони изхърка.

Не можа да си спомни дали някога е виждала Джони истински уплашен. Ала когато срещна очите му, в тях проблясваше страх. Страх за нея. Страх за това какво може да направи Дагет, обхванат от безскрупулната си решителност. Това я ужаси. Не можеше обаче да му го покаже. Наложи си да е силна заради него и му каза:

— Джони, чуй ме. Не позволявай аз да бъда твоя слабост. Мога да приема всичко от Дагет. Прави, каквото трябва, без да ми обръщаш внимание.

Ала Джони не слушаше. Проговори с равен глас:

— Не прави това, Дагет. Моля те… не го прави.

Докато го чуваше как се моли заради нея, сърцето й се късаше. Погледна назад и видя една широка усмивка, която правеше по-дълбока трапчинката в брадата на Дагет. Той стоеше разкрачен, пляскаше камшика в дланта си и я гледаше студено и преценяващо. Беше безмилостен като римски легионер, голите му гърди се издигаха от тежкото дишане, а очите му светеха с жесток, твърд блясък. Къде запита се тя, беше момчето, което бе познавала, не можеше да го познае в празните, бездушни очи. Макар да се бе усмихнал насилено, устните му потрепваха конвулсивно, като че не можеше да сподави очакването си. Не беше болка, а удоволствие — перверзна, садистична отплата, задето тя е избрала Джони вместо него.

— Изчадие адово! — изкрещя Джони.

Дагет отстъпи и разви камшика, като го разтресе леко.

— Спомняш ли си, Джони, когато бяхме по на дванайсет? По онова време надвивахме десет хулиганчета, два пъти по-големи от нас, на дъблинското пристанище. Порязахме си пръстите и си смесихме кръвта като американски индианци. Казахме, че ще си бъдем завинаги верни, преди всичко на този свят…

Изведнъж той изтегли ръка и замахна с черния камшик през въздуха. Майлин чу съсъка, преди жилата да се вреже в гърба й с плясък. Стегна се, стисна зъби, но нищо не я бе подготвило за болката. Въпреки решителността тя извика, но успя да потисне писъка, като си прехапа устната.

Джони падна от нара и повлече съсипаното си тяло по каменния под. Той посегна с болка и хвана решетките, така че те се разтресоха в отчаян протест.

— Дагет, за бога…

— Правя това за твое собствено добро, Джони. Направих всичко за теб. Независимо дали го знаеш или не.

Джони попита, за да спечели време:

— Откъде знаеш, че няма да ти дам дума, а после да избягам?

Дагет пристъпи към него, а камшикът висеше от ръката му.

— Защото думата ти е свещена, Джони. Никога не съм имал на кого особено да вярвам или да се надявам в този ужасен живот, освен на връзката помежду ни. Единственото нещо, в което съм абсолютно убеден, е, че ако ми дадеш дума, ти ще я сдържиш. Вярвам в това, както хората вярват в бог, в страната си или в някой цар.

Той отново отстъпи, вдигна камшика и го стовари пак върху гърба на Майлин, този път до кръв. Тя бе подготвена и не изкрещя, но захапа устната си толкова силно, че се уплаши да не я разцепи на две.

Джони с все сила се вдигна на крака, като се олюляваше. Когато обаче се закрепи, падна до решетките и посегна с трепереща ръка да погали Майлин по бузата.

— Дагет, моля те, човече. Ако ще измъчваш някого, по-добре мен.

В отговор Дагет отиде зад Майлин, сграбчи кичур коса и го дръпна, а главата й отхвръкна назад. Устната й кървеше, а гърбът й бе изтръпнал от болка. Ала да бъде проклета, ако му покаже. И тя го загледа, а очите й сякаш го прострелваха.

— О, мисля, че ще издържи и още малко, малко преди солта — додаде Дагет.

Пусна я и тя падна до решетките. Сетне той зае позиция, вдигна камшика и удари с все сила. Майлин сподави вика, но почувства, че губи съзнание. Трябваше да се държи. Трябваше да използва всяко налично оръжие, за да вдъхне сили на Джони. Защото знаеше, че ако в този момент рухне, той ще я последва.

Дагет отново тръгна към Джони.

— Можеш да спреш всичко това, Джони, просто като ми дадеш дума. Ако ми кажеш, че си с мен. Ако ми кажеш, че ще се върнеш с мен. Че си готов да подновиш връзката ни и да направиш необходимото, за да стане Ирландия свободна.

