Кристофър Паолини
Бризингър ^[0] (12)

Кръволок

„Колко горд човек — помисли си Насуада, докато гледаше как Роран излиза от шатрата. — Интересно, двамата с Ерагон си приличат в толкова отношения и все пак са напълно различни личности. Ерагон може да е един от най-смъртоносните воини в Алагезия, ала не е коравосърдечен, нито жесток. Роран обаче е направен от по-суров материал. Надявам се никога да не се изправи срещу мен; за да спра такъв човек, трябва да го унищожа“.

Тя провери превръзките си и когато се увери, че още са чисти, повика Фарика и й нареди да донесе някаква храна. След като прислужницата изпълни заповедта и излезе от шатрата, водачката на Варден даде знак на Елва, която излезе от скривалището си зад фалшивата стена в задната част на шатрата. Двете споделиха закуската в тази късна сутрин.

Насуада прекара следващите няколко часа в преглед на последните справки за инвентара на Варден, преценявайки колко каруци ще са й нужни, за да премести хората си по на север, както и в изчисление на финансите на армията. Изпрати послания на джуджетата и ургалите, нареди на ковачите да увеличат производството на върхове на копия, заплаши Съвета на старейшините, че ще го разпусне — както правеше почти всяка седмица, — и изобщо се занимаваше с ежедневната работа на Варден. После заедно с Елва се качи на своя жребец Буревестник и се срещна с Триана, която бе заловила и тъкмо разпитваше член на Черната ръка — шпионската мрежа на Галбаторикс.

Когато двете с Елва излязоха от палатката на магьосницата, Насуада забеляза някакво вълнение на север. Чу викове и възгласи, а после откъм палатките се появи мъж, тичащ към нея. Стражите й безмълвно образуваха стегнат кръг около нея, освен единия ургал, който застана на пътя на бегача и вдигна тоягата си. Мъжът се закова пред огромния воин и дишайки на пресекулки, извика:

— Лейди Насуада! Елфите дойдоха! Елфите са тук!

За един безумен миг Насуада си помисли, че той говори за кралица Исланзади и армията й, ала после си спомни, че елфическата владетелка е близо до Сеунон и дори елфите не можеха да придвижат армия през цяла Алагезия за по-малко от седмица. „Това трябва да са дванадесетте заклинатели, които Исланзади е изпратила да защитават Ерагон“.

— Бързо, доведете коня ми — каза тя и щракна с пръсти.

Ръцете я заболяха, докато яхаше Буревестник. Изчака само колкото най-близкият ургал да й подаде Елва, а после пришпори жребеца. Усети как мускулите му се напрегнаха, когато той се понесе в галоп. Младата жена се приведе ниско над врата му и препусна по неравната пътека между две редици палатки, като избягваше хора и животни, и прескочи една бъчва с дъждовна вода, която се изпречи на пътя й. Войниците не се ядосваха; те се смееха и тичаха след нея, за да видят елфите със собствените си очи.

Когато стигна до северния вход на лагера, двете с Елва слязоха от коня и огледаха хоризонта за някакво движение.

— Там — каза момиченцето и посочи с пръст.

Иззад малка хвойнова горичка, намираща се на около три километра от лагера, се появиха дванадесет високи и слаби фигури, чиито очертания трептяха в утринната мараня. Елфите тичаха в синхрон толкова леко и бързо, че краката им не вдигаха прах и изглеждаше така, все едно летяха над земята. Кожата на Насуада настръхна. Скоростта им бе едновременно красива и неестествена. Те й напомняха за глутница хищници, преследващи плячката си. Изпита същото чувство за опасност, както когато видя един Шрг — гигантски вълк — в планините Беор.

— Впечатляващи са, нали?

Насуада се стресна, като видя, че Анджела стои до нея. Беше едновременно подразнена и озадачена от това, че знахарката бе успяла да се прокрадне незабелязано. Искаше й се Елва да я бе предупредила.

