Ан Б. Рос
Топлината на едно докосване (5)

5

— Рут? — прошепнах аз. Фенерчето в ъгъла изведнъж угасна. — Рут, вие ли сте?

— О, по дяволите, която и да сте, по-добре си вървете — каза един приглушен глас, докато лампата светваше.

— Лий! — извиках аз. — Какво правиш тук? Как успя да избягаш?

Втурнах се към нея, за да се уверя, че е цяла и невредима и че не сънувам.

— Майка ти и баща ти знаят ли, че си тук? Добре ли си? Какво се случи? — просто не й давах възможност да ми отговори.

Тя се отпусна на леглото, а дългата й руса коса се разпиля по раменете. Носеше избелели оръфани джинси и тениска с надпис „Лекарите го правят по-дълго“. Идеята за надписа беше нейна. Нямаше сутиен и гърдите под тениската се движеха прекалено свободно.

— Какво правите вие тук? — поиска да узнае тя, пренебрегвайки въпроса ми. — Да не сте решила да поемете ролята на Елен?

Засмях се:

— Нямам нужда нито от работата, нито от положението на Елен в тази къща. Не, просто останах при майка ти. Тя наистина много се тревожи за тебе. Видя ли я?

— Не, не съм виждала нито нея, нито него. А и не искам. Дойдох само да си взема някои дрехи.

Тя предизвикателно се облегна на леглото си.

— Но, Лий, ти не можеш да причиниш това на родителите си. Знаеш ли, че те смятат за отвлечена? Вярно ли е?

— Отвлечена? — отметна глава назад и тихо се засмя. — Наистина ли се хванаха?

— Разбира се, че повярваха! Баща ти е приготвил парите и сега и двамата чакат обаждането в пет часа.

Тя силно се разкиска.

— Да, той ми каза, че са се хванали, но не допусках, че мама ще повярва. Но за него бях сигурна.

— Да не искаш да кажеш, че цялата история с отвличането е била твоя идея? И че си участвала от самото начало? — не можех да повярвам, че е способна да причини такова нещо на родителите си.

— По дяволите, я не се правете на толкова морална — рече тя остро и скочи от леглото, сякаш бе седяла твърде дълго. Приближи се до гардероба и започна да тъпче дрехите си в една спортна чанта.

— Виж какво, Лий, ако мислиш, че имам намерение да те поучавам, се лъжеш. Напълно ми е безразлично какво правиш — бях ядосана и исках тя да го усети. — Но още повече се лъжеш, ако смяташ, че аз също ще участвам в тази игра на изнудване.

— Не бихте се опитала да ме спрете, нали? — погледна ме, в думите й имаше лека заплаха.

— Казах ти, че ми е все едно какво правиш. Но аз уважавам майка ти и баща ти и няма да допусна да си мислят, че си отвлечена, когато не си.

— Така-а, значи искате да изтичате и да им кажете, че съм тук, нали?

— Не, но ще им кажа да не се тревожат, защото именно ти си организирала тази подла история.

— По дяволите! — тя скръсти ръце пред гърдите си. Сега изглеждаше точно като дванадесетгодишна. — Вижте, съгласна ли сте да не им казвате нищо, преди да съм си отишла оттук? — каза тя най-накрая.

— Няма защо да бързам. Не искам да се бъркам в плановете ти, но и не искам родителите ти да мислят, че животът ти е застрашен от някакви похитители. Няма да допусна също така да дадат десет хиляди долара за някаква детинска игра. Чия беше всъщност идеята?

— Ах, на Ники — рече тя равнодушно. — Ники има чудесни идеи за това как може да се забавлява човек. И е много полезен.

— Какво искаш да кажеш с това „полезен“? Полезен, за да разиграе едно отвличане? Или полезен, за да изплаши хората до смърт? Или…?

— Не започвайте отново да ме поучавате — изрече тя вбесена. — Повече не искам да слушам никакви поучения. През целия си живот не съм слушала нищо друго, освен поучения.

