Барбара Делински
Предадена жена (24)

Двадесет и четвърта глава

Ако Дафни бе напрегната в деня на делото, Лора почти не беше на себе си от тревога. Скот се бе върнал от Пен предния ден, беше блед и изглеждаше по-голям за годините си. Не бе особено разговорлив и прекара повечето време в стаята си. От време на време Лора отиваше до вратата му, но той или се нравеше на заспал, или й казваше, че е добре, и отказваше каквато и храна тя да му предложеше. Дебра също се опита да го заговори, но не успя.

Кристиян бе единственият, който пристъпи прага му и остана в стаята известно време, за което Лора му бе безкрайно благодарна. Той беше мъж и Скот имаше нужда тъкмо от него. Нямаше представа за какво си говорят, но реши, че не бива да пита. Имаше нужда само от уверение, че Скот е добре, и го получи от Кристиян.

Няколко пъти си помисли, че ако Джеф си беше вкъщи и Скот се бе забъркал в същата каша, той нямаше да го успокои така, както Кристиян. Тази мисъл може да бе нелоялна, но отразяваше самата истина. Кристиян винаги е бил по-силният от двамата. Беше му благодарна, че е при сина й.

От друга страна, бе доволна, че Скот се довери само на него. Подейства добре и на Кристиян. Той нямаше деца и семейство. Но искрено бе привързан към Скот и явно чувствата им бяха взаимни.

Обратното, Дебра се отнасяше към него така, сякаш не съществуваше. Приказваше с него само когато той я заговореше, и го подминаваше винаги когато имаше възможност. Когато Лора искаше да й се скара, Кристиян я спираше.

— Права е да ме ненавижда. Аз съм тук, а баща й го няма.

— Но тя се държи невъзпитано.

— Не ми пречи — увери я Кристиян.

Затова Лора остави нещата така. Нямаше сили да се противопостави на Дебра. Това можеше да стане, след като мине делото.

Според нарежданията на Дафни, която прекара няколко часа у тях предния следобед, цялото семейство трябваше да бъде там, за да могат съдията и прокурорът да ги видят. Тъй като Лидия бе твърде слаба, за да присъства, това означаваше Лора, Скот и Дебра, Кристиян и Мади. Дебра бе щастлива, че един ден няма да ходи на училище, но Мади не.

— Не мога да разбера защо ви трябвам и аз — възрази, когато Лора я помоли да отиде.

— Дафни твърди, че ако се представим като здраво, сплотено семейство, това ще помогне на Скот — обясни й Лора. Тъй като бе готова да направи всичко за Скот, продължи развълнувано: — Ти си стълбът на семейството. От всички нас ти заемаш най-високо положение. Самото ти присъствие там ще придаде по-голямо доверие към Скот и ще помогне на аргументите на Дафни.

— Нямам нужда от подобна реклама.

— Знам, мамо, но те моля, умолявам те, да дойдеш заради Скот. Ако не за друго, направи го поне защото всяка година ти изпраща картичка за Деня на майката.

— Ти ги изпращаш вместо него.

— Само когато беше малък, сега вече сам го прави — всъщност Лора трябваше да му напомня, за нея бе по-важно Лидия да получи картичка, но Мади нямаше защо да го знае. — Понякога той си мисли за теб без определена причина. Сега ти не би ли могла да помислиш за него?

— Не понасям емоционално изнудване, Лора.

— Ще дойдеш ли?

Мади млъкна за малко, после въздъхна.

— Колко ще продължи?

— Може би час — Дафни й беше казала, че сигурно ще продължи по-дълго, но Лора се надяваше, че щом като е там, Мади ще разбере колко е важно да остане.

— Не се обръщам често към теб, мамо, но сега те моля. Отдели един час за Скот.

Най-накрая Мади се съгласи и дойде у тях в десет и половина сутринта преди делото. Всички се качиха в комбито на Лора — също част от имиджа на цялото американско семейство, което Дафни много умно искаше да представи. Групичка фоторепортери чакаха на стълбите на съдебната сграда. Кристиян тръгна натам, за да поговори с тях, като по този начин даде време на Лора, децата и Мади да влязат вътре.

