Констанс О’Баниън
Пламък (35)

10

Сабин беше заета от сутрин до вечер. Най-напред се зае с кралските покои, в които вече бяха пребивавали трима английски крале. Мебелите бяха поправени, почистени и полирани. В раклите тя откри завивки с извезан кралския герб. Те бяха изпрани и после без нито една гънка опънати по леглата. Стотици венчелистчета от благоуханни цветя бяха натопени в масло от джоджен, разпределени на купчинки и зашити в малки торбички от платно, а после скрити умело в най-различни ъгълчета на стаите, за да разпръскват приятна миризма.

Всичко блестеше от чистота, стаите бяха готови за гостите. Сабин следеше и за подготовката на голямата зала за приеми. Договори с главния ловец организирането на лов и за дамите, като знаеше, че Гарет ще се заеме с организирането на лова за мъжете.

Няколко жени от селото дойдоха да помогнат в кухнята. Донесени бяха много зеленчуци и плодове, беше осигурена риба и дивеч, огромно количество зърно беше смляно и от него се опекоха десетки самунчета хляб, не по-малко от стотина пити сирена бяха приготвени, избито беше невероятно количество масло, бира, вино и бъчви с бренди бяха струпани в кухненския килер, говеда и телета бяха заклани и нарязаното месо се печеше, а в огромните котли се готвеха задушени ястия, докато в същото време прислугата подготвяше плънката за петли и пъдпъдъци, които също предстояха да бъдат изпечени.

Сабин беше взела готварската книга на майка си и нареди на готвачката да приготви за десерт плодови пити със сладки подправки и ядки и покрити с крем по стара френска рецепта.

Утре кралят и кралицата и целият им антураж щяха да пристигнат и Сабин беше уверила Гарет, че всичко е готово — да не би да беше забравила нещо? Тя отново си припомни всичко научено от майка й. Не можа да се сети за нещо, останало неоправено и неосигурено.

Изтощена пое по стълбите към детската — не беше виждала сина си и дъщеря си цял ден. Тейн вече спеше, но Риан риташе с крачета и гукаше. Сабин взе детето на ръце и приседна на стола до прозореца. Бебето притихна у нея, притвори очи и заспа. Сабин усети, че и нейните очи се затварят и скоро и тя се унесе в дрямка.

Когато се събуди, видя Гарет до себе си. Той пое Риан от нея, отнесе я в люлката й, после взе Сабин на ръце и я понесе по коридора.

— В резултат на твоето усърдие целият замък светна, скъпа господарке на дома ми. Сега се нуждаеш от почивка.

След като я внесе в спалнята си, той сръчно я разсъблече и нахлузи нощницата й. После я настани на леглото и се излегна до нея, вземайки я отново в нежната си прегръдка. Тя облегна глава на рамото му и почти веднага заспа. Нощем вече не я преследваха кошмари.

 

 

Сабин много внимателно беше подбрала тоалета, в който да посрещне краля и кралицата. С помощта на Изабел тя стъкми тъмнозелена копринена рокля със силно набрана бяла долна фуста. Косата й беше прибрана и прихваната с яркозелени шноли.

Оглушителен шум се разнесе, щом кралят и неговата свита преминаха по дървения мост и влязоха в замъка.

Госпожа Норт се втурна с все сила по стълбите към покоите на Сабин и преди да почука на вратата се спря за миг, за да си поеме дъх.

— Ваша светлост — извика тя, очите й блестяха, — негово величество пристигна!

Сабин бързешком излезе от стаята и се завтече по стълбите надолу и се присъедини към Гарет — той вече беше застанал на стълбищната площадка пред входната врата.

Погледите им се срещнаха и той й се усмихна.

— Не се притеснявай толкова, негово величество ще бъде още по-притеснен, когато те види.

Сабин едва ли чу думите на Гарет, защото кралят вече се беше появил. Изглеждаше по-възрастен, отколкото тя си го спомняше. Бяха й известни проблемите му с парламента и въстанието на шотландците, освен това много от лордовете в самата Англия се бунтуваха против него. Изглеждаше доста изтощен и сърцето й се изпълни с жал към него.

— Ваше величество — каза Гарет, слизайки по стъпалата, за да приближи краля. — Поласкани сме от честта да ви посрещнем в своя дом.

Кралят се засмя от все сърце.

— Много време измина, откакто не съм бил в замъка Улфтън. Докато яздехме през гората, видях доста дивеч.

— Да, сир, мекото време е много подходящо за лов. Надявам се да не останете разочарован.

— Господи, кое е това прекрасно същество? — попита кралят и изкачи няколко стъпала, приближавайки се към Сабин.