Той замахна с камшика без предупреждение. Кожата се вряза и остави червен кръст върху голия гръб на Майлин. Тя почувства как губи съзнание, но се окопити с желязна решителност. Като в мъгла усети как ръцете на Джони сграбчват главата й, а пръстите му разтъркват бузите й, за да я съживят и да й вдъхнат кураж.

— Дагет, чуй ме — рече той отчаян, като дишаше на пресекулки. — И аз съм за крути мерки. Но ти прекали. Това е предателство към самата Ирландия. Срещата между лорд Стенли и Шеймъс даваше изход. Като уби Стенли, ти прободе Ирландия в гръб. Не разбираш ли?

Гласът на Дагет стана по-остър.

— Разбирам само, че това, което предрече Кийнън О’Флеърти, се сбъдна. Любовта ти към Майлин те размекна. Това не е любов, Джони, това е слабост. А любовта е сила.

Майлин отново понесе удар върху разранения си гръб. Губеше нишката на това, за което се говореше. Гласовете им започнаха да шумят в ушите й като пчели.

— Дагет, бъди разумен, човече. Ако изколим кралското семейство, цяла Европа, не, целият свят ще ни възприеме като полудели зверове. И ще се съюзят, за да ни изтребят от лицето на земята.

Дагет пристъпи и приближи лице до Джони.

— Тогава единствения избор за ирландците ще бъде да се обединят около един велик цар.

Той вдигна камшика, но усети ръката на Джони върху своята.

— Какво е станало с теб? Да не би покрай любовта към Ирландия да си си загубил окончателно ума? Не осъзнаваш ли кого биеш? Това е Майлин! Нашата дама. Приятелка, сестра…

— Любовница? — изхърка Дагет. И като вдигна отново камшика, го стовари още по-силно върху гърба на Майлин.

Тя едва се държеше. Ала познаваше Джони. Знаеше, че той няма да стои и да я гледа как страда. Не успеят ли разумните му усилия, той щеше да продаде и душата си заради нея.

— Не боли, Джони — извика тя през пресъхнало гърло. — Не го слушай.

— А, значи не боли? Време е раните ти да опитат и малко сол.

Изведнъж Джони зави като ранен вълк. Посегна през решетките и хвана ръката на Дагет, докато той вземаше торбата със сол. Срещна погледа му и каза:

— Много добре, Дагет. Печелиш.

За миг двамата мъже останаха неподвижни, а ръката на Джони все още държеше Дагет за китката. Дагет го загледа със съмнение:

— Думата ти?

Джони погледна торбата със сол в ръката на Дагет.

— Имаш я.

Майлин прошепна откъм решетките с последни сили:

— Не, Джони.

Той обаче не й обърна внимание, бе приковал поглед в торбата със сол.

— Даваш ли честната си дума?

— Джони — помоли се Майлин, — не се предавай. Аз мога да издържа.

Той проговори, като че тя въобще не съществуваше:

— Ще направя, каквото кажеш, само пусни Майлин.

Дагет се усмихна.

— Ще я пусна, когато мисията ни приключи.

— Защо не сега? Не каза ли преди малко, че в този живот се доверяваш само на моята дума?

— Не че не ти вярвам. Но ми е трудно да вярвам на жена, която е почувствала силата на камшика ми.

— Просто ме убий и приключвай, дяволе — изхърка Майлин. — По-добре да съм мъртва, отколкото да гледам как Джони прекланя глава пред безумията ти.

Думите й отекнаха в тъмницата. Джони проговори след миг:

— Развържи я, Дагет. Нека превържа раните й. Ще направя, каквото поискаш.

В този момент Майлин рухна окончателно и си пожела всичко да свърши, да я покоси смърт в този най-черен за двама им час.

Забравил за нея, Дагет се взря в очите на Джони като че цяла вечност — търсеше някаква измама. Накрая, доволен, нареди на хората си:

— Освободете го.

— Но, сър…

— Освободете го, казах — гласът му се удари в стените на тъмницата и отекна като гръмотевица.

Неохотно, по-младият отключи килията и я отвори. Джони излезе и застана клатушкащ се пред Дагет, докато вратата зад него се затвори. Като че ли бяха единствените двама наоколо. Дагет стоеше пред стария си приятел и го гледаше дръзко. Сетне, с бързина, която учуди всички, той взе ръцете на Джони в своите и го притисна в яростна прегръдка.