— Те ще бъдат там и когато излизаме — каза загрижено Лора, когато той ги настигна вътре.

Той се усмихна.

— Да, но тогава обвиненията ще бъдат свалени, така че ще могат да снимат колкото си искат. Това ще е най-добрата реклама, която ще получите.

Думите му допаднаха на Лора. Тя хареса и усмивката му, която беше толкова самоуверена, че би се поддала на чара й, ако Дафни не ги чакаше близо до вратата, за да ги отведе до малък кабинет, където трябваше да останат до започване на делото.

Вътре всички мълчаха. Скот седна до масата с наведена глава и с ръце, сплетени в скута си. Изглеждаше блед, но толкова хубав с риза, вратовръзка, блейзер и панталон, че на Лора й се доплака.

В съдебната зала Скот седна до масата на защитата заедно с Дафни. Лора се настани на първия ред на пейките точно зад тях между Дебра и Кристиян. Тъй като нямаше да го съдят, а щяха само да изслушват страните, съдебни заседатели не присъстваха. Имаше обаче много зрители.

Лора не се обърна. Нито погледна настрани, където бе Меган Тъкър заедно с майка си. Изправи се заедно с всички, когато влезе съдията, после седна отново, потънала в майчинската си тиха агония, докато четяха обвинението към Скот.

Помощник-областният прокурор извика Меган Тъкър и с въпроси я насочи да разкаже за случилото се вечерта на двайсет и шести август. Тя каза, че Скот я е взел, отишли да ядат пица и се карали за бъдещето си. Твърдеше, че е искала да сложи край на връзката, а Скот не желаел и когато тя настояла той да я откара до вкъщи, възразил, а щом стигнали дома й, я избутал вътре и я изнасилил.

— Не е вярно — прошепна Дебра. В момента обект на неприязънта й бе Меган и на Лора й олекна малко.

Стисна я за ръката. Тя изпитваше същата безумна ярост, която усети в шепота на Дебра. Меган седеше пред тях престорено скромно, облечена с пуловер с висока яка и пола, с жалостиво невинно изражение. Лъжеше нагло и това, което се разиграваше пред тях, представляваше пародия на съдебно правосъдие.

— Мис Тъкър — продължи прокурорът, — бихте ли казали на съдията какво направихте, когато мистър Фрай излезе от къщата?

— Останах в стаята си, защото ме беше страх той да не се върне.

— Обадихте ли се на полицията?

— Не.

— Съобщихте ли на майка си?

— Не.

— Отидохте ли в болницата?

— Не.

— Защо?

— Бях уплашена. Смятах, че никой няма да ми повярва. Ходех със Скот. Ние вече… го бяхме правили.

— Искате да кажете, че сте имали секс? — попита прокурорът.

— Да — призна Меган с неудобство.

Дебра приглуши вика си от възмущение.

Лора пак стисна ръката й.

— Кажете ми, мис Тъкър — продължи прокурорът, — как се чувствахте след тази вечер?

— Разстроена — спря за малко. — Използвана, омърсена.

— Все пак не сте потърсили помощ? Бихте ли казали защо?

— По същата причина, която споменах преди. А освен това се страхувах, че майка ми ще се ядоса. Тя не ми даваше да се срещам със Скот.

— Защо?

— Смяташе го за арогантен.

Дебра трудно потисна възмущението си.

— Но вие сте се срещали с него — рече прокурорът. — Ходили сте пет седмици. Когато решихте, че не желаете да го виждате повече, той ви изнасилил. Нужни са ви били пет месеца, за да се оплачете. Защо го направихте сега, мис Тъкър?

Лора си задаваше същия въпрос. Меган сведе очи.

— Най-после казах на майка ми, не можех повече да го тая в себе си. Тази мисъл объркваше целия ми живот — вдигна очи. — Майка ми ме разбра. Разказах й всичко. Най-после проумях, че за да приключа със случилото се, трябваше да отида в полицията.

— Благодаря, мис Тъкър — каза прокурорът и се обърна към Дафни. — Свидетелката е ваша.

— Той не я попита за спонтанния аборт — прошепна Дебра.

— Дафни каза, че няма да го спомене — каза й също тихо Лора. — Не е удобно тук.

