Кристофър Паолини
Бризингър ^[0] (46)

Родословие

На четвъртия ден след напускането на Фардън Дур Ерагон и Сапфира пристигнаха в Елесмера.

Слънцето грееше ярко на небосвода, когато пред тях се появи първата сграда на града — тясна и усукана кула с блестящи прозорци, която се намираше между три високи бора и се извисяваше над преплетените им клони. Отвъд облицованата с дървесна кора постройка Ерагон зърна на пръв поглед безразборно наредени поляни, които бележеха местоположението на обширния град.

Докато Сапфира се носеше над неравната повърхност на гората, той затърси с ума си съзнанието на Гилдериен Мъдрия, който, като повелител на Белия пламък на Вандил, бе защитавал Елесмера от враговете на елфите в продължение на две и половина хилядолетия. Ездача насочи мислите си към града и попита на древния език:

— Гилдериен-елда, можем ли да преминем?

Дълбок и спокоен глас проехтя в ума му:

— Можете да преминете, Ерагон Сенкоубиец и Сапфира Ярколюспеста. Докато спазвате мира, сте добре дошли в Елесмера.

— Благодаря ти, Гилдериен-елда — каза Сапфира.

Ноктите й докоснаха короните на тъмните дървета, които се издигаха над триста стъпки над земята, докато се спускаше над боровия град и се насочваше към склона от другата страна на Елесмера. Между мрежата от клони под тях Ерагон зърна плавните форми на сгради от живи дървета, пъстри лехи с разцъфтели цветя, бълбукащи потоци, златистия блясък на фенер без пламък и веднъж или два пъти бледото лице на някой елф, погледнал нагоре.

Сапфира изви леко криле и се понесе нагоре по склона, докато не достигна зъберите Тел’наир, които се издигаха отвесно на повече от триста метра над гората в подножието на голата бяла скала и се простираха на една левга в двете посоки. После зави надясно и полетя на север по дължина на хребета, като размаха на два пъти криле, за да запази скоростта и височината си.

В края на скалата се появи зелена поляна. На фона на заобикалящите я дървета се виждаше скромна колиба, израснала между дънерите на четири бора. Весело бълбукащ поток, извиращ нейде от дълбините на гората, течеше под корените на един от боровете, преди да изчезне отново в Ду Велденварден. Свит до колибата, лежеше златният дракон Глаедр — огромен, блестящ, с бели зъби, всеки от които бе дебел колкото гръдната обиколка на Ерагон, с нокти като коси, меки като велур криле и мускулеста опашка, дълга почти колкото цялото тяло на Сапфира. Единственото му видимо от тази височина око искреше като лъчите във вътрешността на звезден сапфир. Чуканчето на липсващия му преден крак бе скрито от другата страна на тялото му. Малка кръгла маса и два стола бяха разположени пред главата му. На по-близкия до дракона стол седеше Оромис и сребристата коса на елфа блестеше като метална под слънчевата светлина.

Ерагон се наведе напред на седлото, когато Сапфира се изправи вертикално във въздуха, за да забави летежа си. Тя се спусна рязко на тревата и притича няколко крачки, извила криле назад, докато спре.

С непохватни от умората пръсти, Ездача развърза възлите на каишите, които обвиваха краката му, и се опита да слезе по десния преден крак на драконката. Докато се спускаше, коленете му се подвиха и той падна. Вдигна ръце, за да предпази лицето си, и се приземи на четири крака, като одраска пищяла си на един скрит в тревата камък. Изпъшка от болка и започна да се надига. Чувстваше се схванат като старец.

Нечия ръка се появи пред очите му.

Ерагон погледна нагоре и видя Оромис, застанал над него с лека усмивка на лицето, което бе неподвластно на времето. Той каза на древния език:

— Добре дошъл отново в Елесмера, Ерагон-финиарел. Добре дошла и ти, Сапфира Ярколюспеста. Добре дошли и на двамата.

