Катрин О’Нийл
Венчана за риска (11)

Десета глава

Вечерта, след като се бе преоблякла, Майлин налетя на Джони в коридора. Сграбчи го за ръката и го обърна гневно с лице към себе си.

— Искам да оставиш Роджър на мира.

Той я погледна пренебрежително.

— Чудя се, що за човек е този, който седи и се примирява с това, което му подхвърлям.

— Не е твоя работа. Няма да ти позволя да го нараниш.

Той се усмихна и зъбите му блеснаха.

— Няма да си хабя юмруците за него.

— И кой ти даде право да се увърташ около мен? Какво ще си помисли той, като те гледа как ми наливаш чай и ме следваш по петите като влюбено кученце?

— Точно каквото желая да си мисли.

— Сериозно, Джони. Няма да позволя той да смята, че между нас има нещо.

— Така ли мисли?

— Много добре знаеш, че да. Ти направи всичко по силите си да го убедиш в…

— Истината? Или паметта ти е лоша, като играта ти на крикет? Ако той си мисли, че има нещо между нас, е дяволски прав. Добре си спомням онези страстни нощи…

— Мълчи! Да не искаш всички да чуят?

Усмивката слезе от лицето му.

— Значи си забравила нещо друго. Нека ти припомня. Няма да позволя на никой мъж, освен мен да те притежава. Хелмзли не е за теб, момичето ми. Прави, каквото щеш, но няма да се ожениш за него. Само през трупа му.

Грубият му тон я смрази.

— Няма да посмееш.

— Няма ли? Ти само чакай и ще видиш.

Ръката й се сви в юмрук и смачка ръкава му.

— Само го направи и няма да ме видиш повече.

— О, така ли?

Точно тогава се отвори врата. Майлин пусна ръката на Джони, но той я притегли към себе си на секундата. Объркана, тя се почувства в обятията му, усети как ръцете му притискат гърба й, а устните му — нейните. Опита се да го отблъсне, но не можеше да мръдне. Той я целуна дълбоко, изви я назад, впи устата си в нейната.

Още една врата се отвори. Като събра всичките си сили, Майлин отблъсна Джони и се измъкна от хватката му. Обърна се и видя, че Роджър стои при едната врата, а майка му, Катрин, при другата. И двамата бяха ококорени.

Ръката на Майлин тръгна към устата й, където още гореше целувката на Джони.

— Роджър — извика тя, като отчаяно търсеше обяснение.

Джони го бе видял, преди да я целуне. Сега, когато се изправи лице в лице с вбесения й годеник, той си оправи смокинга и изрече с безупречната евфемистичност на английски лорд:

— Това е нелепо.

— Как смеете, лорд Уитни! — извика Катрин. — Вие сте мой гост.

— Признавам, че чувствата ми взеха връх. Ако бях джентълмен, за какъвто ме смятате, бих се извинил. За съжаление, не се разкайвам ни най-малко. Предполагам, сър — обърна се той към Роджър, — че единствения изход е дуел за ръката на дамата. Архаично, може би, но ефективно.

Майлин замръзна в ужас. Наистина е целял да убие Роджър. А сега просто го примами в капана.

Младият Хелмзли стоеше като вкочанен, а кръвта се отдръпна от лицето му. Майлин чувстваше, че всеки момент ще избухне. Той не беше мухльо. Щеше да приеме във всички случаи. Ала, макар и добър стрелец, не можеше да се сравнява с Джони, обучен при Шеймъс Флин. Роджър щеше да умре и вината за това щеше да бъде нейна.

— Роджър, недей, моля те.

— Глупости, момиче — изстреля Катрин. — Честта на сина ми е заложена на карта. Естествено, че трябва да се бие.

Ала когато Роджър проговори, удиви всички.

— Няма да е нужно — рече той през зъби, с прикрит зад хладно достойнство гняв. — При тези обстоятелства, победата принадлежи на по-добрия… в жестовете. Така че, аз се оттеглям. И желая на двама ви щастие.

Той се обърна да си върви, но Майлин изтича покрай Катрин и го хвана по стълбите.

— Роджър, кълна ти се…

Той я прекъсна.

— Мила моя, ако искаш да ми кажеш, че не си участвала във всичко това, не си хаби думите. Мисля, че те познавам достатъчно добре, за да смятам, че не би ме предала по никакъв начин. Ако мислех, че онзи ти се натрапва, щях първи да се намеся.

