Констанс О’Баниън
Пламък (21)

7

Кочияшът беше пристигнал, където му беше заповядано, и спря каретата. През прозореца Сабин видя ярко осветено имение. Беше толкова погълната от разговора и не беше забелязала, че са излезли извън Париж.

— Какво е това място, господин херцоже? Това не е моят дом.

— Намираме се пред имението на Стивън.

— Защо ме доведохте тук и къде е Стивън?

— Доведох ви тук, за да можем да останем сами. Стивън ще остане в Париж тази нощ.

Преди Сабин да успее да каже и една дума в знак на протест, вратата на каретата се отвори и кочияшът спусна стълбичката, предлагайки ръката си на дамата. Тя с неохота пристъпи навън и позволи на Гарет да я въведе в имението. Планът й беше да бъде сама с него, но не тук, а в собствения й дом.

— Не се притеснявайте — каза й той, приближил устни до ухото й, така че главният слуга, отворил им вратата, да не го чуе. — Ще бъдем сами, освен слугите, разбира се, но след като ни сервират, ще се оттеглят.

Тя му позволи да я поведе по коридора.

— Защо не ме попитахте дали бих искала да дойда с вас? — запита тя. — Не обичам да ме мамят?

Той леко се усмихна.

— Не съм ви измамил. Ако ме бяхте попитали къде отиваме, щях да ви кажа.

— Намирам обноските ви за доста съмнителни. Не мислите ли, че трябваше да ми дадете шанс да приема или да откажа?

— Ако съм сторил грешка, готов съм веднага да ви върна в Париж. Само една ваша дума…

— С нищо не съм ви дала повод да мислите, че съм готова да изневеря на себе си и да приема подобен ангажимент.

Погледът му се спря на устните й.

— Моля да ми простите. Права сте, разбира се — твърде много си позволих.

Тя промени решението си.

— Ще вечерям с вас, но после ще трябва да ме отведете у дома.

Тя очакваше да съзре триумф в погледа му, но той просто кимна. Ако не го познаваше добре, щеше да си помисли, че той се чувства несигурен.

— Вярвам, че всичко е готово — каза Гарет и й подаде ръка. — Ще вечеряме ли?

Сабин докосна с пръсти крайчеца на ръкава му.

— Да се надяваме, че утре сутринта репутацията ми ще е същата.

Гарет беше озадачен. Тя все пак беше актриса и не се предполагаше, че би трябвало да я смятат за дама. Защо имаше чувството, че тя наистина е невинна? Защото, напомни си той, е актриса и играеше такава роля пред него.

Вместо да я заведе в трапезарията за гости, той я поведе към залата на втория етаж — подредената за тях маса беше дръпната до прозореца, откъдето се откриваше чудесен изглед към Сена.

Тя се загледа в трепкащите светлинки по протежението на реката и чак след няколко мига осъзна, че това трябваше да са риболовни кораби.

— Досега пред очите ми не се е откривал подобен изглед. Чудесно е.

Тя се извърна към него и се усмихна.

— Много ли жени сте водил тук?

Тя си мислеше, че той ще се разсмее или ще направи някаква изпълнена с чувство за хумор забележка. Но той я отведе направо към масата и я настани на предназначеното за нея място, преди да й отговори. Докосна с ръка рамото й, а с другата ръка я улови за брадичката.

— Вие сте единствената жена, която някога съм водил тук, а и както знаете, това не е мой дом.

Срам и гняв я обзеха при напомнянето за Стивън. Знаеше ли той за плана на Гарет за тази вечер?

— Стивън със сигурност ли не знае нищо за тази вечеря.

— Разбира се, че не съм му казал.

Гарет все още се чудеше кого ли искаше да измами госпожица Пламък, преструвайки се на толкова свенлива, съвсем по момински, когато и двамата знаеха, че поведението й не отговаря на истината.

— Както виждате, аз съм дискретен.

Ръката му като че щеше да прогори кожата й там, където я докосваше и Сабин се изплаши от собствената си реакция. Понечи да се изправи.

— По-добре да си тръгвам.

— Моля ви, останете. Давам ви честната си дума, че нищо лошо няма да ви се случи в мое присъствие.

Тя се отпусна на стола, а той заобиколи масата и седна срещу нея. За миг — доста дълъг миг, погледът му като че обходи лицето й.

— Нека да изиграем една игра тази вечер — обади се той най-накрая.