Ерагон пое ръката му и Оромис му помогна да се изправи без видимо усилие. В началото младежът не можа да издаде и звук, защото почти не бе говорил, откакто бяха напуснали Фардън Дур, а и умората замъгляваше ума му. Докосна устните си с показалеца и средния пръст на дясната си ръка и отвърна на древния език:

— Нека добрият късмет властва над живота ти, Оромис-елда.

После изви ръка пред гърдите си — жестът на учтивост и уважение, използван от елфите.

— И нека звездите бдят над теб, Ерагон — каза Оромис.

След това Ездача повтори церемонията с Глаедр. Както винаги досегът на могъщото съзнание на дракона го удиви и изпълни със смирение.

Сапфира не поздрави нито Оромис, нито Глаедр; тя остана неподвижна, шията й бе отпусната, така че носът й докосваше земята, плешките и хълбоците й трепереха сякаш от студ. В ъгълчетата на устата й имаше засъхнала жълтеникава пяна. Грапавият й език висеше между зъбите.

— След като напуснахме Фардън Дур, налетяхме на насрещен вятър и… — понечи да обясни Ерагон, но замълча, когато Глаедр вдигна гигантската си глава и я надвеси над Сапфира. Тя не направи опит да покаже, че го е видяла. Тогава драконът издиша върху нея и от ноздрите му излязоха пламъци. Младежът изпита облекчение, когато усети как в Сапфира се излива енергия, която спря треперенето й и укрепи крайниците й.

Пламъците от ноздрите на златния дракон изчезнаха, сподирени от облаче дим.

— Тази сутрин ловувах — каза той, а гласът му отекна в цялото тяло на Ерагон. — Ще намериш остатъка от плячката ми до дървото с белия клон в другия край на поляната. Яж колкото искаш.

Сапфира излъчи тиха благодарност. Влачейки по тревата провисналата си опашка, тя изпълзя до указаното от Глаедр дърво, седна и започна да разкъсва трупа на една сърна.

— Заповядай — каза Оромис и направи жест към масата и столовете. На масата имаше поднос, върху който бяха поставени купи с плодове и ядки, половин пита кашкавал, самун хляб, гарафа вино и две кристални чаши. Когато Ездача седна, елфът посочи гарафата и попита: — Желаеш ли да пийнеш, за да отмиеш прахта от гърлото си?

— Да, моля — отвърна младежът.

Оромис напълни чашите с елегантно движение. После подаде едната на Ерагон и се настани на своя стол, като оправи полите на бялата си туника с изящните си дълги пръсти.

Ерагон отпи от виното. Беше сладко и имаше вкус на череши и сливи.

— Учителю, аз…

Оромис вдигна пръст.

— Освен ако не е нещо много спешно, бих искал да изчакаме, докато Сапфира се присъедини към нас, преди да обсъждаме какво ви води тук. Съгласен ли си?

След мимолетно колебание Ездача кимна и се съсредоточи върху храната си, наслаждавайки се на вкуса на пресните плодове. Оромис, изглежда, бе доволен да седи мълчаливо до него, да отпива от виното си и да гледа отвъд ръба на зъберите Тел’наир. Зад гърба му Глаедр наблюдаваше като жива златна статуя.

Измина почти час, преди Сапфира да се надигне и да отиде до потока, където пи вода още десетина минути. Когато се върна от потока и с въздишка се просна до Ерагон, по челюстите й още имаше капки вода, а очите й бяха полупритворени. Тя се прозя, а после поздрави Оромис и Глаедр.

— Говорете колкото желаете — каза им. — Но не очаквайте да се включа. Може да заспя всеки момент.

— Ако го направиш, ще изчакаме да се събудиш, преди да продължим — отвърна Глаедр.

— Това е много… мило — отвърна Сапфира и клепките й увиснаха още повече.

