Александър Белов
Метал и воля (56)

55.

Благовещенск беше стар търговски град, разположен на границата с Китай. В центъра му се издигаха двуетажните сгради на хотела, на Дома на офицерите и на театъра. Малко по-нататък се намираше институтът. Това бяха тукашните „небостъргачи“. Останалата част от тъй наречения „град“ беше застроена с едноетажни къщи. Невиждана скука и нечувана мъка!

Единственото място, където човек можеше да се поразсее, беше крайбрежната градска улица — местният „Бродуей“. Реката вече се освобождаваше от леда си, което означаваше, че времето се затопля. По брега й нямаше къде яйце да падне. Жителите и жителките, особено онези от тях, които не живееха, тъй да се каже, само за хляба насъщен, а бяха струпали някакво състоянийце и можеха да си позволят известен разкош, важно се разхождаха край парапета. Демонстрираха като на ревю палтата и ботушите си, изработени някъде между Сеул и Шанхай, че дори и в Лондон и Рим, и си споделяха взаимно прясна и не чак толкова прясна информация…

Понякога към тях се присъединяваше и Зорин в компанията на двама бодигардове… Той с ирония наблюдаваше напъните на „демонстрантите“ да показват солидност и респект. Оглеждаше жените от главата до петите и оценяваше прическите и аксесоарите им. В такъв момент човек би си спомнил безсмъртния труд на Ленин „Какво да се прави?“. Точно в него класикът на марксизма бе цитирал нечие остроумно изречение: „Горката Русия, тя винаги носи старомодни и изхвърлени от Европа шапчици!“

Но Виктор Петрович знаеше какво да прави! На новото, тъй да се каже, стъпало по спиралата на общественото развитие. Както навремето Дарвин и Ленин, той също успя да създаде собствена класификация на видовете… Не, не на животинските и растителните видове, а на чиновническите услуги! Това беше, тъй да се каже, ценоразписът на Зорин.

Искаш ли да получиш земя за строителство на престижна къща в пограничната зона? За бога, нямаш никакви проблеми, дай пет хиляди долара и си вземи разрешителното с всички подписи и печати.

Заплашено ли е вашето отроче от съдебна присъда за престъпни лудории като изнасилване и хулиганство? И в това няма нищо страшно, прокурорското дирене лесно може да бъде прекратено, а делото да се изземе от производство и да се изпрати в архива. Бройте десет хиляди и бъдете щастливи!

Данъчното законодателство ви е хванало в нарушение, така ли? Гепили са ви за ръцете при получаването на подкуп? Спипали са ви с любовница в чужд апартамент? Добричкият доктор Ох-боли, който всъщност е доктор Зорин, ще излекува и изцели всички ви!

Днес даже в тоалетната не можеш да отидеш, без да си платиш. Където и да се обърнеш, пазарът е безпощаден и не знае какво е това милост и сантименталност. Затова в нашето смутно време се появиха безброй проблеми, които изискваха помощта и подкрепата на компетентните специалисти. И това не бе никакво рушветчийство, а най-обикновено заплащане за услугите.

Самият Зорин стоеше зад кадър и беше извън всякакви подозрения! С издирването и разработването на обектите се занимаваше Литвиненко. Той ловко навеждаше клиента на мисълта за мрачното му бъдеше зад бодливата тел. Недвусмислено му намекваше за възможността да се спаси, цитирайки съответните откъси от Наказателния кодекс, а след това по ценоразписа на Зорин „получаваше според заслугите“…

А на това отгоре Виктор Петрович разполагаше и с „рейтинга на спасителите“! Тъй като познаваше възможностите на един или друг чиновник на местно или федерално равнище, той определяше как всеки от тях може да бъде нает за ролята на избавител и колко да му бъде заделено от сумата, която Литвиненко получаваше. Най-важното бе да се помага на хората! Да се твори добро! Да се спомага за развитието на капитализма в Русия!

И тъй, при Зорин всичко беше под контрол, а новата класификация на услугите работеше като по часовник. И затова всеки що-годе известен бизнесмен или чиновник се стараеше да се приближи до Виктор Петрович на градското стъргало, да му се мерне пред очите, да му засвидетелства почитанията си и да му напомни за себе си.

Да, тук не беше като там! Това не беше Москва, климатът бе друг. Колко прав е бил Юлий Цезар, когато е казал, че е по-добре да бъдеш пръв на село, отколкото втори в града! Тук, в Благовещенск, Зорин като велможа на Екатерина почти легално събираше своята дан за уважението към себе си в паричния му еквивалент.

Такъв човек си беше Зорин. Парите го обичаха! Още на младини Виктор Петрович определи за себе си паричните знаци като мистична субстанция, която сама избира с кого да си има работа, на кого да се отдава и от кого да страни, че дори и да бяга колкото се може по-далеч…