Констанс О’Баниън
Пламък (27)

2

Повторната среща на Тея и Сабин не се оказа радостна, защото възрастната прислужница беше изпаднала в треска и започнала да бълнува, докато младата жена беше разговаряла с архиепископа. Ясно беше, че е твърде слаба и болна, за да преживее дългото пътуване до Уудбридж, така че Сабин помогна да я настанят в каретата и да я отведат в къщата им извън Лондон.

— Всичко ще се оправи, Тея. Ще се погрижа за теб.

Старата прислужница само повтаряше:

— Доживях да видя Сабин и Ричард — сега мога да умра в мир.

Когато пристигнаха, Сабин веднага настани Тея да си легне и изпрати да повикат лекар. След като прегледа възрастната жена, той не можа с нищо да окуражи Сабин за състоянието й. Направо каза, че най-вероятно няма да преживее треската.

Сабин се разкъсваше между Тея и Ричард. Не искаше да остави Тея сама, но и не искаше повече да отлага пътуването до Уудбридж. Сведе глава, за да целуне старата жена по бузата.

— Щом се пооправиш, Тея, веднага ще можеш да тръгнеш за замъка и да се видим.

Тея видимо се развълнува и затресе глава.

— Не искам да умра тук, в тази непозната къща. Искам да си отида у дома.

— Не говори, просто си почивай — отговори й Сабин, после се приближи до вратата и прошепна на Изабел. — Тревожа се за Тея.

— Ще остана при нея цялата нощ — каза Изабел. — А ти сега си лягай.

Сабин кимна. Чувстваше се извънредно изтощена, но не можа да заспи, след като си легна. Няколко пъти става и наднича в стаята на Тея. Състоянието на възрастната прислужница се влошаваше, тя постоянно бълнуваше за нощта на нападението срещу замъка Уудбридж, явно преживявайки отново и отново трагичните събития.

На следващата сутрин се оказа много трудно за Сабин да се раздели с нея. Тя заръча на слугите да изпълняват всяка прищявка на старата жена, уреди лекарят да я посещава два пъти на ден и нареди ако Тея се почувства по-добре, веднага да я отведат в Уудбридж.

Колкото по-близо се намираха до замъка Уудбридж, толкова по-мълчалив ставаше Ричард. Сабин се опита да го залиса с разговор, но той си оставаше все така мълчалив и тъжен.

Бяха странна процесия, зад тях в една каляска пътуваха вуйчо им Жозеф и прачичо им Саймън — те без съмнение обсъждаха бъдещето на Ричард.

Сабин дръпна Ричард за ръката и по този начин го принуди да я погледне.

— Кажи ми какво те тревожи.

Раменете му като че хлътнаха надолу и той изглеждаше по-унил от всякога.

— Мислех си за задълженията, които ме очакват и за които изобщо не съм подготвен. Ти ми каза, че много хора ще зависят от мен, а аз не зная как да ги управлявам. Никой няма да иска да изпълнява заповедите на едно момче.

— Ричард, фактът, че ти си синът на предишния лорд Уудбридж в очите на всички — и селяни, и слуги — ти дава правото да им нареждаш. Освен това ще разчиташ на множество хора, които са обучени именно да ти бъдат в помощ. Всеки от тях има своя функция и в бъдеще ще изпълнява задълженията си. Чичо Саймън ще ти помага за всичко, свързано с Уудбридж — той се съгласи да остане в замъка, докато ти учиш.

Ричард прехвърли погледа си към Изабел, после отново към сестра си.

— Но ти скоро ще ме напуснеш, Сабин. И ти също ли, Изабел?

Сабин осъзна, че именно това най-много го притеснява и реши, че е време да му каже за Гарет.

— Ричард, искам да ти обясня всичко, свързано с онзи пръстен с герб, който ти откри сред бижутата ми.

— Да не мислиш, че не зная кой е херцог Балмро? Не съм ти споменавал досега за Гарет Блекторн, защото ти не искаше да говориш за него. Учудва ме, че той не те позна в Париж. Как може един мъж да не познае съпругата си?

