Констанс О’Баниън
Пламък (9)

9

Веднага след дръзкото нападение над замъка Уудбридж се разнесоха слухове и страх скова близкото село, носещо същото име. Много от селяните бяха сигурни, че се задава нова война, защото херцог Балмро беше нападнал граф Уудбридж.

Два дни след нападението, тъкмо когато в Уайтхол крал Чарлз разговаряше с Уилям Лод, бивш епископ на Лондон, наскоро избран за архиепископ на Кентърбъри, беше допуснат вестител.

Кралят изчете посланието, после се извърна към архиепископа и му го подаде.

— Това е нелепо! Няма да допусна подобна жестокост по отношение на моите благородници.

Архиепископът не можеше да повярва на очите си.

— Лорд Уудбридж е мъртъв, а децата му навярно са били постигнати от същата съдба. Това е непростимо.

Кралят се извърна към младия вестител.

— Тук се съобщава, че нападението е извършено от хора, носещи цветовете на херцог Балмро. Можете ли да потвърдите това?

— Мога и потвърждавам, ваше величество.

Вестителят раздипли пред краля опръскан с кръв синьо — бял жакет.

— Беше свален от мъртвото тяло на един от нападателите. Ясно се вижда, господарю, фамилният герб на херцог Балмро — дракон в полет.

Крал Чарлз разгледа уличаващата херцога дреха и отпрати младежа.

— Сега сте свободен. По-късно ще ви повикам, за да ви предам послание за село Уудбридж. Ще уверя обитателите му, че ще се отнеса към този случай с подобаващо внимание и докато той не получи своето разрешение, ще изпратя войници да ги охраняват.

Червената дреха на архиепископа докосна пода, щом като той се изправи.

— Не мога да повярвам, че херцогът е способен да извърши такова зверство. Той е мъж на честта, също като баща си.

— Признавам, че извършеното изобщо не би могло да се свърже с името на Гарет. От друга страна, дали е възможно един човек да се познава истински? Кой би могъл да каже, дали внезапна лудост не би могла да накара някой да се реши на такава крайност?

Очите на краля гневно се присвиха.

— Трябва да се изпратят войници в замъка Улфтън, и да задържат Гарет Блекторн. И да се инструктират да го доведат в Лондон, където незабавно да бъде затворен в Тауър.

Архиепископът се изравни с него.

— Ваше величество, вероятно разбирате колко козове против вас ще даде в ръцете на враговете ви този инцидент и как ще започнат още по-яростно да насъскват хората против вас.

— Естествено, че разбирам! Ще направя всичко възможно, за да дам удовлетворение на поддръжниците на лорд Уудбридж. Независимо дали Гарет Блекторн е виновен или невинен, ще сложа главата му на дръвника за назидание на всички! Някой трябва да понесе наказание за това зверство и това няма да бъде короната!

 

 

Гарет се намираше в къщичката, прилепена от вътрешната страна на портата на замъка и говореше с капитана на стражите, когато майка му се втурна към него с пребледняло лице и изпълнени с безпокойство очи.

— Трябва веднага да говоря с теб по дело от голяма важност — каза тя.

Гарет освободи капитан Баркли само с едно кимване, после се извърна към майка си.

— Изглеждаш ми много разтревожена. Разкажи ми какво те е разстроило.

Адриен Блекторн стоеше пред него, притискайки ръце в молитвена поза, толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Тя беше нисичка жена, която едва стигаше до раменете на сина си, а някога черната й коса се подаваше изпод шапката й.

— Толкова е ужасно за възприемане.

Тя потрепери.

— Даже и сега не мога да го проумея. Бедното малко момиче изживя толкова много мъка в живота си.

Гарет я сграбчи за ръцете, опитвайки се да я успокои.

— За какво малко момиче говориш?

— О, Гарет, толкова е ужасно.

Тя си пое дълбоко дъх, преди да продължи.

— Замъкът Уудбридж е бил нападнат.

Тя замълча за миг, неспособна да продължи.

— Лорд Уудбридж… е бил убит и се предполага, че Сабин и малкият й брат са били постигнати от същата участ, макар никой да не е открил досега телата им.

Сърцето му се сви.

— Кой се е осмелил да постъпи по този начин?

Вдовстващата херцогиня потърси погледа му и изрече с неохота поредната лоша новина.

— Сине мой, говори се, че това нападение е било ръководено от теб.

Сега гневът на Гарет изби в ярост.

— Кой ми е отправил това обвинение? Нека да ми излезе насреща и да му докажа, че не е нищо, освен мерзавец.

Адриен положи ръка на рамото на сина си.

— Не са ми известни повече подробности. Казвам ти само онова, което ми разказа братовчед ти Кортланд. Той е бил в съседно на замъка имение, когато целият този ужас се е случил. Каза още, че всички от село Уудбридж са гневни и ще искат живота ти.

Гарет не можеше да повярва на чутото.

— Къде е Кортланд, ще го науча какво е да се цапа името ми.

— Молих го настоятелно лично да ти съобщи всичко това, но той ми обясни, че е изпреварил с час кралските войници, изпратени да те задържат. Поиска от мен да ти кажа също за съкрушителното доказателство срещу теб — нападателите на замъка са били облечени в нашите цветове. Кортланд настоява ти да напуснеш колкото се може по-бързо замъка Улфтън и да се скриеш така, че никой да не може да те открие, преди истината да излезе наяве. Каза, че веднага потегля към краля, за да моли за снизхождение.

