Глен Кук
Бялата роза (16)

15.
Могилните земи

Чудака дочу, че Гаргата най-сетне се е прибирал и веднага хукна към къщата на стареца, който го приветства с прегръдка.

— Как си, хлапе?

— Мислехме, че си си отишъл мърцина!

Гаргата беше отсъствал цели осем месеца.

— Направих всичко възможно да се прибера. Но на практика вече не съществуват пътища…

— Знам. Полковникът помоли Покорените да ни носят припаси с килимчетата.

— И за това чух. Военното комендантство във Веслоград направо пропика газ, когато научи. Пратиха цял батальон да строи нов път. Вече са завършили около една трета. Стигнах дотук отчасти по него.

Чудака си наложи сериозно изражение.

— Наистина ли беше дъщеря ти?

— Не — отвърна Гаргата.

При заминаването си той обяви, че тръгва да се срещне с жена, която може да се окаже дъщеря му. Кълнеше се, че е дал спестяванията си на един човек, за да намери децата му и да ги доведе във Веслоград.

— Сигурно си разочарован.

Така си беше. Проучванията му не бяха донесли очакваните плодове. Липсваха твърде много ръкописи.

— Що за зима беше тази, Чудак?

— Лоша.

— И там, долу, беше ужасна. Притеснявах се за всички ви!

— Имахме, проблеми и с племената — това беше най-ужасното. Винаги можеш да си стоиш вътре и да хвърлиш още една цепеница в огъня. Но не ти остава храна, ако крадците се вмъкват в складовете ти…

— Предполагах, че може да се стигне дотам.

— Бдяхме над къщата ти. Нали се сещаш, разбиваха някои от празните…

— Благодаря!

Гаргата присви очи. Домът му бил ли е претършуван? Колко внимателно? Едно щателно претърсване като нищо би разкрило достатъчно доказателства за обесването му. Погледна през прозореца.

— Май ще вали.

— То напоследък само вали. Ако не е дъжд, ще е сняг. Миналата зима наваля дванадесет стъпки. Всички се притесниха. Какво му става на времето?

— Старците казват, че така се случвало след минаването на Великата комета. Няколко години поред зимите биват лоши. Там, във Веслоград, не застудя чак толкова, но имаше ужасно много сняг.

— И тук не беше кой знае колко студено. Просто валя така, че човек да не може да излезе. Направо да се побъркаш! Целите Могилни земи изглеждаха като огромно замръзнало езеро. Едва се различаваше къде се намира Великата могила.

— Хм? Трябва да си разопаковам багажа. Нали нямаш нищо против? Кажи на всички, че съм се върнал. Почти разорен съм, нуждая се от работа.

— Така и ще направя, Гарга!

Старецът проследи от прозореца как Чудака се прибира обратно в казармите на Стражата, като пое по насипа, издигнат след заминаването му. Бяха го построили заради калта отдолу, а и защото Полковник Сладкиша твърдо възнамеряваше да намира работа на хората си. Щом Чудака изчезна, Гаргата се качи на втория етаж.

Нищо не беше пипнато. Прекрасно! Надникна през прозореца към Могилните земи.

Само колко се бяха променили за няколко години! След още толкова човек нямаше да може да ги намери.

Той изсумтя и се вгледа в тях по-внимателно, после извади копринената карта от скривалището й и отново погледна към Могилните земи. След известно време измъкна изпод ризата си петньосани с пот листи и ги разтвори. Носеше ги в пазвата си, откакто ги открадна от университета във Веслоград.

Късно следобеда се изправи, навлече си палтото, взе бастуна, който използваше сега, и излезе навън. Без да обръща внимание на лекия ръмеж, накуцвайки, заджапа през водата и калта, докато стигна до място, откъдето се виждаше великият Трагик.

Както винаги в последно време реката беше придошла. Руслото й продължаваше да се променя. След малко Гаргата изруга, удари един стар дъб с бастуна си и й обърна гръб.

Смрачаваше се все повече и повече и щеше да падне мрак, преди да се прибере у дома.

— Проклети усложнения! — промърмори. — Никога не съм предполагал, че така ще стане! Какво, по дяволите, ще правя сега?

Налагаше се да поеме сериозните рискове — да тръгне по онзи път, който най-много му се искаше да избегне. Истинската причина да замине за Веслоград беше именно вероятната необходимост да прибегне до него.

За пръв път от години той се зачуди дали играта си струва залозите.

Какъвто и път да избереше, щеше да падне мрак, преди да се прибере.