— Но майка й се ядосала. Затова Меган се опитва да го припише на Скот.

Дафни се съвещаваше тихо със Скот.

— Какво казва тя? — прошепна отново Дебра, но Лора само поклати глава. Дебра добави: — Данъчният агент е тук. Застанал е отзад до вратата.

Лора се обърна тревожно. После се наклони към Кристиян и прошепна:

— Защо Тейлър Джоунс е дошъл? Да не мисли, че Джеф ще се появи тук? — от тази мисъл Лора се нервира още повече. В този миг Джеф беше последният, когото би искала да види.

— Не. Дошъл е заради Дафни.

Лора се усмихна слабо на шегата му, но усмивката й изчезна в мига, в който Дафни се изправи и тръгна към свидетелската банка. Тя не бързаше, движеше се плавно и уверено. Лора не виждаше лицето й, но предположи, че гледа право към Меган.

— Преди да започна, бих искала да ви припомня, мис Тъкър, че се заклехте да казвате истината, цялата истина и нищо друго, освен истината. Разбирате какво означава това, нали?

— Да.

— Съзнавате ли, че ако кажете друго, освен истината, извършвате клетвопрестъпничество?

— Да.

— Добре — вдигна рамене и пое дъх. — Споменахте, че сте започнали да се срещате със Скот Фрай на двайсет и трети юли. Нали така?

— Да.

— Заявихте също, че през петте седмици, докато сте ходили с мистър Фрай, сте имали сексуални отношения. Вярно ли е?

— Да — отговори тихо Меган.

— Бихте ли казали на съда кога за пръв път правихте секс с мистър Фрай?

Прокурорът се изправи.

— Възразявам. Въпросът няма връзка с изнасилването. Мис Тъкър вече призна, че е правила секс с обвиняемия. Това е достатъчно.

Но съдията, изглежда, прояви любопитство.

— Искам да разбера накъде бие защитата — кимна на Дафни да продължи.

Дафни постави въпроса на Меган по друг начин.

— Колко време, след като започнахте да се срещате с мистър Фрай, правихте секс с него?

— Не знам. Нямам представа.

— Осемнайсетгодишна сте и приемате това като естествено?

— Възразявам.

— Продължавайте.

Дафни сложи ръка върху преградата на свидетелската банка.

— Правихте ли секс още първия път, когато излязохте с него? Истината, мис Тъкър, иначе Господ да ви е на помощ.

Меган се поколеба за миг, а после смотолеви:

— Да.

— По принуда ли стана?

— Не.

— Ходили сте с мистър Фрай пет седмици. Колко често се виждахте?

— Почти всяка вечер.

— Всяка вечер ли имахте секс?

— Не — отвърна Меган малко възмутена.

— Може би през вечер?

— Не.

— Три пъти седмично? Така ли е?

— Възразявам — обади се прокурорът.

Но съдията не обърна внимание на възражението и даде знак на свидетелката да отговори. Дафни повтори въпроса.

— Три пъти седмично?

— Може би.

— Да или не?

След още една пауза, Меган отвърна:

— Да.

— По взаимно желание ли беше?

— Да.

— Правили сте секс с мистър Фрай по собствено желание, така ли?

— Да.

— В такъв случай, ако разбирам правилно — обобщи Дафни, — правили сте секс с моя клиент около петнайсетина пъти, без той да е проявявал никакво насилие над вас, така ли?

— Да — каза Меган. Тръсна глава и се опита да си наложи спокоен вид.

Дафни кимна. Обърна се с гръб към Меган, направи няколко крачки, после пак се извърна.

— Само преди няколко минути под клетва дадохте свидетелски показания, че случаят, в който обвинявате моя клиент, цитирам точните ви думи: „обърква целия ми живот“. Вярно ли е?

— Да.

— Бихте ли казали на съда в какъв смисъл?

Прокурорът се изправи.

— Възразявам, ваше благородие. Защитата трябва да знае, че въпросът за емоционалното състояние на мис Тъкър няма връзка с настоящето открито заседание. Тук сме се събрали просто за да определим дали съществува вероятна причина да приемем, че е имало изнасилване, а не да обсъждаме последствията от него. Дафни се приближи до скамейката.

