Александър Белов
Метал и воля (14)

13.

Много преди изборите вицепрезидентът на Руската федерация В. В. Батин започна да укрепва властта си чрез разместване на номенклатурната колода. Кадрите решават всичко и все още никой не бе успял да опровергае тази истина! Младите енергични северняци, които бяха родом предимно от Ленинград-Петербург, започнаха да изместват старата гвардия на Елцин.

Батин не се отнасяше много добре, към Зорин или най-малкото не го смяташе за свой човек. Виктор Петрович знаеше това и по тази причина, когато получи предложение да заеме друг пост, дори и не помисли да откаже. Въпреки че го „заточаваха“ в Сибир на макар и почетната, но по-скоро декоративната длъжност заместник-представител на президента в Далекоизточния и Сибирския район. На свой ред представителят му нареди да наблюдава и Амурска област. И съответно да седи в Благовещенск и да не мърда оттам без негово нареждане.

Приятелите му от администрацията на президента недвусмислено му намекнаха, че той напуска Москва временно и че веднага щом вълната от нови назначения се успокои и се появи необходимост от верни хора, той ще се върне в столицата.

Зорин дори не се разстрои, че му се налага да напусне Москва. Като човек с финансово въображение той реши, че ако подходи умно и сръчно към новата си длъжност и не се отнася към нея като към заточение, а като към експедиция, може да изкара много повече пари за охолната си старост, отколкото ако си седи в столицата. Три дни преди да излети за новото си местоназначение, Виктор Петрович повика в кабинета си своя помощник и телохранител Литвиненко.

— Сергей, ти чу ли за моето ново назначение?

Въпросът му беше изцяло риторичен, тъй като повратливият и умен бивш служител на Федералната служба за безопасност винаги беше в течение на нещата и събитията. И в явните, и в скритите в досиета секретни папки, и в защитените с пароли компютърни файлове. Зорин изобщо не се интересуваше кой го снабдява с тайната информация и как той постига резултатите си. Най-важното бе, че е убеден във верността и личната преданост на Литвиненко.

— Чух това-онова — призна си предпазливо Сергей. — Ако смятате за нужно, можете да ме посветите, Виктор Петрович.

Това не беше само нужно, а необходимо! Тъй като именно Литвиненко трябваше да се превърне в опора, мотор и дори щит на неговите замисли с далечна цел. Зорин веднага реши, че личното му състояние, което и в момента никак не беше малко, ще се увеличи в Сибир! Добивът на злато, нефтът, дървообработката, риболовът и промишлеността на Приамурието бяха истинско Елдорадо, което само чакаше своите конквистадори!

Нямаше нужда да говори със заобиколни фрази и да се прави на непримирим борец с корупцията, тъй като с Литвиненко отдавна вече бяха намерили общ език.

— Ти разбираш, че сам не бих могъл да постигна нищо. Но заедно можем да направим много неща. Там, в Сибир и в Далечния Изток, има доста големи възможности за деловите хора. Само в Европейска Русия всичко е завзето и разпределено. Но в покрайнините на империята има много места, които очакват своя стопанин.

— Разбирам, Виктор Петрович, как няма да разбирам — кимна Литвиненко. — Можете да разчитате на мен.

Той познаваше Зорин както никой друг и го смяташе за гений на бюрокрацията. До него човек нямаше начин да умре от глад или от безпаричие! Затова, без да се замисли дори за миг, той прие предложението на Зорин да тръгне с него на Изток. Обсъдиха подробностите на пътуването и Литвиненко отиде да се подготвя за заминаването.

Зорин реши да остави Лариса Хенриховна в Москва. Или, по-точно, в Жлобня като началник на своя запасен аеродрум. Създаденият от него интернат за особено надарени деца процъфтяваше, а неговата популярност бе надхвърлила всички разумни граници. Пред него за дълги години напред стояха на опашка политици и висши чиновници. Тъй че той не се вълнуваше за своето бъдеще, както и за бъдещето на Русия.

Виктор Петрович беше предвидил всичко, но прояви слабост само по отношение на новата си секретарка Вера и наруши собствените си неписани правила, едно от които гласеше, че никога не бива да завързва любовна връзка с личните си секретарки. Но този път дяволът му влезе под кожата! До нея той се чувстваше като млад самец в период на разгонване. Честно казано, не бе очаквал от себе си такава пъргавина и лекомислие!

Остана му само да убеди Вера да заеме в неговата свита ролята не само на негова секретарка, стенографка и референт, но и на „креватен атрибут“. Без много-много да му мисли, Виктор Петрович извика Вера в кабинета си, прегърна я през възхитителната талия, побутна я нежно напред и я сложи да седне на собствения му стол зад бюрото. А той започна да се разхожда из стаята, да чурулика като славей и да хвърля погледи към смутеното и трогателно изчервено момиче.

— Разбираш ли, Вера, всеки държавен деец има нужда от активната помощ на свое доверено лице. А кой би могъл да му бъде по-близък от личната му секретарка? Тя и пощата ще му донесе навреме, и кафе ще му направи. Ще го успокои, ще го погали, ще го целуне — изброи той списъка от предполагаеми услуги. — От това зависи настроението на държавния служител, а следователно — и неговите успехи в борбата му за процъфтяването на Русия.

— Разбирам — съгласи се твърде съобразителната за годините си Вера. — От вас наистина зависят много неща… А пък аз, Виктор Петрович, съм завършила и курсове за масаж и преподавателите ме хвалеха, че имам сръчни ръце.

Ако се съдеше по лукавия поглед, който тя хвърли към дивана и леката руменина по бузите й, Вера беше разбрала всичко правилно и практически се бе съгласила с „деловото му предложение“. Че къде можеше да се дене? Цената на едно момиче без висше образование и опит в работата беше твърде ниска на пазара на труда.

Честно казано, тя използваше целия арсенал от женски номера, за да докара Зорин до това приятно състояние на полова възбуда, макар че въпреки целия си опит и увереност в себе си той не забеляза това! Вярно казваха хората, че когато боговете решат да лишат някого от разум, вкарват в леглото му красива жена!

— Ти не се плаши от разнообразието на задачите и поръченията — продължи да витиеватства Зорин. — Лесно ще се справиш с тях. По-важното е друго… А масажът наистина е великолепен. Това звучи гордо — завърши вече съвсем не на място Виктор Петрович.

Податливостта на момичето предизвика в него прилив на нежни чувства и известен намек за ерекция. Вече без да се сдържа, Зорин се приближи към свелото скромно поглед девойче и докосна с устни бузата му. Вера потръпна, но не го отблъсна. И по същия начин изтърпя и внимателното му докосване до гърдите й, след като той със закачлива усмивка разкопча горното копче на бялата й блузка.

— Ако разбирам правилно, ти си съгласна да станеш мой ангел-хранител? — попита работодателят, докато едва се сдържаше от по-интимни ласки. — Не се съмнявай, аз никога и по никакъв начин няма да те обидя.

— Съгласна съм — прошепна Вера и оправи пораздърпаната си блузка.

След два дни Зорин и неговият отбор от съмишленици излетя за Далечния Изток по маршрута Москва-Хабаровск.