Констанс О’Баниън
Пламък (3)

3

Когато лейди Мередит дочу звука на приближаваща карета, тя скочи от стола, на който беше полегнала, и се втурна към огледалото, за да провери как изглежда. Най-накрая Гарет беше пристигнал и се свършваше с дългото й чакане! Усмихна се на отражението си — дълга руса коса, дълбоки сини очи и фигура като на шестнадесетгодишно момиче. Тя пощипна бузите си, за да ги накара да порозовеят, после прокара език върху устните си.

Никой, ръководейки се от вида й, не би й дал тридесет години — истинската й възраст. Беше заявила на Гарет, че е на двадесет, също като него, и той й беше повярвал. Би излъгала за всичко, би направила всичко, само и само да го накара да я обича. И беше успяла!

Беше използвала всякакви хитрини, за да го накара да превъзмогне нежеланието си да се забърква с омъжена жена. Приятелството му със Стивън, заварения й син, също се оказа препятствие. Но сега вече Гарет се прекланяше пред нея, а заради него тя се беше принудила да потиска истинските си желания и да се опитва да го накара да повярва, че би била най-подходящата съпруга, при това влюбена в него.

Евгения си представяше как Гарет я докосва и се люби с нея. Досега се беше преструвала на свенлива и не му беше позволила да я заведе в леглото. Но той я желаеше — тя знаеше това. Беше й коствало доста усилия, отколкото при бившите й любовници, да го впримчи, но пък един ден Гарет щеше да стане херцог Балмро — и тя възнамеряваше да стане херцогиня Балмро.

Очите й заблестяха, щом си представи как лежи в обятията му, а той не спира да я целува. Тази вечер ще се престори, че повече не може да се въздържа под напора на силните си чувства към него. Довечера ще бъдат вече любовници.

Евгения пооправи къдриците си и доволна от това, което видя, седна отново на стола, вземайки в ръце ръкоделието от кошницата на пода. Никога не би позволила на Гарет да разбере, че е очаквала с нетърпение пристигането му.

Когато чу гласове откъм коридора, сърцето й заби учестено и тя усети нервите си опънати от притеснение. Успя да си придаде смаян и в същото време невинен вид, когато вратата към всекидневната се отвори без церемониалности.

— О, това си бил ти — възкликна тя, виждайки заварения си син Стивън.

Още докато сваляше шапката си, украсена с пера, той сведе глава в поклон. Усмивката, която й отправи, беше подигравателна, а в очите му се четеше неприязън.

— Очаквахте някой друг, нали, майко? — попита той с престорена изненада. — Моля за извинение, че съм изпреварил известието за идването ми.

Всеки негов жест, всяка негова дума бяха изключително любезни и тя го мразеше, защото знаеше, че зад тях се криеше презрението, което изпитваше към нея. С такава стръв очакваше посещението на Гарет тази вечер, че беше забравила, че и Стивън ще пристигне.

— Баща ти е решил тази вечер да не излиза от покоите си заради поредната си болест, ако очакваше да видиш него.

— Не, дошъл съм при вас. Ако исках да се видя с баща си, никога не бих се отбил във вашите покои, мадам, тъй като рядко можете да бъдете видени двамата заедно.

Евгения сви юмруци, прииска й се да може с един замах да изтрие високомерието, изписано върху лицето му.

— Всеки знае, че Бъртрам вече не изпълнява съпружеските си задължения. Той е стар, болен и умиращ.

Стивън предпочете да не обръща внимание на изречените оскърбления към баща му — беше чувал всичко това и преди.

— Надявам се да ме извините, че нахълтвам при вас направо, едва слязъл от каретата — каза той, имайки предвид калните си ботуши, — но бързах, за да бъда първият, който да ви каже, че Гарет вече се ожени и веднъж завинаги е избавен от вашите домогвания.

Обзе го задоволство, като видя как побледня лицето на Евгения.

— Лъжеш! — изкрещя тя, ставайки на крака. — Гарет обича мен, казвам ти, мен!

Стивън остана безмълвен при тази сцена. После се обади:

— Не мисля, че това, което Гарет изпитва към вас, е любов, Евгения. Той обича представата си за вас. Жалко, че не познава истинския ви характер.

— Колко си самодоволен. Защо се притесняваш дали Гарет ме обича? — запита го Евгения многозначително, а в погледа й се четеше презрение. — Баща ти не се притеснява.

Стивън потрепери.

— Баща ми знаеше каква жена сте, когато се ожени за вас. Искаше ви само като украшение на последните му дни и вие сте за него само това. Щом не се оплаква за начина, който сте избрала, за да търсите разтуха, аз също не бих имал нищо против това. Но се обвинявам, че Гарет също попадна в капана ви, и то след като аз ви запознах.