— Преди да приема — изрече тя заинтригувана, — трябва да ми обясните за каква игра става въпрос.

Планът му беше да изтръгне тайните, които тя прикриваше.

— Много е проста. Ще бъдем напълно искрени един с друг — каза той и веждите му полетяха въпросително нагоре. — Ще се осмелите ли да участвате в такава игра.

— Съгласна съм да бъда искрена, но ще добавя още няколко правила от своя страна. Ако въпросът е прекалено личен и ако никой от нас няма желание да отговаря, ще го отминем с мълчание. Съгласен ли сте?

Един слуга влезе и сложи блюдата на масата, после също толкова мълчаливо се оттегли. Гарет наля вино в чашата на госпожица Пламък, преди да отговори.

— Съгласен съм с вашето условие.

Тя вдигна чаша и отпи глътка.

— Задайте въпрос пръв, господин херцоже.

— Не бихте ли ме наричали Гарет.

— Разбира се, Гарет — съгласи се тя с усмивка. — Това първият ви въпрос ли е?

Той внимателно я наблюдаваше.

— А как да ви наричам аз?

Тя доближи чашата си до неговата.

— Можете, както вече ви е известно, да ме наричате госпожица Пламък.

— Как ви наричат приятелите ви?

— Аз нямам много приятели.

— Умело заобикаляте истината. С какво име се обръща към вас господин Дьо Баяр?

— Предпочитам да не ви отговарям.

— Което само по себе си също е отговор — отбеляза Гарет. — Вашата неохота доказва, че семейство Дьо Баяр знаят самоличността ви — така ли е?

— Така е — съгласи се тя. — Сега е мой ред, Гарет Блекторн.

Той се облегна назад, без да откъсва поглед от нея.

— Готов съм.

— Казахте, че сте женен?

— Да.

— И все още ли се смятате за женен?

Той се поколеба за миг, чудейки се как да я накара да разбере.

— Много хора смятат, че съпругата ми е мъртва, но аз не съм сигурен в това.

Сабин изтръпна от страх и конвулсивно преглътна.

— Обичахте ли съпругата си?

Храната върху масата така и остана недокосната — те твърде много бяха погълнати от играта и един от друг.

— Всъщност, аз едва я познавах. Тя все още беше дете. Никога не съм я познавал като съпруг.

Тя събра цялата си смелост, за да му зададе следващия въпрос.

— Как така? Толкова ли отблъскваща е била, че едва сте понасяли вида й?

— Опитвам се да си припомня лицето й, но всичко, което си спомням, е — златисти очи, не точно като вашите. Тя беше едно очарователно дете.

Сабин сведе очи.

— Разкажете ми повече за нея.

Играта не вървеше, както Гарет възнамеряваше, но реши да продължи да отговаря на въпросите й.

— Отдавна не съм говорил с никого за нея, защото всички вече вярват, че е мъртва и ме карат и аз да повярвам в това. Името й е Сабин и тя беше едно много изплашено момиче, принудено да се омъжи за един мъж, когото не познаваше. Спомням си жалостта, която изпитах тогава към нея.

Свещите припламваха и светлината им започна да намалява — някои от тях вече догаряха, но нито Сабин, нито Гарет забелязаха това — твърде погълнати бяха от играта.

Сабин отметна една къдрица, спуснала се пред очите й — това движение се стори на Гарет особено очарователно.

— Какво се случи с клетата ви малка съпруга?

— Случи се нещо и всичко свърши — каза той с горчивина.

— Това не е отговор.

— Нямам отговор — каза той и продължи, извиквайки на помощ цялото търпение, на което беше способен. — Дълги месеци се опитвах да я открия, но не открих никаква следа от нея. Има хора, които искат да ме накарат да подпиша петиция до краля, с която да поискам да я обявят за мъртва, за да мога да се оженя отново и да ми се роди наследник, но не искам да го направя, преди със сигурност да разбера какво се е случило с нея.

— Клетото нещастно момиче, което ще се омъжи за човек, който е изгубил съпругата си и не може да я намери.

Гарет се пресегна през масата, улови я за ръката и сплете пръсти с нейните.

— Сега е мой ред. Кажете ми, госпожице Пламък, обичала ли сте някога?

— Да, разбира се.

— Бащата на Ричард ли?

— Да, много силно.

— Никога ли не сте обичала друг, освен него?

Тя се усмихна.

