Катрин О’Нийл
Венчана за риска (13)

Дванадесета глава

Майлин се събуди на следващата сутрин и откри букетче виолетки върху възглавницата си. Как Джони ги бе оставил там, без тя да разбере, си оставаше загадка. Ала ги приближи към носа си и вдъхна мириса, който бе изпълнил нощта, сетне се усмихна замечтано и се почувства по-лека и щастлива, от когато и да било. Докато се миеше и обличаше, си подсвиркваше весело и си припомняше как той я бе целувал и й се бе клел във вярност. Усещаше се изпълнена с надежди и мечти. Той щеше да намери начин да преодолеят различията. Обещанието беше свещено между тях. Сам го бе казал.

Облече се внимателно в тъмносиня рокля и втъкна синчеца в медночервената си коса. Прескочи бързо стълбите и толкова искаше да го види отново, че се наложи да се спре пред вратата на трапезарията, за да се успокои. Съзнаваше, че грее от любов. И да искаше, не можеше да го скрие. Добре, нека видят. Поне веднъж да разберат как изглежда една пламнала от чувства бъдеща младоженка.

Влезе вътре и намери Джони седнал с останалите. Когато вдигна поглед, очите им се срещнаха и той я поздрави с усмивка. Усмивката на Джони, открита и непосредствена, унищожително съблазнителна — не учтивата и внимателна гримаса на лорд Уитни. Изглеждаше свеж и красив, и тя едва се сдържа да не изтича към него и да го задуши с целувки.

Ала докато тя се усмиряваше, икономът се приближи с поклон.

— Лорд Уитни, камериерът ви току-що пристигна от Индия.

Лицето на Джони се вкамени.

— Моят… камериер?

— Да, милорд. Казва, че го очаквате.

Очите на Джони светнаха срещу Майлин и тя прочете в тях същата паника, каквато и сама усещаше. Ако камериерът на лорд Уитни се окажеше тук, измамата на Джони щеше да приключи бързо. Човекът щеше да познае, че е извършена смяна. Какво щяха да му сторят, ако го разкрият? Как да избяга?

Джони стана неловко.

— Ако ме извините за момент…

Докато обаче той се готвеше бързо да посрещне неочакваната заплаха сам, прозвуча гласът на принца:

— Хайде, приемете човека тук. Да чуем новините от Индия.

Джони бе в капан. Заповедта на принца не можеше да се пренебрегне. Докато икономът излизаше, Майлин видя как той оглежда стаята с опитно око. Имаше един-единствен път за бягство — предните прозорци. Той пристъпи към тях с отработена небрежност и дръпна завесата, като че гледаше пътеката навън. Само тя знаеше, че той всъщност подготвя евентуално бягство.

— Милорд, камериерът ви — обяви икономът и отстъпи встрани.

В стаята влезе мъж в строгата униформа на камериер. С едно изключение: дяволския знак на брадичката.

Дагет.

 

 

Щастието на Майлин се стопи мигом. Неочакваното идване на Дагет се оказа жестоко припомняне за обстоятелствата, които съзнанието й бе отхвърлило предната нощ. Обещанието на Джони, което я изпълни с такива надежди, с такава невероятна радост, сега сякаш отпадаше пред неумолимата съдба, макар синчецът още да грееше в косите й. Дагет вече не беше буйното момче, което тя познаваше и обичаше. Сега той бе символ на всичко, от което тя се страхуваше. Символ на Шеймъс Флин, който заплашваше като дамоклев меч разцъфващите й надежди. Преди миг бе чувствала у себе си едно ново начало, сега вече мислеше за края.

Стресна се и се зачуди, какво я е прихванало. Дагет й беше приятел. Единственият й истински приятел, освен Джони. И я обичаше, сега вече бе сигурна. Тайно и отчаяно може би, но определено не й желаеше злото. Ала шестото чувство я предупреждаваше, че Дагет заплашва всичко, което тя желае и тачи. Джони я наричаше фея и магьосница, но тя вярваше на инстинктите си. Така че потрепери, когато видя Дагет да стои на вратата.

