Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният отряд (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Rose, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011 г.)

Издание:

Глен Кук. Бялата роза

Американска, първо издание

Превод: Елена Павлова

Редактор: Недияна Панчовска

Коректор: Персида Бочева

ИК „Лира Принт“, София, 2003 г.

ISBN: 954-8610-66-6

История

  1. — Добавяне

51.
Вестителят

Валеше леден дъжд и превръщаше замръзналата повърхност на земята в стъкло.

— Подушвам приятна разходка! — отбелязах.

Тази нощ чувството за хумор на Господарката липсваше напълно. Тя положи известно усилие да пренебрегне забележката ми. Поведе ме към килима си, над чиито предни седалки бе поставен кристален похлупак. Това беше ново умение, добавено наскоро към способностите на Хромия.

Господарката използва някакви незначителни магии, за да стопи леда.

— Увери се, че е запечатан плътно! — нареди ми Тя.

— Струва ми се, че е добре…

Излетяхме.

И внезапно се озовах катурнат по гръб. Носът на „лодката“ сочеше право към невидимите звезди, изкачвахме се под невероятен ъгъл. Стегнах се в очакване след секунди да се озовем толкова високо, че да не мога да дишам.

Да, издигнахме се на такава височина, че и повече. Пробихме облаците и аз разбрах за какво ни служи капакът купол — продължавахме да дишаме нормално. Което означаваше, че китовете вече не можеха да се издигат по-високо от Покорените. Господарката и бандата й винаги измисляха нещо ново.

Но за какъв дявол беше цялото представление?

— Ето!

Тя ми посочи какво има предвид и тежката Й въздишка беше потвърждение, че падането на мрака е неизбежно и няма надежда.

Видях и разпознах явлението, защото бях виждал същото и преди — в дните на дългото отстъпление, което приключи при битката пред Кулата. Великата комета. Мъничка все още, но нямаше начин да се сбърка уникалния й сребърен силует.

— Не е възможно! — възкликнах. — Завръщането й се очаква едва след двадесет години! Небесните тела не променят орбитите си!

— Така е, това е природен закон. Следователно измислящите законите грешат… — Господарката наклони килима надолу и нареди: — Запиши го в хрониките си, но не го споменавай пред другите. Войниците ни имат предостатъчно проблеми и бездруго!

Спуснахме се отново в кишата на нощта в Могилните земи. Прелетяхме над самата Велика могила, само на четиридесет стъпки над нея. Проклетата река беше близо, а призраците танцуваха в дъжда.

Вмъкнах се в казармата вцепенен и проверих датата.

Оставаха ни дванадесет дни.

Старото копеле вероятно се скъсваше от смях заедно с любимата си хрътка, Псето Жабоубиец.