Катрин О’Нийл
Венчана за риска (7)

Шеста глава

Солсбъри. Средновековната крепост, която бе израснала между реките Ейвън и Уайли. Твърдина от ранната желязна ера, завладяна от римляните, а после и от саксонците, културно и религиозно средище на тукашните равнини. Все още носеше името Ню Сейръм от старите времена. Норманите бяха издигнали замъка на хълма, а после и катедралата — с най-голяма кула в цяла Англия — бе построена в далечината под нея. Градът имаше прави, перпендикулярни улици, а много от старите здания още се пазеха. Беше стар, красив и твърде оживен сред огромните, безлюдни равнини.

И на една крачка по-близо до Шеймъс Флин.

Пристигнаха, когато слънцето бе вече високо в небето. Майлин използва пътуването, за да скрои план за бягство. Не беше лесно. Не знаеше със сигурност какво е намислил Джони. Познаваше го обаче добре, бе прекарала часове с него в Дъблин, в дръзки планове как да измъкнат нещо за сиропиталището. Опита се да мисли напред, да предвиди какво ще се случи. Той се канеше да се качи на следобедния влак за Бристол — и тя нямаше намерение да му прави компания.

Джони сякаш усети плановете й и я остави с вързани ръце, като я наметна, за да прикрие въжето. Двамата водеха коня по каменните улици, а той вървеше зад гърба й с изострено внимание. Пазарите гъмжаха от хора, търговците предлагаха плодове и зеленчуци, платове и прежди, панделки и шалчета, игли и конци, съдове, прибори и всичко за жените, понесли своите кошници. Децата играеха по улиците, докато майките им пазаруваха, удряха камъни с пръчки, замеряха се, с каквото им попадне, ритаха топки и пищяха, когато някой отбележеше точка. Куп духовници се омесваха с тълпата и убиваха времето, като говореха с майките, които се опитваха да осигурят прехрана на децата си. Ковачът спря да чука подковата и си обърса челото в ръкава, докато се поздравяваше с приятел.

Обикновен пролетен ден. Ала Солсбъри бе изолиран град, свързан с другите предимно с железницата. Когато двамата пътници навлязоха в града на уморения си кон, хората спряха и ги загледаха.

Сетне Майлин чу Джони да проклина едва чуто. Малко момче с връзка вестници в ръка крещеше заглавието на първа страница:

— Булка отвлечена от олтара! Обществеността потресена! Принцът се кълне, че мистериозният бандит ще бъде съден незабавно!

Напевният му глас изпълваше целия площад.

А на самата първа страница се мъдреше портрета на Майлин, достатъчно точен, за да могат зяпачите да я разпознаят и да вдигнат тревога.

Джони я хвана за врата и наведе главата й ниско над седлото.

— Главата долу — изръмжа — Само някой да види…

Заплахата увисна във въздуха. Ала той продължи, купи от момчето вестник, а тя скришом надзърна. Момчето я загледа. Надеждата накара сърцето й да подскочи. Детето обаче просто се усмихна, поблагодари на Джони за монетата и продължи да вика:

— Булка отвлечена от олтара! Обществеността потресена…

Докато Джони разхождаше коня, Майлин усети как надеждата й умира в пламъци. Момчето продаваше вестници, но не бе видяло портрета, който можеше да я спаси от орисията й. Докато излизаха от града, тя оплакваше пропуснатата възможност и тайно проклинаше горкото момче.

Зад стените на града Джони срита коня в галоп и се отправи към равнината. Когато стигнаха до една малка горичка, той спря внезапно и се зачете във вестника, който още държеше в ръка.

— Претърсват всички влакове — каза той неопределено, сякаш говореше на себе си. — Принцът е обещал да хване разбойника възможно най-бързо. Твоят евентуален жених заплашва с всички варварски наказания, които едно английско куче може да измисли. Пълен глупак. Трябва да бъдем по-внимателни. Не очаквах новините да се разпространят толкова бързо — той прочете статията, изговори фразата „червенокоса хубавица“ и замълча.

— А ти какво очакваше? Че Роджър, с цялото си влияние, ще стои и ще си ближе раните? Познавам го. Ще обърне цялата страна с краката нагоре, докато ме намери.

Джони отвратен хвърли вестника и слезе от коня.