С махване на ръка Гарет, като че пропъди предложенията на Кортланд.

— Не зная какво Кортланд си въобразява, че ще постигне. Кралят изобщо няма да иска да изслуша и една негова дума, той даже не го познава.

— Това е вярно, но съм съгласна, че е по-добре да се скриеш. Кой знае какво им е наредено?

— Един Блекторн никога не бяга и не се крие като страхливец — изрече мрачно Гарет. — Сабин беше моя съпруга, затова мой дълг е да открия кой е извършил тази мерзост и се опитва да обвини мен за това. Ще отида при краля — той ще ме изслуша.

Очите на майка му се изпълниха със страх.

— Не, Гарет! Не се знае в каква беда можеш да изпаднеш.

— Не се страхувай, майко. След като разговарям с краля, той ще се съгласи с мен, че е нужно да замина за Уудбридж и да открия истината.

Адриен беше разбрала, че щом Гарет вземе решение как да постъпи, нищо не е в състояние да го отклони от избраната посока.

— Тогава и аз идвам с теб. Негово величество сигурно ще ме приеме.

— Не, майко. Ще трябва да избягвам главните пътища и ще се наложи да избера по-неудобни пътеки. Пътуването ще бъде твърде изнурително и опасно за теб. Бих предпочел да си в безопасност тук.

Тя вдигна високо брадичка и се запъти към вратата.

— Все още мога да яздя по най-добрия начин, Гарет. Няма да остана тук и да се притеснявам какво ли става с теб. Ела, трябва да успеем да тръгнем, преди войниците да са дошли.

Не след дълго Гарет и майка му излязоха яздейки през отворената порта на замъка Улфтън. Нито той, нито тя водеха със себе си личните си прислужници, защото искаха колкото се може по-бързо да се придвижат до Лондон. Вместо да се придържат към главния път, те препуснаха направо през нивята, пестейки време по този начин и избягвайки среща с войниците.

Отначало Гарет се безпокоеше за майка си, но тя яздеше наравно с него. Даже той пръв предложи да си починат за кратко, но тя беше тази, която го убеди, че е по-добре да продължат.

Заедно със спускането на нощта започна и да вали, а те продължаваха да яздят. След полунощ дъждът спря, облаците се разсеяха и луната заискри по натежалите от влага треви и листа.

Гарет имаше достатъчно време за размисъл, но все още случилото се в замъка Уудбридж оставаше загадка за него. Усещаше тежест в сърцето си, щом в мислите му се настанеше Сабин. Скоро трябваше да дойде да живее в неговия дом и вероятно щеше да сподели и леглото си с него. Тя трябваше да роди следващото поколение Блекторн, но вместо това сигурно беше мъртва.

Той хвърли поглед към майка си и забеляза, че умората е изострила чертите на лицето й.

— Виждам светлините на някакво село точно пред нас. Ще отдъхнем там — настоя той.

Майка му само леко кимна.

— Не можем да се появим пред краля в нашето състояние — прашни и уморени. Ще поспим няколко часа, ще се освежим и ще поемем на път едва тогава.

На следващата сутрин, много преди слънцето да изгрее, Гарет и майка му отново потеглиха за Лондон. По обяд вече бяха в покрайнините на града. Майка и син се спогледаха притеснено — не бяха сигурни какво можеше да се случи с Гарет, щом се изправеше пред краля.

Стигнаха до двореца без проблеми, но когато помолиха за аудиенция при краля, Гарет веднага беше задържан от кралската стража и въпреки протестите на майка си бе отведен в Тауър.

На вдовстващата херцогиня беше позволено да влезе в замъка, след което беше отведена в същите покои, които бяха обитавали със съпруга си в по-щастливи времена. Беше й казано, че кралят ще я приеме, когато той пожелае това.

В Тауър Гарет стоеше пред един преграден с решетки прозорец, загледан във вътрешния двор долу. Макар да го бяха настанили в добре мебелирани покои, там беше влажно и мрачно. Страж с отблъскваща външност му беше съобщил, че точно в тези покои са били настанявани много благородници, включително и самата кралица Мария Шотландска, преди да бъде обезглавена. Мисълта за честта, която му оказваха, не би могла да му вдъхне ни най-малко спокойствие.

Той ежедневно изпращаше послания до краля, но отговор така и не получаваше. Отнасяха се с него като с престъпник и му отказваха правото да се защити. Той отчаяно се стремеше да научи какво става извън Тауър, но сякаш нарочно го държаха в изолация. Като го отблъскваше, кралят даваше възможност на истинските извършители да заличат следите си.

След като беше прекарал три седмици в Тауър, на Гарет беше връчено писмо от майка му. Беше отпреди една седмица и в него пишеше, че тя скоро ще бъде приета от краля. Призоваваше Гарет да не се отчайва. Той беше невинен и тя беше сигурна, че ще го оправдаят.

Той изпита мъка по Сабин, притвори очи и от устните му се отрони клетва:

— Не можах да те защитя, докато беше жива, Сабин. Но ще отмъстя за смъртта ти — кълна се в това!