Таряй Весос
Леденият замък (23)

3
Замъкът затваря врати

Леденостудени мълнии изхвърчават от всички пукнатини на замъка, пронизват опустялата земя, забиват се чак в небето. С настъпването на деня и в неговия ход те менят формите и посоките си, но едно остава неизменно: където и да е слънцето, замъкът удря с мълнии именно там. Стръмните склонове, над които се стрелка птицата, са на около и тя ги прорязва напряко със своите стоманени криле. Но не се приближава до замъка повече от първия път.

Леденият замък не търси нищо, само изпраща светлина извън пропуканите си зали. Една игра, която хората изобщо не виждат. Те не идват тук.

Замъкът проблясва, а птицата все още не се е наранила гибелно.

Игра, която никой не вижда.

Тя и не бива да продължи прекалено дълго. Замъкът е обречен, ще се срути. Какво ще стане с птицата, никой не знае. Тя ще се извиси като точица в небето, уплашена до смърт, когато замъкът се сгромоляса.

Слънцето се издигна бързо и лъчите му станаха по-топли. Тогава и нивото на реката започна да се повишава. По повърхността на черната, плавно лееща се вода се преплитат жълти и бели нишки, тя по-смело обмива ледените дантели от двете си страни и когато най-сетне достига височината на водопада и се спуска надолу в подножието на замъка, от нея се разнася сподавен и груб рев. Замъкът започва да се разклаща, а това предвещава краха му.

Слънцето грее все по-силно всеки ден. Планинското възвишение до леда се оголва от снега. Стените на залите му са изложени на слънцето и вече не принадлежат на този свят, изоставени от снега, те се превръщат в безпомощни странници.

Замъкът бавно мени цветовете си. Лъскавият зелен лед избелява на слънчевата топлина. Прозрачните зали и куполите му са замъглени, сякаш ги изпълва пара и те крият онова, което се намира в тях. Всичко става бяло и започва да се разпада. Отвътре замъкът запазва звънтящата си твърд. Ледът му сега не изпуска светкавици, но искри и белее, излъчвайки спокойна светлина. От огромния леден замък остава само бяла купчина лед върху кафявата и бледожълта пролетна земя. Той се свива под покрова си и затваря врати, като се подготвя за края.