Катрин О’Нийл
Венчана за риска (4)

Трета глава

Когато Джони пристигна, празненството бе вече в разгара си. Той застана горе на стълбите, които водеха към балната зала на Хелмзли и започна спокойно да оглежда морето от лица, докато намери, каквото търсеше.

Майлин усети силата на този поглед като изстрел. Тъкмо говореше с родителите на Роджър и заекна, забравила какво иска да каже.

За щастие, икономът се намеси и залата потъна в шепот, който прикри притеснението й. Лондон бе полудял заради скорошното пристигане на красивия, блестящ и тайнствен лорд Уитни. Той бе прекарал седмиците, откакто се върна, като се срещаше с парламентаристи по клубовете им и се запознаваше с актуалния политически климат. Вследствие на това почти всички дами вече бяха зървали младия мъж. При произнасянето на името му, жените едновременно обърнаха красиво оформените си глави и протегнаха шии. Майките с дъщери за женене извиха устни в усмивка на задоволство и предизвикателство.

— О, скъпа, просто трябва да се срещна с този човек, за когото всички говорят — извика майката на Роджър, жена към четиридесетте с все още непомръкнал блясък. Тъмната й, зряла хубост и неподражаеми маниери я правеха толкова известна сред мъжете, колкото и в най-хубавите й години.

Уилям, маркиз Хелмзли, грееше до красивата си съпруга с гордостта на човек, който знае, че е направил правилния избор. Беше с осем години по-възрастен, но тя успяваше да го държи във форма и все така влюбен в нея.

— Ще те представя. Срещнахме се в „Уайтс“ онзи ден. Има чар. Много е тих, но гледа събеседника си с най-внимателния поглед, който съм виждал. Съсредоточен е, това е ясно, но доста притеснява на моменти. Един джентълмен трябва да знае кога да гледа и кога да се извърне дискретно. Така мисля.

— Хайде, Уилям — укори го жена му нежно, — не ставай глупав. Олеле, бива си го, а? Върви го доведи, мили. Искам да съм първата тази вечер, която се среща със забележителния лорд Уитни. В крайна сметка съм майка на утрешния младоженец. Трябва да ми се признаят някои привилегии, не мислиш ли?

Маркизът вдигна ръка, скрита в ръкавица, и помаха на новодошлия. Лорд Уитни забеляза жеста, поклони се и заслиза по стълбите към тях.

Катрин Хелмзли се изкиска и стисна Майлин за лакътя.

— Не е ли забавно? — прошепна тя с момичешкото въодушевление, което бе спечелило бъдещата й снаха веднага. Семейство Хелмзли бяха веселяци и се наслаждаваха на живота, като че той бе неспирен банкет. Майлин им завиждаше за жизнерадостта.

— Ей сега идва — вметна маркизът. — Осмелявам се да кажа, скъпа ми Кейт, че едва ли може да устои на най-красивата жена в залата.

Маркизата се изчерви и възкликна „О, Уилям“. Ала докато тъмният образ на лорд Уитни се приближаваше, погледът му бе фиксиран върху пребледнялото лице на бъдещата младоженка.

Докато маркизът ги представяше, очите на Джони отскочиха към лицето на съпругата му, преди да се върнат отново към Майлин. Измърмори задължителните реплики, но погледът му издаваше, че вниманието му е привлечено от почетната гостенка. Очите му попиваха разкошната зелена бална рокля с фуста от бял тюл и огърлието от розови камелии. Тя носеше розови сапфири, оформени в цветен мотив — прекрасно допълнение към роклята. Знаеше, че е красива, като пролетно цвете при залез, но презрението на Джони бе толкова силно, че почти чуваше сред звуците на валса: Толкова си натруфена. Преди повече те харесвах.

Забелязвайки вниманието му, Уилям сбута жена си и повдигна вежди.

— Извинете ме — промълви Майлин. — Трябва да се видя с другите гости.

Остави го, но докато прекосяваше балната зала, чувстваше как Джони я преследва, като пантера — плячката си. И не се изненада, когато я хвана за ръка. Ала се удиви от вълната, която се надигна в нея, когато той я докосна. Не бе изпитвала никога такъв прилив на желание, когато Роджър поемаше ръката й нежно и грижовно.

С Джони тя винаги се оказваше в центъра на някаква груба и необуздана суматоха. Всеки път, когато той нарушаваше личната й територия, с която се бе заобиколила, внимателно обмислените й планове се сриваха. Сега, даже и със съзнанието, че обстановката е официална и ги следят десетки очи, изразът на горда молба в очите му разкъсваше сърцето й.