— Още вино? — попита Оромис и вдигна гарафата на сантиметър над масата. Когато Ездача поклати отрицателно глава, елфът я остави, допря върховете на пръстите си и рече: — Няма нужда да ми разказваш какво се е случило с вас през последните седмици, Ерагон. Откак Исланзади напусна гората, Аря я информираше за всичко, а на всеки три дни кралицата изпраща вестоносец от армията ни до Ду Велденварден. Така че зная за дуела ти с Муртаг и Торн в Пламтящите равнини. Зная за пътуването до Хелгринд и как си наказал касапина от селото си. Известно ми е също, че си присъствал на събранието на джуджешките вождове във Фардън Дур, както и изхода от него. Каквото и да искаш да споделиш, можеш да го кажеш без страх, че ще трябва да ми описваш неотдавнашните си дела.

Ерагон затъркаля в дланта си една голяма боровинка.

— Знаеш ли за Елва и какво се случи, когато се опитах да я освободя от моето проклятие?

— Да, дори и това. Може и да не си успял да премахнеш изцяло магията, но си платил дълга си към детето и именно това се очаква от един Драконов ездач — да изпълнява задълженията си, независимо колко незначителни или трудни може да са те.

— Тя все още чувства болката на околните.

— Но това вече е по неин избор — каза Оромис. — Магията ти не я принуждава да го прави… Не си дошъл тук, за да чуеш мнението ми относно Елва. Какво ти тежи на сърцето, Ерагон? Питай каквото желаеш и ти обещавам, че ще получиш най-добрия отговор, на който съм способен.

— Ами ако не зная правилните въпроси? — попита младежът.

В сивите очи на Оромис се появиха игриви пламъчета.

— А, започваш да мислиш като елф. Трябва да вярваш на нас, вашите наставници, че ще научим теб и Сапфира на онова, което не знаете. Както и да имаш доверие в преценката ни кога е подходящият момент да се подхващат тези теми, защото има много елементи от обучението ти, за които не бива да се говори, преди да е дошло времето им.

Ездача постави боровинката в средата на подноса и с тих, но твърд глас каза:

— Изглежда, има много неща, за които не си ми казал.

В продължение на няколко секунди единственият шум на поляната бе шумоленето на клоните, бълбукането на потока и крясъците на катерички в далечината.

— Ако имаш оплаквания към нас, Ерагон — намеси се Глаедр, — изрази ги на глас и не оставяй на гнева да те измъчва.

Сапфира се размърда и на младежа му се стори, че чу леко ръмжене. Погледна я, а после, докато се мъчеше да сдържи емоциите си, попита:

— Когато бях тук предишния път, знаехте ли кой е баща ми?

Оромис кимна.

— Да.

— А знаехте ли, че Муртаг е мой брат?

Елфът отново кимна.

— Знаехме, но…

— Тогава защо не ми каза? — възкликна Ерагон и скочи на крака, събаряйки стола си. Удари с юмрук бедрото си, отдръпна се на няколко крачки и се загледа в сенките на гъстата гора. После се обърна рязко и като видя, че Оромис е все така спокоен, гневът му се увеличи още повече. — Смяташе ли изобщо да ми кажеш? Защо запази в тайна истината за семейството ми? Смяташе, че това ще ме разсее от обучението ми? Или се боеше, че ще стана като баща си? — После му хрумна по-лоша мисъл. — Или може би си решил, че не е достатъчно важно за споменаване? Ами Бром? Той знаеше ли? Затова ли се беше скрил в Карвахол — заради мен, защото съм син на врага му? Не можеш да очакваш да повярвам, че е било съвпадение това, че живеехме едва на няколко километра един от друг, и че Аря случайно е пратила яйцето на Сапфира при мен в Гръбнака.

— Стореното от Аря беше наистина случайност — вметна елфът. — Тогава тя не знаеше за теб.

Младежът стисна дръжката на джуджешкия си меч; всеки мускул в тялото му бе твърд като желязо.

— Спомням си, че когато Бром за пръв път видя Сапфира, си промърмори как не е сигурен дали това е фарс или трагедия. Тогава си помислих, че говори за факта, че обикновено фермерче като мен е станало първият нов Ездач от повече от сто години. Но не това е имал предвид, нали? Чудел се е дали е фарс, или трагедия това, че именно за по-малкия син на Морзан се е родил дракон!

