Констанс О’Баниън
Пламък (26)

1

Гарет погледна озадачен французина, който му връчи писмо от маркиз Дьо Шаваняк.

— Моля да ме извините — каза той на мъжа. — Аз не се познавам с вашия сънародник. Бихте ли ми изяснили в каква връзка се обръща той към мен?

— Ваша светлост — отговори мъжът, след като направи лек поклон, — заръчано ми е да ви кажа, че маркиз Дьо Шаваняк е вуйчо на съпругата ви — Сабин Блекторн. Ако това не ви затруднява, поръчано ми е също да изчакам за отговора ви на писмото.

Гарет прикри вълнението си, налагайки си маска на безразличие. Най-накрая щеше да разбере какво възнамерява да направи Сабин.

— Добре — каза той.

Ръката му трепереше, докато разчупваше печата и разгръщаше писмото.

„Ваша светлост,

С настоящето ви съобщавам, че племенницата ми Сабин и брат й Ричард се завръщат в Англия и се намират под моя защита. При аудиенцията ми при крал Чарлз ще пледирам в тяхна защита и за да им осигуря подобаващо бъдеще. Сигурен съм, че бихте пожелали най-добрата съдба за тях.“

Гарет вдигна очи към приносителя на писмото.

— Можете да съобщите на маркиз Дьо Шаваняк, че от своя страна ще направя всичко възможно да помогна на лорд Ричард да защити претенциите си върху Уудбридж.

Французинът се поклони дълбоко.

— Ще предам думите ви, ваша светлост. Ако желаете да напишете писмо, ще почакам.

— Не го смятам за нужно. Предайте на негово благородие думите ми. Свободен сте.

— Слушам, ваша светлост.

Гарет остана загледан в писмото дълго след като слугата си беше отишъл. Това беше последното доказателство, че госпожица Пламък е Сабин. Сърцето му не се зарадва при мисълта, че тя е в Англия.

 

 

Сабин и Ричард разглеждаха малката, но удобна къща заедно с Томас Илдинг — мъжът, който беше изпълнил всички поръчения на вуйчо им да се погрижи за настаняването им. Къщата се намираше недалеч от Лондон. През рядката горичка зад къщата можеше да се види покривът на Хемптън Корт — едно от множеството провинциални имения, притежание на кралското семейство.

— Може ли да ви запитам, господин Илдинг, защо избрахте къща толкова далеч от Лондон? — обади се Сабин.

Той намести очилата, закрепени на дългия му нос, и я изгледа през стъклата.

— Такова беше желанието на вуйчо ви — да не бъдете изложени на рисковете, които крие днес Лондон. Моля да ме извините за това, което ще се наложи да ви кажа, но Лондон сега е прекалено гъстонаселен и шумен. Освен това канализационните тръби изливат съдържанието си направо по улиците и вонята, която се разнася, е отвратителна. Жена ми е убедена, че заради лошите хигиенни условия в Лондон много хора страдат от треска. Ако можех, аз самият не бих живял там. Не бих искал също никой от познатите ми да живее в тази атмосфера на зарази и болести.

— Благодаря ви, господин Илдинг. Сигурна съм, че вуйчо ми ще оцени загрижеността, която проявявате към мен и брат ми Ричард.

— Наел съм икономка — Беки Стрътърс и готвачка — госпожа Лорли, които ми бяха горещо препоръчани от предишните им господари.

Господин Илдинг продължи с обясненията какво още беше уредил и като свърши се сбогува с тях — Сабин го изпрати до входната врата.

Сабин надзърна в стаите — всички бяха обзаведени в типично английски маниер и това й стопли душата. Чудесно беше да се почувстваш отново като у дома. Рядко си беше позволявала да мисли колко всъщност й липсва Англия.

Ричард, който също беше надзърнал в стаите, се втурна към нея по стълбите.

— Кога ще си ходим в Уудбридж!

Сабин се разсмя и го потупа по гърба.

— Щом вуйчо Жозеф го уреди, веднага тръгваме. Опитай се да потърпиш малко — каза тя с усмивка и след като направи реверанс, добави, — милорд.

— Заинтересувах се от аристократичните титли в Англия и зная, че ти всъщност не трябва да ми се покланяш — нали си херцогиня, а това е много по-висок ранг от граф.

Тя го целуна по бузата.