— Скачай — заповяда той, целият отдаден на работата. Докато тя слизаше неумело с вързаните си ръце, той порови из дисагите и измъкна момчешки дрехи.

Значи е дошъл подготвен. Не се изненада. Бяха обличали Майлин като момче при много акции в Дъблин, за да избегнат подозренията. Джони измъкна мърлява шапка, после бързо развърза китките й.

— Измъквай се от тази рокля.

Би се възпротивила, но усети шанса си. Той не би могъл да я държи вързана, когато се качат на влака. Трябва да прави, каквото казва, да приспи вниманието му и да си отваря очите на четири за подходяща възможност.

Тя съблече роклята и дрехата падна в краката й. Джони не бе донесъл бельо, така че остана гола. Очите му се присвиха, докато я оглеждаше, а тя почувства прилив на топлина. Пламна и се укори, че е глупачка. Той обаче разглеждаше тялото й съвсем делово. После вдигна роклята и откъсна дълга ивица от полите.

Хвана я през раменете и я обърна с гръб към себе си.

— Не беше толкова пищна, когато го правихме за последен път — промърмори той. Сетне покри гърдите й е ивицата плат и ги пристегна.

Тя изпищя, но когато той й заповяда, бързо навлече старите момчешки дрехи. Джони й подаде шапката.

— Добре. Можеш да прибереш косата си под шапката или ще я острижа. Избирай.

Гневна от високомерния му тон, Майлин взе шапката и натъпка червеникавите кичури вътре. Той я дооправи безстрастно, като прибра и останалите коси, за да не се вижда нищо.

Качиха се отново на коня и се върнаха към града. Точно преди да влязат, Джони спря, слезе, смъкна и нея, метна дисагите на раменете си, срита коня и той се отдалечи.

— Някой ще го намери и ще се сметне за щастливец — рече той, но гласът му бе далечен. Цялата му енергия бе съсредоточена върху предстоящата задача.

Докато влизаха през градските порти, Майлин се разтрепери от вълнение. Само още няколко минути и ще намери начин да избяга. В тълпата на гарата може лесно да се измъкне и да се изгуби, да намери полицай и да поиска помощ. Джони не можеше да си позволи да прави сцени. Трябваше да играе спокойно, да я остави да избяга и да мисли какво да прави, когато тя се качи на влака за Лондон.

Влакът бе вече на перона, а парата излизаше на платформата, така че дамите, които се качваха в каретите си отвратено придърпваха поли. Джони спря далеч от тълпата и бързо огледа обстановката. Погледът му се спря на стражаря, който обхождаше с вестник в ръка и се взираше в лицата на качващите се. Надеждата на Майлин нарастваше, ала Джони я прониза с поглед.

— Да не си посмяла да си отвориш устата — предупреди я той през зъби. — Ще купя билети и ще се качим на влака възможно най-тихо. Гледай в земята.

Въпреки че бе решила да не се издава, тя отвърна на погледа му, като че го предизвикваше да я спре, ако може. Той внезапно я сграбчи с желязна хватка за лакътя, причинявайки й болка, въпреки дебелото мъжко палто.

— Предупредих те, скъпа моя. Ако нададеш вой, ако се опиташ да избягаш…

Гневът й я направи дръзка.

— Какво ще стане? — подразни го тя.

Той й отправи напрегнат поглед. После с метален глас й каза:

— Ще се предам. Ще им кажа, че аз държах отвлечената булка. И знаеш ли какво ще направят, Майлин?

Тя почувства как надеждата се стопява в безпощадността на погледа му.

— Ще ме убият. Ще ме обесят, като две и две четири. И тогава, моя малка бунтовнице, Шеймъс Флин ще те преследва като всички дяволи от ада и няма да има кой да те защити от яростта му.

— Блъфираш — процеди тя. — Сам няма да паднеш в капана.

— Хайде де! — ръката му стегна още пулсиращото й рамо. — Какво ще струва животът ми, когато Шеймъс Флин научи, че съм се провалил?

Кръвта й се смрази и тя потрепери, като че пронизващ зимен вятър облъхна голата й кожа. Не бе помислила какво ще направят фенианците на Джони. Но бе твърде ценен, за да се пожертва…

— Помни ми думата — предупреди я той отново. — Ако опиташ дори веднъж да ми избягаш, в името на всичко свято, моят живот ще бъде в ръцете ти.

