Ан Б. Рос
Топлината на едно докосване (4)

4

Приближих се до телефона в кухнята, за да се обадя на сестрите, които бяха на разположение. Те тъкмо привършваха вечерята си и аз се уверих, че са прочели съобщението, което бях оставила на таблото. Винаги оставям телефона, на който могат да ме намерят, когато не съм вкъщи.

Когато затворих, видях през кухненския прозорец, че Рут беше на тенис корта. Играеше с машината за топки, която бе настроила на много високи обороти. Щом една топка преминеше над мрежата, веднага профучаваше следващата. Играеше силно и съсредоточено. Известно време я наблюдавах, после започнах да се чудя защо правеше такова усилие.

Излязох на корта през задната врата на къщата и спрях до телената мрежа. Приятният звук на чисто отбитите топки изпълваше въздуха. Поколебах се дали да я прекъсна.

— Великолепна сте — извиках, когато най-сетне машината се изпразни.

— О, привет — отвърна тя и избърса потта от челото си. — Искате ли да поиграем?

— Не, благодаря — отворих вратата и тръгнах към нея. — Не бих се осмелила да играя с вас.

Тя се зарадва на комплимента.

— Значи не тренирате достатъчно.

— И тренировките няма да помогнат. Винаги съм играла, но достигнах едно ниво и сякаш не мога да напредна повече. Но вие наистина сте много добра, Рут.

— Това е единственото нещо, в което съм добра. Елате да изпием по една кола.

Отведе ме до другата страна на корта. Там имаше бар с удобни столове, телевизор, стереоуредба и безброй трофеи. Климатичната инсталация работеше и хладният въздух вътре ми подейства освежаващо след непоносимата горещина навън. Макар че бе началото на октомври и сутрините бяха студени, в късния следобед слънцето жареше като през август.

— Каква ракета използвате? — запитах аз. Не че толкова се интересувах от тънкостите на тениса, но исках тя да забележи, че някой е дошъл при нея, исках да се сприятелим, и то не само защото Пит ме беше помолил.

— Тази е нова, даже съвсем нова. Струва ми се, че е много добра. Пробвала съм почти всичко, което има на пазара, от „Метал-Йонекс“ до новия „Принс“. Но няма нищо по-добро от една хубава дървена ракета. Струва ми се обаче, че трябва да се изпъне. Това е и моята работилница.

— Но с какво се занимавате тук?

— С всичко, което е свързано с тениса. Сега имам един уред за изпъване на струните. Великолепен е. Опъвам ракетите на всичките си приятели. Днес ще направя тази тук. Така поне ще имам някакво занимание.

— Добра идея, Рут. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Опитайте се да успокоите Пит. Тази история го съсипа. Не че на мене ми е лесно, но той не може да го разбере.

— Зная. Той има налудничавата идея, че нищо не застрашава Лий, и това ме тревожи. Стопил се е от мъка и в същото време сякаш не осъзнава истинската опасност.

— Мислите ли, че не разбирам — каза горчиво тя. — Той смята, че тя е най-великото нещо, което се е появявало на този свят, и не може да проумее, че не всички споделят мнението му.

— А вие, Рут, споделяте ли мнението му?

Тя ме погледна право в очите и се усмихна накриво.

— Тя е и моя дъщеря, но той като че ли непрекъснато го забравя. Разбира се, че я обичам, но я познавам по-добре от него. Когато беше в гимназията, се беше свързала с някакви абсолютно побъркани типове, затова Пит я прибра и я изпрати в Ашли Хол. Там тя постоянно имаше проблеми. Пит трябваше да употреби целия си чар, а и немалко средства, за да може да остане, докато завърши. Той мечтае тя също да следва медицина. Безсмислено е, тя никога няма да направи нещо, което изисква някакво усилие. Притежава известна интелигентност, това поне е сигурно. Но когато не може да получи нещо по най-лекия начин или пък баща й не може да й го даде, просто губи интерес.

— Всичко това не звучи особено добре. Защо стана така, Рут?

— Всичко започна още от деня, когато тя се роди. Между другото, като че ли това беше единственото нещо, в което участвах и аз. Знаете ли, че никога не ставах нощем, когато тя беше бебе? Още при първото й проплакване Пит винаги вече беше на крака. Когато бе в къщи, вършеше всичко сам. А когато беше на работа, за детето се грижеше висококвалифицирана сестра, специално подготвена за гледане на малки деца.

