Метаданни
Данни
- Серия
- Бригадата (11)
- Оригинално заглавие
- Металл и воля, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ива Николова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Белов. Кръв и злато
Руска, първо издание
Редактор: Димитър Риков
Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, 2004 г.
ISBN: 954-9395-07-3
История
- — Добавяне
58.
Шмит и Коля бяха посрещнати до трапа на летището в Махачкала от един представител на филиала на приятелската московска банка, която им предостави самолета си за частното им пътуване. Двамата бяха изненадани най-много от вида на летището: по целия си периметър то беше обградено от бронетранспортьори, а наоколо сновяха хора във военни униформи. Обстановката напомняше снимачна площадка на някакъв екшън или филм на военна тематика.
— Какво става при вас? — поинтересува се Шмит, а Коля съжали, че не са въоръжени. Без пистолет под мишницата се чувстваше точно толкова неловко, колкото би се чувствала светска дама без грим на прием.
— Баретите току-що арестуваха местен престъпен бос. Аслан Абалаев се казва — обясни им посрещачът, който имаше вид на банков чиновник. — Сложиха му белезниците направо в самолета на пистата. Планирал отвличане на кмета на Махачкала. Само че му се наложило дълго да чака на опашка, за да се докопа до кмета. Това е седмото по ред отвличане на горкия човек, за щастие — отново неуспешно. Все не могат да си поделят града — измърмори недоволно чиновникът.
Той подкани с жест гостите да го последват и тръгна към входа в сградата на летището. До него беше паркирана газка с трима въоръжени до зъби десантчици под командването на един напет офицер. „Сините барети“ опипаха с подозрителни погледи новопристигналите, които минаха покрай тях, но не казаха нищо… Вече бяха видели представителя на банката, който им се наби на очи, докато чакаше кацането на самолета.
Точно в този момент Коля се обърна към Шмит, връщайки се към прекъснатия разговор:
— Е, какво реши за Белов? На Абалаев не можем да разчитаме. Какво ще правим?
Шмит сви рамене. Един дявол знаеше. Трябваше да се обадят на Омар и да си уговорят среща. Друг изход нямаше.
— Ей, хубавици, я се върнете обратно — разнесе се зад тях властен басов глас. Когато Шмит се обърна, видя същия онзи офицер, само че сега беше излязъл от колата и заплашително се взираше в тях. Подчинените му бяха приготвили автоматите си за стрелба. — Покажете документите си…