— Как успяваш винаги да си в предните редици, когато предстои да се случи нещо интересно?

— Ами обичам да зная какво става и затова толкова бързам да съм на мястото, вместо да чакам някой да ми разказва после. Освен това хората винаги пропускат най-важната информация, като например дали показалецът на новодошлия е по-дълъг от безименния му пръст, или дали има магически щит, който да го пази, или дали магарето, което язди, има плешивина във формата на петльова глава. Не мислиш ли?

Насуада се намръщи.

— Ти никога не разкриваш тайните си, нали?

— Е, че какво добро би излязло от това? Всички ще се разпищят за някаква мизерна магийка и ще трябва да прекарам часове в опити да обяснявам, а накрая крал Орин ще иска да ми отсече главата и ще трябва да се боря с половината ти заклинатели по време на бягството си. Просто не си струва усилието, ако питаш мен.

— Отговорът ти не вдъхва особено доверие. Но…

— Това е, защото си твърде сериозна, лейди Найтстолкър.

— Кажи ми все пак — настоя Насуада, — защо би искала да знаеш дали някой язди магаре с плешивина във формата на петльова глава?

— А, това ли? Ами собственикът на въпросното магаре ми отмъкна с измама три копчета и много интересно парче омагьосан кристал на игра на ашици^[1].

— Измамил е теб?

Анджела облиза устни, очевидно подразнена.

— Ашиците бяха подправени. Аз ги смених незабелязано, но после той ги е подменил със свои, когато се бях разсеяла… Още не съм съвсем сигурна как точно ме изигра.

— Значи и двамата сте лъгали.

— Това беше ценен кристал! Освен това как можеш да измамиш измамник?

Преди Насуада да успее да отговори, шестима Нощни ястреби дотичаха с гръм и трясък откъм лагера и заеха позиции около нея. Тя прикри отвращението си, когато я облъхна миризмата от запотените им тела. Специално тази на двамата ургали се усещаше много силно. После за нейна изненада към нея се приближи капитанът на смяната — набит мъж с гърбав нос на име Гарвен.

— Милейди, мога ли да поговоря с вас насаме? — Той говореше през зъби, сякаш се мъчеше да удържи някаква силна емоция.

Анджела и Елва погледнаха Насуада за потвърждение, че иска да се отдалечат. Тя кимна и те поеха на запад към река Джийт. Щом се убеди, че не могат да я чуят, започна да говори, ала Гарвен я прекъсна, възкликвайки:

— Мътните го взели, лейди Насуада, не трябваше да ни оставяте по този начин!

— Спокойствие, капитане — отвърна тя. — Рискът бе съвсем незначителен и смятах, че е важно да бъда тук, за да посрещна елфите.

Плетената ризница на Гарвен изшумоля, когато той удари бедрото си с юмрук.

— Незначителен риск? Преди по-малко от час получихте доказателство, че Галбаторикс все още има агенти, скрити сред нас. Могъл е да вкарва свои хора отново и отново и все пак вие сметнахте за уместно да изоставите ескорта си и да се втурнете в дива езда сред армия от потенциални убийци! Забравихте ли нападението в Аберон или как Близнаците убиха баща ви?

— Капитан Гарвен! Позволявате си твърде много.

— Ще си позволя още повече, ако това означава да осигуря безопасността ви.

Насуада забеляза, че елфите са преполовили разстоянието между тях и лагера. Ядосана и нетърпелива да приключи разговора, тя каза:

— Не съм лишена от защита, капитане.

Очите на мъжа за момент се насочиха към Елва.

