Александър Белов
Метал и воля (48)

47.

Отношенията между двамата любовници започнаха да намирисват на затишие пред буря. Олга мило се усмихваше, Дмитрий не мърдаше на крачка от нея. Спяха заедно, всеки ден ходеха заедно на работа във фонд „Реставрация“, заедно се забавляваха. На пръв поглед изглеждаха като образцово семейство, каквито в Русия се брояха на пръсти.

Единственото табу между тях беше споменаването на Белов. Веднъж Шмит случайно се докосна до забранената тема. И се изпусна, че се чуди в кой край на света се подвизава в момента Александър Николаевич и с какво се занимава? Олга на мига се превърна в разярена фурия. Почервеня, очите й започнаха да изригват злоба и да хвърлят искри.

— Господи, все не ми върви на мъже! Отървах се от един бандит, а на негово място се сдобих с друг, който е същият като него!

И тъй нататък, и тъй нататък, докато не каза на Дмитрий всичко, което си мислеше за него… Три дни живяха отделно. Дмитрий не знаеше какво да направи и как да разведри враждебната атмосфера вкъщи. Ролята на манекен ужасно му беше дотегнала: Олга го въртеше на пръста си, възползваше се от услугите му и в същия миг гнусливо го отблъскваше.

Дали пък да не й затръшне вратата? Да я напусне? Май щеше да е най-добре… Но първо трябваше да си поговори сериозно с нея и да реши конфликта по мирен път. Това предполагаше да изчака момент, когато тя ще е в добро настроение…

На другия ден вечерта, след като вечеряха, той най-сетне се реши да проведе сериозен разговор с нея. Оказа се, че Олга се е подготвила за това.

— Аз също мисля така — съгласи се тя, че техните отношения са стигнали до задънена улица. — И вече взех решение. Ще намеря Саша и ще възстановя семейството ни, но при едно условие: ако той ми обещае, че ще се откаже от престъпното си минало. С него имаме син и е опасно да го оставям без баща по време на пубертета. Така мога да съсипя целия по-нататъшен живот на момчето. Можем формално да възстановим семейството си, докато той стане пълнолетен. Не ми се сърди, Митя, но това е единственият изход. В противен случай ние с теб ще си прегризем гърлата.

На Шмит и през ум не му минаваше да се сърди, дори напротив — въздъхна с облекчение. Слава богу, като че ли бе дошъл краят на неговото двойствено, унизително положение в дома. Но какво щеше да стане с работата му?

Ръководителят на службата за безопасност на фонда бе свикнал с длъжността си, както се свиква със стар костюм или обувки. Никъде не му стискаше, нищо не му убиваше. Да не говорим за приличното заплащане, постоянните надбавки и бонуси.

Естествено, бившият офицер от специалното звено на вътрешните войски нямаше да остане без работа и всяка фирма щеше да го вземе с желание… Особено с репутацията, която имаше! Опитните и знаещите професионалисти не се търкаляха по улиците, нито бяха застрашени от безработицата. Но той беше свикнал с фонда. В началото вършеше най-мръсната и кървава работа в Бригадата, сетне се превърна в доверено лице и телохранител на Белов, стана един от ръководителите на неговата империя. Беше отдал толкова много от живота, от здравето и от нервите си за делото на Бригадата и сега — какво?

— А аз къде да ида сега? — попита той по-скоро себе си, отколкото Олга. — Нова работа ли да си търся?

Той знаеше, че Олга няма да се реши да изхвърли на улицата човека, който е толкова полезен на фонда и лично на нея. Бе твърде пресметлива. Но едно беше да се надяваш на това, друго — да го чуеш от устата й.

— Не, защо трябва да си търсиш друга работа? Ти ще бъдеш до мен както досега. Но повече няма да правим никакъв секс и ще поддържаме само делови отношения!

И това не е зле, благодари й наум Шмит.

— Как се каниш да издириш Александър?

— Защо трябва да го издирвам аз? — изненада се Олга. — Ти оглавяваш службата за безопасност, значи ти си на ход…