Констанс О’Баниън
Пламък (13)

13

Сабин стоеше на неравната палуба на кораба, който щеше да ги отведе от Дувър в Кале. Тя погледна надолу към простата си синя вълнена рокля и намести шала, скриващ косите й. Надяваше се, че няма да бъде разпозната сред тази тълпа.

Погледът й се плъзна по очертанията на високите хълмове, преди да изчезнат в далечината. Усети внезапен пристъп на носталгия и протегна ръце, за да вземе Ричард от прегръдките на Мари. Англия чезнеше в мъглата, а тя си мислеше колко ли време ще измине, преди да я видят отново.

Мари забеляза какъв нещастен вид имаше момичето и й се прииска да я приласкае. Тя погали Ричард по къдравата глава.

— Толкова се радвам, като виждам как това дете расте. Двамата винаги ще сте добре дошли при нас.

— Благодаря ви, мадам. Ще се постараем да не сме ви в тежест, а аз ще ви помагам, с каквото мога.

Мари се приближи до Сабин.

— Най-голямото достойнство на Жак е, че знае как да разсмее хората и как да ги накара да плачат. Но най-голямото му нещастие е, че досега не е открил актриса, която да превъплъти най-точно указанията му.

— Много жалко, мадам.

Очите на Мари заблестяха.

— Виждала съм да омагьосва публиката цели пет действия и след това тя да моли за още. Тези кратки пиеси, които постави в Англия, изобщо не разкриват истинските му способности.

— Намирам за възхитително да играя в пиесите, които поставя, въпреки че не съм сигурна колко време ще мога да мамя публиката, че съм момче.

Мари се облегна на перилата, наблюдавайки как мъглата се спуска и над кораба.

— Няма ли да продължиш да играеш в нашата трупа и след като пристигнем във Франция? — попита тя. — Изпълняваш доста умело указанията на съпруга ми и изричаш текста много отчетливо. Освен това говориш френски като истинска французойка. Жак и аз ще те направим велика актриса. Няма да ни откажеш, нали?

— С удоволствие играех, мадам, докато беше нужно. Но след като пристигнем във Франция, ще съобщя на вуйчо си какво се е случило с мен и с Ричард, за да изпрати хора да ни отведат при него.

Мари плесна с ръце.

— Точно така и трябва да постъпиш. Но докато писмото ти се получи от него и той ти прати отговор, ще мине доста време, нали? А Жак прие да дадем представление в Ла Монт в Кале утре вечер. Управителят му ви видя как играете в Дувър и много се зарадва, като разбра, че ще се връщаме във Франция. Помоли ни да играем и за него — не е ли чудесно?

— Чудесно е — отвърна Сабин, радвайки се на добрия късмет на Дьо Баяр.

— Отивам да кажа на Жак, че оставаш с нас и в Кале. Докато — добави Мари, усмихвайки се — не стане време да заминеш при вуйчо си.

— Мадам, сигурно разбирате, че ще трябва пак да се представя за момче, за да не би някой да ме разпознае.

— Много добре разбирам.

Мари прекоси палубата, а Сабин я следваше с поглед. Радваше се, че ще има възможност да се отплати за грижите на семейство Дьо Баяр, за всичко, което бяха направили за нея и Ричард. Тя сведе поглед към брат си, който беше чул разговора й с Мари.

— Сабин, защо искаш да бъдеш и момче, нали си само момиче?

Тя му се усмихна.

— Да, само момиче съм, а ти пък си само едно малко момче.

Той кимна.

— Всички знаят, че аз съм само момче. Но не всички знаят, че ти си и момиче.

Тя отново се усмихна на наблюдателността му.

— Ричард, след като пристигнем във Франция, ще те помоля да направиш нещо за мен. Искам да говориш само на френски език. Ти го говориш много добре, нали? Така че не се преструвай, че не можеш.

Той се замисли, после лицето му придоби упорито изражение.

— Защо ще говорим на френски, нали сме англичани?

Тя можеше да разбере колко е объркан.

— Никога не го забравяй, Ричард. Но нали това ще бъде само една игра? Сигурна съм, че ще ти хареса.

Очите му заблестяха.

— Обичам игрите. На какво ще играем?

— Ще видим колко дълго ще успеем да заблудим всички, че сме французи. Който от нас се провали, той губи играта.

В очите му се появиха предизвикателни пламъчета.

— Аз няма да загубя, ти ще загубиш, Сабин.

— Има и нещо друго в тази игра, Ричард, не само че ще говорим на френски. Трябва да си сменим имената, защото как ще се правим на французи с английски имена. Как искаш да се казваш?

На лицето му отново се изписа упоритото изражение.

— Няма да играя, щом трябва да си сменя името.

Сабин реши да отстъпи, като в същото време пусна момчето да стъпи на палубата.

— Добре, но аз ще си променя името. Трябва да ми помогнеш да запазя тайната си. Пред другите ще ме наричаш Антоан дьо Шаваняк и ще бъдем братя.

Ричард поклати глава и в очите му се появиха сълзи.

— Искам у дома.

— Ричард — каза тя, притискайки го към себе си, — както ти казах, засега не можем да се върнем у дома.

