Констанс О’Баниън
Пламък (23)

9

Огънят отдавна беше изгаснал, само тук-таме тлееше някое въгленче. Свещите почти догаряха и гостната зала тънеше в тъмнина. Сабин беше сама в залата, нито усещаше студенината, нито забелязваше колко е тъмно. Отдавна беше минало осем часа, а тя все още очакваше Гарет. Погледна към стенния часовник — вече наближаваше единадесет.

Толкова беше сигурна, че ще дойде. Беше се погрижила специално за тоалета си и прическата си. Беше прибрала косата си с фиби с диаманти по края, облякла беше зашеметяващата червена кадифена рокля, обточена със сребриста коприна. С натежало от разочарование сърце тя се надигна да загаси свещите, когато чу входната врата да се отваря. Едва успя да си поеме дъх, когато дочу Гарет да я вика.

Тя се изправи и го видя да влиза в залата. Очите им се срещнаха и тя несъзнателно тръгна насреща му, спряха се един до друг в средата на залата. Не се докоснаха, всеки просто гледаше право в очите на другия.

— Другите ви гости са си отишли — обади се най-накрая Гарет.

— Няма други. Поканих само вас.

Веждите му подигравателно полетяха нагоре.

— Ако знаех, щях да дойда по-рано.

Тя облиза сухите си устни.

— Вече сте тук.

— Опитах се да се въздържа. Но както виждате, не можах.

Нямаше нищо от кокетката в нея.

— Радвам се, че дойдохте.

Той се огледа наоколо.

— Няма ли слуги?

— Освободих ги. Няма друг в къщата, освен мен и вас.

— И Ричард ли също? — тонът, с който изрече това, беше дълбок и като че я погали.

— И Ричард също.

Тя докосна рамото му с ръка.

— Искам да ви благодаря, че го открихте. Бях много нелюбезна с вас, след като го доведохте. Ще ми простите ли?

— Няма какво да ви се прощава. Съвсем разбираемо е, че бяхте изплашена за него.

От нея се разнасяше мирис на някакво екзотично цвете и на него страшно му се прииска да я вземе в преградките си. Вместо това той се отдалечи от нея.

— Променили сте си мнението за мен или просто искахте чрез тази вечеря да ми изкажете благодарност, загдето открих Ричард?

Лицето й се озари от лека усмивка.

— Има ли значение?

Тя се приближи до него и с жест, който го разтърси, сложи глава на рамото му.

— Поканих ви да дойдете, защото исках да бъда с вас.

Ръцете му я обгърнаха и нежно я притиснаха. Устните му потънаха в косите й, плъзнаха се надолу, погалиха ухото й.

— След снощната среща единственото чувство, което изпитвам, е страдание — призна той. — Реших да се върна у дома, но не бих могъл да ви напусна.

Сабин също се измъчваше, но не му призна. Сега разбираше какво е любовта. Защо трябваше да бъдат врагове? Тя докосна с устни неговите, за миг се притисна по-силно към него, след това се отдръпна.

— Радвам се, че не сте тръгнал за Англия.

— Не можех, преди да ви направя признание и преди да изтръгна признание от вас.

Очите му се озариха от светлина, която струеше отвътре.

— Много е просто — аз ви обичам.

Той я улови за ръцете, дръпна я с все сила към себе си и притисна устни към нейните — толкова силно и тя се почувства все едно, че полита в бездънна пропаст.

Той вдигна глава и впи очи в нейните.

— Кажете ми, че ме обичате — прошепна до ухото й. — Кажете.

Признанието като че само се отрони от устните й.

— Аз… ви… обичам.

Тя го обичаше както само една жена можеше да обича един мъж. Притисна глава към рамото му, когато той ликуващ я взе на ръце.

— Знаех си, че ме обичате, иначе нищо нямаше да има смисъл в този живот.

— Но… аз не искам да ви обичам.

Той я понесе по коридора и пое по стълбите.

— Любовта не изглежда да предлага голям избор — изрече той и й се усмихна. — Наистина бих ви предпочел пред всички други жени.

Тя притисна лице към меката повърхност на жакета му, твърде завладяна от нежност, за да може да говори.

— Коя е вашата стая? — попита той с такова нетърпение в гласа си, което точно съответстваше на нетърпението, което беше обзело и нея.