— Веднъж си помислих, че съм лудо влюбена в един млад мъж, но както вие не можете да си припомните лицето на съпругата си, така и аз едва мога да си припомня неговото.

— Името му?

Тя отдръпна ръката си, припомняйки си деня, когато се беше влюбила в него.

— Получих добро възпитание — беше отговорът й, — и много добре зная, че една дама не бива да обсъжда миналото си с мъжете, особено когато говори за стара любов. И освен това беше преди много време.

Той се усмихна унило.

— Някога била ли сте омъжена?

Тя се поколеба за миг.

— Всеки знае, че госпожица Пламък няма съпруг.

Гарет не се усмихваше.

— Бащата на Ричард не се ли ожени за вас?

Лицето му се беше смръщило и на нея й се прииска да се засмее заради иронията в ситуацията, в която беше попаднала. Той сега беше преследваният, а тя беше преследвачката в тяхната игра. Усети как на сърцето й олеква и се засмя. Гарет не знаеше, че срещу него седи клетата му малка съпруга. Тя щеше да го върти на малкия си пръст и да го измами, без той да се усети.

— Бащата на Ричард вече си имаше съпруга, когато се срещнахме с него.

В тона на Гарет се появи острота.

— Вие трябва да сте била много млада.

Стори й се много смешно, че се налага да го излъже, говорейки му истината.

— За любовта възрастта не е преграда.

Гарет присви устни, ясно беше, че играта повече не му се нравеше.

— Ако постъпвам неправилно, ще ви се извиня, но трябва да зная — изпитвате ли чувства към мен?

Сабин се изправи.

— Твърде малко ви познавам, Гарет.

— Да се надявам ли, че чувствата ви могат да се задълбочат, ако ме опознаете по-добре?

На Сабин не се понрави явната цел на неговите въпроси. Той я принуждаваше да подложи на проверка чувствата си, нещо, за което тя още не беше готова.

— Как да ви отговоря, когато не познавам добре себе си?

Тя се отправи към вратата и понечи да я отвори, но Гарет я спря. Той я обхвана за раменете и я извърна към себе си. Тя се оказа в капан — притисната между стената и силното му тяло. В гърлото й като че изведнъж се надигна буца и тя започна да се затруднява да диша.

Тя извърна глава и инстинктивно потърси устните му, толкова близо до нейните — прииска й се да ги усети върху своите.

Устните на Гарет леко докоснаха устните на Сабин. Той нежно я притегли и тя се сгуши в него, усещайки в тялото й да се разлива топлина. Ръцете му се протегнаха да прихванат главата й и целувката им стана по-дълбока. Той я притискаше толкова силно към себе си, че тя усещаше мускулестото му тяло.

Нейното тяло беше обхванато от бушуващи чувства — толкова първични и толкова прекрасни. Устните й се разтвориха, за да поемат устните на Гарет — в целувката му беше усетила обещание за нещо повече.

Той вдигна глава и я задържа в прегръдките си очарован, а тя опря глава в гърдите му, изпитвайки свян. Усети пулсирането на сърцето му — той беше толкова развълнуван от целувката им, колкото и тя.

Гарет сведе глава и още веднъж устните му докоснаха нейните, изтръгвайки от нея емоции, които съвсем не й се искаше да изпитва. За нея ставаше все по-трудно да си напомня, че той всъщност е много опасен. Единствената мисъл, която се въртеше в съзнанието й, че това беше съпругът й и колко хубаво беше, че най-накрая се беше озовала в прегръдките му.

Той вдигна глава, улови я за брадичката и се усмихна, забелязал руменината, появила се на бузите й.

— Ако не ви познавах добре — каза той, — щях да си помисля, че сте толкова невинна, колкото се преструвате, че сте.

Тя нищо не каза и му позволи да я поведе отново към вътрешността на стаята — всички свещи вече догаряха. Тя се извърна и погледна през прозореца — луната хвърляше достатъчно светлина, за да освети и най-тъмните ъгли.

Той се изправи зад нея и ръката му потърси ръката й.

— Трябва да си тръгвам — обяви тя, в тона й ясно личеше, че точно това не й се иска да направи.

Ръката му нежно се плъзна към косата й и той прокара пръсти през нея.

— Наистина ли искате да си тръгнете?

— Не… да — обърках се. Не зная.

Гарет изстена и се притисна към нея — тя усети, че той трепери.