— Ваше благородие, като се има предвид, че обвинението не представя никакво физическо доказателство за такава причина, единственото, което остава, е емоционалното състояние. Бих желала да напомня на заместник-областния прокурор — погледна към него, — че именно той постави въпроса в директния разпит, което сега ми дава право да го повдигна.

— Разрешавам — заяви съдията.

Лора беше благодарна за всяка дребна победа. Пое дълбоко дъх и едва тогава разбра колко е напрегната.

— Дафни действа добре — прошепна Кристиян.

— Да — отвърна му също тихо Лора.

— И съдията. Имахме късмет.

— Да се надяваме.

Дафни се обърна към Меган.

— Мис Тъкър, бихте ли казали на съда в какъв смисъл целият ви живот е объркан след предполагаемия инцидент с мистър Фрай?

Меган хвърли нерешителен поглед към прокурора.

— Не можех да се съсредоточа — изрече колебливо. — Оценките се влошиха. Скъсаха ме по френски и математика.

Дафни кимна.

— Бихте ли казали на съда какви бележки имахте по тези два предмета миналия юни?

Меган преглътна и изрече тихо:

— Двойки.

Дафни повтори високо:

— Двойки? И по двата предмета?

— Да.

Лора чу няколко души да мърморят и едно-две подсмихвания зад гърба си, но не се обърна. Тя не се забавляваше. Нито пък изпитваше каквото и да е съчувствие към Меган Тъкър.

Очевидно и Дафни, защото каза:

— Кажете ми нещо, мис Тъкър. Тръгнали сте с мистър Фрай едва през юли. Какво се случи миналата пролет, което ви обърка?

— Възразявам!

— Възражението се приема. Адвокат Филипс, знаете, че това не се отнася до случая. Моля, ограничавайте се само с въпроси, които са във връзка с него.

Дафни кимна. Тръгна към преградата за съдебните заседатели и се облегна с ръка на парапета от махагоново дърво.

— Твърдите, че целият ви живот се е объркал, мис Тъкър. Това отнася ли се и за обществения ви живот?

Меган леко мръдна с глава.

— Не разбирам какво искате да кажете.

— Срещали ли сте се с други момчета след предполагаемия инцидент с мистър Фрай?

— Да.

— С един? Двама? Трима?

— Възразявам — прокурорът се изправи. — Мис Тъкър е защитена от закона от подобни въпроси.

— Не говоря за секс, ваше благородие — обясни Дафни на съдията, приближавайки към скамейката. — Просто питам за срещи. Смятам, че то има връзка с твърденията за объркан живот на мис Тъкър вследствие на предполагаемото изнасилване.

Съдията кимна.

— Продължавайте.

Дафни се обърна към Меган.

— Да или не? И ви напомням, че сте под клетва. Може ли да се каже, че през есента сте се срещали редовно с момчета?

Меган вдигна глава.

— Да, но не беше…

— Да или не — прекъсна я Дафни. — Само отговорете на въпроса, моля.

— Да — призна притеснено Меган.

— Аха. Значи не сте били толкова объркана, че да не си определяте срещи. Кажете ми — попита я с искрен интерес, — колко време след предполагаемото изнасилване започнахте да се срещате отново? — след като Меган не отговори, Дафни опрости въпроса: — Също с да или не, моля. Вярно ли е, че на трийсет и първи август сте започнали да се срещате със студента второкурсник Джим Круп, тоест, пет дни след предполагаемия инцидент с мистър Фрай?

Меган се нацупи.

— Не помня датата.

— Спомняте ли си момчето? — попита Дафни.

— Да.

— Помните ли, че сте отишли на студентско парти в уикенда около Деня на труда?

— Да.

— Помните ли, че партито е било в петък вечерта?

— Да.

— Помните, ли, че след партито сте си тръгнали заедно с Джим Круп?

— Вероятно.

— Да или не, моля.

— Да — отговори неохотно Меган.

— Спомняте ли си, че сте излизали със същия млад мъж в събота вечер, а след това и в неделя вечер?

— Да — отвърна Меган рязко.