Тя събра кураж — трудно щеше да бъде да му каже за Гарет — и започна:

— Съвсем очевидно е, че подобно нещо трябва да те е учудило. Когато Гарет и аз се оженихме, бях около четири години по-голяма от теб. Никога не съм живяла в замъка Улфтън. Виждала съм се с него само два пъти след деня на сватбата ни. Не е чудно, че той не ме позна. Аз просто бях дете тогава и той никога не ме беше виждал в сегашния ми вид.

Тя изведнъж се изплаши от това, което се налагаше също да му каже.

— Гарет беше хвърлен в Тауър по обвинение, че е наредил да убият баща ни.

— Чичо Саймън ми каза за това. Но той е невинен, нали, Сабин? Зная, че той не го е направил.

Тя нямаше отговор на този негов въпрос. Всички, освен нея изглежда бяха повярвали в невинността на Гарет.

— Не зная дали е виновен или не, но не искам повече да го виждам. Няма да стъпя в Улфтън. Моят дом е Уудбридж — татко също би казал така.

Изабел поклати глава.

— Не мисля, че трябва животът ти да се ръководи от евентуалните желания на мъртвия ти баща. Не сме във Франция, Сабин, и бъдещето ти сега е в ръцете на херцога. Ако бях на твое място, нямаше толкова лесно да го изхвърля от живота си.

— Очаквам Гарет да ми създаде притеснения и да ми отправи някои искания. Но аз нямам намерение да му се подчиня. Заявявам ви, че реших да подам молба до папата за разтрогване на брака ни.

— Сабин — обади се Ричард, изражението му беше много загрижено, — на мен Гарет Блекторн ми харесва. По-голямата част от живота си ти посвети на мен, всичко, което правеше, го правеше заради мен. Не е ли време сега да помислиш за себе си?

— За доста неща май си размишлявал в последно време, мъдрецо мой — отговори Сабин, затрогната от неговата загриженост. — Нека поговорим за това по-късно. След около три часа ще сме пристигнали в село Уудбридж — ще видиш колко въодушевени ще бъдат селяните от твоето завръщане.

Ричард отново се смълча, а не след дълго и задряма, облягайки глава на една от многобройните меки възглавнички в каляската.

Сабин вдигна глава и срещна погледа на Изабел.

— Зная за какво си мислиш, Изабел.

— Не знаех, че можеш да четеш мисли.

— Взех решение за анулиране на брака и не искам да слушам повече възражения.

— Вярвам, че херцогът също ще иска да бъде изслушан.

— След унижението, на което го подложих, той без съмнение ще се съгласи на тази анулация. Мислиш ли, че ще иска цяла Англия да узнае за миналото на жена му? Моля се и той да иска да се освободи от мен с такава охота, с каквато и аз. От седем години сме женени, но само една нощ бях негова съпруга.

Сабин извърна поглед към Ричард и по равномерното му дишане разбра, че спи дълбоко.

— Всички мислят, че Гарет е бил обвинен несправедливо. У мен винаги ще остане някакво съмнение. Бих искала да повярвам в Гарет, но бих ли се осмелила?

— Само ти можеш да кажеш какво става в сърцето ти. Още в Париж ти казах, не усетих зложелателство у него — отговори й Изабел.

Сабин си припомни нощта, когато лежейки в прегръдките му, чу признанието му в любов и в отговор и тя му призна своята.

— В сърцето ми сякаш се е настанила студената зима, която скоро ще настъпи в Англия. Ако можех да се върна назад и отново да преживея онази нощ в Париж — изрече тя тъжно. — Нарочно го унизих и той никога няма да ми го прости.

— Не можеш да се върнеш назад — има само напред.

— Той сигурно ме презира — прошепна Сабин и се загърна в пелерината си, изведнъж почувствала хлад. — Но това малко ме интересува.

— Разбирам — каза Изабел, съзирайки тъгата в очите на Сабин.

 

 

Денят, който лорд Стивън беше избрал да посети замъка Улфтън, се случи облачен и студен. Земята беше покрита с нападали листа, а малкото останали все още държащи се за дърветата щяха най-вероятно да бъдат отвени от усилващия се вятър.