— С по-висок ранг съм от теб, защото съм и по-голяма. Така че, господин графе, сега ви нареждам да си измиете ръцете, за да можем да вечеряме.

Той се засмя и кимна. Сабин осъзна, че Ричард за първи път се показваше толкова щастлив. Виждайки го как подскача нагоре по стълбите, Изабел поклати глава.

— Толкова е млад, а ще трябва да се нагърби с отговорността да стопанисва толкова много имоти.

— Говори на английски, Изабел — напомни й любезно Сабин. — Сега Англия е твоят дом.

Старата жена погледна Сабин в очите и в погледа й се четеше нежност и майчинска грижа.

— Моят дом е там, където сте вие.

— Винаги ще бъде така, Изабел. Що се отнася до притеснението ти за Ричард — вуйчо Жозеф ще наеме способен човек, който да се грижи за имотите, докато Ричард порасне. В скоро време брат ми ще тръгне на училище.

Промяната дойде много по-бързо, отколкото Сабин беше очаквала. Вуйчо й вече беше имал аудиенция при крал Чарлз. В деня, в който дойде да ги види за пръв път, откакто бяха в Англия, усмивката не слизаше от лицето му. Той целуна Сабин по бузата и се здрависа с Ричард.

— Разказах всичко на негово величество, Ричард — твоят иск намери благоприятно разрешение поради редица причини. Сабин, ти и Ричард трябва да се явите пред архиепископа на Кентърбъри и той ще зададе доста въпроси и на двамата. Ще бъдете в камерно обкръжение, даже и аз не ще присъствам там, освен ако не бъда изрично повикан.

— Значи се започва — каза Сабин.

— Чичото на баща ви, доста възрастен господин, е наследил земите и титлите, след като е било провъзгласено, че Ричард е мъртъв. Той също ще бъде сред тези, които ще присъстват, и е готов да се откаже от всичко, ако правата на Ричард се докажат.

На лицето на Сабин се изписа несигурност.

— Имаш ли някакво известие от съпруга ми?

— Само, че той ще подкрепи каузата на Ричард.

— И нищо за мен?

— Засега нищо. Очаквам да бъде на прослушването.

Сабин се извърна, забранявайки си да мисли за Гарет. Трябваше да мисли само за Ричард. По-късно, когато се срещне с Гарет… — мисълта за това я изплаши.

 

 

Сабин улови Ричард за ръката, когато поеха по разположените шахматно бели и черни мраморни плочки. Погледът й беше привлечен от облечения в царствено червено с отличителните белези на носител на властта мъж — най-вероятно той щеше да ръководи процедурата по признаването правата на Ричард. Щом се приближиха до него, тя видя любопитните пламъчета, проблясващи в очите му, погледът му се спираше ту на брата, ту на сестрата, а ръцете му бяха сключени като за молитва.

Когато проговори, гласът на архиепископа се оказа остър, а тонът му като че беше по-подходящ за проповед.

— Тъй като все още не е установено, че вие сте граф Уудбридж, а вие херцогиня Балмро, аз няма да използвам титли, като се обръщам към вас. Ще ви наричам по име. И така, вие, Ричард, и вие, Сабин, можете да седнете.

Столът на архиепископа беше по-висок от тези на всички останали и Сабин си помисли, че това най-вероятно е направено, за да сплаши този, когото разпитват.

Изражението на лицето и погледът на архиепископа говореха на Сабин, че този мъж е доста предпазлив и мъдър. Той явно щеше да се опита да ги разобличи като измамници.

Архиепископът първо се обърна към Ричард.

— Надявам се, момчето ми, че не сте се отвърнали от вярата си, докато сте били във Франция.

— Не, ваше преосвещенство, всяка сряда ходехме на църква, макар че не мога да кажа, че често сме присъствали на самите богослужения.

— Значи вие сте католик?

— Да, ваше преосвещенство, също като майка ми и баща ми.

— Кажете ми, Ричард, какво си спомняте за майка си и баща си?

— Ваше превъзходителство, майка ми е починала, когато съм бил много малък. Също и когато баща ми е бил убит съм бил много малък. Едва си спомням за него, а за майка ми изобщо не си спомням.

Сабин се почувства горда от отговорите на брат й. Бяха ясни и архиепископът нямаше повод да го обвини в измама.

След това мъжът се обърна към Сабин.