— Но той…

— Не, скъпа моя. Може и да съм глупак, но мога да позная влюбената жена, когато я зърна. Виждам как го гледаш. Разбрах го, мисля, откак те видях на гарата. Ти си влюбена в спасителя си и аз не мога да направя нищо по въпроса. Не си виновна. Невинаги избираме кого да обичаме. Да бях жена, спасена от такъв човек, кой знае как бих се чувствал? Не, не те виня. Но те обичам достатъчно, за да искам да си щастлива. И макар и да те желаех за съпруга, лаская се да мисля, че не съм достатъчно себичен, за да застана на пътя ти.

— Добре казано — отсъди Катрин отгоре, очевидно в усилие да спотаи яростта си и да си припомни, че виновниците са все още нейни гости. Тя се обърна към Джони:

— Е, лорд Уитни, голям скандал спретнахте. Надявам се намеренията ви да са почтени, като тези на сина ми.

— Уверявам ви, милейди, не бих пожертвал нищо…

— Много добре — рече Катрин с тон на съдник. — Не мога да се престоря, че този обрат на нещата ми е приятен. Но като домакини, имаме задължението да спасим колкото е останало от този уикенд за нашите гости. Аз ще се отнеса добронамерено, от теб, Роджър, и от баща ти, очаквам същото. Ще се справим с това унижение. Сега, ако всички се успокоите, ще отидем на вечеря и ще обявим годежа на Майлин и лорд Уитни. Такива, предполагам, са намеренията ви, лорд Уитни?

— Да, лейди Хелмзли — рече Джони сериозно и погледна Майлин. — Такива бяха през цялото време.

 

 

Кошмар!

Новината се прие с тишина, която сякаш спираше времето. Очите кацаха ту на новопровъзгласената двойка, ту на Роджър, за да преценят реакцията му, преди многовековното възпитание да започне да отстъпва пред шока. Един по един те започнаха да се покашлят и да се размърдват по местата си. Вместо да извикат: „Бедният Роджър! Какво ще прави сега?“ те поднасяха с учтиви, макар и ужасени, пожелания за благополучие. Англичаните никога не разкриваха истинските си чувства, така че те стиснаха ръката на Джони и пожелаха на Майлин „всичко добро“, като запазиха отвратителните клюки за момент, в който нямаше да бъдат чути.

Даже принцът прибави благословията си и учуди Джони, като взе ръцете им в своите и им пожела всичко добро.

— Ако някога мога да ви помогна по някакъв начин — предложи той на Джони, — ще ме уведомите, нали? Ние ценим много Майлин. А вие, сър, ще бъдете присъединен към добрите ни чувства.

Вечерята бе определено нелепа. Роджър приемаше нещата мъжки, смел за пред приятелите и сякаш примирен, даже предложи тост за здравето на двойката, при което Катрин кимна удовлетворена какъв джентълмен е синът й. Майлин обаче забеляза пристъпите на срам по лицето му, докато той се опитваше да води разговор. Бедният човек, помисли си, как ли му се иска да си скрие лицето.

Гостите бяха шокирани от новината, обаче Майлин направо побесня. Това, че Джони си играе с нещо, което представлява ценност — и което тя би тачила при други обстоятелства — я нараняваше и гневеше. Знаеше, защо той избърза с годежа. Не от романтични намерения да я има за жена. А защото това бе най-добрия начин да продължи със собствения си план, като препятства в същото време нейния. Хитроумен начин да я прикрепи към себе си, за да я държи под око и да я контролира. Нямаше съмнение, че ще се оженят. Какъв по-добър начин да се увери, че тя няма да предаде Голямата кауза?

Чувстваше се хваната в капан и използвана. Нямаше никаква възможност да протестира. Всички приемаха казаното от Джони за истина. Всъщност, той бе доста убедителен, като разказа как се е влюбил в Майлин още когато се е върнал от Индия, но се бил отчаял от липсата на отклик и направил такъв дързък опит да докаже чувствата си. Спомниха си каква сцена бе направил на празненството за годежа й.

— И как — питаше Джони удивеното множество — можех да стоя и да позволя на онези негодници да отвлекат възлюблената ми? Предпочетох да я върна на друг, отколкото да бездействам. Знаех, че трябва да я спася, даже и да се оженеше после не за мен. Поне щеше да е щастлива и в безопасност. Да я видя щастлива е единственото ми желание.

Сетне, с гениална лекота, той се обърна към лорд Стенли и му се поклони смирено.

— Милорд, знам какво желае сърцето на моята възлюблена, но ще поискам от вас официално ръката й. Ако откажете, кълна се, ще го понеса с цялата възможна твърдост. Но ако ме приемете като ваш зет, ще направя всичко възможно да дам на прекрасната ви дъщеря толкова щастие, колкото бихте ми дарили вие.