Стивън препусна с коня си през дървения мост и слезе във вътрешния двор на имението. Той скочи от коня и подаде поводите на притичалия коняр, после оправи жакета си. Хвърляйки поглед на замъка, Стивън не можа да не се въздържи да помисли, че прилича повече на крепост с дебелите си стени, оръдейни кули и назъбени стени. Но в цялата тази конструкция, изградена от сиви камъни, се усещаше някаква топлина, някакъв уют и гой знаеше, че тук ще бъде добре посрещнат.

Днес обаче беше натоварен с мисия, която, ако можеше, би отказал да изпълни. Архиепископът на Кентърбъри беше избрал точно него да отнесе въпросния документ, именно защото беше приятел на Гарет. Около час архиепископът го беше убеждавал във важността на мисията му.

Стивън все още не вярваше, че госпожица Пламък е онова момиченце — толкова болнаво и крехко на вид, за, което се беше оженил Гарет. Каква ирония на съдбата да се окаже свързващото звено между Сабин и Гарет в Париж! Той се замисли за шанса си още първата вечер да получи покана да посети известната актриса. Сега вече знаеше каква е била причината тя да се сприятели с него, въпреки че никога не беше се съмнявал, че приятелството им е искрено и истинско. Беше сигурен каква би била реакцията на Гарет, щом разбере какво възнамерява да направи Сабин. Прииска му се архиепископът да си беше избрал друг вестител.

Слугата го пропусна да влезе в замъка и му каза, че негова светлост го очаква в покоите си. Още щом влезе в стаята, майката на Гарет топло го приветства и веднага му предложи да се подкрепи след дългия път, докато чакаха да се появи Гарет.

— Не те виждаме често, Стивън. Ти си все в Лондон, а Гарет не напуска Улфтън — каза херцогинята със загрижен тон. — Не зная как да постъпя с Гарет, Стивън. Много се радвам, че дойде.

— Да не е болен?

— Не, в добро здраве е, но усетих още по-голямо, объркване и гняв у него, след като се върна от Франция. Изглежда там нещо се е случило и най-вероятно в това да е замесена жена — но той не иска да говори за това с мен. Знаеш ли какво го притеснява?

Стивън беше благодарен, че появата на Гарет го спаси от необходимостта да измисли отговор. Веднага си пролича защо нейна светлост се тревожеше — в очите на Гарет като че нямаше живот, а той самият като че се беше стопил за времето, през което не се бяха виждали и най-важното — изглеждаше някак вглъбен в себе си и отдалечен от реалността.

Гарет се насили да се усмихне на Стивън.

— Значи наистина не съм сбъркал, като реших, че съм видял коня ти в нашата конюшня? Какво те води в Улфтън!

Стивън стискаше в ръка посланието на архиепископа и веднага го подаде на Гарет.

— Помолиха ме да ти го предам лично.

— Очаквах го. Кралят ме вика при себе си, нали?

— Не е от краля, от архиепископа е.

Майката на Гарет се изправи.

— Ще ви оставя насаме. Стивън, след като приключите разговора, ще те помоля да останеш още малко. Ще се видим на обяд.

— Остани, майко — обади се Гарет. — Струва ми се, че знам за какво става дума в посланието и мисля, че е време да ти разкажа всичко.

Той се извърна към Стивън.

— Става дума за съпругата ми, нали?

Херцогинята се смая.

— О, Стивън, да не са разбрали, че Сабин е мъртва?

— Не, ваша светлост — отговори й Стивън, не откъсвайки поглед от Гарет.

— Разкажи й, Стивън — изрече глухо Гарет. — Разкажи на майка ми за моята… съпруга.

Стивън се прокашля.

— Открили са къде е съпругата на Гарет.

Адриен Блекторн за миг все още изглеждаше много объркана, после се засмя.

— Но това са добри новини! Тя добре ли е? И брат й ли са намерили?

— Да, ваша светлост — каза Стивън.

— Но това е чудесно. Ще приготвя всичко по случай пристигането й. Кога ще дойде при нас?

Гарет настани майка си да седне и се извърна към Стивън.

— Какво знае архиепископът за Сабин?

— Каза ми, че е настоял тя да му даде повече информация какво е правила през всичките тези години. Казала му е само, че е била във Франция.

Гарет присви устни.