— Аз присъствах на сватбата ви. Ще ми разкажете ли за този ден?

Тя трябваше да се върне доста назад в спомените си, за да може да му разкаже какво й беше направило най-силно впечатление този ден.

— Спомням си как кралят ми каза, че и той е куцал, също като мен тогава.

Архиепископът прикова очи в нейните.

— Наистина, много добре си спомням. Какво друго ви направи впечатление този ден?

— Много неща. Баща ми не се чувстваше щастлив, защото не беше сигурен дали Гарет Блекторн ще присъства на сватбата.

— Много хора се съмняваха в това. Когато баща ви беше гневен, даваше много ясно да се разбере това. Може ли да ми кажете още нещо, което да ме убеди, че вие сте онова дете, защото далеч не изглеждате така, както тогава.

— Бащата на Гарет… на съпруга ми, наскоро беше починал и той беше много натъжен.

Сабин видя как архиепископът присви очи и се изплаши от мисълта, че не й вярва.

— Ето още нещо, което беше известно на мнозина тогава.

Той направи знак на един от стражите и той веднага отвори вратата. Сабин не познаваше мъжа, който влезе. Той се приближи с бавна крачка — беше в доста напреднала възраст. Когато застана пред тях, се стори някак странно познат на Сабин, но защо — не можеше да си обясни.

— Това — обади се архиепископът — е граф Уудбридж. Някой от вас познава ли го?

Ричард поклати глава, а Сабин го огледа внимателно.

— Не си го спомням добре, но мисля, че това е нашият прачичо Саймън.

— Милорд, можете ли да познаете в тези двама младежи вашата пра племенница и вашия праплеменник?

Старият мъж наведе глава, за да ги разгледа по-отблизо.

— Никога не съм виждал праплеменника си, но си спомням Сабин като малко момиченце — каза той и на устните му се появи лека усмивка. — Трябва да отбележа несъмнената й прилика с жената на племенника ми. Тя беше много красива жена. Разбира се, цветът на косата й трябва да е наследен от баща й.

Сабин си мислеше, че прачичо им ще отхвърли претенциите на Ричард, за да може да запази титлата — а той изглеждаше толкова любезен и съвсем не такъв, какъвто тя бе очаквала.

— Ако вие сте моите праплеменници, както твърдите, ще ви окажа най-радушен прием. Аз съм само един стар човек — не се боря за титли и ще ви ги отстъпя без колебание.

— Благодаря ви, милорд — обади се архиепископът. — Разбирам колко много трябва да ви е изморило пътуването от Уудбридж дотук, така че можете да се оттеглите. Ще говоря с вас, след като постановя решението си.

Графът кимна и се оттегли с бавна крачка. Сабин не откъсваше очи от тези на архиепископа.

— Вие нито одобрихте, нито отхвърлихте иска на брат ми, ваше преосвещенство. Няма ли някой, който би могъл да потвърди самоличността ни?

— Имам още един свидетел — една много възрастна прислужница. Вашата лична прислужница като деца. Бихте ли ми казали името й?

Ричард поклати глава. Той не си я спомняше.

Сабин се изправи — беше обзета от дълбоко подозрение при неговите думи. Той сигурно се опитваше да ги измами.

— Вие сте жесток, ваше преосвещенство. Чух от хората, които нападнаха дома ми, да казват, че Тея е мъртва. Щях ли да я изоставя, ако знаех, че е жива?

Архиепископът посочи с глава към вратата, на прага й се беше появила жена — личеше си, че всяка крачка изисква голямо усилие от нейна страна. Косата й беше изцяло побеляла и беше ясно, че не е в добро здраве. Но това беше Тея! След като бившата им прислужница се приближи до тях, Сабин едва си поемаше дъх от вълнение. Искаше й се да й се хвърли на врата, да й каже колко се радва, че я вижда, но Тея с нищо не даде знак, че я е разпознала.

Старата жена отправи приветствие към архиепископа, после запрехвърля изпитателен поглед от Сабин към Ричард.

Архиепископът направи знак на Тея да седне. Тя с облекчение се отпусна на стола, но погледът й остана прикован в рижата коса на Сабин.

— Тея Мъртсън — обади се архиепископът. — Казаха ми, че вие сте познавала децата на лорд Уудбридж, по-добре от всеки друг. Разчитам на вас да ми кажете дали тези двамата са измамници.