— Така и подозирахме, милейди. — Последва пауза, сякаш той се надяваше, че водачката на Варден ще му даде още информация. Когато тя не продума, Гарвен продължи: — Ако наистина сте в безопасност, значи съм сгрешил с обвинението си, че сте безразсъдна, и моля за извинение. И все пак безопасността и привидната безопасност са две различни неща. За да бъдем ефикасни ние, Нощните ястреби, трябва да бъдем най-умните, най-коравите и най-свирепите воини на света и хората трябва да вярват, че сме такива. Трябва да смятат, че ако се опитат да ви промушат или да ви прострелят с арбалет, или да използват магия срещу вас, ние ще ги спрем. Ако вярват, че шансът им да ви убият е същият, какъвто има мишка срещу дракон, тогава може и да приемат идеята за безнадеждна, а ние ще сме предотвратили нападението, без дори да си мръднем пръста.

Не можем да надвием всичките ви врагове, лейди Насуада. За това е нужна армия. Дори Ерагон не може да ви спаси, ако всички, които желаят вашата смърт, имат смелостта да последват омразата си. Може да оцелеете при сто или хиляда опита за покушение срещу вас, но накрая някой ще успее. Единственият начин да попречим това да се случи е, като убедим повечето ви врагове, че никога не биха могли да преодолеят Нощните ястреби. Репутацията ни може да ви пази също толкова добре, колкото мечовете и броните ни. Така че само вредите на тази репутация, когато хората ви виждат да яздите без нас. Без съмнение сме изглеждали като пълни глупаци, докато отчаяно се опитвахме да ви догоним. Защото, милейди, ако вие не ни уважавате, защо трябва някой друг да го прави? — Гарвен се приближи по-близо и снижи глас. — Ние с радост ще умрем за вас, ако се наложи. В замяна искаме само да ни позволите да изпълним дълга си. Не е много голяма услуга, не мислите ли? А може да дойде ден, когато ще сте благодарна, че сме тук. Другата ви защита е човешко същество, което значи, че не е безгрешно, каквито и свръхестествени сили да притежава. Тя не е положила същите клетви на древния език, които сме положили ние, Нощните ястреби. Лоялността й може да се промени и ще е добре да обмислите съдбата си, ако тя се обърне срещу вас. Нощните ястреби никога няма да ви предадат. Ние сме ваши, лейди Насуада, изцяло и безпрекословно. Така че, моля ви, позволете ни да вършим онова, което се очаква от нас… Позволете ни да ви защитаваме.

Първоначално Насуада не обръщаше внимание на аргументите му, но красноречието и яснотата на мисълта му я впечатлиха. Замисли се, че може би това е мъж, когото би могла да използва и другаде.

— Виждам, че Йормундур ме е заобиколил с воини, които умеят да използват езиците си не по-зле от мечовете — каза тя с усмивка.

— Милейди.

— Прав сте. Не трябваше да ви оставям и се извинявам. Това беше безразсъдно и необмислено. Все още не съм свикнала да имам стража по всяко време на денонощието и понякога забравям, че не мога да се движа със свободата, която имах някога. Имате думата ми, капитан Гарвен, че това няма да се повтори. И аз, както и вие, не искам да уронвам престижа на Нощните ястреби.

— Благодаря ви, милейди.

Насуада отново се обърна към елфите, ала те се бяха скрили от поглед в коритото на пресъхналия поток, който се намираше на четиристотин метра от лагера.

— Знаете ли, Гарвен, че само преди миг вие май измислихте девиз на Нощните ястреби?

— Нима? Ако е така, не мога да си спомня.

— Така е. Думите ви бяха „най-умните, най-коравите и най-свирепите“. Това е чудесен девиз, макар и може би без „и“-то. Ако другите Нощни ястреби го одобрят, трябва да накарате Триана да преведе фразата на древния език и ще наредя да я гравират на щитовете ви и да я избродират на знамената ви.

— Много сте щедра, милейди. Когато се върнем в палатките си, ще обсъдя въпроса с Йормундур и другите капитани. Само че…

Той се поколеба и Насуада веднага се досети какво го тревожи:

— Безпокоите се, че подобен девиз може би е твърде груб за мъже с вашия ранг и бихте предпочели нещо по-благородно и възвишено, права ли съм?