— Не се и съмнявах, че тя няма да иска да се разбере нещо за миналото й.

— Гарет — обади се майка му озадачена, — какво искаш да кажеш? Знаеше ли къде се крие Сабин през всичките тези години? И защо не ми каза?

— Едва наскоро открих къде е, майко — докато бях в Париж.

— Значи, ето къде чак е отишла! Нищо чудно, че никой не можа да я открие. Незабавно трябва да я доведеш у дома.

Стивън внимателно наблюдаваше изражението на Гарет — явно беше, че Гарет едва сдържа гнева си.

— Точно в това е въпросът, майко.

Херцогинята се смути. Нещо не беше съвсем наред.

— Ти трябва да доведеш Сабин тук, Гарет. Мястото й е при нас.

Гарет счупи печата върху посланието. Хартията беше специална, каквато се използваше само за официални документи. Писмото наистина беше от архиепископа и той го прочете наум, а херцогинята и Стивън търпеливо го изчакваха да свърши с четенето.

„Ваша светлост,

Сигурен съм, че лорд Стивън ще ви е разяснил всички обстоятелства, засягащи съпругата ви. Независимо от моите съвети, тя иска разтрогване на брака. Негово величество се надява, че вие не ще позволите тази анулация. Желанието му е да отидете възможно най-бързо в замъка Уудбридж и да отведете нейна светлост в замъка Улфтън. Негово величество разчита на щастливо разрешение на възникналата ситуация.“

Гарет подаде писмото на майка си и когато тя привърши с четенето, го погледна озадачена.

— Какво се е случило със Сабин, Гарет? Възможно ли е тя все още да вярва, че ти си отговорен за смъртта на баща й? Защо иначе би се крила толкова дълго и след това би искала анулиране на брака?

Гарет ядосан закрачи и спря до прозореца.

— Не ме интересува какво мисли тя. Ожених се по настояване на краля, но не ще направя нищо, за да задържа Сабин против волята й — независимо какво казва негово величество. Бях вече в Тауър, нека да ме затвори отново.

Адриен поклати глава.

— Поговори с него, Стивън. Кажи на сина ми да доведе незабавно Сабин тук.

Стивън сви рамене и поклати глава.

— Чудя се дали ще продължаваш да настояваш да доведа Сабин, ако разбереш за миналото й — каза Гарет на майка си, продължавайки да гледа през прозореца.

После отново закрачи, спря се до вратата и се извърна към Стивън.

— Позволявам ти да разкажеш на майка ми за госпожица Пламък.

Стивън се изправи.

— Не аз. Сторих това, за което бях дошъл. Останалото ще трябва да направиш ти, Гарет.

Херцогинята изгледа и двамата.

— Някой от вас ще ми каже ли за какво става дума?

Гарет въздъхна, пое си дълбоко дъх, приближи се до майка си и седна.

— Срещнах една актриса на име госпожица Пламък, докато бях в Париж.

На лицето й се изписа разочарование.

— Да не би Сабин да е разбрала за тази актриса? Затова ли иска анулация на брака?

Гарет извика на помощ цялото си търпение.

— Помниш ли, майко, как татко толкова често обичаше да казва, че името Блекторн никога не се е покривало с безчестие? Именно заради мен, обаче, то се покри с безчестие, и то няколко пъти вече.

— Какво говориш, Гарет? — запита майка му, по тона й личеше колко се е изплашила. — Какво имаш предвид?

— Добре. Какво ли би казал баща ми, ако знаеше, че единственият му син е бил обвинен в убийство и хвърлен в Тауър, че младата херцогиня Балмро си е изкарвала хляба на сцената като актрисата, известна под името госпожица Пламък?

Адриен покри устни с ръка, смаяна от чутото.

— О, клетата тя. Била е принудена да се грижи за себе си и брат си. Мога да разбера защо е сторила подобно нещо.

Гарет свъси вежди и погледна Стивън. Приятелят му се усмихваше. Вдовстващата херцогиня наистина имаше голямо сърце.

— Сабин достатъчно е страдала, Гарет — продължи тя. — Веднага трябва да отидеш в Уудбридж и да я доведеш у дома.

Гарет поклати глава.

— Никога.