Тея кимна към Сабин.

— Искам да ви видя как вървите.

Сабин усети как сърцето й се свива. Тея мислеше, че тя ще куца.

— Тея, не ме ли позна? Как е възможно да не ме познаеш?

Лицето на старицата пребледня и тя си пое дълбоко дъх.

— Искам да видя как вървите, преди да реша коя сте?

Сабин се изправи, направи няколко крачки из стаята и се изправи отново пред прислужницата.

— Това съм аз, Тея, но вече не куцам.

— Моята Сабин куцаше — а вие не куцате — каза Тея с обвиняващ тон.

— О, Тея, трябва да ме познаеш. Ако бях измамница, нали щях да се престоря, че куцам?

— Приличате много на майката на нейна светлост. Сабин също имаше рижа коса, но по-светла от вашата.

Сабин коленичи пред Тея.

— Не помниш ли как винаги ме мъмреше, опитвайки се да ме накараш да ям повече? Спомняш ли си, че можеше да предсказваш точно кога ще завали, защото чувстваше болка в ставите? Спомняш ли си онази ужасна нощ, как дойде при мен, как спаси Ричард и мен от хората, които убиха баща ми? Ние се скрихме в тайния проход, водещ от спалнята на баща ми навън, към потока. Ти взе пелерината ми…

Тея закима енергично с глава, треперещата й ръка се протегна, за да докосне лицето на Сабин.

— Благословени Боже — възкликна тя. — Никой, освен Сабин не би могъл да знае за тайния проход.

Тея внезапно отдръпна ръка и на лицето й отново се изписа съмнение.

— Вие просто се досетихте за прохода. Много замъци имат такива тайни помещения.

Архиепископът през цялото време ги беше слушал внимателно.

— Вие изглежда се съмнявате, че тези двамата може да са Сабин и Ричард?

— Има един — единствен сигурен начин, за да се докаже кои са, ваше преосвещенство, така че съмнението да не ме гложди повече.

— Тогава ви предлагам да ни кажете какъв е този начин, за да може да вземем окончателно решение.

— Само аз и Сабин бихме могли да знаем това — Ричард има родилно петно. Нека тя ми опише петното и къде се намира?

Сабин притвори очи, опитвайки се да си припомни. Къде беше този белег… къде беше? Лицето й засия.

— Петното е във формата на идеален кръг и, се намира на бедрото му. На десния му крак.

На устните на Тея се появи усмивка и лицето й още повече се набръчка, а от очите й потекоха сълзи. Архиепископът вдигна ръка.

— Изисквам проверка на това ново доказателство. Трябва да видим този родилен белег.

Ричард се изправи.

— Няма да се събличам в присъствието на дами, даже и това на сестра ми.

В очите на архиепископа се появиха гневни пламъчета, но той направи знак на стража да се приближи.

— Заведете този младеж в съседната зала и проверете дали има родилен белег. После веднага да се върнете тук и да ми кажете какво сте открил.

Изминаха едва няколко минути, но на всички те се сториха часове, докато стражът и Ричард се върнат. Сабин протегна ръце към Тея и старата жена ги задържа в своите.

Тя вече беше напълно убедена. С една ръка погали Сабин по косата.

— Скъпа Тея, само ако знаех, че си жива, нямаше да те оставя през онази нощ. Ти изложи живота си на опасност, за да спасиш мен и Ричард — никога не ще забравя това.

— Бих го направила отново, ако има нужда. Знаейки каква добра плувкиня си, никога не съм губила надежда, че един ден отново ще се видим.

Вратата се отвори и всички до един се извърнаха към стража, който беше съпроводил Ричард в съседната зала.

— Разкажи ни какво откри върху крака на момчето? — извиси се гласът на архиепископа.

— Ваше преосвещенство, видях петно като кръг, точно както жената обясни.

Архиепископът погледна към Ричард и кимна.

— Искът ви е признат, милорд. Отсега нататък вие сте граф Уудбридж, ще ви бъдат признати всички полагащи се титли, ще ви бъдат върнати всички имения и средства, върху които се простират правата ви.

Сабин се хвърли към Ричард и го притисна към себе си.

— Най-сетне! О, Ричард, колко би се радвал баща ни — наследникът му се връща жив и здрав у дома!

Архиепископът ги прекъсна.