Сабин кимна, когато се озова пред нейната стая. Гарет отвори вратата и я понесе през прага.

Една-единствена свещ догаряше на масичката. Гарет пусна Сабин да стъпи на пода и разкопча колана, придържащ роклята й и тя се свлече на пода. Когато видя, че не носи нищо под роклята, за миг остана смаян.

Сабин дочу дълбоката му въздишка. След като той освободи косата й от фибите и я остави свободно да се разпилее върху раменете й, тя потръпна от удоволствието, което изпита.

С уверени движения на ръцете, той я погали няколко пъти по раменете, след това се насочи към гърдите й.

Тя се опита да протестира, но той повдигна главата й към себе си и впи устни в нейните, слагайки край по този начин на протестите й и оставяйки я без дъх.

Усещането й бе като че се намира в някаква мечтана страна, където само докосванията, чувствата и думите са от значение. Емоции като че избухнаха в тялото й и по вените й потече огън. За нея единствено съществуваха неговият глас, неговите докосвания, неговите устни.

Сабин изви глава назад, когато Гарет започна да докосва с устни тялото й — това я накара да затрепери и да очаква с нетърпение какво ще последва оттук нататък. Той я настани на леглото, коленичи до нея и лекичко прокара пръст по рамото й.

— Сигурна ли си, че искаш да бъдеш с мен?

— Да, Гарет, сигурна съм.

На слабата светлина от свещи тя видя как в очите му затанцуваха пламъчета. Той я погали по косата и задържа между пръстите си една от къдрите й.

— Не можех да мисля за нищо друго, освен за миг като този. Сега единственото ми колебание е, че след като те имам, няма да искам да те пусна да си отидеш.

Думите му й подействаха като опияняващо я вино.

— Може би ще се окажа едно разочарование за теб — прошепна тя.

Ръката му я погали нежно от раменете надолу и се задържа върху корема.

— Не би могла да ме разочароваш.

Сабин притвори очи. Когато усети, че устните му докоснаха лекичко едната й гърда, после и другата, изстена.

— Ще те накарам да забравиш всичко, единствено за мен ще мислиш — прошепна Гарет и ръцете му се движеха надолу и все по-надолу.

Под неговите ласки тя усещаше кожата си като кадифе, същото беше и неговото усещане и когато тя изви тяло към него, за да отговори на целувките му, той се почувства напълно изгубен.

Пое лицето й в шепи и нежно я целуна. Когато лицето му се отдели от нейното, той вече знаеше, че я иска за цял живот.

Когато Гарет допря голото си тяло до нейното, Сабин се притисна силно към него, предавайки се на насладата, която предизвикваше у нея топлината, струяща от него. Искаше й се да бъде все по-близо и по-близо до него, да стане част от неговата топлина, част от неговото тяло.

Дъхът му стопляше кожата й. Тя го погали по косата, по лицето, прокара пръсти по устните му.

Той изстена, когато насочилата се надолу нейна ръка го докосна между бедрата.

Внезапното осъзнаване, че и тя го обича, прониза болезнено сърцето му. Обичаше го, колко силно го обичаше!

Сабин с готовност се отзова на жеста, с който Гарет разтвори краката й и се надвеси над нея. Той се опитваше да сдържа страстта си, но до такава степен я желаеше, че не успя да удържи копнежа, който го накара да се устреми към нея. Целият потрепери, когато влезе в нея.

Сабин не беше подготвена за болката, която като че разкъса девственото й тяло и тя извика от изненада.

Усети как Гарет се напрегна и се отдръпна от нея. Извърна се, подпря се на хълбок до нея и след като си пое няколко пъти дълбоко дъх, каза:

— Защо не ми каза? — той я улови за раменете и я разтърси. — Защо ме накара да вярвам, че вече си била с мъж?

Сабин изпита удоволствие заради гнева му, това й помогна да се овладее. Тя се плъзна настрани от него и отметна полепналата по лицето си коса.

— Да няма особено изискване всяка жена, която любиш, да те осведомява предварително дали е девствена или не?

Тя коленичи и косата й като че я обгърна като дреха, но и през нея прозираха прекрасните й форми. За Гарет беше много трудно да се въздържа да не протегне ръце и да не я вземе в прегръдките си.