— Сир — каза Гарет, — вероятно си спомняте съпругата ми, Сабин.

Очите на краля блеснаха от удивление.

— Това ли е момиченцето, което видях на Хейуъртското бърдо? — попита той и стисна по-здраво ръката й, отколкото беше направил в онзи паметен ден. — Истинска красавица.

Доволният поглед, който той хвърли на Гарет, подсказа на Гарет, че трябва да се чувства извънредно благодарен на краля, че му е избрал такава очарователна съпруга.

Сабин направи реверанс.

— Добре дошли в замъка Улфтън, ваше величество.

— Благодаря, благодаря — отвърна той и се извърна към дамата, която току-що слизаше от коня си. — Ваша светлост, имам честта да ви представя на кралицата.

Кралица Хенриета беше дребна миловидна жена с тъмна коса и тъмни очи. В усмивката й се четеше искреност и тя поднесе ръка на Гарет, а след това се извърна към Сабин.

— Радваме се на срещата с вас — усмихна се тя на Сабин.

Сабин направи реверанс и заговори на френски.

— Вие сте добре дошла в нашия дом, ваше величество.

— О, вие говорите родния ми език отлично, ваша светлост. Почти ме накарахте да повярвам, че може да сте французойка.

— Майка ми беше французойка, ваше величество. Мисля, че ваше величество ще си припомни леля ми, която, преди да се омъжи се е казвала Маргрета дьо Шаваняк.

Кралицата беше очарована.

— Разбира се, Маргрета ми е много скъпа приятелка. В последното си писмо споменава и за вас. Надявам се всички ваши грижи да са намерили щастливото си разрешение.

— Точно така стана, ваше величество, позволете ми да изразя благодарността си, че проявихте такава загриженост.

— Трябва да насърчите леля си да посети Англия. На мен тя особено ми липсва — сподели кралицата и с жест, който подсказваше, че Сабин й се е понравила, я улови под ръка. — Много отдавна искам да разгледам замъка Улфтън. Бихте ли ми го показала?

— С най-голямо удоволствие, ваше величество.

На празничната трапеза съдовете бяха от чисто злато. Когато всички се настаниха, зад всеки стол застана по един слуга и поднесе на всеки гост купичка с вода, от която се носеха благоухания, и кърпа за бърсане. Прислугата сервираше ястие след ястие и всичко беше много апетитно.

Сабин седеше отдясно на краля, а Гарет — отляво на кралицата.

— Съпругата ви е очарователна, Гарет — отбеляза кралицата. — Възхитена съм от нея. Не е ли чудо, че ви дари с близнаци? Достойни сте за завист.

— Наистина, вашето величество.

Сервираха десерта. Още след първата хапка кралица Хенриета плесна с ръце и извика:

— Прекрасно! Не съм опитвала плодова пита от детството си. Гарет, вашата съпруга е изключителна.

Гарет наклони глава и потърси с поглед Сабин — тя изглежда изцяло беше завладяла вниманието на краля с духовитостта си. Гордост изпълни гърдите му — Сабин тази вечер изнасяше представление пред най-критичната възможна публика и така лесно й се беше отдало да очарова всички.

Празничната вечеря приключи и кралят настоя мъжете да не се отделят от жените. Така че всички заедно преминаха в големия салон, а там ги очакваше ново представление, изнесено от двама жонгльори и един фокусник. В златни подноси им бяха сервирани най-различни сладкиши, а в кристални чаши — специално десертно вино, приготвено според една от рецептите на майката на Сабин. Всички се надпреварваха да хвалят домакинята, но без съмнение най-шумно изразяваше възторга си кралят.

Когато кралската двойка реши да се оттегли, кралят улови Сабин за ръка.

— Вие сте изключителна домакиня, мадам. Рядко съм се забавлявал толкова добре.

Кралицата целуна Сабин по бузата и се усмихна на съпруга й.

— Великолепно беше. Сякаш бях отново във Франция, макар и за кратко.

Беше много късно и в замъка беше тихо, явно всички вече спяха. Сабин за последен път слезе в кухнята, за да се увери, че всичко за утрешния ден е готово.

Изтощена пое по стълбите нагоре и тръгна по коридора с намерение да надникне в детската стая — в този миг Гарет излезе оттам и затвори вратата зад себе си.

— Децата вече са заспали и ти също трябва да си легнеш — настоя той, подхвана я през кръста и я поведе към спалнята. — Накара ме да се почувствам горд, Сабин. Накара ме и да се възхитя от теб. С всичко ли можеш да се справиш.

Той отвори вратата, водеща към спалнята, първо влезе Сабин, след това и той. Беше изпитала радост от думите му.