Би било лош вкус да се противиш пред толкова хора. Лорд Стенли, учуден и притеснен, отпи от виното си. Накрая, под тежестта на всички погледи, каза:

— Щастието на Майлин е всичко, което искам, милорд. Ако тя ви обича, кой съм аз да се противя?

Майлин трябваше да прехапе устни, за да не изкрещи. Какъв лицемер бе Джони! Да се отнася към нея, сякаш тя няма никакви чувства и мнение. Да се кълне в любовта си като някакво мамино синче. Тя можеше да им каже едно-две нещица за тази любов. Но как да го стори, без да се издаде?

Така че понесе изпитанието мълчаливо. Поне всички мислеха, че щади чувствата на Роджър и не отгатваха гнева, който държеше зъбите й стиснати, а очите — сведени.

Не можа да спи през нощта. Толкова се сърдеше на Джони, че кръстосваше стаята с часове, но само набираше повече бяс. Права беше за него. Не му пукаше кого наранява, стига да му изнасяше. Какво, че Роджър бе опустошен, а Уилям и Катрин загубиха момичето, което вече смятаха за дъщеря? Какво, че бе разрушил и нейните собствени желания? Накрая не можа да издържи. Наметна халат и, като внимаваше никой да не я види, се промъкна към стаята на Джони.

След миг очите й свикнаха с тъмнината. Чу спокойното му дишане и знаеше, че е заспал. Прекоси стаята решително, босите й крака потъваха в дебелия килим, и го видя в леглото. Чаршафът се бе увил около краката му, а когато тя се промъкна по-близо, различи голите му гърди с тъмните косми. Изглеждаше толкова умиротворен в мрака. Без съмнение бе заспал спокойно, доволен от руините, в които бе превърнал живота й. Докато тя не можеше да си намери място, вбесена от двуличието му.

Разтърси гневно рамото му. Той се стресна и посегна към пистолета, който държеше близо до леглото си. Ала когато я видя, го пусна и я сграбчи.

— Какво си мислиш, че правиш? — изръмжа той.

— Как смееш да разполагаш с живота ми, арогантен боклук! — процеди тя. — Ако мислиш, че ще се оженя за теб след всичките ти интриги, значи си по-голям глупак, отколкото съм смятала.

Той се втренчи в нея, дишайки тежко.

— Значи съм глупак, така ли? Може и да съм, да си хабя чувствата за неблагодарна кучка като теб.

— Наричаш ме неблагодарна, задето не ти се кланям, че си ме вързал към себе си като хрътка?

— Неблагодарна, защото си твърде заблудена, за да разбереш, че ти спасих проклетата кожа. Казах ти, че Шеймъс Флин нямаше да ти позволи да се омъжиш за Хелмзли. Или съвсем си забравила клетвата си за подчинение?

— Не го направи затова. Натресе ми това, за да ме държиш под око. Да ми попречиш да кажа на лорд Стенли всичко, което знам.

— За да ти дам начин, да останеш вярна на плана.

— И да се подиграеш с всичко, признавайки благородната си любов пред тези нищо неподозиращи хора. Любов! Ти дори не знаеш какво значи тази дума!

Ръката му се стегна около лакътя й. Той замълча, докато осмисли думите й. Накрая каза хрипливо:

— Едно нещо ще ти кажа. Ако някой ми стореше, каквото сторих аз на скъпия ти Роджър, щях да го убия. Достатъчно те обичам, за да се боря за теб, Майлин. Ще излъжа заради теб. Ще измамя заради теб. Ще убия заради теб. И в никакъв случай няма да те отстъпя и да позволя на друг мъж да те вземе.

Изведнъж тя разбра, че той е чисто гол. Усети как ръката му стиска лакътя й, а самата тя е на сантиметри разстояние. Отмести поглед от тялото му и го стрелна дръзко.

— Лъжеш, тъй както си поемаш дъх. Сам го каза. Фенианците са те обучили толкова добре, че не знаеш нито къде почва, нито къде свършва самият Джони. Не виждам вече мъжа, когото обичах. Ти си като машина. Ще живееш и ще умреш заради свещеното дело, а ние да вървим по дяволите. Не, няма да стане. Няма да се омъжа за теб и да…

— Не, ще го сториш. Ще бъдеш моя жена, Майлин. Друг начин няма. И някой ден, когато помислиш по-ясно, ще видиш, че го правя, за да те защитя. От фенианците. И от самата теб.

— А кой ще ме защити от теб? — изстреля тя, преди да отдръпне ръката си и да изфучи обратно.