Констанс О’Баниън
Пламък (12)

12

Някой се опитваше да отключи вратата, водеща към покоите на Гарет. Той се облегна на рамката на камината и се загледа натам, после като видя архиепископа на Кентърбъри се престори на напълно равнодушен. Това беше същият мъж, който като епископ на Лондон беше взел дейно участие в уреждането на брака му със Сабин.

Архиепископът се огледа наоколо с интерес. Не посещаваше често Тауър, още повече не с такава важна мисия.

— Ваша светлост, моля да ме извините, че ви обезпокоих така, но трябва да ви говоря.

Гарет кимна към един стол.

— Тогава благоволете да седнете, ваше преосвещенство. Бих ви предложил и да се подкрепите, но сам виждате, че не разполагам с нищо.

Архиепископът не обърна внимание на стола, предпочете да остане прав, щом и Гарет стоеше. Погледът му беше изпитателен.

— Кралската воля е да разясним недоразумението с вас по най-бързия възможен начин, защото ако продължава така, това само би окуражило враговете му. Налага се да ви дам някои обяснения.

Гарет се опитваше да запази спокойствие.

— И кои точно обяснения засягат мен, ваше преосвещенство? Ще искате ли да призная, че съм извършил престъплението, за да спестя неудобното положение, в което се постави кралят? Лоялността ми не се простира чак дотам, а лоялността на краля към мен е вече под въпрос.

Архиепископът се отпусна върху стола и се наложи доста да протегне шия, за да успее да погледне младия херцог в очите.

— Бъдете по-внимателен с думите. А колкото до тона, че сте разгневен, много добре ви разбирам. Аз положих много усилия да открия истината за това нещастие и мисля, че успях.

Последва дълго мълчание, а Гарет беше впил поглед в очите на архиепископа.

— Наистина ли смятате, че сте успели?

— Много добре разбирам какво сте преживели, вие и майка ви.

— Не бих обръщал такова внимание на доброто ви отношение, освен ако не означава, че ще получа свободата си.

— Майка ви беше много убедителна, ваша светлост. Тя не се отказа, докато не получи аудиенция при краля. Разговаряли са с часове. По нейно настояване бяха разпитани и други лица, някои от тях в течение на няколко дни.

Гарет взе парче дърво и го пусна в огъня, за да го накара да се разгори.

— Защо на мен не беше разрешена аудиенция, след като аз съм обвиняемият?

— Мога да ви кажа само, че кралят ме изпрати да ви задам няколко въпроса.

На лицето на Гарет отново се изписа равнодушно изражение.

— И аз от своя страна имам въпроси, но се съмнявам, че ще можете да ми отговорите, ваше преосвещенство.

— Потиснете горчивината си, ваша светлост. Когато му дойде времето, ще разберете какво имам предвид. Моля ви и вие да седнете, за да мога да ви виждам по-добре.

Макар и с неохота Гарет приседна на тапицирания с кадифе, доста протрит стол и впи очи в очите на архиепископа.

— Как е майка ми?

Архиепископът си позволи лекичко да се усмихне.

— Нейна светлост ви е най-големият защитник. И наистина, кралят като че ли доста се поуплаши от нея.

Гарет можеше да си представи как майка му е принудила краля да действа. Но се съмняваше, че архиепископът е дошъл тук за добро.

— Казвайте, каквото имате да казвате, и ме оставете на мира. Сигурен съм, че съдбата ми вече е решена.

— Не съвсем, ваша светлост. Архиепископът отново вдигна очи към Гарет.

— Имате ли някаква представа кой точно ви обвинява за престъплението?

Гарет мигна няколко пъти, после отново прикова поглед към архиепископа.

— Разбрах за единодушното твърдение на слугите в замъка Уудбридж, че мои войници са нахлули там. Предполагам, че те са моите обвинители.

— Много от тях наистина бяха разпитани и доста бяха все още смутени, казаха, че всичко е станало много бързо. Но имаше един, който най-силно надигаше глас срещу вас и даже злорадстваше.

Очите на Гарет запламтяха от затаена ненавист.

— Кажете ми кой е той и го доведете тук. След като разпространява такива лъжи за мен, трябва да може да ги каже и пред мен.

Архиепископът наблюдаваше внимателно Гарет, докато казваше името, за да не пропусне нищо от неговата реакция.

— Обвинителят ви е братовчед ви Кортланд Блекторн.

Когато се обади, по тона на Гарет си личеше, че не може да повярва.

— Кортланд? Но защо той?

За миг замълча, припомняйки си какво му беше казала майка му.

— Кортланд пръв е казал на майка ми за нападението на замъка. И много е настоявал да се скрия, а той щял да се опита да защити честта ми.

Архиепископът кимна.

— Същото разказа и майка ви.

— А кралят повярва ли й?

— По всичко изглежда, че й е повярвал — отговори архиепископът. — По кралска заповед Кортланд Блекторн беше доведен в Лондон за разпит. Разпитахме и много хора от село Уудбридж и близките села. Както виждате, бяхме много усърдни в диренето на истината.

— Няма съмнение — каза Гарет сухо.

Архиепископът продължи.

— Най-изобличаващите доказателства срещу братовчед ви бяха представени от съдържателя на една кръчма в близост до Уудбридж. Изглежда Кортланд Блекторн е бил там и даже е останал да преспи в странноприемницата. Цяла вечер се е хвалил какво смята да предприеме срещу вас.

— Кортланд винаги си е бил глупак.

— Господин Лъдлоу, съдържателят, ни каза дословно омразните думи, с които ви е нарекъл братовчед ви, и за хвалбите му, че ще ви унищожи. Казал е, че се надява да ви задържат и даже да ви обезглавят.

Гарет махна с ръка.

