Констанс О’Баниън
Пламък (33)

8

Архиепископ Уилям Лод стоеше с ръце, скръстени отзад, по лицето му се четеше спокойствие, прикриващо всъщност дълбокото безпокойство, което изпитваше, докато разговаряше с Гарет.

— Местонахождението на тази жена — на тази лейди Мередит, трябва да бъде незабавно открито. С действията си тя само предизвиква разбунване на духове от миналото, които е по-добре да си останат там. Негово величество би искал с цялата тази история да се приключи веднъж завинаги!

— Както и аз, ваше преосвещенство — отговори Гарет, опитвайки се да сдържи гнева си към поредното изказано искане на краля.

— Чухме, че лейди Мередит е отправила заплахи към нейна светлост. Мисля, че няма нужда да ви напомням как биха могли да се възползват от всичко това враговете на негово величество.

— Моля да ми простите, че преди всичко аз се чувствам загрижен за живота на съпругата си. Уверете негово величество, че са предприети всички възможни действия, за да се намери лейди Мередит.

— Невероятна бъркотия!

Гарет и не се стараеше в опитите си да се понрави на всяка цена на краля. Беше яздил с все сила и без да си почине в продължение на два дни, за да се отзове на поканата на архиепископа.

— Ако е необходимо да се направи още нещо, моля да ме уведомите, ваше преосвещенство.

— Както знаете, негово величество се намира в Шотландия, но се разпореди да останете в Лондон и да го изчакате. Освен това, докато сте тук, трябва да направите всичко възможно да бъдете видян. Отзовавайте се на всяка покана, посещавайте по възможност всички организирани балове. Съвсем сигурно е, че лейди Мередит ще бъде осведомена за присъствието ви тук и да се надяваме, че и тя ще се появи.

— Да, това би могло да я привлече тук и да я отдалечи от Сабин — отбеляза Гарет. — Въпреки това, не ми харесва, че ще бъда далеч от съпругата си. Освен това наближава и времето да се роди детето.

— Предполагам, че сте взел всички предпазни мерки и я охранявате добре?

— Да, ваше преосвещенство.

— Това означава, че спокойно можем да заложим капан на лейди Мередит — стръвта, разбира се, ще сте вие.

Гарет кръстоса крака и се вгледа в архиепископа.

— Съгласен съм с вашия план. Моля ви да разберете само едно — не ще остана в Лондон повече от две седмици.

Уилям Лод взе перо и си записа нещо.

— Къде ще отседнете?

— В лондонското си имение — Блекторн Хол.

— Бъдете предпазлив, ваша светлост. Тази жена би могла да е съвсем наблизо.

— Ще я открия — каза Гарет. — Има дълг към мен и ще я накарам да плати.

Архиепископът съзря гневни пламъчета в очите на Гарет — в този миг си помисли, че не би искал да е на мястото на лейди Мередит, когато попадне в ръцете на херцога.

 

 

Сабин се събуди и протегна ръце над главата си, наблюдавайки отражението на първите лъчи на слънцето върху стената на спалнята си. Помъчи се да седне, но това й се удаде доста трудно. Коремът й извънредно се беше издул, а тя самата се чувстваше тромава и непохватна.

След като закуси, веднага се запъти към детските покои, за да види докъде е стигнала подготовката. Лекичко погали люлката, била някога люлка и на Гарет, и се опита да си го представи като бебе. Как ли е изглеждал, дали тяхното бебе щеше да прилича на него?

На вратата се появи Изабел невероятно развълнувана.

— Нейна светлост пристига.

— Майката на Гарет!

Сабин се втурна, доколкото беше възможно в нейното положение, в покоите си, огледа се в огледалото и пооправи прическата си.

— Толкова съм нервна — не я очаквах толкова скоро. Изглеждам ужасно.

Сабин си сложи копринена шапчица, както подобаваше на една омъжена жена.

— Отдавна искам да се видя с нея, а сега се чувствам толкова неспокойна. Ами ако не ме хареса?

— Погледът й е много благ — каза Изабел. — Искам да ти доверя нещо — и тя изглежда доста неспокойна. Може би смята, че ти няма да я харесаш. Очаква те в малката приемна.

— Готова съм — отвърна Сабин и се отправи натам.