— Именно, милейди — отвърна мъжът и на лицето му се изписа облекчение.

— Това е основателна тревога, предполагам. Нощните ястреби представят Варден и при изпълнението на дълга си трябва да общуват с изтъкнати личности от всякакви раси и рангове. Ще бъде жалко, ако създават погрешно впечатление… Добре, оставям на вас и другарите ви да измислите подходящ девиз. Убедена съм, че ще свършите чудесна работа.

В този момент дванадесетте елфи се показаха от сухото дере и Гарвен, след като изказа тихо още веднъж благодарността си, се оттегли на подходящо разстояние от Насуада. Тя се подготви за кралско посрещане и даде знак на Анджела и Елва да се върнат.

От неколкостотин крачки разстояние водачът на елфите изглеждаше черен като въглен от глава до пети. В началото водачката на Варден предположи, че е с тъмна кожа като нея и носи черни дрехи, ала щом той се приближи по-близо, видя, че елфът носи само набедрена превръзка и колан от някаква плетена материя, на който бе окачена кесия. Останалата част от тялото му бе покрита с тъмносиня козина, която блестеше под слънчевата светлина. Като цяло козината бе дълга около сантиметър и половина. Приличаше на гладка и гъвкава броня, която повтаряше формата и движението на мускулите под нея, ала на глезените и долната страна на предмишниците му ставаше дълга почти пет сантиметра, а между плешките му имаше рошава грива, която стърчеше на цяла длан от тялото му и се спускаше по гърба до основата на гръбнака. Неравен бретон скриваше челото му, а от върховете на заострените му уши растяха косми като на котка, ала иначе козината по лицето му бе толкова къса и загладена, че само цветът й разкриваше съществуването й. Очите му бяха яркожълти. Вместо човешки нокти, от всеки от средните му пръсти се подаваше по един животински. И когато елфът спря пред нея, Насуада забеляза, че той излъчва странна миризма: солена и леко лютива, като на суха хвойна, намаслена кожа и дим. Беше толкова силна и очевидно мъжка, че водачката на Варден почувства как я заливат едновременно горещи и студени вълни; тя настръхна от напрежение и се изчерви, и бе доволна, че това няма да си проличи заради цвета на кожата й.

Останалите елфи отговаряха повече на очакванията й: с черти и фигури, сходни с тези на Аря, с къси туники в тъмнооранжево и борово-зелено. Бяха шестима мъже и шест жени. Всички имаха гарвановочерни коси, освен две от жените, чиито коси имаха цвета на звездна светлина. Беше невъзможно да се определи възрастта им, защото лицата им бяха гладки и без никакви бръчки. Това бяха първите елфи, които Насуада срещаше, ако се изключеше Аря, и тя нямаше търпение да научи дали познайничката й е типична представителка на расата си.

Като докосна първите си два пръста до устните, водачът се поклони, следван от спътниците си, а после изви дясната си ръка пред гърдите и каза:

— Поздрави и благопожелания, Насуада, дъще на Аджихад. Атра естерни онто телдуин.

Акцентът му бе по-изразен от този на Аря; произнасяше думите ритмично и напевно, което придаваше мелодичност на говора му.

— Атра ду евариня оно варда — отвърна водачката на Варден, както я бе учила Аря.

Елфът се усмихна, разкривайки зъби, които бяха по-остри от обичайното.

— Аз съм Бльодгарм, син на Илдрид Красивия. — Той представи и другите елфи, преди да продължи. — Носим добри вести от кралица Исланзади; миналата нощ заклинателите ни са успели да унищожат портите на Сеунон. Докато разговаряме, армиите ни напредват по улиците към кулата, където се е барикадирал лорд Тарант. Малцина още ни се опълчват, ала градът е паднал и скоро ще имаме пълен контрол над него.

