Александър Белов
Метал и воля (22)

21.

Веднага след разговора си с Литвиненко Базан отведе по тайни пътеки своето малобройно войнство в селото на староверците, за да прекара там няколко дни, да изчака пристигането на обещаното оръжие и да се подготви за бой.

В Свободни за всеки случай бяха оставени две мутри, които бяха опитни ловци. Ако се случеше нещо, те трябваше да пресрещнат нападателите с точна стрелба от ловджийското си оръжие и старите си нагани. И ако успеят, да задържат кавказците поне час-два. Мутрите, естествено, щяха да бъдат убити, но нито една операция не минаваше без жертви.

Когато терористите обкръжиха три къщи, разположени накрая на селището, Омар пръв пусна един откос от автомата по прозорците им.

— Напред, войни на исляма! Не щадете неверниците, Аллах ще ви възнагради!

Бунтовниците се хвърлиха в атака. Засипваха с град от куршуми вратите и прозорците на къщите и се насърчаваха с викове „Аллах акбар“. Не очакваха отпор. Залпът от три пушки ги отрезви. Ловджиите стреляха точно: двама от бойците бяха убити, а трети бе тежко ранен и виеше от болка. Останалите залегнаха.

Мутрите се възползваха от затишието, изпълзяха по корем от къщата и хукнаха накъдето им видят очите…

Разгневен от неуспешния щурм, в резултат на който изгуби трима бойци, а мутрите изчезнаха, Омар нахлу заедно с телохранителите си в имението на Афанасий Никитович. Старецът печеше шишове под надзора на един бунтовник и обмисляше как да се докопа до телефона и да се обади в близкото поделение на милицията. Телефонът беше в спалнята, но поганецът нямаше да му разреши да го използва. Той съсредоточено следеше всяко негово движение.

— Къде скри внучка си? — изрева арабският инструктор. — Казвай къде е! Защо тя не отиде да бере див лук?

Дядото разбра, че предчувствието му не го е излъгало и че Омар със сигурност иска да се погаври с внучката му. Без самообладанието да го напуска нито за миг, той отмести насоченото към него дуло.

— Не съм отгледал внучката си за теб — каза дядо Афоня, — тя е на сигурно място с един добър човек и ти няма да се докопаш до нея!

Омар замахна и нанесе професионален удар с приклада по главата на дядото… Бунтовникът, който стоеше зад стареца, погледна равнодушно към простряното на пода тяло…

Муса едва се сдържа да не изстреля куршум в гърба на садиста. Но още не беше време да се разкрива, Игор Леонидович нямаше да одобри това, нали непрекъснато му повтаряше, че издръжливостта е най-силното оръжие на истинския разузнавач! Муса не беше служител, нито агент на Федералната служба за безопасност, а разузнавач в лагера на врага. И часът, в който щеше да разчисти всичките си сметки с този вълк, въвлякъл чеченския народ в безполезната кървава война, щеше скоро да удари…

Литвиненко пристигна с японския си джип в селището, преди да седнат да обядват. Естествено, не за да отпразнуват победата им над мутрите, а за да прибере своя дял. На Омар никак не му се щеше да дели заграбеното злато с този неверник! Но договорът си беше договор — трябваше да бъде спазван. В противен случай Сергей щеше да откаже да осигурява превозването на златото във воюващия Кавказ. А там го очакваха с нетърпение, защото закупуването на оръжие и боеприпаси, възнаграждението на отличилите се бунтовници и подкупите за ченгетата изискваха доста пари. Ако Хатаб не ги получеше, щеше да се разгневи и да предаде виновниците на шериатския съд, който издаваше само една присъда — смърт…

Литвиненко не поздрави и не ги похвали за успеха, а само заповеднически кимна по посока на джипа. Един вид, товарете бързо моите чували, нямам време за празни приказки. На Омар му се наложи да си развърже кесията. Три големи, по-тежки от останалите чували бяха предназначени за изпращане на Хатаб, а с други три, малко по-леки, се разплати за услугата да бъдат превозени.

— Съветвам ви веднага да изчезнете от селището — предупреди Литвиненко Омар, преди да си тръгне. — В Первомайск се подготвя наказателна акция, там са научили, че тук е имало престрелка. Антитерористите не са ви тукашните мутри, те са професионалисти, няма да успеете да кихнете, когато или ще ви спипат, или ще ви пратят в рая при Аллах. След две седмици пригответе следващата пратка…

Омар му се ядоса, понеже Литвиненко вземаше от тях много злато, а не можеше да ги предпази от антитерористите. Добре, че поне ги предупреди. Той беше прав: те нямаше дълго да устоят на антитерористите…