Слезе по стълбите съвсем бавно — боеше се да не падне. През затворената врата, водеща към приемната, за миг се спря с ръка на бравата, събирайки смелост. Като влезе в приемната, откри, че майката на Гарет е застанала до прозореца.

Адриен Блекторн усети присъствието в приемната и когато се извърна към нея, Сабин веднага прикова поглед към очите й — най-добрите очи, в които някога се бе вглеждала.

— Сабин, скъпа моя — възкликна вдовстващата херцогиня и се устреми към нея. — Откога чакам този ден.

Сабин много пъти си беше мислила как ли ще изглежда вдовстващата херцогиня. Представяше си я висока и едра, а тя се оказа доста дребна жена. Тъмната й коса беше доста прошарена, а очите й бяха тъмни, като на Гарет, но в тях имаше много по-голяма кротост. Тя се усмихна мило, почти свенливо на Сабин.

— Скъпа моя, прекрасна сте. Спомням си цвета на косата ви, макар да не съм очаквала, че ще придобие този невероятно красив нюанс. Няма ли да е хубаво, ако ви се роди дъщеря и наследи цвета на косата ви?

На Сабин й се доплака — може би заради тона на вдовстващата херцогиня. Този майчински звучащ глас проникна до сърцето й.

Адриен Блекторн за миг се поколеба, но протегна ръце и прегърна съпругата на Гарет. Усетила успокоението, което този неин жест внесе у Сабин, тя я притисна към себе си.

— Ваша светлост, толкова се радвам да ви видя най-накрая.

Адриен лекичко отблъсна Сабин от себе си.

— Нека да ви огледам по-добре — изрече тя и я погали по косата. — Не можете да предположите колко съм щастлива заради бебето. Бях започнала да се отчайвам, че няма да видя децата на Гарет, преди да умра. Освен това, исках да се запозная с вас.

— Аз се чувствам сякаш вече се познаваме — изрече малко колебливо Сабин. — Писмата ви ми бяха голяма утеха, ваша светлост.

— Не, не — нека се откажем от тези титли, Сабин. Ако ще ме наричаш ваша светлост, ще трябва и аз да те наричам ваша светлост, и така до пълно объркване. Не можем ли да бъдем просто Адриен и Сабин?

Сабин въздъхна с явно облекчение.

— И на мен така ми харесва повече, Адриен.

— Кажи ми сега, къде е синът ми?

— Съжалявам, че ще трябва да ви разочаровам, но се налага да ви кажа, че е в Лондон. Ако знаеше, че ще пристигнете, сигурна съм, щеше вече да бъде тук.

— Мога да кажа, че това повече ме устройва. Така ще имаме повече време да се опознаем без негова намеса.

Сабин не можа да се въздържи да не се засмее.

— Чувствате ли се изморена от пътуването? Бихте ли искала да си починете? — попита тя и за миг се поколеба, преди да изрече следващите думи. — Всъщност не би трябвало да ви питам, това е вашият дом.

Адриен поклати глава.

— Не, скъпа моя. Сега ти си господарка на замъка Улфтън. А аз съм само гостенка и така трябва да бъде. Всъщност бих искала да се преместя в имението от другата страна на парка — то е точно за човек в моето положение. Чудесно е, доста по-малко от този замък и по-лесно се поддържа.

— Но…

Адриен поклати глава.

— Никакво, но. Освен това, винаги ми се е искало да пътувам, но никога не съм имала време за това. Би ли ми отказала това удоволствие?

— Разбира се, че не. Но няма да тръгнете, преди да се роди бебето, нали?

Очите на Адриен блеснаха — радостта й от това предложение беше огромна.

— Не, щом ти го искаш.

— Разбира се, че го искам — много бих искала да сте до мен. Не зная какво ме очаква. Страхувам се да остана сама, без близки хора по време на раждането.

— Тогава, скъпа моя — каза Адриен, сваляйки шапката си, — ще съм щастлива да бъда до теб. Освен това много бих се разочаровала, ако не ме беше поканила да остана. Надявам се да станем големи приятелки.

Сабин откри, че Адриен напълно отговаря на представата за онова очарователно същество, което си беше съставила от писмата й. И така, двете жени, носещи фамилията Блекторн, заживяха под един покрив, очаквайки бебето и връщането на мъжа, когото и двете обичаха.

Сабин цяла сутрин я беше болял гърбът, но тя не бе обърнала внимание — мислеше, че болката ще премине. Сега, докато двете с Адриен се разхождаха в градината, тя се почувства още по-зле.