— Сега бих искал всички да се оттеглите, с изключение на вас, ваша светлост.

Сабин успокои с усмивка брат си.

— Върви с Тея, Ричард. Скоро ще дойда при вас.

Когато всички излязоха, Сабин насочи цялото си внимание към архиепископа — стисна устни и на лицето й се изписа решително изражение.

— Няма какво повече да доказвам, ваше преосвещенство.

— Как да постъпим във вашето положение, ваша светлост.

— Не съм се обръщала с молба към вас, така че моето бъдеще не бива да бъде ваша грижа.

Архиепископът се усмихна.

— Остър език, също като на баща ви. Много по-рано трябваше да открия приликата помежду ви.

— Заминавам за родния си дом заедно с брат си и възнамерявам да се обърна с молба към папата за разтрогване на брака ми с Гарет Блекторн.

— Какво ли би казал негова светлост за това?

— Това ни най-малко не ме интересува.

— Не е толкова лесно да се разтрогне една женитба, ваша светлост — кралят не би желал на този брак да се сложи край. Спомняте си, че той беше лично заинтересован от вашия съюз.

— Истина е, че се ожених, за да угодя на краля, но ще искам разтрогване за лична угода.

Архиепископът се разсмя така силно, че цялото му тяло се разтресе.

— Ако аз ви бях съпруг, ваша светлост, за нищо на света нямаше да ви изпусна.

Тя вдигна поглед към него.

— Вие изглежда вярвате, че Гарет Блекторн е невинен по отношение на нападението и смъртта на баща ми аз не съм толкова убедена. Архиепископът се слиса.

— Не е възможно да вярвате в това. Кралят сне обвиненията от него. Аз от своя страна, получих признанията на истинския виновник за случилото се — братовчед му Кортланд Блекторн.

Сабин си припомни това име — беше го чула в деня на сватбата си. Спомни си също и ненавистта, усетена от нея в тона на Кортланд Блекторн, с която той се отнесе към Гарет.

— Може и братовчед му да е извършил престъплението, но Гарет да е този, който да го е подтикнал.

— Това е много опасно предположение, ваша светлост. Ето тук писмо от съпруга ви. Бихте ли искали да ви го прочета?

— То не ме интересува.

Архиепископът нарочно бавно разгъна писмото.

— Чувствам се задължен да ви съобщя, че именно това писмо повече от всичко друго убеди негово величество да приеме иска на Ричард за основателен. Негова светлост се застъпи в полза на лорд Ричард и помоли за възвръщане на всичките му титли. Помоли също да бъде известен за резултатите от изслушването ви днес.

Само за миг на лицето й се изписа страх.

— Той тук ли е?

— Не. В замъка Улфтън е.

Значи Гарет я признаваше за своя съпруга. Не беше сигурна, че ще го направи и изобщо не очакваше, че ще помогне на брат й.

— Ричард и аз не сме молили за помощ.

— Жалко е, защото той никога не се отказа да вярва, че сте живи.

— Ако ваше преосвещенство няма други сведения за мен, позволете ми да отида при брат си.

— Преди да се оттеглите, мога ли да ви запитам какво правихте през всичките тези години, негово величество би искал да знае защо не се завърнахте по-рано.

— Сигурна съм, вуйчо ми е обяснил, че бях във Франция — можете да го кажете отново на негово величество — отговори тя и се извърна към вратата. — Ако наистина няма още нещо, бих искала да видя Тея. Стори ми се ужасно болна. Освен това ни очаква дълго пътуване до Уудбридж — искам да си ида у дома.

— Кралят няма да ви разреши да останете в Уудбридж. Много скоро ще се наложи да ви отведем в Улфтън.

Тя смръщи гневно вежди — с това отново му напомни баща си.

— Предайте на негово величество да не се занимава с мен.

Той се засмя.

— Не смятам това за много мъдро решение. По-добре да му предам почитанията ви.

Тя понечи да възрази, но се отказа.

— Постъпете както желаете.

Той отново се усмихна.

— Бог да ви благослови, ваша светлост, и нека Бог помогне и на вашия съпруг — мисля, че ще му е нужна божествена намеса да се справи с вас.

Сабин не се усмихна на чувството му за хумор. Тя се извърна и с бързи крачки се отправи към вратата — мислеше си кое чувство надделява у нея — щастие заради Ричард или притеснение заради неясната й съдба.