Объркана, тя се огледа из стаята и забеляза Роджър на другия край да говори задълбочено с група местни благородници.

— Не ме гледай така — прошепна тя на Джони остро. — Всички ни наблюдават. Искаш да се досетят ли?

— За какво? — попита той и впери очи в нейните. — Че си влюбена в мен? Че очите ти го изповядват пред целия свят, даже и да си готова да положиш лъжлива клетва?

Тя се изпоти под тежката бална рокля. Едва се въздържа да не извади дантелената кърпичка и да си попие челото.

— Не. Че ти не си този, за когото се представяш. Да не искаш да се запитат откъде ме познаваш толкова добре, че ме гледаш с поглед на господар, въпреки че сме се срещнали едва преди няколко седмици?

Той пристъпи и я взе в прегръдките си, като я завъртя леко в ритъма на валса. Ръката му на гърба й спираше дъха й. Другата му ръка стискаше пръстите й толкова здраво, че те изтръпнаха.

— Да не мислиш, че ме интересува какво ще си помислят? — изръмжа той. — Да не мислиш, че въобще ще ме е грижа за нещо, когато извършиш тази измама?

— Да — процеди тя. — Мисля, че ще продължиш да служиш на каузата си, да правиш, каквото трябва, независимо какво причиняваш на хората. А аз няма да съм за теб нищо повече от хляб в хлебарницата, когато си гладен. И когато гладът ти се засити от страстта към жестокост, мигом ще ме забравиш.

Той я притисна към себе си и й спря дъха.

— Изплъзваш ми се от седмици. И се справяш добре.

Майлин се усмихна доволно.

— Мога да се скрия и от самия Шеймъс Флин, ако искам.

— И от какво бягаш? Не се ли досещаш, че никога няма да изпиташ към това сукалче Хелмзли тръпката, която изпитваш към мен? Толкова ли се страхуваш от чувствата си, че предпочиташ да ме избягваш, отколкото да погледнеш истината в очите?

— Добре де, и ако е така? — предизвика го тя с високо вдигната брадичка.

Той сведе глава и, когато проговори, дъхът му се смеси с нейния.

— Не прави това, момиче. Ти и аз, ние си принадлежим, както звездите и небето. Душите ни са едно. Не можеш да разрушиш това, даже и да се ожениш за другиго.

Тя потъваше в словата му. Беше толкова прав. Роджър никога не я бе карал да се чувства по същия начин. Сърцето й сякаш щеше да излети от гърдите. И нищо не можеше да прилепне по-добре към извивките й, от тялото на Джони. Като че ли откриваше дома, който винаги бе търсила, стига само да се взреше в очите му. По дяволите, прав бе за всичко. Тя гневно се присви, като не искаше той да види как й действа.

— Не ме притискай така, идиот такъв. Това е танц, не свободна борба.

Видя болката в очите му.

— Можеш ли да обърнеш гръб? И да приемеш последствията? Защото аз не мога.

— Какви последствия? Ще ме предадат ли? Едва ли, защото това ще заплаши плана им, какъвто и да е той. И, Джони, заклевам се, каквото и да си мислиш, че знаеш, всъщност не подозираш и половината. И за теб ще има изненади, като приключат. Но се обзалагам, че няма да направят нищо относно женитбата ми. Само блъфират, за да ме държат във форма.

— Блъфират? Та те възнамеряват да те убият! Казаха ми най-тържествено, че ако ти се явиш пред олтара утре, просто ще те елиминират. Това блъф ли е? Ще узнаеш, че е истина, едва когато усетиш дулото на пистолета в челото си.

— Тогава върви и им кажи, че съм описала всичко, което знам, и ръкописът ще се отвори след смъртта ми. Споменах имена. Скътала съм го на сигурно място. Разказала съм всичко, което съм открила, за всеки случай. Може и да ме убият, но ще изгубят всичко останало.

Той я изучаваше и се опитваше да установи, дали пък тя не блъфира сега.

— Имена, а? А моето? Спомена ли и мен в проклетия ръкопис?

— Не — призна тя тихо със сведен поглед.

— И защо, Майлин?