— Значи пет дни след предполагаемото изнасилване сте започнали да се срещате редовно. И с Джим Круп ли още първата вечер правихте секс?

— Възразявам!

— Подкрепям възражението. Моля, адвокат, знаете правилата.

— Съжалявам, Ваше благородие — каза Дафни и се върна до масата на защитата, за да попита нещо Скот.

Прокурорът прокара пръсти през косата си.

— Започва да нервничи — прошепна Кристиян.

— Това е добре — отвърна му тихо Лора. Стиснала здраво ръце в скута си, тя не откъсваше очи от Дафни, която пак се върна при Меган.

— Бих искала да си повторим едно-две неща, мис Тъкър. Преди малко дадохте показания, че сте имали намерение да скъсате със Скот Фрай, а той искал да продължавате да се срещате. Така ли беше?

— Да.

— Той обаждал ли ви се е след предполагаемото изнасилване?

— Не.

— Сигурно сте били доволна.

— Отдъхнах си. Страхувах се, че ще иска пак да се видим.

— А вие не го желаехте, така ли?

— Не, не го желаех.

Дафни кимна.

— Бихте ли ми обяснили коя е Бетъни Лудън?

— Възразявам — каза прокурорът. — Не виждам каква връзка има с разпита.

— Моля, Ваше благородие, връзката ще се изясни само след миг.

— Продължавайте — каза съдията.

— Коя е Бетъни Лудън? — попита отново Дафни.

Меган като че ли застана нащрек.

— Тя е моя приятелка.

— Добра приятелка?

— Най-добрата ми приятелка.

— Отдавна ли се познавате?

— От първо отделение.

— С нея споделяте ли си?

— Да.

— На нея й казвате неща, които не съобщавате на други, нали?

— Понякога — отговори Меган.

Остана напрегната, но Дафни не й обърна внимание. Върна се до масата на защитата, извади малко листче хартия от чантата си, върна се обратно до свидетелската скамейка и го подаде на Меган.

Обърна се към съдията и обясни:

— Това е бележка, която се е предавала между двете момичета по време на час през януари. Мис Тъкър, бихте ли казали на съда чий е този почерк?

Меган пребледня. Не отрони и дума.

— Искам да ви напомня, че ако е необходимо, графолог ще направи експертиза. Ще ни спестите време и средства, и това е най-малкото, което можете да направите при дадените обстоятелства. Чий почерк виждате?

Меган пак стисна устни. Не вдигна очи, не погледна нито прокурора, нито майка си.

— Моя — изрече с тънко гласче.

— Вашият почерк. Значи това е вашият почерк, така ли?

— Да.

— И чий друг?

— На Бетъни — тя бързо пое дъх. — Не знам откъде сте я намерили, тъй като Бетъни никога…

— Тази бележка — прекъсна я твърдо Дафни — сте си подавали Бетъни и вие. Ако може — дръпна бележката от отпуснатите пръсти на Меган. — Бих искала да я прочета на глас. Ваше благородие, започва с почерка на Бетъни, която задава въпроса:

„Какво става?“

— Всяка дума е подчертана. Меган пише:

„Не чете ли вестника?“

— Бетъни отговаря:

„Но това е абсурдно. Скот не те е изнасилил. Скот е най-доброто момче, с което си се срещала.“

— Тя ме ревнуваше! — изкрещя Меган, но Дафни продължи:

— Меган пише:

„Той ме остави. От лятото два пъти се връща във ваканция и глупакът му с глупак нито веднъж не ми се обади. Заслужава го.“

— Бетъни й възразява:

„Той не те е изнасилил. Така ще съсипеш живота му.“

— Меган й отговаря:

„Това си е негов проблем.“

Вълна от шепот премина през присъстващите в съдебната зала. Със същите плавни, уверени движения, с които прочете бележката, Дафни я остави пред съдията.

Дебра стисна ръката на Лора.

— Мис Тъкър — обърна се Дафни към нея, възползвайки се от превъзходството си. — Бих искала да потвърдите, тъй като сте под клетва, че онова, което сте написали в бележката, е вярно.

Очите на Меган се напълниха със сълзи.

— Тя трябваше да унищожи бележката. Каза, че я е изгорила.