При тази новина стражите на Насуада и останалите Варден, събрани зад нея, избухнаха в ликуващи викове. Тя също се зарадва на победата, ала после настроението й бе помрачено от чувството за тревога, което изпита, като си представи елфите — особено такива силни като Бльодгарм — да нахлуват в човешки домове. „Какви неземни сили отприщих?“ — зачуди се тя.

— Това наистина са добри новини — каза Насуада. — И аз се радвам да ги чуя. Щом е завладян Сеунон, значи сме много по-близо до Уру’баен, а оттам — до Галбаторикс и изпълнението на целите ни. — После продължи с по-тих глас: — Вярвам, че кралица Исланзади ще бъде внимателна към народа на Сеунон, с онези, които не обичат Галбаторикс, ала нямат средствата и смелостта да се опълчат на Империята.

— Кралица Исланзади е внимателна и милостива към своите поданици, дори ако са поданици по принуда, ала всеки, който посмее да ни се опълчи, ще бъде пометен като мъртво листо от есенна буря.

— Не бих очаквала нищо по-малко от раса, древна и могъща като вашата — отвърна водачката на Варден.

След като изпълни изискванията на учтивостта с още няколко учтиви реплики, звучащи все по-тривиално, тя прецени, че е уместно да се поинтересува за причината за посещението на елфите. Като нареди на събралата се тълпа да се разпръсне, Насуада каза:

— Доколкото разбирам, мисията ви тук е да защитавате Ерагон и Сапфира, права ли съм?

— Права сте, Насуада Свит-кона. И ни е известно, че той все още се намира в пределите на Империята, но скоро ще се върне.

— А известно ли ви е, че Аря тръгна да го търси и сега двамата пътуват заедно?

Ушите на Бльодгарм трепнаха.

— Информираха ни и за това. Неприятно е, че и двамата са в такава опасност, но се надяваме да не ги застигне беда.

— Тогава какво възнамерявате да правите? Ще ги потърсите ли, за да ги придружите по обратния път към Варден? Или ще останете и ще ги чакате с надеждата, че Ерагон и Аря могат да се защитят от слугите на Галбаторикс?

— Ще останем като ваши гости, Насуада, дъще на Аджихад. Ерагон и Аря са в безопасност, стига да избягват хората. Ако се присъединим към тях в Империята, само ще привлечем ненужно внимание. При тези обстоятелства изглежда най-разумно да останем там, където можем да сторим добро. Галбаторикс най-вероятно ще удари тук, при Варден, и ако го направи, и Торн, и Муртаг се появят отново, Сапфира ще се нуждае от помощта на всички ни, за да ги отблъсне.

Насуада беше изненадана.

— Ерагон каза, че сте сред най-могъщите заклинатели на расата си, ала наистина ли имате силата да отблъснете тази прокълната двойка? Подобно на Галбаторикс, тяхната сила е далеч по-голяма от тази на обикновените Ездачи.

— С помощта на Сапфира — да, вярваме, че можем да се мерим с Торн и Муртаг, и дори да ги надвием. Знаем на какво са способни Клетвопрестъпниците и макар че Галбаторикс вероятно е направил Торн и Муртаг по-силни от всеки отделен член на тяхната група, той със сигурност не би ги превърнал в свои равни. Поне в това отношение страхът му от предателство е в наша полза. Дори трима Клетвопрестъпници не биха могли да надвият нас дванадесетимата и един дракон. Така че сме уверени, че можем да удържим фронта срещу всеки, освен срещу Галбаторикс.