В гласа му имаше нещо прикрито, но много силно, и тя обърка стъпката. Погледна го, видя надеждата, прорязала за миг отчаянието в очите му и извика:

— Добре. Искаш да го кажа? Обичам те, Джони. Обичам те, както никой друг мъж на света. Прав беше да кажеш, че сме едно. Но какво значение има? Мога да се оженя за теб и да бъда истински обичана. Ала какво друго ще получа? Мога да продължа да действам по един план, за който знам твърде малко и който ще нарани и унищожи един почтен човек. Но при тези обстоятелства, колко дълго ще издържи любовта? Ще се окажа същото сираче, каквото винаги съм била, и отново няма да имам фамилия, която да кажа на свещеника. И ти, Джони. Ти никога няма да разбереш какво би означавало за мен да нараня лорд Стенли. Това ще ни погуби, ще ни разруши. Защото ти си женен за Ирландия, а всички ние идваме след това. Това е велико. Точно както трябва да бъде. Но не ме карай междувременно да ти бъда наложница.

— Няма да бъде така! — възкликна той, без да обръща внимание на любопитните погледи.

— О, няма ли? Спомняш ли си какво признах само пред теб веднъж? Че бях толкова гладна, уморена и болна, там, на дъблинските улици, че, млада и невръстна, щях да продам тялото си за късче хляб. Отидох при онзи мъж, Джони, и сама протегнах ръка. Почувствах как той ме докосна. Предложи ми монета. Тя блестеше в дланта му като вълшебна лампа. Но нещо вътре в мен ме възпря. Отскубнах се и побягнах. През онази нощ, докато плачех и не можех да заспя, и чувствах ужасното скърцане в червата си, реших, че трябва да опитам отново. И щях да го направя, Джони, ако отец Ку не ме бе намерил на следващия ден. Щях да стана проститутка, както много други окаяни души. Това си спомням аз от Ирландия. И дори не искам да се връщам.

Той изглеждаше потресен.

— И виждаш всичко това, когато ме погледнеш, така ли?

— Да. Обичам те, Джони, в това няма съмнение. Но когато те погледна, виждам онзи човек да протяга длан с монета в нея. Монета срещу моята душа, Джони. Това виждам аз.

Той се отдръпна, като я държеше сковано на една ръка разстояние.

— А женитбата с Хелмзли?

— Може и да не получа истинска любов както с теб. Но ще имам спокойствие, удобство и сигурност. Дом, в който да отгледам децата си.

— А щастие?

Щастие. От неговата уста звучеше горчиво, някак неуловимо, когато го видя в цялата му дълбочина. Доволство и сигурност с Роджър, може би. Но щастие? Не смееше да си мисли. Прекалено много болеше, когато се замислеше за всичко, което жертваше, за да служи на каузата по свой собствен начин. Ала щастието бе нещо, което ирландците не можеха да си позволят. Удоволствието бе в приказките за феи и гори тилилейски. Храна, подслон и парче своя земя — това бяха копнежите на ирландското сърце.

— Ще имам истинско семейство, Джони. Не разбираш ли?

— Да — рече той глухо. — Разбирам.

— Тогава ме благослови, Джони. Не можеш да си представиш колко много ще означава това за мен.

Замъглените му очи се втренчиха в нея, сякаш никога не я бяха виждали. После той се измъкна от залата, последван от погледите на гостите и скандалните коментари.

Всички се нахвърлиха върху Майлин, нетърпеливи да узнаят какво е прихванало младия господин. Докато търсеше отговор, който щеше да ги удовлетвори, но и да прикрие истинската причина, тя си припомни как той си тръгна. Беше избрала верния път. Но не можеше да преодолее чувството, че току-що е изгубила най-добрия си приятел. И както болезнено си припомни, единствения шанс за истинско щастие, който може би някога щеше да има.

 

 

Майлин стоеше отзад в църквата „Вси светии“, шлейфът й от бяла дантела се влачеше след нея, а тя стискаше красивия букет в треперещите си ръце. Бе се решила да приключи с това, да приеме решението си и да си изгради собствен живот. Ала внезапно, когато погледна всичките събрани английски джентълмени и дами, почувства, че е обречена. Бе отгледана от католически монахини и възпитана от католически свещеник. Какво правеше на сватбения си ден в протестантска църква? И англиканска, на всичко отгоре. Гримасите, които биха направили монахините, затанцуваха в съзнанието й, като й напомняха, че това е светотатство в очите на бога. Ако го извърши — да се ожени извън своята църква и то за човек, когото не обича — би ли се чувствала някога истински обвързана?

Опита се да си представи церемонията, а после и късните нощни часове, когато щеше да се отпусне в ръцете на съпруга си и да му позволи онова, което не си бе разрешавала с никой друг мъж. Майлин потрепери. Огледа се. В църквата имаше някакво присъствие, което тя не разбираше. Ала го чувстваше. Сякаш на земята бяха слезли духове, които щяха да осуетят тази женитба — фарс.

Ние си принадлежим… Не можеш да разрушиш това, не и като се ожениш за другиго… А щастието?