— Ако съм пожънала успех тази вечер, то заслугата е на майка ми. Направих само това, което тя ме беше научила.

Тъй като отдавна беше отпратила Изабел да си легне, тя сама махна шнолите и косата й се разпиля по раменете й.

— Спи ми се.

Гарет застана зад нея и постави ръце на раменете й.

— Тази вечер кралят спечели доверието на много хора, а и не пропусна сам да се похвали, че именно негова е заслугата, че ни е събрал заедно.

— Негово величество наистина има за какво да се чувства отговорен.

Гарет отдръпна ръце.

— Да, така е.

Сабин се прозя, след това извинително го погледна.

— Утре за лова съм се разпоредила на всички дами да бъдат раздадени лъкове и стрели — кралицата днес каза, че направо се е пристрастила към лова с това оръжие.

Тя се настани в леглото и Гарет я зави. Преди да успее да се разсъблече и да се настани до нея, тя вече спеше.

 

 

Сабин беше облякла виненочервен ловен костюм с подходяща широкопола шапка. Тя се усмихна на кралицата, която изглеждаше прекрасно в синия си костюм, обточен със сребрист ширит.

— Ако знаех, че толкова ще се харесаме една друга, Сабин, щях да настоя да прекараме повече време в замъка Улфтън. Вие сте чудесна компаньонка — каза кралицата.

Сабин смушка коня си, карайки го да върви наравно с коня на кралицата, докато останалите дами чинно ги следваха.

— Надявам се често да ни посещавате, ваше величество.

Кралицата удари с камшик задницата на коня си и той се понесе по-бързо напред, Сабин я последва.

— Ще ви посетим отново.

Известно време яздеха мълчаливо, после кралицата накара коня си да спре.

— Виждам съпрузите ни, ето там, да отидем ли при тях?

— Ако желаете — отговори Сабин.

Докато се приближаваха до краля и свитата му, кралицата изведнъж дръпна поводите на коня си — това го накара да спре — и на лицето й се изписа изненада.

— Но коя е тази? — попита тя, сочейки с дръжката на камшика си към хълма зад реката. — Тази жена не е от моята свита. Да не е някоя от вашата прислуга?

— Не виждам никого, ваше величество — каза Сабин.

— Ето я там, точно под върха — една жена с опънат лък.

— Сега я виждам, но не мога да я разпозная от толкова далече, ваше величество.

В същия миг Сабин изписка, защото видя, че жената отпуска лъка и от него полетя стрела. Отначало мислеше, че целта е кралят, но след секунда видя, че Гарет се наклони и падна от коня.

Сабин не си спомняше как прекоси поляната или как слезе от коня си. Тя изтича при Гарет и се отпусна до него. По жакета му беше избила кръв и тя изпъшка — боеше се да не би стрелата да го е улучила в сърцето.

Тя положи скута си под главата му и го погали по бузата — около тях се беше възцарил хаос. Няколко мъже се бяха втурнали след жената, другите се бяха струпали около Сабин и лежащия й съпруг.

— Любов моя, любов моя! — извика Сабин, щом видя, че Гарет отвори очи. — Не умирай. Толкова те обичам.

— Ваша светлост — каза кралят, слагайки ръка на рамото й. — Предлагам възможно най-бързо да го отнесем в замъка.

Тя сведе глава и целуна Гарет по устните, дрехата й се изцапа с кръв.

— Не се страхувай, любов моя, няма да позволя да ти се случи нищо лошо — прошепна му тя.

Гарет се опита да каже нещо, но думите бягаха от устата му. В очите му имаше толкова болка, когато погледна Сабин. Той протегна ръка, но тя падна като отсечена — изглеждаше сякаш е изгубил съзнание.

— Моля ви — извика отчаяна Сабин, гледайки умоляващо краля. — Помогнете на съпруга ми.

Няколко мъже се наведоха, вдигнаха Гарет и го положиха на здравите рамене на капитан Баркли.

— Внимателно го носете и не вървете много бързо — изрече със заповеднически тон кралят.

Кралицата доведе коня на Сабин, а самият крал я настани в седлото.

— Той ще се оправи, Сабин — утеши я кралицата, стискайки лекичко ръката й.

Сабин беше все още като замаяна от случилото се и съобразяваше бавно.

— Трябва да повикам Изабел — каза тя и хвърли поглед към Гарет. — Тя ще знае какво да направи.

Сабин смушка коня си и с все сила потегли към замъка.

Явно слухът за случилото се беше разнесъл бързо, защото Изабел вече я чакаше на стълбите пред входната врата.

— Тежко ли е ранен негова светлост? — попита тя.