— Това е окуражаващо. След поражението на Ерагон от Муртаг се чудех дали не трябва да отстъпим и да се крием, докато силата му не се увеличи. Уверенията ви ме убеждават, че не сме изгубили всяка надежда. Може и да не знаем още как да убием самия Галбаторикс, но докато не съборим портите на цитаделата му в Уру’баен или докато той не реши да долети на гърба на Шруйкан и да се изправи срещу нас на бойното поле, нищо няма да ни спре. — Тя замълча за момент. — Не сте ми дали основание да се съмнявам във вас, Бльодгарм, но преди да влезете в лагера ни, трябва да ви помоля да позволите на хората ми да докоснат умовете ви, за да потвърдят, че наистина сте елфи, а не маскирани хора, изпратени от Галбаторикс. Неприятно ми е да отправям подобно искане, ала постоянно имаме проблеми с шпиони и предатели и не смеем да приемем никого само на базата на честната му дума. Нямам намерение да ви обидя, но войната ни научи, че тези предпазни мерки са необходими. Със сигурност вие, които сте обградили целия Ду Велденварден със защитни магии, ще разберете основанията ми. Така че ви питам отново — ще се съгласите ли?

Очите на Бльодгарм гледаха свирепо, а зъбите му бяха тревожно остри, когато той отговори:

— В по-голямата си част дърветата в Ду Велденварден имат иглички, а не листа. Изпитайте ни, щом е нужно, но ви предупреждавам, че на когото и да възложите задачата, трябва много да внимава да не се гмурне твърде надълбоко в умовете ни, за да не изгуби разсъдъка си. За смъртните е опасно да бродят сред мислите ни; те лесно могат да се изгубят и да не успеят да се върнат в телата си. А и тайните ни не са достъпни за всеобщо наблюдение.

Насуада разбра. Елфите щяха да унищожат всеки, който си позволеше да навлезе в забранена територия.

— Капитан Гарвен — каза тя.

Воинът пристъпи напред с изражението на човек, приближаващ смъртта си. Той застана пред Бльодгарм, затвори очи и се намръщи съсредоточено, докато претърсваше съзнанието на елфа. Водачката на Варден захапа отвътре долната си устна, докато гледаше. Когато беше дете, един еднокрак мъж на име Харгроув я бе научил как да крие мислите си от телепати и как да блокира и отблъсква умствените им остриета. Момичето се бе оказало превъзходно и в двете умения и въпреки че никога не бе успяла да се свърже с нечий чужд разум, тя бе прекрасно запозната с принципите. Така че разбираше трудностите и деликатността на онова, което Гарвен се опитваше да стори — изпитание, което ставаше още по-трудно заради странното естество на елфите.

Анджела се наведе към нея и прошепна:

— Трябваше да пратиш мен да ги проверя. Щеше да бъде по-безопасно.

— Може би — отвърна Насуада.

Въпреки цялата помощ, която билкарката бе оказала лично на нея и на Варден като цяло, тя все още не се чувстваше комфортно да разчита на нея за по-официални дела.

В продължение на още няколко мига Гарвен продължи усилията си, а после очите му се отвориха рязко и той издиша шумно. Вратът и лицето му се бяха зачервили от усилието и зениците му бяха разширени, сякаш беше нощ. В рязък контраст с него, Бльодгарм изглеждаше напълно спокоен — козината му бе гладка, дишаше равномерно, а по устните му се четеше лека развеселена усмивка.

— Е? — попита Насуада.

На Гарвен сякаш му отне известно време, докато чуе въпроса й, а после набитият капитан с гърбав нос отговори:

— Той не е човек, милейди. В това не се съмнявам. Изобщо не се съмнявам.

Доволна, но и разтревожена, защото в отговора му имаше нещо смущаващо резервирано, водачката на Варден каза:

— Много добре. Продължавайте.

След това на Гарвен му отнемаше все по-малко и по-малко време да прегледа всеки елф, а с последния в групата прекара по-малко от пет секунди. Насуада го наблюдаваше внимателно по време на операцията и видя как пръстите му побеляваха, сякаш обезкървени, а кожата по слепоочията му хлътваше в черепа като тъпанчета на жаба, а лицето му добиваше безжизненото изражение на човек, плуващ дълбоко под вода.