— Онова, което пишете в бележката, вярно ли е?

Сълзите се стекоха по бузите й.

— Идеята не беше моя. Нямаше да го направя, ако всички не ми казваха…

— Истината, мис Тъкър — притисна я Дафни, наблягайки на всяка дума. — Вярно ли е това, което пишете в бележката?

— Да! — извика Меган и отпусна глава в ръцете си.

Всички наскачаха на крака.

С достойнство, което подсказваше победата й, Дафни се върна и седна до Скот. Заместник-областният прокурор изглеждаше отвратен. Лора притисна бузата си до рамото на Кристиян за малко, а после хвана ръката на Дебра.

Съдията удари с чукчето. Когато присъстващите утихнаха, той обърна сериозното си лице към прокурора.

— Намирам този случай за възмутителен. Във време, когато жените най-после получиха защита срещу извършителите на престъпна бруталност, такова дело ни поставя в затруднено положение. Случаят спъва движението на жените, които работиха дълго и упорито, за да постигнат права, поставя в затруднение и държавата. Той е във вреда и за данъкоплатците на общността, чиито пари се харчат за заседание, от което няма да произлезе съдебно дело — обърна се към Меган, която плачеше тихичко на свидетелското място. — Мис Тъкър, смятам, че това ще ви накара да си извлечете поука. Дребнавост и момичешка суетност нямат място в съда — удари с чукчето по банката си. — Обвиненията срещу ответника са отхвърлени — стана и се отправи към кабинета си.

Скот прегърна Дафни, после прескочи парапета и така притисна Лора, че щеше да й счупи костите. След това, усмихвайки се през сълзи, Лора прегърна Дафни, Дебра, че дори и майка си. После обгърна с ръце Кристиян и се притисна към него, докато съдебната зала постепенно се опразни. Очите й бяха още влажни, когато най-после се отдръпна.

— Благодаря ти — изрече беззвучно и тогава се обърна към другите. — Това трябва да се полее — потърка ръце. — В ресторанта ни чака маса. Джоуна е сготвил в случай, че сме гладни. Гладни ли сте?

Разбира се, че бяха. Забавиха се малко, тъй като пресата чакаше изявления. Кристиян се оказа прав. След всичко изписано по техен адрес, най-после нещо положително да се случи. Дори Мади нямаше нищо против.

 

 

Напливът по време на обяд беше преминал, докато стигнат до „Черешите“. Половината екип празнува заедно с тях. Отвориха бутилка от най-доброто шампанско в ресторанта и пиха за Дафни, после за Скот, за съдията и пак за Дафни. За пръв път, откакто Джеф беше изчезнал и обичайният й живот се беше разпаднал, Лора бе оптимистично настроена.

След като спряха и при Лидия, за да отпразнуват победата, пристигнаха вкъщи малко преди четири. Дафни си тръгна за офиса. Мади отиде в колежа. Дебра отскочи до Джена.

Скот, който не преставаше да се усмихва, се отпусна върху един кухненски стол и се разговори с Лора и Кристиян. Всъщност репликите му се състояха от възторжени изрази на облекчение.

— Да знаете какъв камък ми падна от сърцето — каза с широка усмивка. — Никога не съм се чувствал по-добре! — най-накрая възкликна: — Сякаш съм спечелил един милион долара!

— Не само ти — каза му Лора. Тя се чувстваше уморена, безкрайно изтощена. Напрежението от последните седмици най-после я събори.

Бяха седнали в кухнята и говореха за делото, за колежа на Скот, за състудентите му. Колкото и да искаше да чуе всичко, Лора вече не можеше да държи очите си отворени. Когато Кристиян предложи да заведе Скот да се сбогува с Лидия, тя понечи да възрази, но не намери сили. Сложи глава на възглавницата и моментално заспа. По-късно Скот я разтърси за рамото.

Раздялата този път бе по-лека. Скот беше щастлив и светът изглеждаше съвсем различно. Лора го изпрати до терминала и се върна в колата, но щом седна вътре, изтощението пак я налегна. Тя се сви до Кристиян и веднага заспа.

Когато се събуди, бяха много далеч от Нортхемптън.