— Да — отговори Сабин и скочи от коня. — Трябва да му помогнеш, Изабел!

В този миг пристигнаха и останалите. Изабел се втурна към Гарет и нареди веднага да бъде отнесен в кухнята.

Сабин се завтече първа натам, нареждайки на прислугата да излезе. Изпълнена със страх тя наблюдава как двама мъже внесоха Гарет и го сложиха да легне на хълбок на голямата кухненска маса.

— Някой трябва да ми донесе кошницата от моята стая — обяви Изабел и погледна към Сабин. — Тъй като вие знаете къде е тя, моля ви да отидете и да я вземете.

Сабин излезе тичешком от кухнята — знаеше, че Изабел ще стори всичко, за да спаси Гарет.

Изабел огледа мъжете, струпали се около масата.

— Ето ми я кошницата. Просто исках нейна светлост да не види какво ще направя — обясни Изабел, след това посочи капитан Баркли и още един от мъжете. — Вие двамата останете, всички други да излязат.

— Сега — започна тя обясненията си, след като останаха само тримата и Гарет. — Искам от вас двамата здраво да държите негова светлост, докато измъквам стрелата. Цяло щастие е, че той е в безсъзнание.

Тя сръчно отчупи стърчащата долна част на стрелата, после взе един остър нож и разкъса дрехите на Гарет.

— Дръжте го здраво, със сигурност много ще го заболи.

Докато Изабел избутваше острието на стрелата извън тялото му, Гарет няколко пъти простена. От раната започна да струи кръв, но острието беше извадено.

— Кръвта му не е замърсена — каза Изабел, после стри между пръстите си няколко стръка жълтеникави корени и наложи раната с тях. — Много кръв е загубил, но корените ще я спрат.

С помощта на мъжете Изабел превърза Гарет с ленено платно.

— Раната е чиста и за щастие е улучила негова светлост в рамото. Малко по-надолу обаче и щеше да прободе сърцето му. Негова светлост ще се оправи, макар няколко седмици трябва да пази леглото.

Изабел се извърна към капитан Баркли.

— А сега отнесете негова светлост в стаята му — нареди тя, после изгледа другия мъж. — Проявихте голяма смелост и изпълнихте точно заръките ми. Как ви наричат? — попита тя.

— Чарлз Стюарт, мадам, на вашите услуги — отговори той и подхвана Гарет за краката, докато капитан Баркли го полагаше внимателно на раменете си.

Изабел се смая. Беше виждала краля само веднъж и то от голямо разстояние и не го беше познала.

— Моля да простите моята дързост, ваше величество.

— Не се притеснявайте, мадам. Не съм бил често свидетел на такова лечителско майсторство. Бихте ли искали да се поставите в моя услуга?

Тя поклати глава и на устните й се появи лека усмивка.

— Поласкана съм, ваше величество, но моето място е до нейна светлост.

Сабин се втурна, но стълбите надолу и остана смаяна, когато видя кралят да помага на капитан Баркли да отнесе Гарет в спалнята.

— Изабел, как е той?

— Няма за какво да се притесняваш. Ще оздравее.

— Да не би да казваш това само защото не искаш да се тревожа предварително?

— Винаги съм ви казвала истината, ваша светлост.

Сабин се втурна нагоре, за да отвори вратата, водеща към спалнята. След като капитан Баркли и кралят положиха Гарет на леглото, тя коленичи до него и го улови за ръката.

— Ще остана при него — каза тя.

— Не мислете за нищо друго, освен за съпруга си — посъветва я кралят. — Аз ще поема ролята на домакин, а кралицата ще бъде отлична домакиня.

Очите на Сабин се изпълниха със сълзи на благодарност.

— Безкрайно съм признателна за вашата любезност, ваше величество.

Тя даже и не забеляза кога всички се оттеглиха, тъй като цялото й внимание бе насочено към съпруга й. Очите на Гарет бяха все така притворени, а лицето му беше неимоверно бледо. Тя го погали по меката коса и го целуна по устните. Сега той изцяло й принадлежеше.

— Обичам те — прошепна тя. — Обикнах те в деня, когато дойде на погребението на майка ми, обичах те и в Париж. Не мислех, че е възможно, но сега те обичам даже повече.

Макар болката да замъгляваше съзнанието му, думите й достигнаха до Гарет.

— Винаги ще съжалявам за това, което ти сторих в Париж. Ще видиш, че когато оздравееш, ще бъда най-милата, най-внимателната и най-любещата съпруга.

Той не отвори очи, само усети целувката на меките й топли устни. Лежеше, без да помръдне, а сърцето му се беше преизпълнило с радост заради признанията на Сабин.