Джони обаче, винаги готов, замаскира неловкия момент с лекота, като пристъпи и потупа весело Дагет по рамото.

— Пристигаш точно навреме. Връщаме се в града днес и ще ми помогнеш да си опаковам нещата. О, прости ми — и като се обърна към любопитната групичка около масата, каза с леко предизвикателство в гласа: — Приятелите тук са нетърпеливи да чуят нещо около ситуацията на полуострова.

„Таймс“ бе пълен с репортажи за надигащ се бунт в Пенджаб. Джони не знаеше дали Дагет ги е чел. За щастие беше. И на чудесен английски каза:

— Дамите и господата могат да бъдат сигурни, че английският флаг се вее високо, както винаги. Няма да има повторение на кошмара от петдесет и седма.

Гостите започнаха да го засипват с въпроси, с които той се справяше блестящо, докато Джони и Майлин го гледаха. Накрая принцът подхвърли весело:

— Тези прасета се нуждаят от малко английска стомана, не мислите ли?

Дагет изгледа принца със странен пламък в очите, който гостите възприеха като възхищение и страхопочитание, а Джони — като зле прикрита омраза. Страхуваше се, че Дагет може внезапно да скочи и да пререже гърлото на принца. Слава богу, ситуацията се успокои, когато икономът се появи отново.

— Съжалявам, че ви безпокоя, лорд Хелмзли, но току-що ми съобщиха смущаващи новини.

— Смущаващи ли? Какво има, човече?

— Като че трофеят е избягал, милорд.

— Избягал? — извика Уилям и скочи на крака. — Как така избягал?

— Когато Ръсел излезе да нахрани лисицата, намери вратичката отворена. Старата червена брада е хванала гората.

— Но това е ужасно! Как е могло да се случи?

Той зафуча из стаята, като проклинаше мързеливите си слуги, а Катрин каза:

— Извинете ни. Бяхме обикнали бедното животно.

После гостите оставиха кърпите си на масата и я последваха навън, където Уилям преглеждаше празната клетка. По пътя се правеха разни предположения. Точно възможността, от която Джони се нуждаеше. Докато множеството се изнесе с гръм и трясък, той вдигна ръка.

— Не можем да говорим тук — прошепна. Огледа се и добави: — Последвайте ме.

Поведе ги през фоайето и терасата, към мъничък двор, който гледаше към розовите градини. Огледа се назад да не би някой да ги наблюдава и заговори ниско:

— Уплаши ни — рече той на Дагет. — Щях да избягам, ако…

Дагет нямаше търпение за тези подробности. Идваше от Кийнън О’Флеърти и бе изтърпял цялата сила на яростта му. Сам ядосан, той се намеси грубо.

— В беда си, Джони. Всички сме в беда. Мислят, че сме се обърнали срещу тях. Не е нужно да ти припомням, О’Флеърти те недолюбва. Падна му в ръчичките, точно това направи. Даде му повод да снесе на Шеймъс Флин колко опасен…

— Пука ми на мен какво мисли О’Флеърти! — изсъска Джони. — Ревнува мястото ми и Шеймъс го знае. Няма да се излъже.

— Той е откачил, Джони. Бая имаш да ми обясняваш. А аз пък имам бая да обяснявам на тях. Шеймъс Флин иска да знае всяка подробност. Помисли ли в какво положение ме поставяш, като избяга така?

— А какво би предложил? Да им предам Майлин…

— Той ми спаси живота — припомни Майлин.

Дагет се хвърли към нея, като че я бе забелязал чак сега.

— Поговорих им да се вслушат в теб. Да не мислиш, че ще стоя и ще им позволя да те наранят? И аз съм като Джони.

Тя чу отново болезнената нотка на ревността. Докосна ръката му и рече:

— Разбира се, че не, Дагет. Прости ми.

Той се отскубна.

— Вие двамата разрушихте цялото ми дело. О’Флеърти е сигурен, че Майлин ще се омъжи за Хелмзли и е готов на всичко, за да ги спре. Не ти вярва, Джони. Казва, че си доказал, че не се подчиняваш на заповеди.