Джони прие прегръдката с отпуснати ръце. Когато го пусна, Дагет се усмихваше без злоба или гняв, като момчето, което бяха познавали.

— Знаех си, че ще се вразумиш. Сега започваме съвсем наново. Светът не може да ни се опре. Заедно можем да отидем невероятно далеч.

Изглеждаше друг човек, преизпълнен с радост и светли очаквания за бъдещето. Майлин почувства, че няма да издържи, облегна глава на решетките и затвори очи.

Дагет прегърна приятелски Джони през раменете. Притеснени заради неочакваната проява на интимност, хората му се хванаха за пушките. Като забеляза това, Дагет се изсмя.

— Те не мислят, че трябва да ти се доверя, Джони. Но те не знаят, нали? Те са дребни душици. Хора, които си нямат представа, колко силно може да бъде братството между такива като нас.

Дагет остави торбата със сол на масата до него, протегна се и взе пушката на един от мъжете, който се дръпна изненадан. После предложи оръжието на Джони.

— Тези хора не разбират какво е доверие!

— А ти можеш ли да им се довериш? — попита Джони, като не обърна внимание на пушката. — Съмняваш ли се във верността им към теб?

Очите на Дагет стрелнаха двамата мъже.

— Не, не се съмнявам. Биха се жертвали за мен и за каузата.

— Вярно ли е това? — продължи Джони. — Бихте ли рискували живота си за Дагет?

Мъжете вдигнаха глави неохотно. Доволен, Джони взе пушката и без колебание я насочи към главата на Дагет.

— И какво ще направите, за да спасите живота му?

Беше толкова тихо, че Майлин чуваше стаения дъх на мъжете.

— Хвърлете пушките — изръмжа Джони — или Дагет е свършен.

Когато оръжията тупнаха на пода с трясък, Дагет се втренчи в Джони с широко отворени очи.

— Нарушаваш… нарушаваш… думата си?

Гласът на Джони прозвуча ниско, като че се мъчеше да укрепне.

— Ти загуби право да се ползваш с доверието ми, когато хвана този камшик.

С пушка в едната ръка, той отстъпи и развърза с другата Майлин.

Дагет не отдели поглед от лицето на Джони. Стоеше вцепенен пред дулото на пушката и само стегнатата му челюст показваше отчаянието му. Ала докато Джони помагаше на Майлин да се изправи, тя видя няколко сълзи на мъка в очите на Дагет.

— Не бих повярвал, че ще направиш това, Джони. Да предадеш нашата връзка…

— Ти прекъсна тази връзка, Дагет — изръмжа Джони. — Да не мислиш, че мога да ти простя това, което направи тази нощ? Това, което е имало между нас, приключи. Ти си чудовище! Трябва да те застрелям като куче и да те избавя от злодейството ти.

Слаба и трепереща, Майлин стоеше притисната към решетките и гледаше как омразата струи от лицето на Джони.

— Но няма. Ще те заведа при Шеймъс Флин и ще оставя той да се разправя с теб.

Дагет повдигна брадичка.

— Убий ме, Джони — рече той с равен глас.

— Не е моя работа да те убивам.

— Убий ме, Джони — примоли се Дагет, като заобиколи масата. — Направи го, човече, защото ако не го направиш ти, аз ще трябва да те убия.

— Тогава няма да ти дам този шанс. Ще те вържа и ще те заведа обратно в Дъблин.

— Току-що направи най-голямата грешка в живота си, Джони — предупреди Дагет глухо.

Джони не обърна внимание на заплахата и взе въжетата, с които бе завързана Майлин. Ала ръката на Дагет се извъртя и солта полетя към тях, като заслепи Джони и подпали нейните открити рани. Болката бе като нажежено желязо. Майлин започна да крещи. Като че се пържеше в пламъците на ада.

Дагет използва объркването и се измъкна, викайки хората си.

 

 

Джони обърса солта от очите си и все още наполовина заслепен, различи един от двамата пазачи, който посягаше към пушката си. Насочи към него собствената си пушка, стреля и го уби на място. Вторият пазач се затича към него, но той го удари с приклада в лицето и го свали в безсъзнание.

Сетне светкавично посегна и вдигна на крака плачещата Майлин.

— Да бягаме — извика й той. — Ще успееш ли? Или да те нося?

Тя прехапа устни, за да спре плача и каза:

— Ще се справя.

