Александър Белов
Метал и воля (15)

14.

Шмит съобщи на Олга за изчезването на нейния мъж и за целта се появи с тази новина в скромната й къща в Рубльовка, която навремето бе построил Белов.

Началникът на службата за безопасност на фонда не само бе запазил мрежата си от явни и тайни информатори, но дори я бе разширил. Имаше доносници навсякъде, във всички ешелони на властта, включително и в Държавната Дума, правителството и администрацията на президента. Те следяха всяка крачка на чиновниците, научаваха за всеки указ или постановление още в зародиш и веднага докладваха на господаря си.

Съвместяването на официалната длъжност главен охранител и неофициалната — съжител на президента на фонд „Реставрация“, беше напълно приемливо за Дмитрий Андреевич. По природа той не беше кариерист, според него властта не беше място за почтени хора и ако си в нея, щеш не щеш, ти се налагаше да се оцапаш, затова смяташе, че е по-добре да се държи колкото се може по-далеч от нея. Парите също не го интересуваха кой знае колко. Защото парите, както и властта, хапеха лошо.

Притежателите на милиарди или на контролните пакети от акциите на доходоносни компании биваха или разстрелвани, или взривявани. В най-добрия случай попадаха на мушката на прокуратурата и се преселваха от престижните си къщи в комфортни затворнически килии. Което изобщо не беше едно и също!

Въпросният Белов беше ярък пример за това. Уж се отказа и от едното, и от другото, ала въпреки това бедата го преследваше и не му даваше мира. Бедата в лицето на жена му Олга, която се разболя от най-заразната болест — алчността.

Бившият милионер и бивш депутат от Държавната Дума отново се бе изпарил. Вероятно го бяха убили или отвлекли, тъй като в наше време никой не беше застрахован от това. Ако беше жив, Олга за нищо на света нямаше да му отстъпи шефския пост във фонда. Шмит подозираше, че тя вече е замразила банковите сметки на Белов и се кани да ги прехвърли на свое име.

— Казваш, че е изчезнал, така ли? — Олга си наля уиски в чашата, сложи вътре кубче лед и разреди питието с тоник. — Саша винаги изчезва навреме и също така винаги се връща навреме. Аз вече съм свикнала с акробатичните му фокуси. Сигурна съм, че е жив и невредим. Как мислиш, къде се е дянал?

В гласа й, в лекото потрепване на пръстите й, които стискаха крехката чаша, в прикритите от дългите й мигли зеници, в подчертано небрежната поза — във всичко у нея се долавяше страстното й желание да чуе, че е убит, погребан и затиснат отгоре с тежък камък! До такава степен й бяха омръзнали проблемите и неприятностите, с които Белов постоянно я затрупваше. И за нея наистина щеше да е по-добре някой в крайна сметка да го очисти! Само че без нейно участие, защото тя не искаше да има нищо общо с това.

Шмит отиде до бара в хола, извади оттам бутилка водка, напълни си една чаша и я изпи.

— Не отговори на въпроса ми! — В гласа й се прокраднаха недоволни нотки на кралица, обидена от поведението на придворния си шут. — За нас двамата ще е по-добре, ако той изчезне завинаги…

— Не ти отговорих, защото още нямам информация — каза Шмит. — А не съм свикнал да гледам на кафе… Напоследък ти често се нервираш за дребни неща — опита се да превключи на друга, по-безопасна тема Дмитрий Андреевич. — Сигурно работиш твърде много. Искаш ли да заминем някъде и да изхвърлим от главите си всички неприятности? Ако искаш, веднага ще организирам всичко…

„Прекрасна идея“ — съгласи се наум Олга.

Системата, създадена от Белов, работеше, без засечки, сякаш бе отлично смазана помпа, която непрестанно пълнеше банковите им сметки с огромни суми. Временните трудности, които бяха предизвикани от хиперинфлацията и политическите неразбории, бяха преодолени с минимални жертви.

Сега Олга успяваше във всичко, с което се захванеше. Тя влезе в час, превърна се в грижлива стопанка на фонда и не можеше да си представи своя живот без бизнеса и ръководството на безбройните му филиали, отдели и фирми.

Вече можеше да остави фонда за две седмици, нищо страшно нямаше да се случи. За сметка на това щеше да се върне в Русия отпочинала, свежа, пълна със сили и тогава щеше да си разчисти сметките с хитрото си мъжле. Щеше да издири този Одисей и да му зададе няколко въпроса по същество. И да му каже: решавай, миличък, избирай кое ти е по-скъпо — животът или портфейлът! Ако той и този път се измъкнеше от честния отговор, щеше да й се наложи да използва по-радикални мерки на въздействие.

Само че къде можеше да отиде, къде да прекара непланирания си отпуск? В момента на Канарските острови всички хотели бяха претъпкани. Не, тя нямаше да отиде на Канарските острови!