Много е важно добре да разбереш това и да направиш, каквото те помолих.

Той изтри сълзи с мъничката си ръчичка.

— Добре, Сабин, но това изобщо не ми харесва.

Тя го отведе в заслонената част на палубата, далеч от хладния вятър. Бяха останали само двамата срещу неизвестните и непознати врагове. Гарет Блекторн беше опасен неприятел и само ако заподозреше, че са във Франция, сигурно щеше да изпрати някого след тях или даже да тръгне той самият.

 

 

Кортланд Блекторн се усмихваше горчиво, докато вървеше между двама стражи, които го водеха през тъмен и тесен коридор до мястото, където щеше да бъде екзекутиран. Искаше мисълта му да бе по-ясна, вместо това съзнанието му като че бе обхванато от вибрираща тишина. Прииска му се да можеше да изпита някакви чувства, спомни си за омразата си към Гарет и помисли, че може би трябва да я остави за последния си миг. Молеше се Гарет да е при него сега, за да може да му се присмее. Но Гарет изобщо не го потърси и с това му беше нанесъл още едно оскърбление — последното.

Но във всичко това Кортланд съзираше един повод за задоволство — независимо, че беше разпитван и изтезаван, за да каже кои са му съучастниците, той не беше издал името на Евгения Мередит. Когато е разбрала, че са го задържали, трябва да е изпаднала в ужас, страхувайки се, да не би да разкрие съвместния им план. Чудеше се какво ли си е помислила, когато е разбрала, че се е отклонил от първоначалните им намерения и е направил така, че да обвинят Гарет за престъплението.

Той скръцна със зъби. Разбира се, Гарет беше освободен, но името му беше опетнено завинаги. Очите му заблестяха. Много хора ще продължават да вярват, че Гарет е наредил нападението над замъка Уудбридж и че той, Кортланд, макар и невинен, е бил пожертван за честта на рода.

Когато стигнаха вътрешния двор, той погледна към небето, мислейки си, че по всяка вероятност по-късно ще завали, но той вече няма да усеща нищо. Екзекуцията му щеше да се наблюдава от ограничен брой хора — само четирима стражи и палача. Това, че преживяваше последните мигове от живота си, като че не беше съществено за него — важното бе, мислеше си той, че краят му е логичен.

 

 

След като пристигнаха в Кале, Сабин веднага изпрати послание на вуйчо си, че двамата с Ричард се намират във Франция и биха искали да го посетят. Минаха няколко седмици без отговор. В деня на последното им представление в Кале тя най-накрая получи писмо, но не от вуйчо й, а от някого, който й пишеше по поръка на вуйчо й. Със свито сърце тя го прочете на Мари и Изабел.

„Мадам, от името на маркиз Дьо Шаваняк ви отправям предупреждение да не ни безпокоите с писма занапред. Маркизът е сигурен, че племенницата и племенникът му са били постигнати от смъртта. Ако упорствате да се представяте като Сабин Уудбридж Блекторн, ще бъдете най-сурово наказана.“

И трите дълго мълчаха. После Сабин се обърна за помощ към Мари и Изабел.

— Какво да правя сега?

— Този мъж е глупак — отсече категорично Мари. — Ще останеш при нас, разбира се. Скоро ще напуснем Кале и ще започнем да обикаляме страната, докато не подобрим играта си. Само, когато се почувстваме готови, ще отидем в Париж. Тогава и другите, освен мен ще осъзнаят гениалността на съпруга ми и големия талант, който ти притежаваш.

Сабин смачка писмото в ръката си.

— След като вуйчо ми не ми повярва, няма кой да помогне на Ричард да победи.

Винаги мъдрата Изабел енергично възрази.

— На този, който има приятели, не му трябва да победи. Ще останете с нас, докато почувствате, че сте готови да се върнете в Англия. Справедливостта накрая ще възтържествува.

И Сабин прие отново името Антоан дьо Шаваняк. Даже и когато не беше на сцената, тя се носеше като момче, за да скрие самоличността си.

Жак доведе още двама актьори и една актриса в трупата, след като добиха някаква известност. Новите членове познаваха Сабин само като Антоан дьо Шаваняк и се чудеха колко саможиво е това момче. Сабин и Ричард живееха в собствен фургон и когато тя не беше на сцената, прекарваше цялото си време с брат си.

Както Мари беше предсказала, трупа Баяр пътуваха из цялата страна и даваха, представления в малки градчета и селца. Понякога оставаха само една нощ, понякога за цяла седмица и повече.

От само себе си се разбираше, че Ричард се възпитаваше според указанията на Сабин — всеки ден тя го учеше на изтънчени обноски и поведение като благородник. Както повечето малки момчета той се съпротивляваше и предпочиташе да тича на воля. Вечер на светлината от свещи тя го учеше да чете. Той се оказа схватлив и едва дочакваше уроците.

Трупа Баяр започна да придобива все по-широка известност, каквато Мари мислеше, че заслужават. Бяха получили толкова много покани, че Жак трябваше да отказва. Отначало играеха само в малките градчета, след това във все по-големи. Публиката беше все по-многобройна, а любимецът й беше красивият млад мъж на име Антоан дьо Шаваняк.