Неочаквано Сабин пребледня и се хвана за гърлото сякаш се задушаваше, в същото време усети разкъсваща болка в корема.

Адриен я хвана за ръката разтревожена.

— Скъпа моя, да не би бебето?

— Така мисля — изстена Сабин и стисна зъби. — Болката е… ужасяваща — допълни и облиза устни. — Още е много рано, Адриен. Трябва да се роди следващия месец.

— Човек предполага, а Бог разполага. Успокой се, скъпа моя. Изглежда дойдох тъкмо навреме.

Адриен помогна на Сабин да седне на една пейка и се завтече към вратата, водеща към кухнята и помоли намиращите се там да й помогнат да отведе Сабин в спалнята й. После се върна при пейката и откри младата херцогиня превита на две от болка.

Появиха се Изабел и госпожа Норт и трите заедно с Адриен Блекторн понесоха Сабин към спалнята й. Изпратиха слуга да повика лекаря, но той беше заминал по работа надалеч и не беше сигурно дали ще се върне, преди да се роди бебето.

Адриен наблюдаваше как помежду болезнените пристъпи Сабин се унася в дрямка и това я накара да извърне изпълнените си с тревога очи към Изабел.

— Какво да правим? Да изпратим ли да повикат селската акушерка?

— Аз ще се заема с нейна светлост — изрече със сигурен тон Изабел.

Адриен Блекторн се поколеба.

— Знаете ли как се изражда бебе?

— Не се тревожете — зная какво трябва да се направи.

— Добре. Двете ще помогнем на Сабин да роди.

Изабел докосна корема на Сабин.

— Тя толкова много е страдала през целия си живот, ваша светлост. Ако можех да родя това дете вместо нея.

— Изглежда ви е много скъпа.

— Наистина, ваша светлост.

В този миг Сабин простена и отвори очи. Тя сграбчи здраво Адриен за ръката и не я пусна, докато не премине поредният пристъп.

— Сега си почини, скъпа моя — уговаряше я Адриен. — Ще са ти нужни всичките ти сили.

Със замъглени от болката очи Сабин се огледа из стаята.

— Изабел, искам Изабел!

Старата жена се приближи до нея.

— Тук съм, всичко е наред.

Сабин въздъхна — изглеждаше успокоена. Напъните продължиха през цялата нощ. На сутринта още с първите лъчи бебето се роди.

Изабел пое детето и внимателно го подаде на Адриен.

— Момиче е.

Адриен внимателно загърна внучката в пелена от мек плат, след това я залюля в ръцете си.

— Не съм присъствала на подобно раждане, където бебето не плаче — каза тя и докосна с устни свитото юмруче. — Чудесна си, Изабел.

Изабел не я слушаше, защото наблюдаваше загрижена Сабин.

— Все още ли усещаш болка? — попита тя.

Сабин надигна глава, стискайки устни, за да не изкрещи от непоносимата болка.

— Изабел, помогни ми!

Адриен подаде внучката на госпожа Норт и застана до Сабин.

— Какво има, скъпа моя?

— Болките трябваше да са преминали. Почакайте! — извика Изабел удивена. — Какво е това? Още едно бебе! Защо не го предвидих?

Само след няколко минути се роди и другото бебе. Щастливо усмихната Изабел го подаде на Адриен.

— Ваша светлост, хубава двойка бебета си имате. Този е внук.

Адриен се разплака от щастие. Тя се приближи до Сабин с по едно бебе във всяка ръка.

— Гарет толкова ще им се зарадва! Баща е на красива дъщеря и наследник. Благодаря на Бога за близнаците!

Сабин се усмихна и лекичко погали и двамата по бузките.

— Не мога да повярвам, че имам близнаци! Почувства как я изпълва щастието, за първи път разбирайки какво значи майчинска любов.

— Сега трябва да почиваш, скъпа моя — каза й Адриен. — Мъките свършиха.

Изабел й даде приспивателно и Сабин почти веднага извърна изтощена глава към стената. Заспа с усмивка на лицето.

 

 

Гарет приветства капитан Баркли, щом беше въведен в приемната на Блекторн Хол.

— Всичко наред ли е?

— Да, ваша светлост — отвърна капитанът, опитвайки се да прикрие вълнението си заради новините, които му носеше. Беше му наредено да не съобщава нищо на херцога, преди да прочете писмото.

