Таряй Весос
Леденият замък (9)

4
Изгаряща в треска

Застанала на прага, Ун гледаше навътре. Но тя не беше ли изчезнала? Не. Ун стоеше край вратата и се взираше в нея.

— Сис?

— Да, ела де…

Ун кимва и влиза.

— Какво има, Сис? — пита съвсем друг глас.

Тя се опомня, това изобщо не беше Ун, а собствената й майка.

Сис лежеше в кревата в своята малка стая. Мислите й бяха объркани. Привидя й се Ун, ала се оказа майка й. Тя се суетеше в мъглата.

— Не си добре, Сис. Имаш висока температура. — Майката говореше меко и търпеливо. Тя продължи: — Тази нощ в гората изчерпа силите си. Прибра се вкъщи болна.

— А Ун?

— Знам само, че все още не са я намерили. Всички продължават да я търсят. А ти се прибра призори болна.

— Бях с тях цялата нощ!

— Да, но ти дойде пряко сили.

— Бяхме при замръзналия водопад, при реката, но нищо друго не помня.

— Ами ти просто се чувстваше много зле, когато баща ти те доведе, въпреки че ходеше сама. После дойде докторът и каза…

Сис я прекъсна:

— Но сега какво е? Вечер?

— Да, вечер е.

— А татко, той къде е?

— Навън с останалите, които търсят Ун.

Значи той все пак е по-силен от мен, помисли си Сис и това й хареса.

Майка й продължи:

— И съучениците ти се включиха днес. Училището беше затворено.

Прозвуча й странно. Затворено. Училището било затворено. Лежеше, мислейки за това.

— Стори ми се, че преди малко видях Ун тук, край вратата. Не може да е отишла много надалеч.

— Това никой не знае. Но със сигурност не е била тук. Днес ти се привиждат много неща. И какво ли не наговори, бълнувайки.

Какво ли е говорила? Сис изведнъж се почувства, като че ли е гола, и придърпа към себе си пухената завивка.

— И какво говорех? — веднага трябваше да смени темата, да се прикрие зад нещо. — Ун е жива!

Майка й отвърна търпеливо:

— Сигурно и скоро ще я намерят. Може би дори вече са я открили. — Тя хвърли предпазлив поглед към момичето. — И тъй като ти наистина…

Сис побърза да се престори на заспала.

И тя действително заспа.

Когато се събуди, треската беше попреминала. Вече нищо не й се привиждаше. Едва бе успяла да се поразмърда, когато в стаята й се появи майка й, дочула шума.

— Доста си поспа. Късна вечер е. Сънят ти беше спокоен и дълбок.

— Късна вечер ли? Ами татко къде е?

— Продължава издирването.

— Още ли не са я намерили?

— Засега положението е непроменено. Не знаят къде да я търсят. Никой няма представа какво трябва да се направи, Сис. А и леля й не може да окаже никаква помощ.

Ето пак същото. Няма да й даде да живее, ще я държи непрестанно в своя плен, беззащитна е спрямо него. Но наистина не знае нищо, с което би могла да им помогне!

— Татко ти идва тук, докато ти спеше. Искаше да ти зададе някой и друг въпрос, но решихме да не те будим. Каза обаче, че е нещо важно.

Майка й вероятно и не подозираше, че тя е съвсем на предела на силите си, че след миг просто няма да бъде в състояние да издържи.

— Чуваш ли ме, Сис?

Дали да не заспи пак? Не бива. Какво ли съм казала, бълнувайки? И изобщо казала ли съм нещо?

— Сис, опитай се наистина да си спомниш за какво си говорихте с Ун. Какво сподели тя с теб?

Сис впи пръсти в завивката и почувства как я връхлита нещо чуждо и страшно. Майка й продължаваше:

— Баща ти рече, че трябва да знае за какво сте си говорили. И не само той, а и всички онези, които участват в издирването. Не би ли могла да ги улесниш по някакъв начин?

— Вече казах, че не знам нищо!

— Но сигурна ли си в това, Сис? Докато имаше треска, наприказва куп странни неща, които издават обратното.

Сис се взря в майка си с уплах.

— Трябва да разкажеш всичко. Не смея сега да те насилвам, но е важно. Та нали всичко се прави само заради Ун.

Сис почувства как онова, страшното, е надвиснало над нея, притиска я.

— Но щом твърдя, че нямам какво да им разкажа, значи нямам!

— Сис…

Изведнъж й причерня, от гърдите й се изтръгна необичаен и ужасяващ вик.

Майка й се хвърли към леглото. Сис извика:

— Тя нищо не каза, разбра ли!

След което всичко потъна в пълен мрак.

Майка й, изгубила ума и дума, я разтърси. Сис се мяташе и стенеше.

— Сис, повече няма да те тревожим! Чуваш ли? Сис, не знаех.