— Какво правите с мен? — попита той със страдалчески тон.

Той я желаеше и женското й сърце й подсказваше, че ще е нужно съвсем малко усилие да накара Гарет Блекторн да я обича.

— Вие искате да притежавате душата ми, огненокоса красавице — прошепна той, докато устните му покриваха с целувки шията й. — Мисля, че наистина е твърде късно за мен да се оттегля, защото вие вече владеете сърцето ми.

Не се предполагаше да стане така, помисли си Сабин, опитвайки да се изтръгне от прегръдката му, но той я извърна към себе си и под целувките му съпротивата й изчезна. Гарет я съблазняваше с думи, докосвайки я с ръце и карайки я да усеща силата на мъжкото му тяло.

Сабин беше играла в пиеси, където трябваше да покаже, че обича, но досега не беше знаела, че любовта можеше да се окаже чувство, по-силно от всички други чувства, чувство, което щеше да я накара да се измъчва и да се чувства несигурна. Искаше й се Гарет да не спира да я гали и целува. Тя притвори очи, когато ръцете му се насочиха към най-горното копче отпред на роклята й.

— Трябва да си тръгвам — отрони тя с треперлив глас. — Това не е редно.

Но вътрешният й глас й напомни, че този мъж всъщност е съпругът й.

— И ще ме оставите да се измъчвам ли? — попита той, като след всяко откопчано копче докосваше с устни открилата се голота.

Изведнъж съзнанието й като че се проясни и тя се изтръгна от обятията му, мъчейки се да си възвърне самообладанието. Толкова беше сигурна, че е във възможностите й да контролира Гарет, а ето че беше на път да изпусне контрола над себе си. Изобщо не знаеше какво означава един мъж и една жена да се любят, а сега не беше време да го научава.

— Твърде далеч отидохте — изрече тя през смях. — Толкова далеч, че е по-добре да спрем за малко, за да имаме време да се насладим на случилото се, нали?

Гарет се приближи до нея.

— Похватите на французойките ме смайват. Какво искате от мен — да ви моля да ме целунете ли? — попита той и прокара пръсти още веднъж през разрешената й коса. — Умолявам ви — продължи той с поглед, впит в нейния. — Зная, че не ми вярвате, но аз никога не съм желал жена повече, отколкото вас. Още първата вечер, когато ви видях на сцената, знаех, че ще ви имам. Ако не тази вечер, то друг път — не ви мамя обаче, ще бъдете моя.

Сабин се наклони към него и го докосна с ръка по рамото.

— Вероятно първото, което сте чул за французойките, е, че те не се оставят лесно да бъдат измамени. Искате да ме накарате да повярвам, че мъж като вас може да копнее за жена като мен?

— Копнял съм по много жени, но никога не съм имал жена, която да ме е довеждала до лудост като вас.

Тя премигна и се извърна към прозореца — лунната светлина освети лицето й.

— Предполагам, че съм най-красивата жена, която някога сте виждал — каза тя с предизвикателен, макар и твърде скептичен тон.

— Познавам жени, които са не по-малко красиви от вас, може би даже и по-красиви — призна Гарет, — но това, което изпитвам към вас е повече от едно чисто преклонение пред красотата, повече от самия копнеж.

Сабин видя как на лицето му се изписа объркване, осъзнавайки какво е казал.

— Никога не съм мислил, че нещо подобно ще се случи с мен — призна той, като я улови за ръката и сложи там, където биеше сърцето му. — Нямам думи да опиша какво изпитвам към вас.

Гарет поклати глава, като че да избистри мислите си.

— Най-влудяващото е, че не зная вие какво изпитвате към мен — продължи той.

— Това има ли значение?

— Да, по дяволите, има! По причини, неизвестни за мен, има, и то голямо значение.

Сабин направи рязко движение, което прикова вниманието му, и позволи на роклята си да се изхлузи от раменете й. Дъхът му я погали по бузата, докато той свеждаше глава да докосне с устни шията й. Опита се да си припомни предупреждението на Изабел, но то като че излетя от съзнанието й, щом устните на Гарет докоснаха извивката между гърдите й. Значи това било да позволиш на един мъж да те люби, помисли си тя, завладяна от прииждащото на вълни чувство на наслада.

На лунната светлина кожата на госпожица Пламък се стори на Гарет като изтъкана от сребро, а косата й — изплетена от искрящо злато.