Църквата се изпълни с музиката на Бах. Гостите зашумоляха и насочиха погледи към булката. Тя смъкна булото си, изчака шаферките, а после стъпи на пътеката, която отвеждаше към олтара и бъдещия й съпруг. След час ще бъде английска графиня. Майлин, безродната, защитничката на ирландската кауза, щеше да се присъедини към английската аристокрация, която бе възпитана да мрази. Обхвана я паника. Нима беше полудяла?

Лицата се заредиха пред нея като в мъгла. Празни, усмихнати, еднакво гротескни. Не дишаше. Сватбеният й ден трябваше да бъде най-щастливият в нейния живот. Ала когато погледна напред и видя Роджър, сияещ от гордост, ужасът от това, което правеше, я порази с пълна сила. Тя бе католичка независимо дали бъдещият й съпруг го знаеше или не. Омъжваше се за цял живот. Двайсет, трийсет, господ знае колко години…

Отмести поглед, докато продължаваше по пътеката. Всички бяха тук. Даже Уелският принц. Каймакът на обществото. И тя щеше да им бъде равна — щяха да й се поклонят и да я нарекат „милейди“.

Майлин не искаше да среща лицата им. Изведнъж това се оказа най-безчестното от всичките й дела — да застане в църквата и да се закълне пред бога да обича, тачи и цени един мъж, когото едва познаваше. Не и както познаваше Джони…

Очите й се спряха върху мраморен барелеф срещу една гробница във вътрешната стена. Изобразена бе жена в свободна гръцка роба, коленичила пред голяма урна. Главата й бе положена отгоре, а едната й ръка обвиваше урната и закриваше очите й в жест на дълбока скръб. Майлин потрепери при мисълта, че тази картина отразява точно нейната душа. Видя отново тъгата и болката в очите на Джони предната вечер. Нямаше да го забрави никога.

Най-накрая пътеката свърши. Роджър се усмихна широко и протегна ръка. Тя я пое и се опита да прикрие как треперят пръстите й. Той отправи поглед назад през главата й и се усмихна. Тя се обърна и видя родителите му да седят на първия ред — Катрин плачеше от щастие, Уилям едва не спукваше копчетата на сакото си от гордост. Отсреща седеше сам-самичък лорд Стенли, който едва сдържаше сълзите си. Майлин бе благодарна за успокояващото му присъствие — той й припомняше, защо прави това. Ала празните седалки до него пък й напомняха за семейството, което така и не намери. Едно семейство, което не можеше да бъде там, защото просто не знаеше къде е дъщеря им. А и да знаеше, едва ли се интересуваше.

Но това щеше да се промени. Сега ще има семейство. Хора, които ги е грижа за нея. Хора, които ще седят от страната на булката в църквата, когато се ожени нейната дъщеря.

Нейната и на Роджър. Не нейната и на Джони.

Бе толкова погълната от мисли, че не разбра веднага кога започна церемонията. Чу гласа на свещеника и, като го погледна, отново се замисли. Правилно ли постъпваше? Майлин погледна Роджър и видя любовта в очите му. Ала това бе нежна, предвидима любов. Не дивата, необуздана страст в очите на Джони. Не всепоглъщащото чувство, че си принадлежат, което я завладяваше всеки път, щом ръцете му я докоснеха. Не и любовта, която кара жената да се чувства слаба и трепереща, и все пак дарена със сила, защото знае как въздейства върху своя избраник. Не и като Джони…

Джони…

Изведнъж погледът й се върна върху лицето на свещеника. И тя разбра какво я е впечатлило още в първия момент. Промяната бе толкова умела, можеше и въобще да не забележи. Расото бе нагласено точно по правилата. Очите й обаче бяха привлечени като магнит от единствената черта, която той не се бе потрудил да прикрие.

Дагет!

Нямаше време за паника. В мига, в който го позна, тя чу някакво разбъркване и се обърна. Високо горе, на един парапет на втория етаж, стоеше фигура в черно с черна качулка, която прикриваше лицето. Преди да успее да реагира, човекът скочи във въздуха и се приземи меко на пода до нея.

Церемонията спря внезапно. Дагет отметна златния кръст, който държеше, и тупна Роджър по главата. Той залитна, но след още един удар се строполи като мъртъв на земята. Докато нечии силни ръце грабваха булката, кумът бе сполетян от същата участ.