Затова ли двамата с Бром ме обучавахте? За да не съм нищо повече от оръжие срещу Галбаторикс, за да изкупя греховете на баща си? Това ли съм аз — изравняване на везните? — Преди Оромис да успее да отвърне, Ерагон изруга и продължи: — Целият ми живот е бил лъжа! От мига на раждането ми никой, освен Сапфира, не ме е искал: нито майка ми, нито Гароу, нито леля Мариан, нито дори Бром. Той е проявявал интерес към мен само заради Морзан и Сапфира. Винаги съм бил единствено неудобство. Каквото и да мислите за мен обаче, аз не съм баща си, нито пък брат си, и отказвам да следвам стъпките им. — Той постави ръце на ръба на масата и се приведе напред. — Няма да предам елфите, джуджетата или Варден на Галбаторикс, ако от това се боите. Ще сторя каквото е нужно, но от сега нататък няма да получите нито верността, нито доверието ми. Отказвам да…

Земята и въздухът потрепериха, когато Глаедр изръмжа, а горната му устна се надигна, за да разкрие цялата дължина на зъбите му.

— Имаш много повече причини да ни вярваш, отколкото на който и да е друг, пале — каза той с глас, който прокънтя като гръмотевица в ума на Ездача. — Ако не бяха усилията ни, отдавна щеше да си мъртъв.

После, за изненада на младежа, Сапфира се обърна към Оромис и златния дракон:

— Кажете му.

Той се разтревожи още повече, когато усети напрежението в мислите й.

— Сапфира? — попита, объркан. — Какво да ми кажат?

Тя не му обърна внимание.

— Този спор е безсмислен. Не удължавайте повече мъките му.

Оромис повдигна изненадано едната си вежда.

— Значи знаеш?

— Зная.

— Какво знаеш? — изрева Ерагон, готов да извади меча си и да ги заплаши с него, докато не му обяснят какво имат предвид.

Елфът посочи с тънкия си пръст падналия стол.

— Седни. — Когато младежът остана прав, твърде ядосан и разочарован, за да се подчини, Оромис въздъхна. — Разбирам, че ти е трудно, Ерагон, но ако настояваш да задаваш въпроси, а после отказваш да чуеш отговорите, ще се почувстваш още по-разочарован. Сега, моля те, седни, за да говорим цивилизовано.

Ездача го изгледа гневно, но вдигна стола и се отпусна на него.

— Защо? — попита той. — Защо не ми каза, че баща ми е Морзан, първият Клетвопрестъпник?

— На първо място — започна Оромис, — ще имаме огромен късмет, ако изобщо приличаш на баща си, а аз вярвам, че е точно така. И както щях да кажа, преди да ме прекъснеш, Муртаг не е твой брат, а полубрат.

Светът сякаш се завъртя около Ерагон. Замайването бе толкова силно, че му се наложи да сграбчи ръба на масата, за да не падне от стола.

— Полубрат… Но тогава кой…

Елфът взе една къпина от купата, гледа я известно време, а после я изяде.

— Двамата с Глаедр не искахме да пазим тази тайна от теб, но нямахме друг избор. И двамата бяхме обещали с най-обвързващи клетви, че никога няма да разкрием пред теб самоличността на твоя баща или твоя полубрат, нито ще обсъждаме семейството ти, докато не научиш сам истината, или тя не те постави в опасност. Случилото се между теб и Муртаг по време на битката в Пламтящите равнини удовлетворява тези изисквания в достатъчна степен, за да можем вече да говорим свободно по темата.

Разтреперан от едва сдържани чувства, Ездача каза:

— Оромис-елда, ако Муртаг ми е само полубрат, тогава кой е баща ми?

— Виж в сърцето си, Ерагон — отвърна Глаедр. — Вече знаеш кой е той и го знаеш от дълго време.

Той поклати глава.

— Не зная! Не зная! Моля ви…

Драконът изсумтя и от ноздрите му изригна облак дим.

— Нима не е очевидно? Баща ти е Бром.