Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (11)
- Оригинално заглавие
- Металл и воля, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Кръв и злато
Руска, първо издание
Редактор: Димитър Риков
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, 2004 г.
ISBN: 954-9395-07-3
История
- — Добавяне
70.
Измъчена и мокра, сякаш току-що беше излязла изпод душа, Вера се отпусна безсилна на възглавницата и втренчи щастлив поглед в тавана на хотелската стая. Такова нещо още не й се бе случвало в живота! Никога и с никого не се бе търкаляла така в леглото! Този Сергей Литвиненко се оказа истински сексуален гений! Господи, откъде бе научил всичко това?! Може би някои тайландки или други жрици на любовта му бяха издали тайните си?
Ето, той лежеше до нея уморен, но толкова мъжествен, толкова нежен, толкова силен… Майко мила, ама телосложението му беше като на младия Херкулес!
И колко правилно постъпи тя, когато преди половин час почука на вратата на стаята му! А можеше просто да мине покрай нея и между тях нямаше да се случи нищо… Благодарение на Зорин… Леле, как можа да забрави!
— Серьожа — обърна се тя към своя супермен и сложи малката си длан върху релефния му мускулест корем, — съвсем забравих… Всъщност, аз дойдох при теб да ти кажа, че Зорин се обади. Господарят благоволи да се ядоса… Крещеше, че ти нарочно си изключил мобилния си телефон и че вече втори ден не може да те открие… Обади му се, иначе и двамата ще го отнесем! — Боже, какви ги дрънкаше? След всичко, което се случи между нея и Серьожа, тя вероятно трябваше да си търси друга работа.
Литвиненко спусна крака от хотелското легло, напипа с ръка мобилния си телефон и го включи. Телефонът веднага започна да свири като симфоничен оркестър… Мотив от „Палячо“ на Леонкавало…
В течение на няколко секунди Сергей слуша давещия се от крясъци Зорин… После закри слушалката с ръка, обърна се към Вера, каза й да включи телевизора и с нежен жест взе дистанционното му управление от ръцете й…
На екрана се появи изпълняващият длъжността президент на Русия Всеволод Всеволодович Батин в бял шлифер. Около него се тълпяха лекари със сервилни изражения, а на заден план си шушукаха медицински сестри, които гледаха посетителя с възторга на обожанието. Действието се развиваше в болнична стая, която отгоре до долу беше натъпкана с модерно медицинско оборудване. Никой не обръщаше внимание на Риков, който лежеше на леглото.
— Държавата няма никакъв интерес Красносибирският комбинат за алуминий да фалира — нареждаше Всеволод Всеволодович и гледаше в телевизионната камера с прозрачносините си очи, — за разлика от враждебно настроените към Русия хора от вчерашния ден, които са се окопали в чужбина. Тези хора не искат да разберат, че тяхното време безвъзвратно е отминало! Ние навлязохме в епохата на позитивизма и съзиданието. А онези, които още се опитват да ловят риба в мътна вода, ще заловим, ще мариноваме, ще изсушим и ще изхвърлим на бунището на историята… Олег Алексеевич — обърна се той към отслабналия, но доста бодър олигарх, — желая ви скорошно оздравяване… Убеден съм, че под ваше ръководство Красносибирският комбинат ще увеличи производството на толкова нужния на страната метал… — Той се приближи до Риков и стисна силно ръката му.
Сергей не желаеше да гледа какво ще стане по-нататък и изключи телевизора. Зорин продължаваше да крещи в телефона. Настояваше Литвиненко веднага да ликвидира всички техни дела в Красносибирск, спешно да закрие вестника, да се потопи на дъното и да се зарови в тинята…
— Настават смутни времена, от днес нататък преминаваме на мълчалив режим и никакви телефонни разговори. Ще си обменяме информация само при лични срещи… — кресна за последно Виктор Петрович и прекъсна разговора.
Въпреки целия трагизъм на ситуацията Литвиненко се подсмихна.
— Какво иска? — попита разтревожената Вера.
— Старецът съвсем се е чалнал — постави му диагнозата Сергей. — Изпаднал е в паника. Нищо няма да се случи с него, пак ще изплува над леда както винаги. Ти не се тревожи за него, мисли само за нас… С мен и теб всичко ще е наред… — той захвърли мобилния телефон настрана, чевръсто се претърколи по кревата към Вера и най-неочаквано се озова отгоре й.
Тя почувства с долната част на корема си как бързо еректира неуморимият му член и впи нокти в мускулестия гръб на партньора си…
— Ще продължим ли нашата игра? — попита закачливо Сергей потръпващата под него Вера…
Вечерта, без да стават от леглото, те гледаха програма „Время“. В новините съобщиха, че през този ден се наложило Московската борса да затвори малко по-рано, за да не се срине, тъй като след изявлението на Батин по телевизията акциите на Красносибирския комбинат за алуминий са скочили за няколко часа с трийсет процента…