Майлин се бореше, ала ръцете, които я притискаха към нечии гърди, я стягаха като менгеме. Букетът й падна на земята и кракът на непознатия го стъпка. Гостите бяха скочили на крака, чуваха се възмутените им крясъци. Докато Дагет се бореше с онези, които го преследваха, Майлин бе извлечена през задната част на църквата, през тъмни и студени стаи и коридори, докато най-накрая похитителят й отвори с ритник една врата и нахлу здрачна светлина, като че из ръцете господни.

Борбата й бе напразна. Хвърлиха я на гърба на един от двата коня и след миг маскираният се метна до нея. Животното, усетило опасност, започна да се движи в кръг, докато ръцете в черни ръкавици хванаха юздите. Нападателят препусна, като често-често хвърляше поглед зад гърба си.

Не чака дълго. След още миг Дагет излезе с трясък, а червените му свещенически одежди се развяваха, докато се качваше на коня. Двамата с тайнствения непознат се стрелнаха по улиците на града, като събаряха минувачите по пътя си.

По пътя Дагет се освободи от фалшивите дрехи една по една, така че те падаха на шарени купчинки по пътя. През цялото време Майлин сипеше гневно проклятия по адрес на нечуваното им коварство с родния ирландски акцент. Те обаче не й обърнаха внимание и препуснаха още по-бързо, докато небето притъмня и тримата се намериха в покрайнините на града.

Когато конят се спря на пътя за Лондон, Майлин се обърна и видя как похитителят й маха качулката от лицето. Черните коси на Джони се разпиляха по цялата му глава.

— Мръсен, гаден звяр! — извика тя. — Как смееш да ме отвлечеш така! Като че имаш право! Да не мислиш, че Роджър ще остави нещата така? Да ме връщаш веднага, иначе, Джони, кълна се…

Без предупреждение и с едва забележимо движение ръката му притисна устата й и заглуши думите.

— Да побързаме — забеляза Дагет. — Ще ни преследват по петите.

— Планът се променя — отвърна му Джони, докато се бореше с Майлин, която се извиваше в усилие да махне ръката му.

Дагет се вцепени, докато гледаше Джони в здрача.

— Променя се?

— Именно. Аз ще взема Майлин. А ти ще докладваш на О’Флеърти, че е отвлечена успешно.

— И ще се срещнем после в скривалището, нали така?

Джони се поколеба достатъчно, за да разтревожи стария си приятел.

— Няма да я водиш, където се уговорихме, а, Джони?

— Не — отговори Джони тихо.

— И защо?

Джони не отговори. Стараеше се с всички сили да удържи Майлин.

— Да не би, Джони, да я искаш само за себе си? Да бъде с теб там, където никой не може да се намеси?

Тонът му прикриваше едва-едва клокочещия гняв. Джони вдигна поглед и видя острия поглед на един човек, мъчен от ревност.

— А ако е така?

— Тогава върви по дяволите, Джони — изръмжа Дагет. — Мисията ми е да доставя Майлин пред Кийнън О’Флеърти. И ще я завърша, каквото и да кажеш.

Той посегна и сграбчи Майлин за лакътя с намерение да я изтръгне от Джони. Ала преди да успее да я откъсне от седлото, Джони го хвана за ризата и го заклещи в стремената, така че да се окаже между двата коня. Задържа го там в смъртоносна хватка и го загледа гневно в очите.

— Не ме карай да правя нещо, за което после ще съжалявам, човече. Знаеш не по-зле от мен, че те няма да оставят работите така. Ще я убият още щом се доберат до нея. Няма да позволя това да стане. Ще я заведа там, където никой не ще може да я открие, докато гарантират безопасността й. Докато самият Шеймъс Флин ми каже, че няма да падне и косъм от главата й. Сериозно, Дагет. Не се опитвай да ме следиш. Няма да ме откриеш.

С това зловещо предупреждение, той го отблъсна грубо и Дагет тупна на седлото си. Очите на двамата мъже се сблъскаха яростно.

— Говори, каквото искаш, Джони. Знам много добре, защо я отвеждаш. Добре, твоя да е, но върви по дяволите.

Злобата в думите му порази Джони. Когато ръката му върху устата й се отпусна, Майлин се изви и прокле:

— Ще ме има само през трупа ми!

Очите на Дагет хвърляха пламъчета към лицето на Майлин. Тя видя в тях искрица надежда и разбра за пръв път това, което Джони отдавна знаеше. Дагет криеше чувствата си от години.

Ала време за мислене нямаше. Ръката на Джони притисна отново устата й и той я притегли към себе си. Сетне препуснаха диво по пътя.

Майлин протегна врат въпреки хватката, погледна назад и видя самотната фигура на своя стар приятел, един нещастен и отхвърлен човек, който стоеше на коня си като победен войник на стар селски път.