Таряй Весос
Леденият замък (27)

7
Замъкът се сгромолясва

Никой не може да бъде свидетел, когато замъкът се сгромолясва. Става през нощта, когато всички деца са си легнали.

Никой не е чак толкова дълбоко замесен, за да присъства. Вълна от беззвучен хаос разсича простора чак до отдалечените спални, но никой не се събужда и не пита: какво е това?

Никой не знае.

Замъкът рухва във водопада, понесъл всичките си тайни. Тежко е, но след миг всичко е приключило.

Луда бъркотия в безлюдната полусветла и полустудена пролетна нощ. Трясък към небитието, от най-вътрешните опори, които се изпълват.

Обреченият на смърт леден замък се жалва в последния час, преди да загуби опора и да полети. Той се надвесва и натежава, като че казва: тъмно е при нас.

Пропуква се под напора на водата и се свлича в бялата пяна на водопада. Големите парчета лед се блъскат едно в друго и се разбиват на по-малки късчета, така че водата още по-лесно ги поглъща.

Прегражда бента на реката, разпръсква вира и се преобръща надолу покрай бреговете, носени от широката водна бразда, не спира никъде и скоро бива погълнат със замах. Целият замък изчезва от лицето на земята.

Бреговете на реката са издълбани и насечени, с преобърнати камъни, изтърбушени дървета и меки клонки само с обелена кора.

Ледените маси се преобръщат бързо в езерото и скоро ще се загнездят в недрата му, преди някой да се е събудил и да е видял каквото и да било. Там напуканият лед ще изплува на водната повърхност, ще се носи по нея, докато се стопи и изчезне.