— Гарет е любовта на моя живот. Нищо казано от теб не би ме спряло да го обичам.

Стивън я изгледа недоверчиво.

— Казахте ли му за лорд Хавишам и за лорд Ърли, Евгения? А за Даниел Гудман? Даниел беше само търговец на месо, но това ни най-малко не ви попречи да го заведете в леглото си, нали?

— Змия такава! Гарет ще ме обича, независимо от моето минало.

Стивън леко се подсмихна.

— А защо не сте му казала какво се случи преди три години? Доколкото си спомням, бях на шестнадесет години тогава.

Тя смръщи вежди и присви устни, очаквайки мрачно следващите му думи. Досега никой от тях не беше споменавал за случилото се.

— Татко неочаквано легна болен на празненството по случай вашата двадесет и седма годишнина, така че гостите си тръгнаха рано — продължи Стивън. — Тази нощ аз се лиших от всички илюзии по отношение на вас, Евгения. А бяхте женени с баща ми по-малко от една година.

За момент той се замисли.

— Скуката ли ви доведе в спалнята ми онази нощ? И след като ви отказах, вие вече не бяхте същата любяща мащеха, нали, Евгения?

— Осмеляваш се да ми говориш така! — изпищя тя и се нахвърли с нокти върху лицето на Стивън. — Ти беше едно момче без опит — защо тогава мислиш, че съм искала нещо повече от теб?

Стивън я сграбчи за ръцете и я задържа така.

— Това е истинската Евгения. Ако само Гарет можеше да ви види такава, каквато сте сега.

В този миг откъм коридора се разнесоха гласове. Евгения дочу Гарет да разговаря с главния слуга.

— Стивън — опита се да го предупреди тя, — само да си споменал нещо…

— Няма да му кажа нищо, Евгения. Ако не се лъжа, Гарет е решил да постъпи честно — дошъл е да се сбогува с вас. Но вие не разбирате от честност, нали, майко?

Гарет беше въведен в стаята. Когато видя Стивън, той застина на мястото си, местейки поглед от мащехата към заварения син и обратно.

Евгения изгледа завареника си победоносно, преди да пристъпи напред, за да приветства новодошлия.

— Няма нужда да се преструваш пред Стивън, Гарет. Той знае всичко за нас и то отдавна.

— Моля те да ни оставиш сами, Стивън — помоли Гарет, надявайки се приятелят му да го разбере правилно. — Бих искал да говоря за нещо много важно с лейди Мередит.

Виждайки, че Стивън се колебае, Гарет добави:

— Не се безпокой за репутацията на мащехата си, докато е с мен.

— Мислиш, че се притеснявам кого приютява в леглото си мащехата ми ли? Имало е много преди теб, ще има много и след теб.

Евгения изръмжа от ярост и Гарет, приближавайки се към нея, бе обзет от гняв.

— Отиваш твърде далеч, Стивън. Не ще позволя на никого, даже и на теб, да се отзовава за Евгения по този начин. В този случай няма значение, че си ми приятел и не ти позволявам да я позориш. Аз обичам Евгения.

Стивън горчиво се разсмя.

— Как така, Гарет? Ти си по-възрастен от мен с една година, по-опитен и по-земен, а все още не познаваш жените от сорта на моята мащеха? Мислиш, че на баща ми не му е известно за всичките й любовници? Истински ли вярваш, че ти си й първият?

Евгения се вгледа безпомощно в пребледняващото лице на Гарет. Ясно виждаше растящото отвращение в израза му. Не трябваше да вярва на Стивън. Нужно бе да направи нещо и то веднага.

— Ти просто ревнуваш, Стивън.

— Мадам, аз може би съм първият мъж, който не намира причина да ви се възхищава или да ви обича — отвърна й Стивън и се отправи към изхода.

Надяваше се Гарет да успее да разбере каква всъщност е Евгения.

Гарет се чувстваше объркан. Съвсем не желаеше Стивън да си мисли, че той и Евгения са любовници.

— Преди да си отидеш, Стивън, бих желал да ти поискам извинение, че съм те заблудил. Бих искал да вярваш, че между нас не е имало нищо, освен размяна на уверения в любов и че само веднъж съм целунал мащехата ти.

Евгения виждаше, че Гарет вече й се изплъзва. Затова се хвърли в директна атака.

— Не бъди толкова благороден, Гарет. Ти не си ме имал, защото аз смятах, че не бива. Ако само бях пожелала, ти отдавна да беше в леглото ми.

Когато Стивън видя израза на отвращение, който се изписа на лицето на Гарет, той усети нещо като съжаление към мащехата си — досега си беше мислил, че не би могъл да изпита подобно чувство към нея.