Капитанът с гордост поднесе писмото на Гарет.

— От нейна светлост е.

Гарет го погледна озадачен, когато позна почерка. Беше помислил, че писмото е от Сабин.

— От майка ми ли?

— Да, ваша светлост.

— Ще се наложи ли да отговарям?

— Така мисля, ваша светлост.

Гарет счупи печата и зачете наум.

„Сине мой,

Днес е велик ден, защото на зазоряване Сабин те дари с две доказателства за любовта си. Да, скъпи мой Гарет, имаш не само красива дъщеря, но и син. Близнаци! Толкова са мънички, но изглеждат здрави. Би могъл да си представиш положението. Сега ще ни трябват по две от всички приготвени неща. Нека сърцето ти се изпълни с щастие, защото днес наистина е велик ден за семейство Блекторн.“

Гарет препрочете писмото, за да се увери, че не го е разбрал неправилно.

— И син, и дъщеря ли?

Капитан Баркли най-сетне широко се усмихна.

— Да, ваша светлост. В замъка цари оживление, а в селото всички са горди с появата на малката лейди и малкия лорд. Камбаните на църквата биха цял час, за да известят за раждането им.

Гарет беше като зашеметен от случилото се. После се засмя горд, че е станал баща — прииска му се цял Лондон да разбере това. Семейство Блекторн имаше дъщеря и наследник! Искаше му се незабавно да потегли, за да ги види.

Стивън влезе в стаята, тъкмо когато Гарет нареждаше на капитан Баркли да оседлае коня му. Когато капитанът излезе, той заговори приятеля си.

— Заминавам си у дома. Ти ще останеш да причакваш Евгения тук. Сега трябва да бъда при Сабин и бебетата.

Очите на Стивън се разшириха от учудване.

— Бебетата ли каза?

Притеснението, което изпитваше Гарет, пролича ясно, когато той отново заговори:

— Да, Сабин е родила близнаци — момче и момиче.

Стивън го потупа по гърба.

— Ама че чудеса! Представи си, да си баща не на едно, а на две деца — каза той и се ухили. — Жена ти май никога няма да бъде като другите жени?

— Така изглежда.

— Приеми поздравленията ми, приятелю мой!

Гарет отново се разбърза.

— Тръгвам веднага. Ако Евгения разбере за децата, не се знае как ще постъпи.

— Добре, отивай си у дома, Гарет. Ще ти изпратя вест веднага щом чуя нещо за нея.

 

 

Сабин се възстановяваше с помощта на Изабел и Адриен. Три дойки се грижеха за децата, а Адриен с невероятна бързина беше осигурила още един комплект от всичко, за да може в детските покои да се приютят и двете й внучета.

Беше късно вечерта — Сабин чу как часовникът бие девет пъти. Тя влезе в детската спалня и каза на една от дойките:

— Ще взема дъщеря си на ръце. Оставете ни сами.

Дойката си помисли, че щеше да бъде по-добре, ако херцогинята не беше ставала от леглото твърде скоро след раждането, но не се осмели да й направи забележка.

— Както желаете, ваша светлост.

Сабин взе на ръце плачещата си дъщеря и се заразхожда из стаята, опитвайки се да я успокои. Спря за миг да погледне и сина си, който спеше свил коленца под себе си.

— Скъпа моя, защо не си като брат си? Как хубавичко си спи! А ти, защо трябва да плачеш така?

Гласът й изглежда успокои дъщеря й и тя се укроти в ръцете й.

Гарет беше застанал в тъмния коридор, усещайки непоносима тежест в сърцето си. Досега нищо не беше го развълнувало толкова, колкото сцената, свидетел, на която беше. Сабин беше облечена в яркозелена кадифена рокля, а великолепната й коса беше разпусната. Върху красивото й лице майчинството беше нанесло свой отпечатък — на зрялост, а когато Гарет зърна и нежността в погледа й, с който обгърна бебето, едва успя да си поеме дъх от вълнение. Прииска му се и него да погледне с такава нежност.

— Истинска майчица — каза той и пристъпи в стаята.

Като че сърцето й мигом се беше качило в гърлото й — така се почувства Сабин.

— Аз… не те очаквах толкова скоро.

Той се постара гласът му да звучи абсолютно безпристрастно.