Тогава Майлин разбра, че Джони е искрен. Това не беше игра. Работата бе на живот и смърт, и той рискуваше не по-малко от самата нея. Щеше да се предаде, а в ръцете на властите за него нямаше надежда. Роджър и лорд Стенли щяха да се погрижат да бъде обесен незабавно.

Сетне тя почувства бяс както никога преди. Да върви по дяволите! Той знаеше, че тя не може да подложи живота му на риск. Едно е да му се противопоставя. Да го хули и да се опитва да избяга. Ала да стои и да гледа как той виси на бесилото, а цял Лондон се весели…

Обичаше го. Това бе най-страшното. Поне да не беше така — да обичаше Роджър колкото Джони. Можеше да се отърве от похитителя си и да остави нещата в ръцете на фортуна. Той обаче осъзнаваше чувствата й — бе паднала най-глупашки в капана. Признавайки любовта си, тя му бе дала най-силното оръжие.

Опита се да си представи как ще се омъжи за Роджър и ще си спомня всеки миг до края на дните си, че е причинила смъртта на най-скъпото си същество. Оръжие. Жестоко оръжие. И той ще го използва срещу нея, както и нежните й чувства, и непреодолимото й желание, за да я пречупи — това й се струваше най-страшното предателство.

В този момент го мразеше. Ала го погледна в лицето, припомни си как изглеждаше на лунна светлина под сенките на огромните камъни… припомни си любовта и пламенното желание, които светеха в зелените му очи… и осъзна, че не може да му причини зло.

— Върви по дяволите, Джони — промърмори тя през стиснати зъби. — Да се пържиш в ада дано.

— Не мислиш ли — прошепна той гневно, — че вече съм там? Прокълнат, защото жената, която обичам, отива при друг? Прокълнат да върша ужасни неща, защото тя престъпва клетвата си към всичко свято на този свят? Прокълнат, защото въпреки всичко я обичам и не мога да позволя да я наранят?

— Но ти ме нараняваш, Джони. Не виждаш ли? Нараняваш ме както никой друг досега.

Тя не можеше да понесе болката в очите му — отражение на собствените й мъчения. Той прикри всичко с пламъче гордост, обърна се и я остави. Зае място пред гишето и купи билетите с мрачна решимост и изпънато тяло, като че се опитваше да контролира едно чувство, тъй силно, че заплашваше цялата му мисия. Докато Майлин чакаше, стражарят обърна посоката и мина покрай нея. Огледа парцаливите й работнически дрехи. Една дума, един жест и щеше да бъде свободна. Устните й се разтвориха, но тя осъзнаваше поражението си и знаеше, че няма да издаде и звук.

Когато Джони се върна, стегнат като бастун, пламтящ от едва прикрит гняв, тя сведе поглед смирено към земята и двамата се качиха на влака.

 

 

Композицията се отправи на запад, приближавайки се към Бристол с всяка минута. Майлин седеше до Джони, нервна и неспокойна, и копнееше да стане и да се поразходи. Ритъмът на колелата сякаш закрепваше в ума й ужасната цел на пътуването. Бристол… Бристол… а после с ферибота до Кардиф…

А в Кардиф, Шеймъс Флин. Какво не би дала да избегне тази среща! Какво да направи? Не можеше да избяга от Джони на английска земя. Вярваше, че той ще се предаде и ще се жертва за свободата на Ирландия. Така учеха фенианците. Трябва да си готов да умреш за свещената кауза. Един светец и мъченик струваше колкото хиляди войни. Джони, обесен от английските тирани, щеше да събуди подкрепа и вярност, за каквато фенианците можеха само да мечтаят. Той умря за нас, щяха да кажат. А ти? Ще се жертваш ли за Ирландия, както го направи блаженият Джони?

Даже Шеймъс Флин щеше да бъде засенчен.

Не, тук не можеше да се действа. Но в Кардиф… какво ги интересува уелските власти? В Уелс имаше достатъчно съчувствие към ирландските тегоби, така че щяха да си затворят очите. Значи Кардиф ще е. Ще изтърпи влака и ферибота и ще избяга в Кардиф. Ще бъде свободна, а Джони ще бъде в безопасност.

Влакът бе малък, без първа класа, така че седнаха във втора. Вагонът бе полупразен, имаше предимно търговци, заровили глави във вестници, докато пътуваха към дома. Майлин виждаше портрета си по всички първи страници.