— Кортланд не е способен да организира всичко това. Никога не е проявявал интелигентност дотам, че да може да се очаква той сам да се заеме с такова трудно начинание.

— И ние сме уверени, че не е действал сам. Освен това, и самият съдържател, и други свидетели ни съобщиха за тайнствена жена, с която Блекторн се е срещнал в кръчмата. Досега не ни се е удала възможност да разкрием самоличността й, а братовчед ви настоява, че с никаква жена не се е срещал. На неговата дума обаче не може да се вярва.

Гарет все още беше изпълнен със скептицизъм.

— Докато бях затворен тук, имах много време да размисля. Всеки ден живях под смъртна заплаха и вече не се страхувам.

— Цяло щастие е, че успяхме да открием истинския извършител.

— Въпреки че го казвате, все още не мога да повярвам. Какво обяснение трябва да е дал Кортланд за обвиненията си?

— Аз самият задавах въпросите на братовчед ви. След тричасов разпит той повдигна ново обвинение срещу вас — че сте отговорен за смъртта на жената, която е обичал. И че от години е планирал отмъщение. И почти успял или поне накарал краля да повярва, че сте извършил престъплението.

Гарет беше слисан.

— Изобщо не съм познавал братовчед си. И доколкото зная, не съм причинявал смъртта на жена.

Архиепископът започна да излага всички детайли от плана на Кортланд Блекторн, а Гарет слушаше, не вярвайки на ушите си.

— Не мога да повярвам, че той е причинил смъртта на невинни хора, само за да навреди на мен.

Гарет беше потресен от истината. След това зададе въпроса, който го вълнуваше, откакто разбра за случилото се.

— Има ли някакви сведения за съпругата ми и брат й?

— Много хора търсиха безспир в реката и наоколо — изрече натъжен архиепископът, сключвайки ръце като за молитва. — Съжалявам, ваша светлост, но вече смятаме, че е най-вероятно и двамата да са потънали, и прекратихме търсенето.

— Не мога да приема това.

Архиепископът отново го погледна изпитателно.

— Пред негово величество стои дилема. Необходимо е да обявим момчето за мъртво, за да може неговият прачичо да го наследи. В същото време кралят не иска да обяви съпругата ви за мъртва, защото това би могло да разгневи много поддръжниците на рода Уудбридж.

Устните на Гарет се разтвориха в цинична усмивка.

— Ще я запазите жива, за да гарантирате мира. А момчето ще обявите за мъртво, за да може друг от рода Уудбридж да заеме мястото му и да се настани в замъка.

— Правилно сте разбрал.

— Архиепископ, много малко ме познавате. Даже и ако ме помолехте да призная съпругата си за мъртва, нямаше да се съглася. Необходимо ми е стабилно доказателство, за да повярвам, че тя не е вече между живите.

— Може би е твърде рано да говорим за това, ваша светлост. В бъдеще, когато всичко се забрави, най-вероятно ще подпишем документ, чрез който тя се обявява за мъртва. Как иначе би могъл да ви се роди наследник?

В погледа на Гарет се четеше неприязън.

— Много практично решение.

Архиепископът се изправи, оправдавайки в себе си гнева на херцога. Изпитваше срам, че участва в такава несправедливост.

— Сега можете да се считате за свободен. Негово величество, освен това ви моли да заминете направо в родния си замък и да останете там, докато страстите се уталожат. Вероятно доста благородници ще настояват, че братовчед ви е невинен и е пожертван заради вас. И ще намерят начин да обвинят краля за това.

— Какво ще стане с Кортланд?

— Няма да има публична екзекуция, защото той вече си призна престъплението. Екзекуцията ще се състои в един от следващите дни. Колкото по-скоро приключи този случай, толкова по-бързо ще се забрави от хората.

Гарет се изправи. Изпитваше желание със собствената си ръка да убие Кортланд заради зверството, което беше извършил, и за безчестието, с което беше покрил името Блекторн.

— Искам да се видя с братовчед си, трябва да му задам няколко въпроса. Той сигурно знае нещо за съпругата ми и брат й.

— Беше разпитван неколкократно и единственото, което казваше, бе, че смъртта на съпругата ви е неговото отмъщение.

Гарет изобщо не беше подозирал, че Кортланд така го мрази — направо не беше за вярване.

— Трябва да ми бъде позволено да говоря с него — настоя той.

— Няма да получите разрешение. Негово величество иска да напуснете веднага Лондон, без да привличате вниманието към себе си.

Гарет винаги беше почитал краля, но сега окончателно се раздели с всякакви илюзии по отношение на него.

— Напускам без съжаление. Бях затворен тук, без да ми бъде дадена възможност да кажа и една дума в своя защита.

— Разбирам колко сте огорчен и не бих ви обвинявал, че се чувствате така.

— Мога ли да се видя с краля?

— Не и този път, опасявам се.

— Значи, наистина съм му причинил доста неудобства.

— Не бива да смятате…

— Къде е майка ми? И аз искам да напусна Лондон — откъм двореца направо вони.

Архиепископът подаде ръка на Гарет, но херцогът пренебрегна жеста му и старият човек се принуди да се отдръпне.

— Нейна светлост ви чака в една лодка до портите на Тауър.

Гарет пое пелерината си и я метна около раменете си.

— Много време ще измине, преди да се върна в Лондон.

— И аз бих се чувствал по същия начин, ваша светлост. В тези размирни времена човек невинаги знае кои ще се окажат врагове.

— Или приятели. Тези, които ми се представяха за приятели, ме напуснаха, когато имах най-голяма нужда от тях. Бихте ли поднесли на негово величество моите… почитания?

Архиепископът извърна поглед.

— Благославям ви и нека Бог ви закриля.