Тя стисна устни.

— Ах, Лий — седнах до нея на леглото. — Не искам да ти чета морал. Нямам и право да го правя. Само се опитвам да ти обясня, че майка ти и баща ти са полудели от тревога. Помисли само за миг какво им причиняваш.

— А те някога да са помислили какво ми причиняват? — поиска да узнае тя.

— Какво искаш да кажеш? Какво са ти причинили?

— А какво не са ми причинили? — в очите й проблеснаха гняв и неприкрита враждебност. — Я погледнете мама. Ако не пие, играе тенис. Това е всичко, което прави, всичко, казвам ви. А татко! — тя се потърси.

— Какво прави той?

— Какво прави, питате? — тя кимна към стената. — Знаете какво прави. Всички знаят.

Тя въздъхна дълбоко и замълча. Аз също не исках да разговарям за онова, което „всички“ знаеха.

— Не знаете ли, че баща ми ме смята за съвършена? — усмихна се очарователно, като малко момиченце, но очите й издаваха опита на зрелостта. — Бих искала да разбера какво ще мисли след тази история.

— Е, ако целта ти е била да докажеш, че не си съвършена, смятам, че напълно си я постигнала.

— Той ще обвини някой друг. Вероятно бедния Ники — притисна ръка към устата си и се разкикоти. Изведнъж отметна глава назад и се разсмя с цяло гърло. — Наистина, много бих искала да зная кого ще обвини, когато разбере всичко.

— Да разбере какво?

— Все едно — каза тя пренебрежително. — Не е важно! Важното е какво ще направите вие.

За миг се замислих. Намирах се в ужасно положение. Проблемът не беше да обясня на Рут и на Пит, че дъщеря им не е в ръцете на някакъв побъркан тип. Не, моят проблем бе как да подредя нещата във времето. Трябваше ли да изтичам долу и да им кажа, а после да се върна тук и да я задържа, докато те дойдат? Или да стана съучастничка в измамата, като й позволя да се измъкне от къщата, без да е говорила с тях?

— Преди да ти кажа какво ще направя, искам да чуя нещо от тебе. Къде смяташ да отидеш? Какво ще правиш сега, след като не успя да изнудиш баща си за тези десет хиляди долара?

— Ах, парите бяха идея на Ники. Просто искахме да заминем заедно. Това бе най-важното. Не искам глупавите му пари. Не е там проблемът.

— Може би те са проблем за Ники, но се надявам, че ти ще се справиш. Виж, нека слезем долу и да поговорим с родителите ти. Така или иначе баща ти винаги ти е позволявал да правиш каквото си искаш. Ще бъде по-добре за всички ни, ако му кажеш какви са намеренията ти и го успокоиш.

— Не, не — поклати глава тя. — В никакъв случай няма да сляза долу. Изчезвам и не желая преди това да имам никакви сблъсъци с него.

— Ники ще може ли да те издържа? — реших да опитам нещо друго.

Тя се разсмя.

— Кой го интересува това? Съвсем не търся някой да ме издържа — поклати глава, привидно ужасена. — Е, хайде, решавайте. Ще ги повикате ли или не? Но знайте, че пак ще го направя. Не могат да ме задържат тук.

Видях предизвикателството в очите й и се предадох. Освен това наистина ми беше все едно. Достатъчно голяма беше, за да знае какво прави. Години наред Пит бе провокирал това поведение. Но при Рут нещата стояха другояче. Сигурно бе направила много грешки. Бракът и детето й се бяха изплъзнали и тя също имаше определена вина. Съжалявах я. Мислех, че на нейно място щях да се държа по друг начин, но кой можеше да е сигурен кое е най-доброто. Станах и тръгнах към вратата.

— Отивам в банята — рекох на Лий, като й обърнах гръб. — След това ще сляза долу и ще кажа на майка ти и баща ти, че си добре.

От вратата я погледнах още веднъж. Тя се усмихваше.