— Гарет, не можем да продължаваме така — прошепна тя, в тона й се усещаше напрежение.

Една сълза се търколи от очите й и той я изпи с устни.

— От всичко случило се в моя живот, за което с най-голямо удоволствие ще искам да си спомням, вярвам, че това е мигът, който бих предпочел пред всичко друго.

Как би могла една жена да му устои, почуди се тя. Той направо разкъсваше сърцето й и тя трябваше да се освободи, преди да е станало твърде късно.

— Вие ме плашите, Гарет — прошепна тя.

Той усети страха в тона й и веднага отпусна прегръдката си. Отстъпи назад и прибра ръце. Дишането му беше неравно.

— Да ви изплаша е последното нещо, което бих искал да направя.

Тя скри лице в шепи и на него му се прииска да я прегърне, да я успокои, но не посмя да я докосне, защото се страхуваше, че след това нямаше да му се иска да я пусне.

Гарет се бореше да овладее собствените си емоции. Когато Сабин вдигна лице към него и той прочете объркване в погледа й, разбра, че в този миг тя не играе.

Без да се колебае се приближи до нея и я взе в прегръдките си.

— Не се плашете. Няма да искам нищо повече от вас. По всичко изглежда, че все още обичате бащата на Ричард.

Тя остана слисана при споменаването на баща й, което я накара да се върне към реалността. И думите, които изрече, разсякоха като с нож сърцето на Гарет.

— О, да, да, аз винаги ще го обичам.

Гарет се опита по свой начин да се пребори с болката, която изпитваше.

— Все още ли играем играта на въпроси и отговори? — попита той.

— Какво? Аз… да.

— Когато ви целувах за мен ли мислехте или мислехте за бащата на Ричард?

Сабин видя несигурността му. Нямаше измама — в погледа му се четеше мъка.

— Не — отвърна тя, — не мислех за бащата на Ричард, когато ме целувахте.

— Не зная какво става с мен — прошепна Гарет. — Казвам си, че трябва да ви забравя и да се върна в Англия, но не минава и ден, без да не поискам да ви видя.

За миг притвори очи.

— Кажете ми, че изпитвате чувства към мен — продължи той.

Сабин отхвърли глава назад, искаше й се сърцето й да не се раздира от такава силна болка. Вършеше предателство спрямо баща си, като приемаше с такава наслада докосванията на мъжа, който го беше убил. Опита се да се изтръгне от него, но устните му вече бяха върху нейните, карайки я да се чувства безпомощна.

Лицето на баща й изплува пред погледа й и тя откъсна устни от устните на Гарет.

— Не ме докосвайте! — извика тя и се отдръпна от него. — Не искам никога да ме докосвате.

Сабин не усети, че заговори на английски и то без следа от френски акцент.

Гарет остана като зашеметен.

— Коя сте вие? Като че във вас има две жени. Едната е нежна и любяща, а другата… сурова и гневна — може би даже жестока.

Ръцете на Сабин трепереха, докато тя се опитваше да закопчее роклята си.

— Не трябваше да ме водите тук.

— Не ме отхвърляйте, докато не ми дадете възможност да спечеля вашата любов.

Тя скри лице в шепи и заплака.

— Не искам да ви обичам.

Той нежно улови главата й и подложи рамото си под нея. Тя не очакваше Гарет да прояви такова съчувствие към нея. Обхвана я чувство на спокойствие, прииска й се завинаги да остане в прегръдките му — ръцете му я галеха по гърба, не за да предизвикат отново страстта й, а за да я утешат.

— Толкова много ли сте страдала? — попита той.

— О, да — отговори тя, мислейки си как животът й беше поел в съвсем друга посока в нощта, когато бяха убили баща й. — В живота ми има събития, които и досега ръководят моите стъпки по път, който се налага да следвам. Предупреждавам ви, Гарет, че ако сте близо до мен, моето минало може да ви настигне и да разруши живота ви.

Той изправи глава.

— Не мислите ли, че е твърде късно за това предупреждение? Не разбрахте ли, че ви обичам. Ако сте в опасност, аз ще ви пазя и няма да ви искам нищо в замяна.

Тя заклати глава толкова енергично, че косата й се разпусна.

— Нямате право.

Той докосна с устни мокрото й лице.

— О, имам. Ще се изправя срещу целия свят, за да ви защитя. Елате с мен в Англия и ми дайте възможност да ви защитавам.