— Не си очаквала да дойда веднага ли?

Погледите им се срещнаха и за кратко в детската спалня се възцари абсолютна тишина.

— Мисля, че не си се върнал, за да видиш мен, Гарет.

Той се приближи, искаше му се отчаяно да съзре личицето на бебето, което тя държеше в прегръдките си, но не желаеше тя да разбере какви чувства го вълнуват. Спря на няколко крачки от нея.

— Предполагам ще ме смъмриш, че не съм бил тук по време на раждането.

— Нито ще те мъмря, нито ще те съветвам. В своя защита ти би могъл да кажеш, че не си знаел, че децата ще се родят толкова рано. Едно само бих могла да ти кажа — те са твои син и дъщеря, плът от твоята плът, и това би трябвало да означава много за теб.

Не осъзнаваше ли колко е горд заради нея и децата? Не разбираше ли, че му се искаше да я погали по огненокосата глава, да притисне устни до нейните, да я привлече към себе си, докато болката в сърцето му се уталожи?

— Много съм загрижен за тяхното здраве и за тяхното щастие.

Дъщеря й вече беше заспала дълбоко и Сабин внимателно я положи в люлката. Гарет прехвърляше поглед от едното бебе на другото. Наведе се и леко докосна едното по бузката.

— Имам много да се уча. Не съм знаел, че бебетата могат да бъдат толкова малки.

Почувства се трогнат и отново го обзе чувство на гордост. Не беше очаквал, че раждането на сина му и дъщеря му ще го разтърси толкова силно.

— По-малки са от обикновено, защото се родиха по-рано — обади се Сабин.

— Госпожа Норт ми обясни, че при близнаците обикновено е така.

— И на мен така ми каза.

— А сега ми кажи коя е дъщеря ни, кой — синът?

— Ти току-що погали дъщеря ни — обясни Сабин и посочи другата люлка. — А там е синът ти.

Той се наведе над сина си и улови свитото му юмруче.

— Трудно ми е да повярвам, че ще израсте толкова висок като мен.

— Точно това ще се случи, Гарет.

— Как се казват?

— Не съм ги нарекла, защото бях сигурна, че ти ще искаш да носят имена на членове от семейството ти.

— Много тактично от твоя страна — каза той и бавно се приближи към нея. — Искаш ли да им изберем имената заедно? Имаш ли някакви предпочитания, Сабин?

— Бих искала дъщеря ни да носи имената на майките ни. Предполагам, че ще искаш синът ни да бъде наречен изцяло на някого от вашия род.

Той протегна ръка и задържа нейната в своята.

— Много смътно си спомням майка ти, виждал съм я само два пъти и то за толкова кратко. Беше много красива, но как се казваше?

— Както знаеш, беше французойка и преди да се омъжи за баща ми се е казвала Риан дьо Шаваняк.

— Чудесно име — каза той и погледът му се прехвърли върху дъщеря му. — Лейди Адриен Риан Блекторн. Харесва ми.

— Бих искала да я наричаме Риан.

— Лейди Риан Блекторн. Добре, така ще я наричаме — съгласи се Гарет и се изправи пред люлката на сина си. — Името на баща ми беше като на истински англичанин. Ще имаш ли нещо против Едуард Тейн Блекторн, единадесети маркиз Хънтли?

Тя сведе глава и погледът й попадна върху опрените му на люлката ръце. В съзнанието й неочаквано нахлу споменът какви чувства я бяха вълнували, когато беше в обятията му.

Пое си дъх и издиша дълбоко, за да усети облекчение.

— Хубаво име. Харесва ми — изрече тя и се извърна към вратата. — Лека нощ, Гарет.

— Да — отвърна той, наблюдавайки отблясъците от светлината на свещта върху огнените й коси — искаше му се да я погали. — Мислех, че ще те намеря да си почиваш. Доколкото зная, на жените им е нужно време, за да се съвземат след раждане.

— Аз съм силна, Гарет.

Той извърна глава и промърмори по-скоро на себе си.

— Много добре го зная.

Тя излезе от детската и се запъти към спалнята си, пожелавайки си наистина да е толкова силна, за колкото се представяше. Най-много от всичко й се искаше да се хвърли в прегръдките му, да се притисне към него с все сила и да останат така дълго — толкова дълго, колкото е нужно страхът, който все още изпитваше, съвсем да я напусне.