Един човек с рунтави мустаци отсреща оглеждаше любопитно красивия мъж в костюм за езда с дисаги на коленете и опърпаното момче до него. Странна гледка, няма що.

— Хубав ден, а? И слънчев като за април.

Джони кимна недружелюбно и отвори вестника, като се престори, че чете.

Човекът се наведе.

— Виж, приятелю. Не че е моя работа, съвсем не. Но не можеш ли да облечеш слугата си по-добре?

Джони спря да „чете“ и го изгледа смразяващо. Натрапникът вдигна ръка помирително.

— Не се обиждай, добри човече. Казвам го, защото съм търговец. Имам магазин в Бристол, между другото. И ще ти бъда благодарен, ако ми позволиш да облека момчето ти. Ще го пременя за половината на това, което ще платиш в града. Гарантирам.

Той протегна ръка. Вместо да я поеме, Джони се приведе в престорена кихавица.

— Що за обноски, приятелю — започна той на безупречен английски, — търгуваш с джентълмени, преди да си се представил, както му е реда?

Мустакатият се изчерви до уши.

— Съвсем не, милорд. Сгреших. Просто… с този костюм за езда не можеш да разпознаеш кой е джентълмен и кой — не. Не съм искал да ви обидя.

Джони продължи да чете, като прикри с вестника лицето си. Ала Майлин забеляза, че човекът продължава да гледа любопитно. Съжаляваше за добрата сделка. Трябваше да признае, че фенианците са обучили Джони добре. И дванадесето поколение член на парламента не би се справил по-умело.

Ала тя си мислеше за друго. Няма да е толкова лесно да му избяга. Трябваше да се престори на покорна, каквато не беше. Да го накара да мисли, че е толкова уплашена от думите му, че ще го придружи пред Шеймъс Флин. И когато той най-малко очаква… когато бъде абсолютно убеден в примирението й… щеше да действа.

И все пак имаше риск. Веднъж избягала от Джони, трябваше да намери начин да се върне в Англия. Ако Шеймъс Флин бе в Кардиф, не би трябвало да е сам. Един беглец, който не може да се показва, трябва винаги да има шпиони — очи и уши. Пристанището щеше да е пълно с фенианци. Веднъж да я разкрият, щяха да я преследват до последно. А ако я хванат… не й се мислеше какво ще направят. Избяга ли от Джони, губи и закрилата му. Щяха да се разгневят еднакво и на двама им. Не можеше да разчита на него повече. Измъкне ли се, остава сама на себе си.

Ала трябваше да опита. Защото ако фенианците се доберяха до нея, друг шанс нямаше да има.

Почувства внезапен прилив на страх. Избърса зачервеното си лице и дръпна шапката назад. Толкова й беше горещо в дебелото палто, че не можеше да диша.

Огледа се. Трябваше да пропъди тези мисли, да разсъждава хладнокръвно. Знаеше какво трябва да направи. Ако мисли за мрачните перспективи, ще се уплаши и ще спре. Не можеше да си позволи да се страхува. Трябваше да е спокойна и да действа по план, пък да става, каквото ще. Трябваше да е готова да използва Джони, точно както той използваше нея.

Майлин случайно улови погледа на търговеца отсреща. Струваше й се, че я гледа странно. Внушава си. Не е добре.

В усилието да се съсредоточи погледна през прозореца към земите отвън. На запад се виждаше залезът. Приближаваха Бристол. Не оставаше много.

Търговецът стана и се отправи към дъното на вагона, явно за да ползва тоалетната, преди да пристигнат. Майлин си помисли бегло да направи същото, за да се поосвежи. Лицето й бе потно, а главата пулсираше в дебелата шапка. Тя се избърса и почувства един кичур, който бе паднал, когато бе дръпнала шапката си.

Мъжът се втренчи. И си спомни думите: „червенокоса красавица“.

Нямаше време за губене. Влакът спря със скърцане, а пътниците политнаха напред. Чу как задната врата се отваря и някой изтичва вътре. Хвърли поглед назад и видя как мустакатият търговец води кондуктора и още трима мъже напред.

Разкрити!

Джони скочи. Сграбчи Майлин и я повлече по пътеката. Отвори вратата с трясък и бутна спътницата си. Тя се приземи на полето до релсите. След миг той бе до нея, вдигна я и я повлече, докато виковете на мъжете ги следваха.