Джони погледна Майлин и се усмихна.

— Няма нужда да се притеснява повече за Роджър Хелмзли. Тя въобще няма да се омъжва за него.

Дагет отпусна рамене.

— Радвам се да го чуя. Поне сега говориш разумно.

— Няма да се омъжи за Хелмзли. Защото ще вземе мен.

Той протегна ръка и Майлин се сгуши, като притисна буза о палтото му. Почувства как любовта му я стопля отвътре, докато не вдигна поглед и не видя лицето на Дагет.

Той се бе втренчил в тях, като че те току-що го бяха наръгали в стомаха. Погледът му бе толкова ужасен, че Майлин си припомни — Дагет имаше в ръцете си оръжието, което щеше да прекрати щастието й.

— Ти да не си луд? — извика той.

— По-тихо — заповяда Джони остро. — Няма да позволя да развалиш прикритието ми.

Дагет се успокои трудно. Майлин виждаше как той се бори, за да намери думи. Ала когато те дойдоха, той заекна, сякаш бе в състояние на шок.

— Н-не можете да го направите без разрешение.

— Защо не? — предизвика го Майлин.

— Всичко е наред — допълни Джони. — Ако не друго, улеснява прикритието.

— Но вие сте луди. И двамата. Набъркахме се в тази каша, първо на първо, защото Майлин си позволи да действа без одобрението на Шеймъс Флин. Какво мислиш, че ще каже той, когато разбере, че минавате през главата му и…

— Ще види смисъла — отвърна Джони. — Всички ще го видят. Освен теб май.

Дагет се смълча и се втренчи в Джони.

— Няма да ти позволя да го сториш. Не е честно спрямо мен.

— Кое? — попита Джони меко. — Че не сме искали разрешение? Или че се оженвам за Майлин?

Мълчанието на Дагет бе неудобно за всички. Неговото беше ревност — обвинението се четеше в очите им. Той отвърна поглед, обърна гръб и се опита да си събере мислите.

— От всички хора на този свят — продължи Джони меко, — мислех, че поне ти ще разбереш. И смятах, че си ни брат и ще ни пожелаеш всичко най-хубаво.

Дагет стоеше, без да помръдва, със свити в юмруци ръце, и не се решаваше да проговори.

— Съжалявам — рече той накрая. — Но преди всичко трябва да мислим как ще се отрази това на мисията ни. Да се ожениш като лорд Уитни за Майлин като дъщеря на лорд Стенли… — той се извърна. — Не виждаш ли, човече? Така ще се обвържеш още повече. И проблемът ще нарасне.

— Кой проблем? — предизвика го Майлин, която знаеше много добре какво има предвид, но се гневеше, че той се противопоставя на щастието им.

— Много добре знаеш, момиче, какъв ни е проблемът. Проблемът ни — не че сме си го избирали — е, че ти си емоционално свързана с това чудовище и не се подчиняваш на заповеди. Няма защо да ти казвам, Шеймъс Флин е извън себе си и се тревожи каква ще я свърши любимият ти лорд Стенли. Иска да го спре и то веднага. Парламентът започва работа, а след седмица той ще посети и Ирландия…

— Няма нужда да ми го казваш — изстреля Майлин. — Не съм глупава, макар да ме смяташ за такава.

— А да си помислила, че като се омъжваш за Джони тук, всъщност го правиш зет на лорд Стенли? Поне в неговата глава. Или пък го обвързваш с надеждата, че ще заобича и него? Още един начин да…

Майлин се хвърли към него, но Джони я задържа. И все пак продължи да я гледа въпросително, като че се чудеше дали пък няма нещо вярно в обвиненията на Дагет.

— Върви по дяволите, Дагет — извика тя, — задето превръщаш нещо прекрасно в руини. Исках да кажа на лорд Стенли истината. Да го убедя да погледне нещата от нашата страна. Ако успеем да го обърнем, останалите може и да го последват. Той е влиятелен човек.