Изведнъж Сабин вдигна глава и го погледна.

— Да не би да ми предлагате да стана ваша херцогиня?

В очите му се появи съжаление.

— Не, не мога да направя това.

В тона й се появиха гневни нотки.

— Разбира се, че не можете. Една актриса никога не би могла да стане херцогиня Балмро, нали?

Той я улови за брадичката и изви главата й, за да го погледне в очите. Когато заговори, в тона му имаше болка:

— Не очаквам да разберете как се чувствам, но ще се опитам да ви обясня. Ако бях свободен да постъпя както искам, нямаше да се колебая да ви направя своя жена и с гордост да ви покажа на цял свят.

— Можете да говорите така, защото вече сте женен — това ви спасява, нали, ваша светлост? Много е удобно. Колко пъти сте използвал клетата си съпруга, за да откажете някоя по-амбициозна любовница от желанието да се омъжи за вас?

Той изглеждаше слисан.

— Това ли си мислите за мен?

— Молите ме да стана ваша метреса ли?

— Отново ли играем играта на въпроси и отговори?

— Да, нали това беше вашето желание.

— Тогава признавам, че ще ви отведа в Англия като моя метреса, но това е единственият начин да бъда с вас. Другото не е в моя власт.

— И защо не?

— Заради тъжното малко момиче, което някога се нуждаеше от моята защита.

— Съпругата ви.

— Да.

Той сведе рамене.

— Ако е умряла, вината е моя. Ако е жива, трябва да я открия.

Сабин за миг като че не можеше да говори. Беше объркана. Тя покри устните си с ръка, усетила, че й се повдига.

— Не се чувствам добре, ваша светлост. Искам да си отида у дома.

— Не ме напускайте — помоли се Гарет.

Прииска й се да избяга.

— Нуждая се от известно време да помисля.

— Ще мислите ли за нас?

— Да — и за нас, и за много други неща.

Гарет улови лицето й между шепите си и нежно опря буза до нейната.

— От дълги години се чувствам като изпразнен, но в мига, в който ви видях, сякаш отново се върнах към живота. Не зная защо, не мога да си го обясня. Никога вече не искам да се чувствам самотен.

— Не мисля, че си подхождаме. И никога няма да бъда метреса на никой мъж.

— Даже и така, аз пак искам да бъда близо до вас. Въпреки цялата ви известност, вие не сте щастлива. Искам да се грижа за вас и Ричард.

Той я притегли към себе си и те останаха така прегърнати дълго време. О, душата й и тялото й като че ликуваха в прегръдките му и осъзнаването на това я изплаши. Опита се да си припомни колко измамен и хитър беше той и че не трябва в никакъв случай да му вярва.

— Аз мога да се грижа за Ричард — каза тя и тонът й се оказа лишен от топлина. — Толкова много съм направила за него.

— Но той няма баща.

Тя се отдръпна.

— Не, баща му е мъртъв и никой не би могъл да заеме мястото му. Никога повече не ми предлагайте да стана ваша метреса.

Той също се отдръпна от нея.

— В този миг не мога да ви предложа нищо повече.

Тя му обърна гръб.

— Нищо не искам от вас, Гарет, освен едно. Един ден ще узнаете какво е то.

Той въздъхна тежко, раздразнен.

— Защо ме карате да чакам, кажете ми го сега.

В очите й се появиха сълзи.

— Едно знайте, господин херцоже, на никого не ще стана метреса.

И за да не се разплаче, тя се втурна към изхода.

— Трябва да тръгвам. Ще помоля кочияша ви да ме откара у дома.

Той я последва — бледен, не изглеждаше да е в по-добро състояние от нейното.

— Ще ви придружа.

— По-добре да си тръгна сама.

Той я наблюдаваше как се отдалечава от него — искаше му се да й извика да се върне. Бог да му е на помощ — той я обичаше. Имаше мигове, когато си мислеше, че и тя го обича — не можеше да е сбъркал. От какъвто и род да беше притеснението й, то ги отдалечаваше от щастието им. Възнамеряваше да открие какви демони я измъчват.

Седнала в каретата, Сабин се загледа през прозореца навън. Трябваше да извика на помощ цялото самообладание, на което беше способна, за да напусне Гарет. Не трябваше да се случи така — тя почти изгуби контрол над себе си тази вечер. Следващия път, когато се срещнат, ще бъде подготвена. И тя ще избере и времето, и мястото.