— Ти ме измами — накара ме да си мисля, че Ричард е твой син — обвини я той.

— Не, не съм — отрече тя, в очите й танцуваха насмешливи пламъчета, а гърдите й бързо — бързо се повдигаха. — Казах ти, че ми е брат.

Едва сега Гарет протегна ръце към нея. Ръката му отново потъна в косите й.

— Ти си мечта за всеки мъж, но се превърна в мой кошмар. Нищо у теб не е реално. Ти да не си илюзия и с настъпването на зората да изчезнеш?

Той твърде много се беше доближил до истината. Тя енергично пое ръката му и я сложи върху гърдите си.

— Това тук е реално. Не е ли достатъчно, че ти си единственият мъж, на когото някога съм искала да се отдам?

Той отдръпна ръката си, пое си дълбоко дъх и притвори очи.

— Не е достатъчно. Ти ме оплете в измислици и чувства, които не разбирам. Усещам разрушителна сила у теб, но не мога да се отделя от теб.

Тя отметна глава, после се притисна силно към него. Усещайки степента на възбудата му, потрепери.

— Не ме ли искаш? — попита го нежно.

— Да не те искам ли? Ако сега ме напуснеш, до края на дните си не ще намеря покой.

Той я взе в прегръдките си и я притисна силно към себе си.

— Господи, помогни ми, защото аз самият не мога да си помогна.

Точно такова признание тя се беше надявала да чуе. Устните й се разтвориха, тя се притисна още по-силно към него и той беше напълно загубен. Ласките й изпълваха съзнанието му, сърцето му, цялото му същество.

Сабин не си спомняше кога се беше отпуснала върху възглавницата. Помнеше единствено целувките му и безспирното повтаряне на името й. Този път той влезе в нея много нежно и тя простенваше при всяко негово движение. Любовта им изглеждаше толкова чиста, толкова неподправена. Само ако… само ако…

Тя се опитваше да не разсъждава, че чувствата, които той я караше да изпитва, можеха да се назоват с една — единствена дума — вълшебни. В миг на отчаяние тя захапа до кръв устните му. Той лекичко я отблъсна, позасмя се и ги изпробва на вкус.

— Съблазнителке, зъбите ти са много остри.

Гарет отново я взе в прегръдките си и притисна устни в нейните. Тя изстена, когато той отново се раздвижи в нея. Цялата потрепери, когато усети топлата струя, е, която неговото тяло даряваше нейното.

Целувката им беше дълга и опияняваща. Сякаш всеки дъх, който си поемаше, преминаваше в нейното тяло и те дишаха като един човек.

Дълго време останаха така прегърнати, смаяни от случилото се помежду им. Притисната в него, Сабин извърна глава към прозореца, чудейки се в същото време как е възможно да обичаш този, когото мразиш.

Вместо устните на Гарет, ръцете му изрекоха признание на чувствата му, като нежно се плъзнаха по тялото й и след това я погалиха по косата.

През прозореца проникна лъч лунна светлина и Сабин се извърна, за да погледне Гарет в очите — това, което съзря, я накара да изстене.

— Гарет, често съм си мислила, какво ли е да те люби мъж, но никога не съм си представяла, че може да бъде толкова… прекрасно.

Той я притисна към себе си толкова силно, сякаш искаше да се слее с нея.

— Никога не съм се чувствал така, както сега — сподели той, притисна устни до нейните и се усмихна. — Ти ме остави бездиханен.

Тя опря глава в гърдите му, внезапно почувствала свян заради силата на чувствата, които видя в погледа му.

— Няма да те пусна да се отделиш от мен. Ние сме създадени един за друг — не можеш да го отречеш.

Тя вдигна глава, осмелявайки се да го погледне в очите още веднъж. Точно този миг очакваше, мига, в който щеше да стегне обръча на отмъщението си около него — но защо изпитваше такава болка?

— Наистина ли ме обичаш, Гарет?

Той погали устните й с пръст.

— Ти единствена си в състояние да успокоиш болката, която усещам в себе си. Искам ежедневно да бъда с теб, да прекарам целия си живот с теб. Как по друг начин би могло да се нарече това чувство, ако не любов?