— Но какво правехте вие тогава? — опитах се да си представя как е възможно една млада майка да е до такава степен изключена от грижите за собственото си дете.

— Играех тенис — тя замахна с ракетата. — Какво друго бих могла да правя.

— Все още не е късно, Рут. Пит се е опитал да поеме всички майчински задължения, но това не означава, че няма място и за вас.

— Той мисли, че не мога. Че „за нищо не ставам“, както обича да казва. Ако трябва да се сравнявам с него, наистина е вярно — тя седна потиснато на един стол и отметна от лицето си разрошените от вятъра коси. — Радвам се, че сте тук, Ейми. Толкова дълго ме слушахте, а аз не съм свикнала на това. Ще останете ли за вечеря?

— Да, с удоволствие. И ако не ви преча, мога да остана и през нощта. След обаждането по телефона Пит ще трябва да тръгне веднага и тогава поне няма да сте сама в къщата, докато го няма.

— Много мило от ваша страна — рече тя благодарно. — Когато мъжът се обади в пет часа, Пит ще хукне веднага и ще направи всичко, което искат от него. Дали ще доведе Лий в къщи или не, е съвсем друг въпрос.

— Да се надяваме на най-доброто. Макар и все още да си мисля, че десет хиляди долара могат да бъдат само шега на някоя банда гимназисти.

— Особено ме безпокои това, че по всяка вероятност си имаме работа с аматьори — стана и закрачи из помещението, докато най-сетне спря до бара.

— Искате ли да пийнете нещо?

Наистина имах нужда. Но се поколебах. Ако пиех с нея, щях твърде много да я окуража, от друга страна, ако откажех, можеше сама да започне да се налива до безкрай.

— Само една чашка — реших най-сетне. — Ще я изпием тук и после ще се качим за вечеря.

Така и направихме. Тя пи съвсем малко, после се опита да хапне нещо и аз си спомних, че никога не ядеше много.

По-късно момичето ме заведе в стаята за гости на първия етаж. Големият, висок салон по средата на къщата обхващаше височината на всичките три етажа. Минахме и покрай стаята на Лий, чиято врата бе полуоткрехната.

— Надявам се госпожица Лий да е добре, където и да се намира в тази минута — рече момичето, като подсмърчаше силно. — Как можа да се случи, тя беше толкова мила!

— Всичко ще се оправи — казах аз с увереност, каквато в действителност не чувствах.

Тя отвори вратата на голямата, красиво обзаведена стая за гости и ме остави сама, след като погледна дали има кърпи в банята.

Изгасих лампите и си легнах, но забелязах, че отвън нахлува толкова много светлина, че предметите в стаята се виждат съвсем ясно. След като вече бях посвикнала с бръмченето на климатичната инсталация, чух ритмични удари. Станах, приближих се до прозореца и разтворих ефектно щампованите завеси. Погледнах надолу към Рут, която играеше с автоматичния си партньор.

„Е, да — казах си. — По-добре тенис, отколкото алкохол.“ И се върнах в леглото.

Дълго се въртях, докато най-сетне се отпуснах. Искаше ми се да зная къде е Пит и какво прави. Той вечеря с нас, но не направи никакво усилие да успокои Рут или да проведе някакъв нормален разговор. Изглеждаше напълно погълнат от собствените си планове и грижи. След вечерята се оттегли в библиотеката и затвори вратата зад себе си. Без съмнение щеше да стои там, до телефона, до пет часа сутринта. Мислех си колко различна беше къщата без Елен Хауърд. Винаги, когато бях идвала, тя също бе тук. Питах се дали сега липсва на Пит.

Заспах късно след полунощ, когато Рут вече си бе отишла от корта.

Сигурно бе някъде около три, когато се събудих от неясен шум. Седнах в леглото и отначало си помислих, че Рут ме вика. Не я бях чула да се качва по стълбите на връщане от корта. След като се ослушвах още известно време, чух ясно как се отвори някакво чекмедже. Съвсем леко и крадешком, сякаш не трябваше да бъде чуто. Шумът идваше от съседното помещение, от стаята на Лий!

Станах и отворих вратата към коридора. Вратата на Лий беше затворена, но отдолу се виждаше слаба светлина.

„Ама че работа“ — помислих си аз, като се питах дали вътре е Рут. Ако беше тя, сигурно беше пияна. С примирена въздишка натиснах бравата на стаята на Лий и влязох.