Като приключи задачата си, капитанът се върна на мястото си до нея. Струваше й се променен. Първоначалната му решителност и свирепият му дух бяха отстъпили пред замаяния вид на сомнамбул и макар да я погледна, когато го попита дали е добре, отговори й с толкова равен глас, че тя изпита чувството, че духът му е някъде надалеч, бродещ сред прашните слънчеви поляни в дълбините на мистериозната елфическа гора. Насуада се надяваше, че той скоро ще се оправи. В противен случай щеше да помоли Ерагон или Анджела, а може би и двамата заедно, да се погрижат за него. Докато състоянието му не се подобреше, тя реши, че той не бива да служи като член на Нощните ястреби; Йормундур щеше да му възложи нещо просто за вършене, за да не й се налага да изпитва вина, че му е причинила допълнително нараняване, а воинът щеше поне да има възможност да се наслаждава на каквито и видения да му бе дал контактът с елфите.

Изпитвайки горчилка от загубата си и бясна както на себе си, така и на елфите, Галбаторикс и Империята, задето са я принудили на тази жертва, Насуада с мъка запази спокойния тон и добрите си маниери:

— Когато споменахте за опасност, Бльодгарм, щеше да е добре да отбележите, че и онези, които се връщат в телата си, не остават невредими.

— Добре съм, милейди — каза Гарвен. Протестът му бе толкова слаб и незаинтересован, че почти никой не го забеляза, и това само усили гнева на водачката на Варден.

По козината на врата на елфа пробягаха вълнички.

— Извинявам се, ако преди не съм обяснил ясно. Не ни винете за станалото обаче — ние не можем да избегнем природата си. Не винете и себе си, защото живеем в епоха на подозрения. Ако ни бяхте пуснали без проверка, това щеше да е немарливост от ваша страна. Жалко, че подобен неприятен инцидент помрачава тази историческа среща на нашите два народа, но сега поне можете да бъдете спокойна, че знаете какво представляваме: елфи от Ду Велденварден.

Нов облак от мускусната му миризма се понесе около Насуада и въпреки че все още беше бясна, ставите й омекнаха и умът й се изпълни с мисли за будоари с копринени драперии, чаши черешово вино и тъжните джуджешки песни, които бе чувала да ехтят из празните коридори на Тронхайм. Разсеяна, тя каза:

— Иска ми се Ерагон или Аря да бяха тук, защото те можеха да надникнат в умовете ви, без да се боят, че ще изгубят разсъдъка си.

Отново се поддаде на силното привличане на миризмата на Бльодгарм. Тя си представи какво би било усещането да прокара ръце през гривата му. Върна се към действителността едва когато Елва дръпна лявата й ръка и я принуди да се наведе, за да може детето магьосница да прошепне в ухото й с дрезгав глас:

— Пчелинок^[2]. Съсредоточи се върху вкуса на пчелинока.

Следвайки съвета й, Насуада призова спомена от миналата година, когато бе изяла бонбон от пчелинок по време на един от пировете на крал Хротгар. Дори само мисълта за парливия вкус на растението накара устата й да пресъхне и отблъсна изкусителните качества на миризмата на елфа. Тя се опита да прикрие липсата си на концентрация, казвайки:

— Младата ми спътничка се чуди защо изглеждате така различен от останалите елфи. Трябва да призная, че и аз изпитвам известно любопитство по въпроса. Видът ви не съвпада с онова, което сме свикнали да очакваме от вашата раса. Ще бъдете ли така любезен да споделите причините за по-животинските ви черти?

По козината на Бльодгарм пробягаха блестящи вълнички, когато той сви рамене.

— Тази форма ми достави най-голямо удоволствие. Някои пишат поеми за слънцето и луната, други отглеждат цветя или строят величествени сгради, или композират музика. Колкото и да ценя тези различни форми на изкуството, аз самият вярвам, че истинската красота съществува единствено в зъба на вълка, козината на горската котка и окото на орела. Така че приех тези черти у себе си. След още сто години може да изгубя интерес към сухоземните зверове и вместо това да реша, че морските символизират всичко красиво. Тогава ще се покрия с люспи, ще превърна ръцете си в перки, а краката — в опашка, и ще изчезна под повърхността на вълните, за да не се върна никога повече в Алагезия.