Двамата се отправиха нагоре по стълбите в нощта. В далечината виждаха, че Дагет е изтичал напред да предупреди хората си. За щастие, конюшните бяха в другата посока, а конете бяха все още оседлани в случай на нужда от бягство.

Дагет и мъжете се затичаха обратно към развалините. Джони вдигна Майлин на най-близкия кон и скочи бързо на следващия. Хората на Дагет стреляха, а изстрелите разцепиха нощната тишина. Куршумите изсвириха покрай главите им, но Джони и Майлин смушкаха конете в галоп и изчезнаха в нощта.

Ала когато стигнаха върха на хълма, Джони внезапно спря. Погледна назад и каза:

— Те не ни преследват.

Майлин проследи взора му. Хората се бяха качили по конете, но яздеха в обратна посока.

— Какво ще значи това? — попита тя.

— Обратно на крайбрежието и към Лондон.

— Трябва да го спрем — извика тя.

Джони обаче чу болката в гласа й.

— Това ще почака. Виж се. Едва седиш на коня.

— Добре съм — рече тя с последно усилие.

— Не си добре. Трябват ти грижи. Ела, мила. Ще те заведа у дома. При отец Ку.

Той подкара коня си до нейния и я премести на седлото пред себе си. Сълзите, които досега тя сдържаше, рукнаха като порой.

— Джони, прости ми. Мислех, че ти си убил лорд Стенли. Как можах да го допусна? Толкова съжалявам. Трябваше да се досетя.

Ръката му обхвана главата й внимателно, та да не докосне гърба й.

— Тихо сега. Няма значение. Сега е важно само ти да се оправиш. Просто се дръж за мен.

Тя вдигна поглед и видя един пребит човек, сам на края на силите си. Ала грижата му бе за нея.

— Никога повече няма да се усъмня в теб, Джони — прошепна тя, когато склони глава на рамото му и почувства как й се изплъзват последните остатъци от съзнание.

 

 

Събуди се, когато той спираше извън града. Джони прошепна:

— Трябва да се промъкнем по задните улички. Английските войници са навсякъде.

Смушка коня и се гмурнаха в лабиринта от сокаци, които той познаваше като петте си пръста. След половин час стигнаха гърба на сиропиталището и се вмъкнаха вътре.

Отец Ку чу шума и излезе от канцеларията си. Беше раздърпан и изглеждаше уморен, но бе в свещеническите си одежди, въпреки късния час.

— Света богородичке! — извика той, когато ги видя. — Какво се е случило?

— Имахме проблеми — отвърна Джони. — Нуждаем се от помощта ви.

Джони нежно обърна Майлин, така че отец Ку да види гърба й през прокъсаната риза. Когато свещеникът съзря раните и спечената кръв, той извика:

— Господ да ни е на помощ! Кой го направи?

— Дагет.

Очите на отец Ку стрелнаха Джони.

— Дагет?

— Той е полудял. В Лондон е, с някакъв налудничав план да изколи кралското семейство и половината парламент.

— О, господи — свещеникът се окопити и се огледа по коридора, като че очакваше войници всеки миг. — Не можем да говорим тук. Всички знаят за бягството ти. Претърсват улиците, изкарват хората от къщите. И тук ще дойдат, рано или късно. Трябва да те заведем на безопасно място, и то бързо.

Майлин и Джони последваха отеца в кабинета му и видяха как той рови из чекмеджето на бюрото си и измъква връзка ключове. Взе превръзки и мехлем, после изтича до кухнята и напъха всичко в голяма торба.

— Хайде.

Излязоха от задната врата и пресякоха няколко улички, преди да стигнат един изоставен склад по реката. Свещеникът се огледа, да не би да ги следят, отвори вратата и ги въведе вътре.

— Това място не се използва от много години — обясни той. — Собственикът умря, а синът му е в Америка и не могат да го намерят. Самият Шеймъс Флин се е крил тук един-два пъти.

Той ги поведе през тъмното, празно пространство към една стая навътре. Беше малка и тясна, с тухлени стени и без прозорци. Отец Ку запали газена лампа, като преди това затвори вратата. Светлината обля стаята и те видяха, че вътре има легло, ракла, казан с вода и мивка.

— Тук можете да палите лампа, защото не се вижда от улицата. Но никъде другаде, чувате ли? Елате, и двамата изглеждате ужасно. Нека се погрижа за раните ви.

Джони отказа.

— Майлин има нужда повече от мен. Но аз сам ще я превържа. А вие доведете Шеймъс Флин веднага.