Очакваше Дагет да отхвърли идеята, както Джони, но очите му светнаха замислено срещу нейните.

— И как смяташ да го осъществиш?

— Той ме обича. Веднъж да преживее шока, ще се вслуша. Ще му кажа…

— Казах й, че не е добра идея — рече Джони помирително.

Ала Дагет вдигна ръка.

— Може пък да е права. Ако ви обикне и двамата, може би ще успеете да го убедите.

Джони го гледаше кръвнишки.

— Сега кой изневерява на Шеймъс Флин?

— Може би не. Може Стенли да е по-полезен на Флин, ако види нещата от другата страна. Но няма да стане за ден-два. Може да го придружите в Ирландия. Да му покажете света, в който израснахме. Може да се промени, ако го види от наша гледна точка.

— Чудесна идея! — потвърди Майлин.

Джони изучаваше Дагет.

— Това не е в твой стил.

Дагет погледна Джони и вдигна рамене.

— Каза, че е справедлив, нали?

Майлин с облекчение разбра, че е грешила за Дагет. Беше изнервена заради високата цена на всичко.

— Справедлив е. Знам, че мога да го убедя. Особено ако види Дъблин през нашите очи. Ще го заведа в сиропиталището да се види с отец Ку. Ако види децата…

— Не ми харесва — обади се Джони, докато все още изучаваше Дагет. — Рисковано е, направо опасно. Да го направим, без да съгласуваме, би било лудост.

— А ако взема разрешение от Флин?

Джони се намръщи, все още слабо убеден.

— Обещайте ми едно. Че няма да се жените, преди да узнаем какво мисли Стенли.

Майлин и Джони се спогледаха. Може би ако изчакат, Дагет ще свикне с идеята. Може дори след време да им се зарадва.

— Много добре — съгласи се тя.

— Каква част от истината да му кажем? — попита Джони. — Опасно би било да знае твърде много.

— Ще му разкажа само моята част — обеща Майлин, вече радостна, като предчувстваше колко по-щастлива би била сватбата им, с лорд Стенли на тяхна страна. — Нищо за теб, за големия план. Ще го запознавам на етапи. Веднъж да се усети, ще му дадем повече информация. Кълна ти се, Джони, няма да изложа на опасност теб или Шеймъс Флин.

— Може да се обърне срещу теб във всеки момент.

— Рискът си заслужава — рече Дагет. — Ако Майлин мисли, че може да го убеди, нека. След три седмици парламентът гласува предварителен документ върху автономията. Нямат шанс. Ще се очаква лорд Стенли да поведе опозицията, особено след като английските кучета в Дъблин наложат своето. Ако го убедиш преди вота, още по-добре. Кажи му част от истината. Ние поемаме останалото.

— Дагет е прав — обърна се Майлин към Джони. — Единственият начин да се измъкнем от това. Спомняш ли си обещанието си, Джони? Това ще изчисти нещата между нас. Ще опразни пътя. С лорд Стенли на наша страна ще сме щастливи и тримата ще работим заедно. Трябва да поемем риска.

Джони взе ръцете й в своите. Погледна я и заговори сериозно, с вида на влюбен, който се сблъсква с трудна, но неизбежна истина.

— Слушай ме добре, Майлин. Ако му кажеш част от плана и той не се хване, знаеш много добре какво ще стане. Ще трябва да го убия. Няма да ми е приятно, но ще го направя, за да си в безопасност. Поемаш ли този риск?

Майлин четеше между редовете. Както предрече Дагет, Джони омекваше по въпроса за лорд Стенли заради Майлин. Почувства отново надежда.

— Вярвай ми — каза му. — Ние тримата можем винаги да се уповаваме един на друг, дори с цената на живота си.

Тя посегна и хвана Дагет за ръка. Той се втренчи неловко и объркано. После се обърна към Джони и с глух глас каза:

— Вяра.

Когато Джони също подаде ръка на приятеля си, Дагет я пое и я стисна силно. И тримата застанаха, както когато бяха деца, рамо до рамо, ръка за ръка.