Александър Белов
Метал и воля (27)

26.

Герман Моисеевич Берестовски се появи на белия свят благодарение на последователно провежданата от Сталин политика на „дружба между народите“. Родителите му се срещнаха по време на войната в Казахстан, където бяха преселени от европейската част на Съветския съюз. От майка си, която беше германка, той наследи дисциплината и педантизма, а от баща си, който беше евреин — схватливостта и таланта да богатее. Точно това сполучливо съчетание позволи на икономиста с докторска степен да се превърне във фелдмаршал на бизнеса и в могъщ олигарх.

Когато тромавата социалистическа икономика рухна при опита да бъде реформирана, той се озова сред малкото специалисти, които разбираха какво означава частна собственост и как трябва да се постъпва с нея. Та нали капитализмът представляваше самите капиталисти — свободни и интуитивни организатори на производството и създатели на работните места. А съветската власт бе унищожавала физически хора с такива качества в течение на седемдесет години!

Въпросът откъде да се вземат капиталисти беше решен по възможно най-номенклатурен начин. Такива станаха онези, които до момента на приватизацията бяха доказали, че могат да ръководят собствеността, пък макар и социалистическа.

Приемниците на болшевиките в същото време се бяха превърнали в гробокопачи на комунизма. Наложи им се от една страна да назначават директорите на социалистическите предприятия за буржоазия, а от друга страна да продават за смешни пари парчета от държавната собственост на случайно попаднали им авантюристи.

Ала Герман Берестовски трудно можеше да бъде наречен случаен човек. Когато започна приватизацията, която народът сполучливо нарече „пиратизация“, той разбра какво трябва да се направи. В нужното време намери нужните хора и ловко овладя цяла поредица от ключови за икономиката на страната предприятия. Всичко, за което се захванеше, преуспяваше!

В същото време Герман Моисеевич не се гнусеше от политиката, даже напротив — смяташе я за много доходоносна работа. Той разбираше както никой друг, че властта и бизнесът са сиамски близнаци, които обикновено умират при опит да бъдат разделени. Затова изкупуваше не само промишлени предприятия, но и телевизионни канали, радиостанции, пръскаше милиони долари за финансирането на партии фантоми, влагаше огромни средства в перспективни, според него, лидери от нов тип.

А най-важното бе, че Берестовски успя да подчини на влиянието си престарелия президент и неговото най-близко обкръжение. Всъщност се превърна в главен мениджър на прословутото Семейство и негов зъл гений. Известно време дори управляваше страната, както Борис Годунов — по времето на слабоумния цар Фьодор.

Ала се случи това, което трябваше да се случи. За държавата и нейните чиновници Берестовски си оставаше просто един крадльо, нашественик, узурпатор и чуждо тяло.

Веднага щом младият енергичен президент Батин смени престарелия Елцин на кормилото на властта, започна планомерно изместване на олигарсите от лостовете на управление в държавата. Беше не много законен, но закономерен процес: както често се случваше в историята на Русия, държавата отново смени правилата по време на играта и започна да отнема и преразпределя парчетата собственост, които сама бе подхвърлила на тъй наречените „нови руснаци“.

Берестовски загуби тази нова шахматна партия от Батин по всички точки и се озова зад граница в качеството си на емигрант. Добре, че поне не се прости с живота си като Распутин! Парадоксът се състоеше в това, че Герман Моисеевич обичаше Русия. Да, обичаше я и по свой си начин й желаеше доброто!

Но това беше капиталистическа Русия, Русия на олигарсите и едрия капитал. Берестовски беше убеден, че само едрият капитал, а не всемогъщата държава, може да изведе Русия сред водещите развити страни…

Затова докато беше в емиграция, той не се отказа от опитите да си възвърне изгубените позиции, даваше пресконференции, правеше изявления по радиостанциите и телевизиите, поддържаше връзка със съмишлениците си в родината, даваше им инструкции и ги финансираше. Контактуваше често със Зорин, когото уважаваше и за разлика от самия него го смяташе за свой човек.