Александър Белов
Метал и воля (54)

53.

Инструкторът по самоубийства най-сетне се появи. Той пристигна в Хрюково със стара препатила незабележима „Нива“. Вкара колата в двора и я паркира плътно до килнатата ограда.

Който и да зърнеше такъв човек на улицата, никога нямаше да допусне, че пред него стои „ангел на смъртта“. Приличаше на беден интелигент, който живее с фиксирана заплата от бюджета и работи като учител или научен сътрудник в някой забравен от държавата научноизследователски институт. Носеше остра брадичка като на Калинин и кръгли очилца, а костюмът и вратовръзката му бяха износени, тесни и излезли от мода преди сто години…

Асет и Марият се отнесоха спокойно към пристигането му. Те отдавна, веднага след гибелта на баща си и братята си по време на първата война с федералните власти, бяха решили да напуснат живота по този начин — с гръмко затръшване на вратата след себе си. Свикнали бяха с мисълта, че тяхната смърт ще помогне на делото за освобождаването на многострадалните народи на Кавказ от руско робство…

Оперативните работници, които седяха пред мониторите и следяха подготовката на шахидките за терористичната акция, се спогледаха разтревожено. Таус Радуев, когото те бяха кръстили Калинин, не се възползва от поясите, чиито пълнеж вече бяха подменили.

Той извади от куфара, който донесе от колата, два нови пояса и накара момичетата да ги премерят. Те отидоха в другата стая, преоблякоха се пред голямото огледало в обикновени за всяка гражданка дрехи и си помогнаха една на друга да прикрият поясите под тях. След това се върнаха при Инструктора, който ги огледа от главата до петите с взискателен поглед и им направи няколко забележки. Извади от куфара руло изолирбанд и четири батерии, сложи ги на масата и каза нещо на чеченски.

Красивата Марият, която имаше огромни очи, се усмихна и закима с глава. Асет оправи нещо на кръста й, освободи жиците, замота изолирбанда на краищата им и монтира двете батерии в пояса. Сетне Марият извърши същата операция с пояса на сестра си…

Ладата дълго не искаше да запали, лъхтеше и се давеше, пускайки от ауспуха си облаци бял дим. Шофьорът й упорито натискаше газта и превърташе непослушния ключ. Най-сетне постигна целта си. Двигателят забръмча недоволно, колата потегли и напусна двора…

Няколко групи оперативни работници следяха колата с терористите и си я предаваха, както се казва, от ръка на ръка. След нея се движеше ту незабележим пикап, ту го сменяше някаква прашна волга, ту — микробус. Така стигнаха заедно с Инструктора и самоубийците до тяхната цел — пазарния комплекс в Измайлово.

„Калинин“ и момичетата слязоха от колата на паркинга пред пазара. И тримата взеха в ръце по един найлонов плик, за да не се различават от тълпата купувачи, и тръгнаха към изхода на паркинга. Инструктора пусна момичетата да вървят пред него, а той закрачи на десетина метра зад тях. „Калинин“ държеше дясната си ръка в джоба върху пулта с бутоните и непрекъснато се оглеждаше, сканирайки минувачите с поглед. Но не забеляза нищо подозрително…

Операцията започна по команда на Веденски, предадена по радиостанцията. След нея телефоните и радиоапаратите на целия пазар престанаха да работят…

Малко преди това Игор Леонидович бе инструктирал служителите си, че в момента най-важното е да не позволят на терористите да произведат взрива там, където има много хора. Втората им задача бе да открият в тълпата подсигуряващата група, каквато със сигурност имаше и за която самоубийците не подозираха. Точно по тази причина ги допуснаха да стигнат на мястото на терористичната акция, а не ги задържаха още по пътя натам. Омар трябваше да си мисли, че операцията се е провалила случайно, а не заради изтичането на информация.

На изхода от паркинга към момичетата с бърза крачка се приближиха две млади циганки с черни кожени якета и дълги пъстри поли. И двете бяха нагли, нахални и дръзки. Настойчиво и натрапчиво започнаха да ги убеждават, че трябва да им погледат на ръка…

— Истината ще ти кажа — викаше едната от тях, почти увиснала на шията на изумената Марият. — Ще живееш сто години, мъжът ти ще е красавец, ще родиш пет момчета… — Тя сграбчи девойката за китката, с трениран жест изви ръката й зад гърба, рязко натисна главата на шахидката надолу, изви и другата й ръка и й сложи белезници.

В същото време другата циганка опита да издърпа жиците от ръката на Асет, а когато не успя да я залови, се опита да я събори с удар в гърлото. Асет го избегна, извъртя се и хукна. Идеше й се да завие от болка, докато притичваше през площадката между паркинга и пазара. Едновременно с това с треперещи от страх ръце съедини двете жици на нивото на кръста си, но забрави, че са изолирани.

В този момент на паркинга рязко изрева огромен американски джип, като че ли се устремяваше в състезание. За миг заприлича на гигантска черна жаба, полетя във въздуха и се приземи върху дребничката тичаща Асет. Тя се озова под колелата му и запищя от болката в натрошеното си тяло. Краката й престанаха да я слушат, но за сметка на това ръцете й бяха здрави! С непокорни пръсти тя смъкна изолирбанда и съедини жиците. Изтрещя взрив, за миг тя почувства още по-силна болка, всичко изчезна…

През цялото време, още от момента, в който циганките отидоха при самоубийците, Радуев машинално натискаше един след друг бутоните върху пулта на дистанционното управление. Очевидно се смути, когато ситуацията излезе от контрол. В мига, в който Марият се озова на земята, двама „купувачи“, които до този момент се преструваха, че товарят торбите с покупките си в една кола, го сграбчиха за лактите.

— Какво става, дистанционното ви ли не работи, другарю Калинин? — попита съчувствено единият от тях и ужасно стресна Инструктора. — Да не би батериите да са изтощени?

— Не мърдай — каза другият, тъй като усети, че клиентът му потръпва. — Освен радиозаглушители, имаме и други неща — и той му показа юмрука си с размер на футболна топка.