— Ако искаш да ме видиш, Гарет, ще ме намериш в покоите на баща ми — каза той и напусна стаята.

Евгения бавно извърна очи към Гарет и срещна погледа му.

— Ако съм била нелюбезна с теб, това беше само защото това, което ми довери Стивън, тъкмо преди да дойдеш, дълбоко ме нарани. Грешеше ли той, като каза, че вече си женен?

— Не е сгрешил — призна Гарет. — Макар да предпочитах да го чуеш първо от мен, сметнах за невъзможно просто да ти пиша за женитбата си. Нямаше и време да дойда при теб преди сватбата.

Обхвана я ярост.

— Ти ми каза, че ме обичаш. Защо тогава се ожени за друга?

— Бях заставен да се оженя — каза той. — Затова съм тук. За да ти обясня.

В очите на Евгения като че се появиха мълнии и тя изсъска:

— Ти предаде нашата любов, Гарет! Откога твърдиш, че ме обичаш, а в същото време си кроял интриги да се ожениш за друга. За първи път в живота си открих какво е истинската любов. Исках да заживея с теб като твоя съпруга, да остарея с теб, да ти родя деца.

Гарет изглеждаше смаян и объркан.

— Това никога няма да стане. Ти си имаш съпруг, а сега и аз имам съпруга.

Евгения извиси глас.

— Не можа ли да изчакаш? Моят съпруг е стар. С всеки изминал ден здравето му отслабва — той умира. Ако беше имал малко търпение, можехме да бъдем заедно!

Гарет като че за първи път разбра какво представлява Евгения.

— Моля да ме извиниш, че се чувствам не на себе си при тези думи, но баща ми почина неотдавна.

Очите й заблестяха и тя плесна с ръце.

— Значи ти си вече херцог! О, Гарет, знаех си, че този ден някога ще дойде.

Той остана потресен. Не усети съжаление у нея. За нея беше важна само новата му титла, никакво значение нямаше скръбта, която изпитваше заради загубата на баща си. Какво се беше случило със свенливата, безпомощна жена, която беше търсила закрила при него? Жената пред него му се стори напълно непозната. Нямаше вече значение доколко верни бяха обвиненията на Стивън за изневерите й — най-вероятно всичко беше истина — но как изобщо беше мислил, че я обича?

В същото време Евгения вътрешно си даваше кураж — о, тя не би се предала толкова лесно. Усмихна се, прокара език по устните си и се приближи към Гарет, разчитайки да го съблазни.

— Гарет, Стивън винаги ме е мразил. Видя как искаше да ме дискредитира пред теб.

Долната й устна се изкриви и очите й се изпълниха със сълзи — трик, който по-рано беше имал успех пред Гарет. Но сега тя съзря студенина в очите му и това накара сърцето й да се свие.

— Взимаш страната на Стивън ли, Гарет? — попита тя леко.

— Не вземам ничия страна. Искам да зная истината.

Погледът му се впи в нейния и тя сведе очи.

— Аз мислех… всички си мислеха, че аз ще бъда твоята съпруга.

Тя скри лице в шепи.

— Как да понеса сега унижението?

— Евгения, ние никога не сме обсъждали женитба.

— Ти каза, че ме обичаш.

Гарет като че за миг потъна в дълбок размисъл.

— За мен любовта и достойнството са едно и също нещо.

Той видя как устните й се извиха в подигравателна линия и тя заприлича на хищна котка.

— Запази юношеските си представи за любовта за теб — каза тя. — Ти нямаш достойнство!

— Признавам, че не се държах достойно с теб. Вината е моя и аз мога само да поднеса извиненията си, ако съм се държал зле. Никога не съм имал намерение да те нараня.

— Да ме нараниш? Ти разкъса сърцето ми! Тази вечер бях решила да ти се отдам.

Гарет я изгледа със съжаление.

— А аз дойдох да ти кажа, че повече не ще бъде възможно да се виждаме.

Като че Евгения я обхвана безумие, тя разпери пръсти и наистина заприлича на хищник, още повече, след като заби нокти в дрехата му.

— Не! Това не може да бъде! Ние сме създадени един за друг! Не трябва да ме напускаш!

Той се освободи от хватката на ръцете й и се отправи към изхода, но по пътя се извърна и каза:

— Желая ти щастие, Евгения.

Тя се задъхваше от ярост. Прииска й се да го види мъртъв.

— А аз пожелавам на теб и жена ти нещастие.

Гърдите й бързо се повдигаха, а устните й бяха силно присвити.

— Ако ми се удаде, и двамата ще ви пратя по дяволите, няма значение след колко време!