Тя се намрази заради сълзите, търколили се от очите й, когато чу признанието му. Беше се хванала в собствения си капан. Това не трябваше ли да бъде мигът на нейния най-голям триумф? Защо тогава й се искаше той да я вземе в прегръдките си и отново да дишат като един човек?

Сабин се подпря на лакът и се вгледа в красивото му лице, огряно от лунната светлина. Не можеше да възприеме, че това е мъжът, който разруши живота й. Колко нежен беше той и колко я обичаше. Как й се искаше отново да я люби.

Гарет повдигна косата й и докосна с устни ухото й.

— Нека отново чуя какво изпитваш към мен.

Тя въздъхна, защото знаеше, че думите, които му се искаше да чуе, са самата истина.

— Обичам те с цялата си душа и ще те обичам до края на живота си.

Гарет я притисна към себе си и тя чу как той си пое дълбоко дъх.

— И при все това — изрече той с болка в гласа — аз не зная името ти. Не зная как да те наричам. Не харесвам това име — госпожица Пламък, защото зная, че това всъщност не си ти.

— Сега не мога да ти открия коя съм аз. Но ти обещавам, Гарет, че когато се събудиш утре сутринта, мистерията около мен ще бъде окончателно разгадана.

Той й се усмихна нежно и докосна бузата й с устни.

— Защо е нужно да чакам?

Той я целуна по устните, после лекичко повдигна главата й.

— Предупреждавам те, аз съм ревнив. Не бих искал да продължиш да се явяваш на сцена и други мъже да те виждат и да те пожелават. Искам да принадлежиш единствено на мен.

Колко просто ще е, помисли си тя, ако му признае, че тя всъщност е негова съпруга и че днес за последен път се проявява като госпожица Пламък. Тези думи за малко да се изплъзнат от устата й, но тя не посмя да ги изрече.

— Тази вечер съм твоя, но повече нищо не бих могла да ти обещая.

Той се засмя, беше прекалено сигурен във взаимната им любов, за да се почувства обезпокоен.

— Никога не ще успееш да се освободиш от мен, нито пък ще искаш да се освободиш.

— Какво бъдеще бихме могли да имаме двамата? Ти си влиятелен човек, приятел на краля, а аз съм само една актриса. Ще се осмелиш ли да ме представиш на краля? Би ли се осмелил да ме направиш своя херцогиня?

— Да! — каза той и неочаквано коленичи, увличайки и нея. — Да, съвсем сигурен съм, че ще те представя на краля и че ще те направя своя херцогиня. Искам да станеш моя жена, така че никой да не се съмнява, че ми принадлежиш.

Тя знаеше какво означава за благородник като Гарет да предложи женитба на една актриса. Тя изправи глава и потърси устните му. В тяхната любов имаше толкова красота, но зад нея надничаха тъмни сенки, които скоро щяха да ги разделят. Така трябваше, пролятата кръв на баща й като с меч разкъсваше чувствата помежду им.

Гарет отново я люби и тя отново изпита наслада в прегръдките му. Нощта, в която те взаимно откриха и си дариха любов, бавно вървеше към своя край — и съзнанието за това я караше да се чувства неимоверно тъжна.

Вече беше утрин, когато тя стана от леглото и се насочи към бутилката вино върху масичката. Гарет я наблюдаваше в цялата й великолепна голота, мислейки си, че е много по-красива, отколкото си я беше представял. Той, който често се беше присмивал на лудо влюбените, никога повече нямаше и да си помисли да го направи.

Тя се върна с две чаши, пълни с вино и му предложи едната.

— Да вдигнем тост.

Той пое чашата и се усмихна.

— За какво ще пием?

— За новия ден, когато между нас вече няма да има никакви тайни, Гарет.

— Толкова си потайна.

Той вдигна чаша до устните си и отпи, за миг му се стори, че виното е доста горчиво, но без да се замисля го погълна на един дъх.

— Кога се връщаш в Англия? — попита го тя.

Той усети, че изведнъж му се завива свят и тръсна глава, надявайки се това усещане да отмине.

— Веднага… щом… можеш да тръгнеш… с мен.

Той притвори очи, щом усети тялото й да се притиска до неговото. Тя покри с целувки лицето му, а на него му се стори, че всичко около него се върти.

— Извинявай, аз…

Опита се да повдигне клепачи, но те като че бяха от олово, после падна назад върху възглавницата и повече не помръдна.