Александър Белов
Метал и воля (33)

32.

Едва на другия ден вечерта Литвиненко се дотътри на омекналите си крака до автобусната спирка и се прибра в хотела. Не съжаляваше за нищо. Трофеят му — телефонният номер и адреса на Анфиса Генадиевна, поклонничката на екстремалния секс и инцидентна любовница на Риков, си струваше изразходените усилия…

Без да се отбива в стаята си, той почука на вратата на Зорин. Отвори му Вера. И се ужаси!

— Серьожа, какво ви е, като че ли не сте на себе си! Да не сте болен? Седнете, ей сега ще ви направя кафе с лимон и веднага ще ви олекне, изпробвала съм го. А пък Зорин го няма, тръгна на обиколка по обектите, ще трябва да го почакате.

„Нищо не знаеш ти, глупаво малко момиче — помисли си Сергей и се свлече обезсилен в мекото кресло. — Като те завъртят в центрофугата на пералнята и ти изстискват вимето в течение на едно денонощие, тогава ще разбереш как се чувствам…“

— На кои обекти отиде Зорин? — осведоми се той и взе от ръцете на момичето чашата с кафе.

— Не зная, но няма да си дойде скоро — намекна му тя, клекна на колене пред него и сложи ръка върху изтощения му член.

Литвиненко подскокна, а горещото кафе се разля върху коленете му и китката й. Вера отдръпна ръката си, затюхка се и се хвърли да му помогне. Но той не й позволи да му разкопчае панталоните. Сграбчи с две ръце колана си и не даде да го докоснат!

Вера отскочи встрани, сякаш я бе ухапала змия. Ами, щом е така, добре, както иска! И без това не й се щеше кой знае колко! Нали сам се завираше преди време, а сега я отблъскваше. Тя се обиди и излезе на бегом от стаята.

Без да обръща внимание на мокрите си панталони, Сергей облекчено въздъхна, затвори очи и се свлече в тъмна пропаст… Събуди го Зорин, който се върна призори.

— Най-сетне благоволи да се появиш! — измърмори той, когато помощникът му отвори очи и се опита да се ориентира къде се намира. — Я се виж на какво приличаш, все едно са те извадили от кучи гъз.

— Работих, Виктор Петрович — обиди се Литвиненко и разтърка съненото си лице с длани. — Имам резултати. — И той започна да разказва за постиженията си.

В най-близко време щял да пусне вестника на пазара. Намерил офис за редакцията в самия център на града, хората вече били наети… Измислил и име на новия рупор на обществеността — „Камбана“!

Открил и един свой стар познат — престъпникът по прякор Грот, който се преместил от Москва в Красносибирск. За пари Грот бил в състояние да убие и родната си майка. Всички силови акции можели да се възложат на него.

Но най-важното, подчерта Сергей, било това, че вече има план за отстраняването, или по-точно, за елиминирането на Риков от управлението на комбината. И той доложи как може да бъде организиран „достъпа до тялото“ на олигарха — чрез приятелските отношения на жена му с Анфиса Белоусова.

Зорин изпадна във възторг. Всичко се нареждаше прекрасно! Най-простият и сигурен начин да извади Риков от играта, беше да го отвлече! Можеше да наеме някой от местните мутри или да използва Омар и хората му. Или да включи и едните, и другите! Но без каквито и да е опити за убийство, просто трябваше да го скрият на някое сигурно място и да чакат следваща заповед!

— Утре или вдругиден заминавам за Благовещенск — нареждаше Зорин и възбудено потриваше ръце. — Ти оставаш тук и се заемаш само с Риков. Няма нужда да ти обяснявам какво да правиш… Ще ми докладваш за свършената работа по телефона по всяко време на денонощието. Имаш ли въпроси?

Сергей стана и оправи дрехите си…

— Че какви въпроси бих могъл да имам, Виктор Петрович. Всичко ще бъде тип-топ, не се съмнявайте…