Свещеникът го погледна за миг безмълвно. Накрая каза:

— Ще се погрижа. Но, кажете ми, какво стана? Защо убихте лорд Стенли, когато срещата бе вече уговорена?

Джони сложи Майлин на леглото и разказа историята накратко.

Когато свърши, отецът отиде при Майлин и взе главата й в ръце.

— Бедните ми деца. Винаги съм знаел, че Дагет е войн по душа. Ако може да избира между думите и юмруците си, винаги ще избере юмруците. Нещо го подтиква отвътре, може би самата му младост. Но не съм мислил, че ще стигне толкова далеч. Да се обърне срещу тези, които обича…

— Трябва да бъде спрян — рече Джони мрачно.

— Но как?

— Аз го познавам. Познавам ума му. Мога да го последвам и някак да отгатна къде е поставил експлозивите. Но първо трябва да предупредим Шеймъс. Дагет възнамерява да убие и него. Няма начин да узная дали вече не е изпратил някого. Ще се нуждая от помощта на Шеймъс и ако трябва да се измъкваме от Дъблин веднага.

— Ще го доведа сутринта, колкото се може по-рано. Но засега стойте и почивайте. Донесъл съм храна, водата е прясна. В торбата има лекарства. Не излизайте от стаята, докато не се върна. Ако някой почука, загасете светлините и стойте мирни. Ако не подейства…

Той вдигна стария килим от пода и показа една дупка.

— Скрийте се тук, докато си отидат. До леглото има свещ.

— Не се бавете, отче. Всяка минута е скъпа.

— Да. Бог да ви пази до сутринта!

Когато отец Ку си тръгна, Джони се облегна на вратата. Лицето му бе бледо, а ръцете му трепереха от изтощение. Ала когато я видя да гледа към него, той тръгна към леглото.

— Сваляй тази риза и лягай на леглото по корем.

— Джони, недей…

— Не спори — изстреля той, като че нямаше сили. — Нека се погрижа за теб, докато още мога.

Гърбът й пулсираше и тя знаеше, че се нуждае от грижи. Съблече ризата с много болки, защото ивиците плат бяха залепнали и отново отвориха раните. Ала направи, каквото той й каза, и се отпусна на леглото.

Джони наля лекарството в купичка и седна зад нея, като почистваше внимателно всяка рязка. Майлин се гърчеше и стаяваше дъх, искаше да бъде смела. Той обаче й каза:

— Достатъчно смелост за днес, мила. Не се срамувай да стенеш пред мен — и когато той започна да втрива мехлема, а сълзите й рукнаха тихичко по бузите, добави: — Всъщност солта, която той хвърли върху раните, колкото и да бе болезнена, ще помогне да зараснат добре. Съмнявам се да останат белези — тя извика неволно, когато я докосна, и Джони изостави деловитостта: — Боже господи, ще го убия за това, което направи.

Тя го отмести, приседна и взе лицето му в ръцете си.

— А пък с теб какво направи! О, Джони, какво изстрада ти заради него!

Тя се наведе и целуна подутите му устни. Когато видя, че даже това му причинява болка, тя рече:

— Окаяна гледка сме. Даже не можем да се прегърнем както трябва.

— Аз мога.

Той запали свещта, загаси газеничето и си съблече дрехите. Майлин прехапа устни, когато видя колко са дълбоки раните му. Гърдите и гърбът му бяха червени, а синините се подуваха все повече.

— Изглежда по-лошо, отколкото е — успокои я той, като я видя да гледа ужасено.

— Нека се погрижа…

— Недей. Искам само да те държа в прегръдките си.

Те се настаниха сред чистите чаршафи, които стояха там в случай на нужда. По негово настояване тя се сгуши в скута му. Всеки внимаваше да не нарани другия. Ала усещането за топлата плът на любимия ги успокои, както нищо друго.

Свещта пламтеше в златисти отблясъци и ги караше да се чувстват уютно. Джони си играеше с косата й. Тя му се усмихна, но за кратко — сърцето й бе преизпълнено с отчаяние. И в тишината най-сетне попита:

— Защо го направи той, Джони? Мислех, че ни обича.

Джони въздъхна тежко и накрая каза:

— Не мога да ти кажа, защо. Но се кълна, че няма да се измъкне.

Скоро изтощението надделя. Последното нещо, което Майлин си спомняше, бе как устните на Джони се докоснаха до косата й. После заспаха в прегръдките си. И останаха така през цялата нощ.