Ако елфът се шегуваше, както предполагаше Насуада, то той не показа никакви признаци за това. Всъщност точно обратното — изглеждаше толкова сериозен, че тя се зачуди дали не й се подиграва.

— Наистина много интересно — каза внимателно младата жена. — Надявам се подтикът да се превърнете в риба да не ви озари в близкото бъдеще, защото имаме нужда от вас на сушата. Разбира се, ако Галбаторикс реши да пороби и акулите, и дънните риби… е, тогава един заклинател, който може да диша под вода, ще свърши добра работа.

Без предупреждение и дванадесетте елфа изпълниха въздуха с ведрия си и звънлив смях, а птиците на повече от километър околовръст внезапно зачуруликаха. Звукът на радостта им бе като вода, падаща върху кристал. Насуада неволно се усмихна, а около себе си видя подобни изражения и на лицата на стражите й. Дори двамата ургали изглеждаха замаяни от щастие. А когато елфите притихнаха и светът отново стана обикновен, младата жена изпита тъга като по избледняващ сън. Сълзи премрежиха погледа й за няколко мига, а после и те изчезнаха.

Бльодгарм се усмихна за пръв път, представлявайки едновременно красива и ужасяваща гледка, а после каза:

— За нас ще бъде чест да служим редом с красива, способна и остроумна жена като вас, лейди Насуада. В скоро време, когато задълженията ви го позволяват, за мен ще бъде удоволствие да ви науча да играете на нашата игра с руни. Сигурен съм, че ще бъдете достоен противник.

Внезапната смяна на поведението на елфите напомни на Насуада за дума, която често бе чувала джуджетата да използват, за да ги опишат: своенравни. Когато беше момиче, това й се струваше съвсем невинно описание — то само подсилваше представата й за елфите като за създания, които прехвръкват от една наслада на друга като феи в цветна градина, — ала сега разбираше, че онова, което са имали предвид джуджетата, всъщност е било: „Внимавай! Внимавай, защото никога не знаеш какво може да стори един елф“. Тя въздъхна мислено, депресирана от перспективата да й се налага да се справя с още една група създания, решена да я манипулира заради собствените си интереси. „Животът винаги ли е толкова сложен? — зачуди се. — Или аз сама си го правя такъв?“

Видя, че крал Орин се задава откъм лагера, яздейки начело на огромна свита от благородници, придворни, високопоставени и по-ниско поставени чиновници, съветници, помощници, слуги, стражи и цяла армия от други хора, чиято самоличност не си направи труда да открие. В същото време от запад, спускайки се с разперени криле, се приближаваше Сапфира. Подготвяйки се за шумната дандания, която щеше да ги погълне всеки миг, Насуада каза:

— Може да изминат няколко месеца, докато бъда в състояние да приема предложението ви, Бльодгарм, но въпреки това го оценявам. За мен ще бъде удоволствие да се разсея с някоя игра след дългия работен ден. Засега обаче това ще остане само едно отсрочено удоволствие. Всеки миг цялата тежест на човешкото общество ще се стовари върху вас. Предлагам да се подготвите за лавина от имена, въпроси и молби. Ние, хората, сме любопитна пасмина и никой от нас не е виждал толкова много елфи преди.

— Подготвени сме за това, лейди Насуада — отвърна Бльодгарм.

Когато шумната кавалкада на крал Орин се приближи, а Сапфира се подготви да кацне, смачквайки тревата с вятъра, вдигнат от крилете й, последната мисъл на Насуада беше: „О, богове! Ще трябва да назнача цял батальон да пази Бльодгарм, за да не бъде разкъсан от жените в лагера. И дори това може да не разреши проблема!“