Дали пък да не прекара времето във вилата в Маями, която Саша й подари? Не беше лоша идея, но там си сигурност щяха да я нападнат спомените за предишния й живот с Белов. И това нямаше да е никаква почивка, а истинско изпитание.

— Хайде да отидем в Карлови вари, още повече, че купих там два бутика — най-неочаквано дори за самата себе си реши тя. — Няма да е лошо и аз, и ти да се полекуваме малко. Там водата е целебна, лекарите са опитни, а сестрите — културни и любезни. И няма да има никакви стресове, а само тишина и покой. Господи, как ми се ще наоколо да има тишина!

„Щом иска да ходи в Карлови вари, ще идем в Карлови вари — помисли си Шмит, докато прехвърляше машинално празната чаша от едната си ръка в другата. — Ако ще да идем някъде на майната си, само и само Олга да се успокои и да остави Белов на мира. Честна дума, тази нейна омраза към Саша вече се превръща в натрапчива идея! Заедно с патологичната й алчност! Все едно, засега нищо не се знае за Белов, не е известно къде е и кога ще се появи. Защо да се изнервяме напразно?“

— Какво ще направиш с Ваня? С нас ли ще го вземем или ще го оставим вкъщи? — попита Шмит.

Този проблем наистина не беше маловажен. Дали да вземе момчето със себе си? Не, този вариант отпадаше. Напоследък то беше станало просто непоносимо! Държеше се дръзко и с Шмит, и с майка си и непрекъснато споменаваше баща си. И повтаряше колко добър, проявяващ разбиране, силен и смел е той! Казваше това и хвърляше погледи към Шмит. Сякаш го сравняваше с баща си и това сравнение изобщо не беше в полза на Дима.

Дали пък да не го остави в интерната? Изглеждаше разумно решение. Нямаше защо да се мотае из Москва в компанията на момчетата от улицата. Увличаше се по лошите компании също като баща си. Щеше да е по-добре да се позанимава с музика и малко повече да посвири на цигулката.

Но ако го пратеше в интерната, нямаше да се безпокои за него! В момента елитното учебно заведение за особено надарени деца се охраняваше от цял полк вътрешни войски, тъй че нямаше как да се случи нищо страшно.

— Ще оставим Ваня в интерната — промълви Олга, докато разкопчаваше ризата на любовника си и мушкаше под нея разтрепераната си ръка.

Тя се помири и примири с Дмитрий именно на почва секс. Напоследък той също бе станал по-търпелив с нея, не спореше и се стараеше да й угажда за всичко.

— Не ти ли се струва, че отделяме твърде малко време на други, по-приятни неща… Съблечи ме, миличък…

„Наистина им отделяме малко време — съгласи се наум Дмитрий, докато послушно освобождаваше жената от дрехите й. — Само че тя се държи с мен като с вибратор, който си е купила от магазин «Интим». Не ми се отдава, а ме командва… Тъй и не може да излезе от ролята на бизнес дама…“

— Целуни ми гърдата — заповяда Олга, сякаш бе подслушала мислите на любовника си. — А сега — другата… И по-бързо ме пренеси на дивана…

Мобилният телефон изписука в най-решителният момент. От слушалката се разнесе гласът на Иван.

— Мамо, татко току-що ми се обади по мобилния телефон — извика радостно той. — Попита ме как съм и как върви учението…

„Ето го и поредния трик на Саша под купола на цирка — ядоса се Олга. — Значи не е убит и отвлечен, а се е скрил в някоя дупка и изчаква удобния момент?“

— Откъде се обади?

— Не зная, не ми каза — отвърна Ваня.

— Не каза ли да ми предадеш нещо? — попита Олга.

— Той се обади на мен — напомни й момчето, — а не на теб.

И прекъсна връзката. Олга се ядоса на думите на сина си. Той със сигурност знаеше къде е баща му. Вероятно често говореха по телефона, преди Белов да изчезне? В такъв случай неприязънта на момчето към Дмитрий, когото преди то обожаваше, ставаше обяснима. Естествено, Ваня разбираше всичко и само се преструваше. Той беше точно толкова хитър, колкото и любимото му татенце. Настроението й се развали и вече не й беше до секс.

— Митя, отщя ми се да ходя в Карлови вари — каза капризно Олга. — И, изобщо, за каква почивка може да става дума сега? Трябва да подготвя едни важни документи. Ако Белов не се появи, ще започна процедура по прехвърлянето на цялото му имущество на мое име без неговото участие. Ще го обявим за безследно изчезнал!

Както винаги тя не попита дали Шмит е съгласен или не с нейните намерения. Той беше длъжен да се съгласи! Защото за нея беше най-обикновен безправен служител, на когото му бе провървяло да се вмъкне в леглото на господарката си.